Кое трябва да променя и осъзная ?

[deepwoman24]

Здравейте.Искам съвети за един мой проблем ,който се повтаря и повтаря и е време да изляза от този кръг.Имам приятел вече 2 години.Както с предния с който бях 4 отначало всичко е добре ,но мине ли 1,2 години когато вече е няма тази първоначална тръпка и излизат някакви страхове..аз ставам гадна , зла и сякаш неискам да се доближават до мен.Като доближават имам предвид ,че в началото е само зарибявка и не ме плаши , но когато дойде време да навлезнем по на вътре да се покажа коя съм , да покажа ,че съм слаба ,че имам страхове и т.н аз започвам да се държа студено , заяждам се така се отбранявам.НЕмога да си разкрия душата !! Човека до мен много ме обича говори ми за деца  и аз го обичам много ,но надделява в мен стах от колкото любов.Когато не мога да се справя с моите си страхове и обръщам топката сякаш ние не сме един за друг и чак си вярвам на това.Сякаш той е виновен ,че не се разбираме и отказвам да призная ,че в мен е проблема и ме е страх да се разкрия да бъда себе си ,да покажа коя съм.Дълбоко в себе си го знам ,но отказвам да поема отговорност и обвинявам другия.Неискам да става както в предните ми връзки..След време съжалявам ,защото знам ,че ме е водил страха и ме е спирал да правя и да бъда тази която съм(ако знам коя съм изобщо).

НЕискам да карам приятеля ми да се чувства виновен той толкова се старае...А мен ме е страх да не ме отхвърлят.И така съм го заровила този страх направо погребала ,че неискам и с премижени очи да го погледна.ИСкам да разчупя този модел.... как да го направя ? Дайте ми някаква насока.........

По мое виждане първо трябва да си призная пред себе си ,че се страхувам да не ме отхвърлят.Сега го признавам ,но след час два "той ще е виновния".

След това да започна да правя малки стъпки с показването на страховете си и да се излагам на риска да ме отхвърли...

Мисля ,че всичко идва от баща ми.Той и до ден днешен е странна птица.НЕ го знаеш какво си мисли , толкова потаен и дръпнат от хората.Никаква близост с мен освен някаква си престорена загриженост без допир физически ,а с думи.Като малка си спомням беше много избухлив , цирикаше ми за най-малкото и се страхувах от него.Той и това искаше и го постигна.Правеше ми само забележки за всичко каквото правя и се стягах и преценях всяко мое движение и дума за да не предизвикам неговия гняв и отхвърляне..

[Диляна Колева]

Здравей, преди всичко, нека погледнем това, което казваш с друг поглед. 

Да признаваш или да обвиняваш, това е поведение на човек, който смята себе си за виновен за нещо. 

Да имаш страх, не е диагноза, нито е провинение. Това аз го наричам наследство, тъй като никой на този свят не се ражда страхлив, той бива научаван да бъде такъв. Започва да гледа света през нечии чужди очи, възприема хората по начин, който му е показан, държи се така, както са му показали и както са се държали с него. 

Това е страха, това е тревожността, това са психологичните проблеми. Натикването ни в чужди рамки и модели, които не работят за нас в някакъв момент. 

За да излезеш от този вреден за теб модел, първо трябва да имаш алтернатива, а ти нямаш. Никой, който е стигнал до този форум или до психолога няма, иначе просто заменя или пробва докато се получи. Т.е. ти сама, ако можеше до сега щеше да си го променила.

Защо нямаш? Защото не си имала в живота си равно по авторитет на баща ти лице, което да ти покаже работещ друг такъв модел. Ако е имало ти не го откриваш сама в момента. 

Казваш, че имаш страх от отхвърляне. А знаеш ли какво представлява този страх? Защо е толкова важен за теб? Коя си ти, ако този страх изчезне? Това са въпроси, които трябва да намерят своите отговори, за да продължиш на пред. Отговорите им няма да дойдат отвън, от някой друг. Някой трябва да те провокира и насочи, за да стигнеш до тях.