"Защото сте недоволни, затова страдате."

[Донка]

Цитат

Защо страдате? Защото не разбирате сиромашията. Защото сте недоволни, затова страдате. Защо по някой път се измъчва умът ви? Защото не разбирате богатството. Човек като стане богат, той пощурее...

Слугиня_на_Божествената_Любов

Ако се прелисти списъка на темите във форума, човек по-скоро ще остане с обратното впечатление - хората са недоволни от това, че страдат и затова споделят, търсят помощ отнякъде, от някого. Да се приеме и разбере една такава мисъл, обратна на общоприетите представи не е лесно за повечето хора. Защо? Предполагам защото така няма как да отклоним причината за страданията си някъде вън от себе си и сигурно защото преодоляването им звучи твърде лесно. 

Лесно ли е да се справим с недоволството вътре в себе си? Как сте постигнали това? 

Кое вътре в нас поражда недоволството и има ли "справедливо недоволство и гняв"?

[Донка]

Замислих се дали не смесваме понятието недоволство със стремежа към усъвършенстване и работата над решаването на някакъв проблем. Често съм чувала, че ако човек не е недоволен от това, което Е в момента, той не би се развивал. Съгласни ли сте?

[АлександърТ.А.]

Цитат

Ако се прелисти списъка на темите във форума, човек по-скоро ще остане с обратното впечатление - хората са недоволни от това, че страдат и затова споделят, търсят помощ отнякъде, от някого. Да се приеме и разбере една такава мисъл, обратна на общоприетите представи не е лесно за повечето хора. Защо? Предполагам защото така няма как да отклоним причината за страданията си някъде вън от себе си и сигурно защото преодоляването им звучи твърде лесно. 

Може би аз съм замръзнал някъде в юношеството и говоря глупости , но . Имам впечатлението че множество хора не мислят(творчески), или имат много втвърдена мисловна конструкция , почти не подлежаща на промяна . Мнозина просто никога не са вниквали в нечия чужда гледна точка .Такива хора бавно и неотлъчно стигат до недоволството и не могат да излезат от там . Такъв човек здраво е стъпил на правата си  ,и изисква , и се сърди , и очаква да му се поднесе баницата .Той е дал вече на обществото което е могъл и сега вече чака . Нищо че още е млад

Редактирано Септември 26, 2016 от АлександърТ.А.

[Донка]

Съгласна съм. От друга страна на какво учи децата училището ни? Децата учат, за да спечелят одобрението на учителите и родителите или да избегнат недоволството им. Постепенно второто започва сериозно да измества първото. Детето усвоява закона, че в този свят ако искаш нещо да постигнеш и да получиш от другите, най-сигурният начин е... недоволството. 

[АлександърТ.А.]

Не бих си позволил съвет да давам на педагог .   Децата се адаптират още преди възрастния да е помислил за каквото и да е . Ако им се   показва ножицата , м/у духовните ни стремежи и практическото положение в обществото , ще свикнат с истината .

[Станимир]

В 26.09.2016 г. at 9:48, Донка каза:

Замислих се дали не смесваме понятието недоволство със стремежа към усъвършенстване и работата над решаването на някакъв проблем. Често съм чувала, че ако човек не е недоволен от това, което Е в момента, той не би се развивал. Съгласни ли сте?

Това, което човек е към всеки един момент, рано или късно ще се промени. Да си доволен, в контекста в който е зададена темата, за мен означава да приемеш настоящето, условията такива, каквито са. Но да ги задържиш непроменени завинаги - не можеш. И ако не се постараеш да ги направиш по-добри, те най-вероятно ще се влошат. 

[kipenzov]

В 24.09.2016 г. at 17:47, Донка каза:

Лесно ли е да се справим с недоволството вътре в себе си? Как сте постигнали това? 

Принципно е лесно! Стига да си "ампутираш" взора към света, какъвто го виждаш в дадения момент. "Заравяш си главата в пясъка" и почваш да си рационализираш(да си чертаеш умствени утешения). Да си "живееш" в перфектните кътчета, описвани от религиозната доктрина, към която клониш, а този свят го отнасяш към илюзията.

Аз поне, съм "малко" мазохист. Не спирам да изпитвам недоволство, а от тук и страдание. При положение, че целият човешки свят се управлява от страданието, а то е отражение на стремежът да се бяга от болката и да се достига удоволствие, то няма смисъл да бягам от страданието.

В крайна сметка, за да разбера защо съм избрал да се родя в този свят ( в даден момент от времето и пространството), а характерното за този свят е страданието, което се предизвиква от недоволството, то предпочитам да съм недоволен.

Сега, както всяко нещо в човешкия ни свят, и недоволството е до време, до един момент, когато си позволиш да изпиташ недоволство и за нещо по-голямо като мащаб.

Така че - постига се справяне с недоволството, ама тогава пък малко ми се губи смисъла да търся. Започва се едно блаженство, от което ако не се "отлепя" навреме се чувствам в некво безвремие. Тотален синхрон с всичко, че чак забравям какво е да си "шило в торба". На мен ми харесва да "откривам", па макар и почти винаги да е "топлата вода", която са я открили вече. Хубавото е, че има бая извори с топла вода, зад всеки баир, който недоволно изкачвам, 

В 24.09.2016 г. at 17:47, Донка каза:

Кое вътре в нас поражда недоволството

А иначе овладяването на недоволството е свързано с осъзнаването на "Гнева" и това, че той е полярност на "Неприемането на ограниченията". Като приемеш, че си ограничен, лесно се тушира гнева, а така се овладява и недоволството.

Просто си танцуваш с успокоителния Ритъм между полярните точки на хода на Махалото.

[kipenzov]

А и още нещо, което, докато четях Кибалион ми беше малко неясно.

Полярността на Гнева, изразена от недоволството, е на другия полюс на линията "гняв-неприемане на ограниченията". Бидейки полярности, то махалото (сведено от интуицията до мисъл форма на движение между полярно проявени чувства), би следвало от написаното в книгата да може да се "прескача хода му". Дълго се чудех "къв е па тоя скок?"

А то можеш "да го прескочиш"(хода на махалото от едната в другата крайност), ама "подскока" става в точката "по средата". Е в тази точка, за да не се "повличам" по хода на махалото, понеже не съм извънземен или пък от некое "Вселенско миротворчество" "владеещо" Любовта, си прилагам банскалийския метод - "Оти се косиш, кат ке ти мине". Тва пък доста често се опитвам да го комбинирам с "брой до 10 без да мислиш за друго и тогава говори", ама и често забравям и така влизам в изтощаващи спорове с хора. Когато не защитавам градивна идея, де - тогава съм "животно", щото става въпрос за защита на принципи, а не за личен кеф.

А пък за гнева, когато си е само в моята тимба? Първо си пускам спомена за надписа зад кабинката в автобуса на един шофьор на "280"ката към Студгард - "Всички болести идват от ядове, всички ядове идват от гадове", добавям сентенцията, че гадове е имало и ще има, прибавям "кучетата си лаят - керванът си върви" и за гранд-финал си повтарям банскалийската "мантра"

Редактирано Април 27, 2020 от kipenzov

[Донка]

Мда - какво развитие  Сега ще се опитам да отговоря на своите въпроси с това, което чета в момента. За да не влизам в пространни цитати (ще се наложи да ми вярвате), ще съкратя до есенцията. Анализи на изследвания в психофизиологията показват пряка връзка между социалното общуване - положителните емоции - окситоцин - висок вагален тон на блуждаещия нерв - активна парасимпатична нервна система - укрепване на физическото здраве и имунитета. И сега в обратната посока: укрепването на физическото здраве и имунитета - висок вагален тон - синтез на окситоцин - положителни емоции - положителни социални контакти. Доказано е. При това цялата тази система работи във възходяща самоподдържаща се спирала - т.е. Бог ни е създал да сме здрави, щастливи, когато сме заедно и се обичаме. Първото не може без второто, а второто не може без първото. 

Или "защото сте недоволни, затова страдате" е доказано от психофизиологията - тези, дето ни гледат мозъка с ЯМР докато се обичаме. 

Сега ще стане по-интересно - също с този ЯМР е доказано, че човекът е в състояние да си регулира тази спирала с усилия на волята и ума си, ако нещо в нея "скърца" и ние изпитваме недоволство... Значи Бог ни е дал достъп и до "кода на здравето и щастието"! Е, значи сами сме си виновни, ако страдаме и сме недоволни... 

[Донка]

В 27.09.2016 г. at 0:16, АлександърТ.А. каза:

Може би аз съм замръзнал някъде в юношеството и говоря глупости , но . Имам впечатлението че множество хора не мислят(творчески), или имат много втвърдена мисловна конструкция , почти не подлежаща на промяна . Мнозина просто никога не са вниквали в нечия чужда гледна точка .Такива хора бавно и неотлъчно стигат до недоволството и не могат да излезат от там . Такъв човек здраво е стъпил на правата си  ,и изисква , и се сърди , и очаква да му се поднесе баницата .Той е дал вече на обществото което е могъл и сега вече чака . Нищо че още е млад

Подчертаното също го пише в анализа на експерименталните данни - вникването в чуждата гледна точка са я изследвали като показател и са установили пряка връзка с високия вагален тон (на блуждаещия нерв). По-горе обясних как работи тази спирала. 

[kipenzov]

Есперименталните данни са информация, която се интерпретира от изследователите.

Две мутри решили, че искат да станат учени. Шефът им бил доволен от тяхната работа и ги финансирал щедро. Платили си и един професор по зоология, със зациклила кариера ги приел за докторанти.

Заизследвали стоножката. Според записките им, когато подали на стоножката команда - "Върви!" и я докоснали с пинсета тя вървяла.

Откъснали й половината крака и при командата - "Върви!" и докосването с пинсета, тя отново се движела.

Откъснали й всичките крака и тя спряла да се движи. В дневника си записали, че при откъсването на всичките крака на стоножката, тя оглушава и става безчувствена!

 

Подобна методика използват и изследователите, чието кредую е, че здравето и щастието са най-голямата ценност на този свят, а не откритието им. А на този свят всичко в моментът на случването му е най-ценно, защото не се повтаря по един и същ начин, независимо приятно или неприятно усещане ни носи. Постоянни остават само принципите на "случването", ние не! Опа и Любовта и Страха, но там в "дълбокото им значение", където са едно и също....а пък недоволството ни кара да търсим и далечните граници. Така поне сме открили сегашния начин да си комуникираме - безжично, и то всички да го можем, а не само посветени, на които другите да служат обожествявайки ги...

Така де, в основата на недоволството стои дълбокото усещане за несправедливост. 

За това е добре да си формираме реална оценка на моментното ни развитие, апропо възможности, налични таланти и развити способности. Защото недоволството от моментното статукво е необходимият катализатор за лично развитие в градивната му форма(да търсиш повече ефективност и ефикасност в твоите действия по промяната на средата и теб самия или пък по-висока октава на хармония на твоят светоглед и светът, такъв какъвто е), но също така може и да е катализатор и за разрушителната форма на личното развитие. Както и да го гледаме недоволството си е необходим фактор за развитие.

За това предлагам от твърдението "страдате, защото сте недоволни" да изключим емоционалните оценки, защото те винаги са тенденциозни и клонят към неоснователно обобщаване (генерализиране).

Така просто остава принципното "недоволен си - страдаш" като мъдър съвет, който да се има предвид при себеизследването и не е етично да го обвързваме с преходни ценности. 

Физическото здраве е преходност, а психическото здраве се постига, когато няма за и от какво да си недоволен и това вече беше споменато, че става когато "откриеш и приемеш границите". А щастието не е някаква крайна цел, то е процесът преди достигането на целта. Много хора бъркат щастието с удоволствието!!!

[kipenzov]

Между другото споменах, но сега ще го напиша по-кратко. За мен е ценност не да приема изкуствено поставените ми граници(от обществото), а да изследвам собствените ми такива и да ги откривам в обществото(света).

Ако Никола Тесла беше доволен(приел границите) не би търсил, а пък не е като да не е открил, ама още не можем да разберем напълно какво е открил, защото има хора, които искат всички да са "видимо доволни" от това, което е света днес.

Ако имаме некви граждански права, то е заслуга на недоволните!

А за другия свят! Е то за всичко си има време, но сега живея в този, а пък колкото по-добре си обясняваш този, толкова по-ясен ще ти е изборът в другия.

Мое си мнение....което ама изобщо не определя или ограничава способността ми за вникване в чуждата гледна точка. Това, че някой има потребност да му вникват в "точката" не значи, че аз трябва да споделям неговата позиция. 

Редактирано Април 27, 2020 от kipenzov

[kipenzov]

В 27.04.2020 г. at 20:36, Донка каза:

вникването в чуждата гледна точка са я изследвали като показател и са установили пряка връзка с високия вагален тон (на блуждаещия нерв). По-горе обясних как работи тази спирала. 

А когато чуждата гледна точка всъщност се окаже "неприетата, непознатата" твоя гледна точка, вагалният тон-освободеният електромагнитен поток тръгва по блуждаещия нерв и те "втриса приятно" насекаде, където минава в тялато тоя нерв. Понеже е ел.поток се вие кат спирала или супер бързо смокче, па мое и "напечена на слънце" скорострелна усойница. 

Ма иначе първо тръгва от "мръсотиите" и кат мине почти насекаде, остават "меките колена" и "изтръпналите пръсти". Па, ако можем да го ползваме всеки път, когато мине и през неокортекса вероятно би било ползотворно.

Секи сам си решава дали е "обладан"(външно) или се е запознал с "неприетото си аз"(вътрешно).

А в Тантрата можеш "да гръмнеш като розов балон"(извинявам се на мастурбиращите за аналогията между балона и надуваемата кукла), па ако има наблизо и некой друг с подобна култура, може и да се "разтегнете като ластици". Ма тва е повече за младите, дето ноо ноо не го мислят, а па след време го осъзнават, когато вече требва да преобразуват спомени. 

Редактирано Април 29, 2020 от kipenzov

[АлександърТ.А.]

Цитат

Мое си мнение....което ама изобщо не определя или ограничава способността ми за вникване в чуждата гледна точка. Това, че някой има потребност да му вникват в "точката" не значи, че аз трябва да споделям неговата позиция. 

 

Вникването , разбирането нечия гледна точка е в полза на вникващия . Това е разширение на съзнанието , за което има друга тема .

Способноста за вникване в нечия чужда гледна точка е основна способност за разбиране , Всички го имаме ,без значенис кво си говорим и може да се влияе от егото като защита . Споделянето е друго , по различно . То е повече присъединяване или присъствие и може да бъде следствие на разбирането .

 

В 26.09.2016 г. at 9:48, Донка каза:

Замислих се дали не смесваме понятието недоволство със стремежа към усъвършенстване и работата над решаването на някакъв проблем. Често съм чувала, че ако човек не е недоволен от това, което Е в момента, той не би се развивал. Съгласни ли сте?

Недоволството е движещото моторче на низшия ,,Аз" .Казвам това , защото наблюдавам хора в различни случаи или възрасти , мотивирани от съвсем други неща . Значи мнозина работят за по висши идеали .

Редактирано Април 30, 2020 от АлександърТ.А.

[kipenzov]

преди 14 минути, АлександърТ.А. каза:

Вникването , разбирането нечия гледна точка е в полза на вникващия

Ами "вникни" в моята, бре Александре! Та белким се "разшириш" и извън "зоната ти на комфорт", в което състояние така и не виждаш самовлюбеното си отражение. Аз съм ти за това, както и ти на мен "ми отрази" доста несъзнателни вътрешни състояния, които не виждах и се чудех що ти се дразня.

Без теб едва ли щях да осъзная, че съм си потиснал "манипулатора", "демагога", "бабата на седянката - на всяка "манджа мирудията", самовлюбения", "мъжагата", "задоволения", "привидно мъдрия, а всъщност пълен глупак", "защитника на обидения, а всъщност властолюбец" и т.н.

Аз поне ти ползвам пълния капацитет на "отразяване", за да погледна в "тъмната, неосветената част от Душата ми",    А ТИ??!?!   Така и не можеш да си представиш, че много добре вниквам в твоята точка!

Цитираш мои думи, след които вече "говориш на себе си". Обърни това послание -"Способноста за вникване в нечия чужда гледна точка е основна способност за разбиране , Всички го имаме ,без значенис кво си говорим и може да се влияе от егото като защита", към теб самия и се изследвай какво от егото си "защитаваш"?

 

Редактирано Април 30, 2020 от kipenzov

[Донка]

Това за научния прогрес и за гражданските права, че ги имаме, защото сме недоволни, и аз съм го мислила като по-млада. Но наблюденията и опитът ми казват друго. Научният прогрес НЕ  идва от недоволството, а от любознателността на човека и от изобретателността му. Пералнята не е изобретена, защото жените са били недоволни, а защото някой е мислил как този процес може да се механизира и после - автоматизира. Както често казва моят син, по-скоро мотивът за прогреса е мързелът, а не недоволството. Играят роля и парите с печалбите, разбира се - още нещо жизнено нужно, което може да се продава, изхабява и пак купува. ОБАЧЕ, създателя на машината, можете да сте сигурни в това, нито е бил мързелив, нито е гонел печалба. Той си е бил един "смахнат" техничар, който е висял с мазния комбинезон в работилницата, забравяйки дори за обяда си, и щастлив, когато е успял да намери начин "нещото" да заработи. 

Гражданските права - ако си мислите, че са ги извоювали недоволните, заблуждавате се :). Просто с времето изискванията към качеството на работната ръка доста са се променили - вече не са им нужни "рудокопачи". А за да работи с умните машини, "ръката" трябва да е образована и умна, мислеща, отговорна, да умее да работи в екип, да владее езици и все такива екстри... Така че, по-скоро мотивът за гражданските свободи е балансът между средата, нужна за израстването и функционирането на "специалиста" и начините за неговото управление и манипулиране. Събитията в момента кристално ясно го показват. Хаха - никой не ви ограничава гражданските права - вас ви "спасяват"!

А това, че сега някой страда, причината пак е в масовото недоволство - най-вече от нивото на осигуреност с материални блага (да го наречем с думите алчност и лакомия), което достигна до катастрофални размери през последните десетилетия. Също от недоволството на власт-имащите от досегашния баланс, за който споменах по-горе. Сега те имат умните си машини, които постепенно заместват хората. Хората стават излишна грижа.

И да напомня мнението на една известна антроположка за границата между маймуната и човека, т.е. определението за човечност - зарасналата счупена кост! Без грижата ни един за друг, без любовта между нас - ние отново ще минем тази граница,този път в обратната посока, уви.  

 

[АлександърТ.А.]

преди 19 часа, kipenzov каза:

Ами "вникни" в моята, бре Александре! Та белким се "разшириш" и извън "зоната ти на комфорт", в което състояние така и не виждаш самовлюбеното си отражение. Аз съм ти за това, както и ти на мен "ми отрази" доста несъзнателни вътрешни състояния, които не виждах и се чудех що ти се дразня.

Без теб едва ли щях да осъзная, че съм си потиснал "манипулатора", "демагога", "бабата на седянката - на всяка "манджа мирудията", самовлюбения", "мъжагата", "задоволения", "привидно мъдрия, а всъщност пълен глупак", "защитника на обидения, а всъщност властолюбец" и т.н.

Аз поне ти ползвам пълния капацитет на "отразяване", за да погледна в "тъмната, неосветената част от Душата ми",    А ТИ??!?!   Така и не можеш да си представиш, че много добре вниквам в твоята точка!

Цитираш мои думи, след които вече "говориш на себе си". Обърни това послание -"Способноста за вникване в нечия чужда гледна точка е основна способност за разбиране , Всички го имаме ,без значенис кво си говорим и може да се влияе от егото като защита", към теб самия и се изследвай какво от егото си "защитаваш"?

 

Щом си по учен можеш да кажеш научното име на основния комедиен мотив във филма ,,Голо оръжие" . Това  дето героят повтаря репликата на другия с емоцията ---- ,,ето я истината която ти казвам , има ли някои които я разбира "   и гледа , като герой народа си .

Ти се дразниш защото го приемаш лично ( за мое учудване) .Значи правилно се насочваш към вътрешно преструктуриране . Значи няма защо да ми се сърдиш , ами кажи едно мерси . И ако си способен тогава да говорим без егото си . И двамата , де . Това ще стане , Но трябва свобода в мисленето , която да вижда не въображаема заплаха  , а чистата идея в мислълта . Там където няма емоции .

ПП     В моя пост се обърнах към другите с част от ,, твои" думи , защото ми харсаха и казах нещо допънително . Като не ти харесва , какво да правя . Мога само да се учудвам и си трая ,като не ти обръщам видимо внимание

Редактирано Май 1, 2020 от АлександърТ.А.

[kipenzov]

Току-що, АлександърТ.А. каза:

И ако си способен тогава да говорим без егото си . И двамата , де .

Значи ти трябва да ми кажеш първи мерси! Почна да си виждаш егото.

А аз доколкото съм възприел от баба ми ритуала покрай прошките, трябва да ти отвърна - "Простен си! Прости!", нали "бабо Сашке".

 

П.п. самият факт, че още фокусираш на "по-умен", значи, че имам още работа с теб, но вече ще ти оставя само образа ми в твоето съзнание и ще "ти пращам" дигитална лигава любов, за да ти издразня мачовщината, та белким "слезнеш от мотора" на земята на смиреното присъствие, от която желанието ти да споделиш опитността ти ще се реализира много по-изчистено.

[kipenzov]

А иначе поредицата "Голо оръжие" ми е една от любимите, но малко хора възприемат иронията на филма като възможност за трансформиране на напрежението от прекалената сериозност, през абсурдизма, до спокойствието на непринудения поглед към живота отвъд непрестанното Трябва.

Редактирано Май 1, 2020 от kipenzov

[АлександърТ.А.]

Да така му казват , абсудност . Смешно ми бе не точно нелепата кражба с претенции за собственост . А търпението на околните . Нещо което никъде не присъства .И по точно ролята на героя , като дете идиотче живее с помоща на околните без да си дава сметка за реалноста .   Поне такива са спомените ми от миналия век. . От начало не виждах смешно а грозно и нелепо . Въпрос гледане  , е .

А това : 

Цитат

 

А аз доколкото съм възприел от баба ми ритуала покрай прошките, трябва да ти отвърна - "Простен си! Прости!", нали "бабо Сашке".

 

 

 

Показва еднопосочноста , въпреки думите .

Редактирано Май 4, 2020 от АлександърТ.А.

[kipenzov]

В 4.05.2020 г. at 21:46, АлександърТ.А. каза:

Показва еднопосочноста , въпреки думите

Е щом в думите ми виждаш еднопосочност, то това наистина ме прави радостен!

Наистина не искам да приличам на теб! Мислех, че ще ми е много трудно "да се отлепя" от "лепкавата" ни комуникация, но ето че ми помагаш. БЛАГОДАРЯ ТИ!

[Станимир]

Тази тема, може би е подходящото място, да обърна внимание на нещо, което не се осъзнава изцяло - това, че условията в които живеем ние тук и сега изобщо не са тежки. Да, разбира се има трудности, но ако ги сравним с тези от миналото? С войните, които са се водили в продължение на векове; с необходимостта да полагаш часове тежък физически труд и след това да мислиш евентуално за нещо друго; с трудностите да си намериш дори и една книга, сравнено с достъпността на информацията и образованието днес. А дори и сега в много държави условията са далеч не така леки, както в България - глад, болести, мизерия... Да, свикнали сме да се сравняваме с икономически богатите държави. Свикнали сме и в моменти на трудности да се потапяме изцяло в емоцията на недоволството. Искаме едва ли не животът ни на земята да е като на пикник. Обикновено на децата много неща им се дават наготово от възрастните, но с времето те следва да се научат да се справят сами в живота и на свой ред самите те да започнат да полагат грижи за другите. Но в свят в който всичко е движение, бездействие не може да има, а високата организираност предполага да няма безсмислени занимания. Твърди се, че има планети където условията са далеч по-тежки от земните. Има и такива, където животът по-лек, но това е защото те са си го направили такъв. И по-лек, но в какъв смисъл - със сигурност не се отнася до работата, която вършат, а до вътрешната им настройка, до отношението, до разумния ритъм. Без усилия не може да се расте. Без смяна на условията разумът не може да се разшири и умът не може да придобие гъвкавост. Искаме познатото, лесното, сигурното - но тези желания не са в наша полза. Ако за нас, е достатъчно сегашното ни ниво, то е защото не познаваме следващото. Не вярваме, че можем да постигнем нещо по-добро и някак си искаме то само да се случи или пък някой друг да ни го осигури. Да, помагат ни, но разумно, колкото трябва. Трябва да сме наясно, че получаваме колкото е необходимо и заслужено.

[kipenzov]

В 8.05.2020 г. at 12:37, Станимир каза:

Без усилия не може да се расте. Без смяна на условията разумът не може да се разшири и умът не може да придобие гъвкавост. Искаме познатото, лесното, сигурното - но тези желания не са в наша полза.

Благодаря!

Това се опитвах да споделя като мнение. Без усилия, които на по-повърхностно ниво са мотивирани от недовоството към развитието в дадена ситуация, не може да се "расте". Ако сме "видимо доволни" от всичко, то скоро се губи мотивацията да променяш. А тогава се почва едно "носене" по вълната и понижена умствена активност. А мозъкът ни старите хора често са го сравнявали с мускул, за това има израз "Тренирай си мозъка". И последващ полезен съвет - "Нищо научено не е излишно!". Стига и да се прилага на практика, де, ако сме успели "да му намерим" практическо приложение

[royalrife]

В 24.09.2016 г. at 17:47, Донка каза:

Кое вътре в нас поражда недоволството и има ли "справедливо недоволство и гняв"?

Няма несправедливо недоволство. Имам право да съм недоволен, понеже недоволството носи началото си още от първите човеци. Не съм виновен,че съм недоволен. Не познавам доволни хора. Всички, които ме заобикалят са също така недоволни. Причината за недоволството е проста - прекъснали сме връзката си със светлината, връзката си с Бога. Възстановяването на тая връзка може да стане или принудително -чрез закона или доброволно - чрез любовта. Принудителният начин е за децата, а доброволният е за възрастните. Каже ли някой, че е доволен, това показва, че той е видял изгряването на слънцето и след дългата нощ на недоволство е познал силата и красотата на Божествената светлина. Колко приятно е да ходиш в светлина ! Това не става с говорене.