Оплакването - вид вампиризъм?

[Донка]

Замислих се сериозно над този въпрос след няколко случая в нета и на живо. Установих за себе си, че не бях сложила ясна граница между "споделяне", "оплакване" и "търсене на съвет и помощ". 

Има очевидни случаи, в които човекът постоянно намира от какво да се оплаче и така да привлече вниманието на хора, готови да помагат. Обаче няма изгледи той някак да е приел помощта. по-скоро е изпил вниманието и иска още. 

По какво споделянето на преживяван проблем, неувереност,  трудности или болка се отличава от оплакването? 

Може ли оплакването да е външен израз на търсенето на помощ? Как ги различавате?

[B__]

Оплаква се човекът, получава съвет, след това известно време го няма - явно осмисля или прилага съвета. 
А това оплаква се, съвет, оплаква се от друго, съвет, оплакване....малко се питаме какво точно търси.

Но го има и моментът, че продължава да се оплаква, ако не е успял да намери точния човек, който може да му помогне. Или не е дошъл моментът да се помогне. 

Оплакване винаги ще има - поискайте и все някой ще ви даде

На мен ми върши работа да разбера дали човекът е насочен към проблема и причините или към решаването на проблема. Решението обикновено няма много връзка с причините за проблема. 

Насоченият към проблема:

- иска много да си го обясни

- иска да разбере проблема си

- иска другите да разберат него и проблема му 

- обяснява колко голям е проблемът му

- обяснява колко големи усилия влага в борба с проблема 

Насоченият към проблема се оплаква и това оплакване може и да му е достатъчно като полза. 

Насоченият към решението на проблема: 

- търси начини да постигне нещо позитивно

- споделя какво е прилагал в търсене на решението

- споделя ценен за другите опит

- губи се известно време, защото прилага наученото. Тоест използва форума като източник на информация и коректив, но работи "домашните" си

 

[Cveta5]

Споделянето е разказ за факт,събитие, и емоцията е уравновесена.То е донякъде рефлексия--при споделянето,човек си спомня и някои пропуснати детайли от събитието.

Оплакването винаги е придружено с емоции до такава степен,че  последните видоизменят фактите.Понякога е несъзнателно,а не с умисъл за навреждане на отсрещния.

[Калисто]

Споделяне е, когато разкажеш свой опит, вследствие, че някой е поискал това, търсене на съвет и помощ, когато се затрудняваш сам да намериш решение или не харесваш своето решение, оплакване, когато някой прави само това, чувства се добре, не иска подобрение, не поема отговорност. Случва ми се да ги бъркам, но гледам да съм точна, защото от оплаквачи, аман :)))) За мен оплаквачаите, виждат всичко и всички в черно, песимисти харесва им страданието, някак си са привлечени от драматизма в своя и чужд живот.

Аз вече на няколко пъти поисках съвет и споделих във форума, помогна ми се няма да се оплаквам :)))

[Ines Raycheva]

Оплакващият се обикновено не показва разбиране и осъзнаване на това, което събеседника/ събеседниците му казват в ответ на неговите думи. Често очаква и определена реакция - за да провери дали получава интерес към себе си. В този смисъл той наистина "вампирства", жаден за внимание и съчувствие - за да си докаже, дори за малко, че е важен, значим за другите, да задоволи Его-желания. Присъщо на хора прескачащи в ролите "жертва"  и "насилник" - двете страни на една и съща монета.  

 

Да споделиш, да потърсиш помощ е друго - въпросът е да тръгнеш с тази заявка - "искам да ти споделя нещо, имам нужда от съвет", "искам да говоря с теб" - в този дух. Тогава вече обикновено има внимание към това, което отсрещният отговаря, получава се диалог, обмен. Его печалбите не са водещи, а напротив - склонни сме да се покажем слаби, уязвими. Парадоксално, но в това е и истинската сила! 

 

Не отнасям "степента" на емоционалност към едното или другото - не мисля, че има общо, поне не винаги. 

 

П.П.: С написаното за Егото нямам предвид, че то е част от нас, от която да се оперираме, а да не е главното парче през което оперираме.