Непрекъснато мисля за някого, като обсебена от него съм!

[faithfull]

Здравейте! Имам нужда от Вашата помощ и мнения, тъй като наистина не разбирам какво се случва с мен. Историята е следната - като ученичка /в 10-ти клас/ се запознах с момче, с което изживях прекрасни моменти. Това беше първата ми голяма любов, първият ми интимен партньор и т.н.След 2-годишна връзка той замина за САЩ и пожела да прекратим отношенията си, понеже не смята, че при такова разстояние връзката ни би оцеляла. В началото си пишехме, споделяше ми как тече животът му там, аз му разказвах за студентския си живот, но ангажиментите си казаха думата и с течение на времето спряхме да поддържаме контакт. Откакто замина, го видях за първи път 2012 г, и сякаш някакъв ток протече през тялото ми, въпреки годините, които бяха минали, Той е женен, аз имам мъж до себе си, от когото имам прекрасно детенце. Обичам и държа на семейството си, но от около година непрекъснато мисля за въпросния човек и не мога да си обясня защо. Не мисля, че имам чувства към него, но мисълта за него не изчезва. Дори когато  за момент мисля да нещо друго, пак усещам, че той е там някъде-в съзнанието ми. Моля Ви, помогнете ми да разбера защо мисълта за него изведнъж се появи и не мога да я прогоня по никакъв начин /а може би на някакво подсъзнателно ниво не искам да я гоня, знам ли.../ Държа на семейството си и самия факт, че мисля за някой друг ме влудява.

[Донка]

Здравей и добре дошла в нашия форум  

От личния си опит мога да предположа, че основната причина е в недоизживяната връзка. Тя е била неестествено прекратена и подсъзнанието се опитва да я възстанови, за да разбере какво би се случило, ако се бе развила. То е останало в момента на прекратяването и не е успяло да извлече необходимия житейски опит. Колкото повече си налагаш да НЕ  мислиш за този човек и връзката ви, толкова повече ще настоява... В такъв случай е добре да му дадеш каквото му е нужно - т.е. да изживееш докрая връзката. Разбира се, не реално, а виртуално. Разбира се, не романтично, а максимално честно реално. Това е техника, която аз наричам "ветрилото" - срещала съм я в една от книгите на Лазарев. 

Първо си представяш, че той е останал в България и вашата връзка се е развила до максимално възможната, вие сте щастливо семейство и нищо друго не съществува. Запомняш усещането за щастие. 

После честно си преразглеждаш реалностите и си даваш сметка има ли нещо във вас и между вас, което би нарушило щастието във вашето семейство тук в България. Осъзнаваш тази реалност и с любов се разделяш с него, за да може всеки от вас да поеме по пътя, по който той ще бъде по-щастлив. Този път ви довежда до сегашния ви живот, но в него остават следите от миналия. 

Повтаряш тази процедура във всякакви варианти на приключване на връзката ви, за които можеш да се сетиш. Включително - ти заминаваш при него в Америка и оставате да живеете там... Всички варианти трябва да завършват по гореописания начин. Бог просто ви е спестил това, което ти ще си изживяваш виртуално. може би то е било твърде болезнено и за двамата и е щяло да ви отклони от истинските ви места и живот. 

Успех 

[faithfull]

Донка, благодаря за топлото посрещане, както и за интересният и изчерпателен отговор. Няколко пъти го препорчитам от онзи ден и се опитвам да направя това, което описвате. Прилагайки тази техника стигнах до прозрението, че всъщност ми липсва приятелството с този човек, което беше неестествено прекъснато, както казвате. През лятото на 2012г, той се беше върнал в България и пожела да се видим-да ме запознае с годеницата си, аз да го запозная с човека до мен, да поговорим, да ми разкаже за живота си там... Тази среща така и не се осъществи-оказа се, че годеницата му не е съгласна не само да се виждаме, но и да поддържаме какъвто и да е контакт. Това беше нещото, което ме нарани най-много-че го загубих като приятел. Когато си дълго време с някого, той става и твой най-добър приятел. Сега си давам сметка, че съжалявам по-скоро за прекъснатото приятелство отколкото за прекратената връзка.

[Донка]

Радвам се, че техниката е помогнала. Няма нищо по-важно от осъзнаването на реалностите вътре в себе си. С толкова лични митове и филми живеем в това време на виртуалност, че пропускаме да видим и изживеем истините. 

Всъщност, ако едно приятелство е истинско, то не се прекъсва дори и с години хората да не се чуват или срещат. Може би ти липсва приятелство, в което да се чувстваш така, както си се чувствала в това. Но това ще си го обмислиш ти.

Светлина и любов!

 

 

[Далечна]

Няма нищо по-трайно от желаните, но неосъществени неща.

И още един поглед към темата: ранено самолюбие. Изглежда фрапиращо, но ще обясня: връзката е била силно емоционална от твоя страна, любовна (човек обикновено не спи с приятелите си), прекратена е рационално по инициатива на мъжа, което ти впрочем си приела също рационално и де факто сте се разделили со благо, со кротце и всеки е поел по пътя си (доказателство - две семейства и дете или може би деца).

Срещате се отново след време и!!!! (забележи върховната глупост!) двамата се договаряте да срещнете двете семейства. Абсолютно нелепо, излишно, ненужно, обременяващо, неловко и всичко друго, за което се сетиш в този порядък., освен ако,. разбира се, не е имало някаква макар и малка неосъзната корист в идеята за общата среща. Никой не среща мъжа си с бившия си любовник, защото това е унизително за съпруга, обещаващо някакви трудно дефинируеми  бъдещи дивиденти на любовника и въобще създаващо кълбо от излишни и на този етап явно ненужни отношения и проблематика.

Е, хубаво, но влиза тежката артилерия в лицето на жена му и ви посича мераците - впрочем с абсолютно основание. Значи не ТОЙ и ТИ решавате, а ТЯ. Това е моментът, който ранява. Че ДРУГА взима решение ЗА НЕГО. Не ТИ. Разбираш ли? Докато сте били двамата, си командвала ти или сте решавали заедно. Но сте решавали само за вас двамата . Сега сте опитали да наложите стария модел за общностно решение на други две действащи и също заинтересовани  лица, сякаш тях ги няма, сякаш не съществуват, сякаш сте си пак само вие двамата. Няма как да успее такава тактика. И ти е показано по най-болезнен за теб начин. Отказът на жена му те е уцелил в сърцевината на бивша обичана. Затова ти е трудно да го приемеш. По-точно - за това ти е трудно да се помириш.