Отношение на работа

[stelitoy]

Здравейте, искам да споделя с вас проблема ми на работа, където и да съм работила до сега винаги съм била жертва, всички са ме отбягвали, приема ли са ме може би за по различна, не съм от типа кифла или лицемерие. Сега на новото място оспях да се впишат покрай колегите, но изведнъж даже не разбрах какво се случи първо единия колега спря да ми говори даже не ми даде обяснение, понеже според него съм говорила зад гърба му а всъщност беше едно коментиране че идва малко по късно на работа от другите, и от тогава все едно съм умряла за него преди много ми се радваше, дори е имал по големи очаквания от мен от колкото към другите, поне аз така го усещам, беше гадно приех отношението му, но сега ме съсипа и другия колега спря да ми говори, понеже се скарахме и ми каза че повече няма да контактуваме, тогава почувствах онова гадно чувство като излишна и неприемане на работното ми място както преди, сякаш доказала пред тях и че се държа себе си което преди не съм си позволявала на другите места, отново паднах в дупката, чак ми се иска да напусна като усетят това гадно чувство и искам да бягам надалеч. Ако може някакъв съвет как да продължа да се държа към тях и да напускам ли, въобще как да се чувствам значима пред колегите.

[Диляна Колева]

Когато една ситуация се повтаря, проблемът не е в ситуацията. Дори и да напуснеш, ще отидеш и ще създадеш същата история, но на друго място.

Казваш, че на всички работни места до сега си Жертва. Какво означава за теб позицията Жертва?

 

[SStoyanov]

Конфликт на работното място

 

Проблеми от всякъде...

Как да се справя със съседка, която прави напук...

Непоносимост към агресията и интригите към мен и около мен...

 

Конфликт на работното място - моля за насоки и съвети?

Тираничен шеф - подходи за комуникация

 

Психологическа защита

Моралният тормоз. Перверзното насилие във всекидневието

... и поздрави на Диляна Колева, която току що писа, ама гледам я тази тема някого дена седи без отговор, та викам да се проявя

Редактирано Октомври 2, 2016 от SStoyanov

[stelitoy]

Ами думата жертва означава за мен, че съм пренебрегвана, изолирана от другите, че не съм на тяхното ниво.

[Диляна Колева]

Ако това мислиш за себе си, това излъчваш. То се усеща от хората край теб. Ти би ли общувала с някой, който смята себе си за пренебрегнат, изолиран и недостоен? 

За да привлечеш към себе си хората, е важно какви сигнали им даваш. Промяна на отношението към себе си е необходима. Поведението към хората се променя само, когато се промени самоуважението. До като не уважаваш себе си, и те няма да те уважават. 

"...... тогава почувствах онова гадно чувство като излишна  ... като усетя това гадно чувство и искам да бягам надалеч. "

От чувството си......от себе си ли искаш да избягаш или от колегите?

[stelitoy]

Може и да греша но съм забелязала че за да се харесам на тях трябва да съм като тях, гадна, лоша, лицемерна, с маска която да изглеждам идеална, сякаш искам от хората да са добри, разбрани и искрени, и се отчайвам като видя обратната на това, все едно не съм за този свят, в това време, чувствам се сама защото виждам злобата и лицемерието във почти всичко хора за съжаление, може и заради това да виждам някаква утеха у животните, те никога няма да ме предадат и няма и капка злоба у тях, просто се чудя от коментара ви Диляна Колева или не мога да го разбера, след като хората според мен са толкова зли и безсъвестни как ще ме приемат като техен приятел и как ще ме уважават

[Диляна Колева]

" но съм забелязала че за да се харесам на тях трябва да съм като тях, гадна, лоша, лицемерна, с маска която да изглеждам идеална " 

Не разбирам това изречение. Слагаш маска на идеалната лоша, гадна и лицемерна личност ли? Ако това показваш, това се отразява.

" чувствам се сама защото виждам злобата и лицемерието  "  

Тук мисля, че неосъзнато говориш за себе си, виждаш го не в хората, а в себе си и от това ти е изключително неприятно. И това ще е така, докато следваш горните норми, които си поставяш, а именно - да си гадна, лоша, лицемерна и с маска т.е. фалшива.

Всъщност вероятно си много добронамерен и общителен човек, но страхът да не те отхвърлят ти пречи да се разкриеш. Доверието ти е "повредено", а от това личността страда много. Страхът е главния виновник за това, че виждаш света като враждебен и лош. Той те кара постоянно да откриваш заплахи и да се пазиш от тях. Той ти слага маската през която трудно виждаш реалния свят. Страхът е много лош спътник, той често вкарва личността в изолация. Смелостта да се сбогуваш с него е твоят единствен вариант за излизане от неприятните ситуации. Смелостта да се харесаш и приемеш такава каквато си, смелостта искрено да се заявиш, смелостта ти да правиш изборите в живота си. Тогава идват личните постижения, увереността и самоуважението.

 

[stelitoy]

Май не ме разбрахте, не аз не съм лоша, гадна и лицемерна, а всичко хора около мен са такива и за да се впишат покрай тях явно трябва и аз да съм тава, в случая работя сервитьорка, бармана спря да ми говори защото не съм искала да занесат едни коктейли да почерпя клиентите от него и край каза ми че повече няма да ми говори а с другите се е карал много по жестоко и им е прощавал, а другия барман ми се разсърди че съм казала зад гърба му че идва малко по късно на работа и това за него е говорене зад гърба му и спря да ми говори а реално с другите които общува с тях, наистина казват лоши неща за него, а само на мен са ми убидени

Редактирано Октомври 3, 2016 от stelitoy

[Guest Кермит]

Това ли е мечтаната от теб професия и желание да я работиш докато се пенсионираш?

[stelitoy]

Не, ъбсурд не е това! 

[Guest Кермит]

Благодаря ти за красноречивия отговор.

Как би искала да имаш някакво добро впечатление от себе си и колегите си, когато не си на мястото си?

Все пак, разумна си и знаеш, че не е възможно да бъдем приети, харесани и желани от всички човеци по тази Земя. Някои ще ни харесват, други ще ни мразят, на трети ще сме безразлични. Другото е просто утопия.

Когато намериш средата си, отговаряща на интересите, целите, ценностите, вярванията, всичко, което представляваш ти, тогава ще има изключения от това "всички са гадни". Ти ще си близка с тези изключения и колкото по-близка си с тях, толкова тези изключения ще стават правило.

Сещам се за подобна ситуация с мен преди много години, когато в началото на трудовата си кариера работех като хамалин на летището. Тогава всички колеги ми се струваха пияници, крадци, нечистоплътни. Просто бяха различни от това, което аз си представях, че трябва да са колегите ми, т.е. това не ми беше средата. Сега знам, че тогава съм грешал - тези хора са ми помогнали, били са светии за мен, защото са направили изборът ми по-лесен - като тях ли да бъда или да вървя в друга посока. Тогава разбрах, че тези хора не са това, което ги нарекох няколко реда по-горе. Ничии избор, включително и този на така наречените от теб лоши хора не е за осъждане, защото ако нямаше такива хора, нямаше да съществуват и добрите, заслужаващи вниманието ти и приятелството ти. Това е - живеем в дуален свят. Приеми с благодарност случващото се, научи уроците и продължавай смело напред.

[Орлин Баев]

Диляна ти отговори прекрасно - проектираш собствените си страхове в колегите. Виждаш в тях това, от което те е страх, тоест присъства в теб самата несъзнавано. През страховете си филтрираш ставащото така, че като през тунелна визия да нагаждаш хипотезите си така, че да се фокусираш изключително върху проекциите си в колегите си. Освен това, на принципа на самоизпълняващата се прогноза, се държиш така, че действително да провокираш държание в другите, което да задоволи страховете ти. С добър колега бързо ще осъзнаеш тези си процеси, но и ще работиш фокусирано в промяната им - чрез промяна на мисленето, себеотношението, чрез хипнотерапия, поведенчески задачи, психотеатър през тялото, групова работа и пр. За броени месеци такава работа би променила наличности (които сега не съзнаваш и те водят за носа автоматично), трупани в теб през целия ти живот. Ако оцениш силата и наложителността на такава работа, разбира се! Ти си знаеш.

[stelitoy]

Напълно разбирам отговорите ви, благодаря за което. Днес реших да говоря с единия колега,отговора му беше просто ме дразниш, не си ми приятна и не искам да общувам с теб, преди ми харесваше но вече не, ти така го направи а аз реално нищо не съм направила, помолих му да.ми каже неговата гледна точка за да ми каже за какво е така, а той просто стана и си тръгна, просто някоя мое действие го е провокирал, защото преди това много се разбираме, аз какво мога да направя спрямо него, и аз да се правя че не съществува ли? 

[д-р Тодор Първанов]

Не, не се прави,че не съществува.Напротив, всеки ден му казвай, че го обичаш.Прави го 55 дни и ще видиш каква промяна ще настъпи.

[stelitoy]

На ум нали, защото няма как на самия него? 

[д-р Тодор Първанов]

Не, не на ум.Казвай го на него. Няма причина да не го правиш.

В началото ще е малко странно, но постепенно отношенията ви ще се променят. 

[stelitoy]

Но ние не си говорим, немога от нищото да му го повтарям, и да казвам нещо което не е така, просто не мога да го направя 

[д-р Тодор Първанов]

,,немога от нищото да му го повтарям, и да казвам нещо което не е така,  ,,

Кои е казал,че не може да му го казваш?Кой? Нима той не е човешко същество като теб и мен? А,з как мога да ти кажа,че те обичам, без да те познавам?

Махни условностите и бъди човек.

На първо място, всички ние сме свързани на едно невидимо ниво, ние принадлежим на едно и също семейство.Мистиците и мъдреците от хиляди години ни казват, че сме скроени от една и съща материя и че когато нараняваш друг човек, нараняваш себе си.

Но, когато казваш на друг човек ,че го обичаш, ти го казваш и на себе си.

[moridin]

Когато казах на един мой опонент, че го обичам....шокът изписан на лицето му беше безкрайно забавен за мен.

Отделно от това този подход е изключително положителен и за двете страни. Ти транслираш положителна енергия, той я получава - вече какво прави с нея не е твоя грижа. Важното е промяната в теб!

Ако успееш да му кажеш това, то ти надскачаш представата за себе си и съответно се променяш. А какво по хубаво от това?

Благодаря на др. Първанов за чудесната техника

[B__]

Stelitoy. покажете на хората, че не ги пренебрегвате, не ги изолирате, не им се обиждате. Като го разберат няма да ви изолират, няма да ви се обиждат. Да кажеш ей така от нищото на някого "Обичам те" е именно това. 

[stelitoy]

Не съм достатъчно смела за да го направя, та на мен на майка ми е трудно да й кажа че я обичам 

[д-р Тодор Първанов]

Знам, че ще ти е трудно.За това, започни от майка си-казвай и всеки ден,че я обичаш.Така, че свикне6 и престрашиш да го казваш и на другите/

[stelitoy]

Добре ще се опитам да го направя със всички сили ,но моите проблеми продължават ,има нещо което ме мъчи от толкова време ,но сега показа истинската си сила ,защото дойде момента в който трябва да се случи. С приятеля ми сме заедно от доста години заедно ,но досега не живеехме заедно ,той ми предложи да се преместя у тях ,но той е с родителите си в една къща и трябва да продължаваме да живеем с тях .На него не му се дават пари за наеми и нито имаме някакъв излишен апартамен в който да сме самостоятелни .Ето го и проблема ,когато се съберем цялото му семейство за нещо дали ще е за вечеря или просто да гледаме филм ,аз нямам търпение да се оединим от тях с приятеля ми ,даже предпочитам да стоя сама в неговата стая от колкото да съм с тях ,чувствам нещо странно ,чувство което ме кара да не ме свърта да стоя да избягам да не съм при тях ,чувствам дискомфорт ,а те са толкова мили хора от нищо не мога да се оплача и винаги гледам да ми е добре ,но мен много ме е страх да се изнеса в тях ,след като ми намеква приятеля ми ,че засега ще сме така докато оправим единия етаж и да си отделим всичко ,все едно ме съседи ,за него добре даже перфекто ,хем ще си е у тях хем ще си е до семейсвото ,но аз не се чувствам комфорнто с тази мисъл ,не искам да живея с родителите му цял живот под един покрив дори и на различни етажи ,изпитвам чувство за бягство като си го помился ,не знам какво да правя ,защото нямам избор ,мъча се да приема този факт ,но накрая избухвам и се пребирам в моето вкъщи ,както сега ми се случи  да се прибера и да ви пиша .Днеска помагах да боядисаме стаята му и като разбрах ,че няма да спим в същата стая а доло в хола на техните много гадно ми стана е стърпях се ,реших да го направя ,но после като слязахме доло ,майка му готвеше а той седна да играе на комютъра ,аз почнах да си мисля ами сега майка му и баща му ще стоят до късно в хола където ще спим ,докато не легнем ще са при нас ,и няма къде да отида понеже стаята му е в ремонт като ме обзе още повече това гадно чувство ,че няма къде да отида те като са при нас ,просто се разревах ,станах и си заминах.

[АлександърТ.А.]

И тука е същия проблем .Страх те е да се отпуснеш . Казаха ти за едно упражнение .Не само към майка ти .Опитвай , при всеки разговор , на всеки няколко минутки , да казваш някоя от формите на думите ---обичам или благодаря .

Това чувство което ,,нежно" наричаш --не конфортно , е зловещо . Поне при мен .То спокойно може да те хвърли във всяка друга посока , само и само  да си по далече от ,,не конфортната" .Единствения начин е , да не го допускам . Или взимам торбата с ласкателствата и обилно раздавам особенно на притесняващите ме .Като се извинявам за неумелоста си и не добрата си форма . Нали в мене е конфликта .Често ме приемат топло и съчувствено , И обстановката се разведрява .До следващото стресиране .Вече съм приел , че не съм господар на чувствста си . Това ми позволява да не се обвинявам и измъчвам . И облекчава общуването .

[д-р Тодор Първанов]

Послушай го!