Объркана

[Галина Теб]

Искам да пиша за себе си и моето заболяване,но ми е трудно да призная дори пред себе си,цялата истина,всичко ,което се е случило,това,че два пъти направих опит за самоубийство и като,че ли забравих за тях..Опитвам се да намеря начин да ви пиша,д-р Баев и да ми дадете съвет как да се лекувам или въобще нещо,но не знам дали ще мога!!!

[Галина Теб]

На 58 години съм,получавам панически атаки от 5 години,имам Хашимото ,горе долу от същото време,в началото с хипер ,а по-късно с хипофункция на ЩЖ.Страх ме е да пия лекарства,вече два пъти започвах да пия Тироксин и го спирах,защото страхът от страничните ефекти ме плашеше .Д-р Баев,животът ми беше без да преувеличавам ни най-малко ,ад,но ,моля ви ,не бързайте де си вадите заключение,че обвинявам някого!!Може би малко да ,обвинявам,но за повечето неща,знам ,че съм виновна аз самата.И още нещо,да ви споделя,през повечето време,аз не знаех,защо върша тези неща,които не се харесват на никой,за мене бяха едно спасение от това,което ми се случваше в къщи.От мъничка съм свидетел на сцени и скандали,удари и насинени лица,които,като,че ли нямаха край..Баба и дядо/той пиеше и биеше баба/,майка и татко/той,не пиеше,но имаше любовници ,майка го обвиняваше,а той я биеше/.Аз само плачех,молех се,хвърлях се между тях,дори понякога пищях от болка..Ужасна болка в гърлото,неописуема,раздираща.Това е,което си спомням от моя живот преди ,та и до сега-болка,не физическа,слава Богу ,бях сравнително здрава!Всички негативни чувства накуп ,като -страх,срам,неудобство,лъжа,,са били единствените чувства,които съм изпитвала много години,даже и до този момент.Няма нужда да търся корена на ПР и ПА ,наясно съм с причината!Детство,юношество ,зрял период,по-късен период и сега,когато съм на прага на старостта, са белязани единствено и само с нещастия,неуспехи,удари,загуби и всичко лошо,за което може да се сетите.Всичко,освен наркотици и проституция ми се е случило,към тях никога ,за нищо на света не посегнах!Сигурно ,все пак съм имала нещо,като здрав разум,или сила на духа ,или  надежда ,че моят живот не ми е даден само за  да страдам и ще видя и аз лъч светлина в непрогледния мрак,обвил цялото ми същество.И да ви призная нещо,до скоро мислех,че ПА са моето изкупление,т.е. наказание за грешките,за това,че изоставих близките си ,защото повече не можех да издържам на живота с тях.Заминах ,без никой да знае,къде съм и в началото продължавах да правя същите грешки,но след около година,година и нещо,се пооправих!Тогава обаче дойде угризението,че съм ги изоставила и пак се хвърлих в усилията да направя нещо ,поне да мога да се прибера с достойнство в къщи,но тогава разбрах,че съдбата не ми помагаше да направя тава.Напротив,като,че ли ме отдалечаваше все повече и повече от дома,майка,татко и децата ми!Много драматично е всичко,което се налага да разкажа ,за да разберете къде точно е коренът на болестта ми.Исках с цялото си същество да се върна при тях и да си простим всичко,но ме спираше пак тази болка в гърлото...тя ме стискаше всеки път,когато си представях подигравателния тон на майка ,като ми говореше,че не мога нищо да постигна в този живот и се надържам,само на нея,че съм мека,слабохарактерна,всеки може да ме манипулира,както си иска и др. такива..Не знам дали ще ми отговорите,но силно се надявам,защото ПА мога да преживея някак си,но присъдата,че няма лек за моята изстрадала душа ще ме съсипе...

[Галина Теб]

Когато напуснах първият си съпруг с децата,защото не живеехме добре,по-точно аз,тогава се замислих за първи път,"Защо с никой не мога да живея нормално"В мене ли беше причината,какво точно аз правех,което не се харесваше на хората с които живеех,та се отнасяха така с мене.Мислех,мислех,но не можех нищо да измисля,а дали това ,което казваше майка ми не беше истина,че съм твърде добра,отстъпчива,жена без претенции,без амбиции,може би,не знам...и до ден днешен не знам! А дали и тя самата не се отнасяше с мене толкова жестоко понякога по същата причина,...и това не знам!Наистина нищо не постигнах в живота си,във всичко се провалих.В семейството,с децата,с училище,едва завърших вечерната гимназия,пеех хубаво,рисувах не много зле,пишех стихотворения и много хубави теми по литература,но това не беше достатъчно,амбициите ми бяха нормални,но не можех да помня уроците си ,помнех до един два дни и после забравях всичко.И запомнях само това,което ми харесваше и имаше някакъв смисъл за мене...Мъчех се по цели дни и нощи да уча,но просто не вървеше,не ставаше..беше като кошмар ,и пак се питах защо...нима съм бавноразвиваща,глупава,неспособна..Единственото хубаво нещо е,че завърших курса за козметици с отличие,не само практика,а и теория,което наистина ме изненада и малко ми вдъхна надежда,че не съм толкова зле,колкото си въобразявах..Имах друг проблем,застанех ли пред публика,направо блокирах,непременно бърках някъде,но пък разплаквах хората с начина по който рецитирах.Слизах от сцената и моите приятели ме целуваха просълзени,та тогава си мислех,дали тази съдба,която ми беше отредена не ми приличаше и някак си се вписвах в нея най-добре,но здравия разум ми нашепваше друго,че имам право на малко щастие и аз,нищо,че сам грешила,нищо,че не съм постигнала нищо ,въпреки ,че съм слабоволева и нестабилна.За това,ви споменах в началото,че не обвинявам никого за моите грешки,наясно съм ,че каквото съм си причинила,това ми е дошло до главата...Само едно нещо знаех със сигурност,че обичах всички мои близки,майка и татко,баба и дядо,брат ми/въпреки ,че ме биеше,а понякога и опипваше,без да знам,какво точно е това,но ужасно ме беше срам/,децата си и бях,готова във всеки един момент да дам живота си за тях.Не знам дали това е правилнияначин да се обича!И до сега не разбрах,как трябва да обичаш,за да ти отвръщат със същото!Нищо не разбрах,на нито един урок не се научих!Сега,когато пиша на вас,докторе,имам съпруг,който ми осигури всички неща,които ми липсваха преди него-дом,сигурност,дори мисля,че ме обича,удобства,но ...аз пак го обвинявам,пак мисля,че не се грижи достатъчно за мене,нетърпелива съм,неспокойна,в мене бушуват непрекъснато някакви страсти,искам непрекъснато да се занимавам с нещо,да ходя на море,на планина,на различни места,а той не иска..Преди да го срещна живеех ден за ден,нямах дом,бях бездомна,но не съм живяла в мизерия,тъй като работех,а моите работодатели винаги бяха много доволни от мене и затова без работа не съм оставала.Бях издържлива физически ,макар и крехка,не отричам,че не съм пила никакви лекарства до преди 5 години,с появата на ПА и ПР.,а после и Хашимото...Намирах утеха в любовта на мъжете ,т.е. приятелите ,които съм имала,въпреки ,че съм имала дълги връзки,не съм била абсолютно вярна на приятелите си и около 20 години дори не съм живяла с никого съвместно,като партньори!Винаги съм се питала,защо съм ги имала,защо изобщо съм се занимавала с тях,като и без това,не съм изпитвала кой знае какво с тях /фригидност/.Дори този факт не ме подмина,д-р Бев,не изживях с нито един мъж това прекрасно нещо,като оргазъма,за съжаление!  Всичко ми е толкова объркано....не знам,коя съм и защо съм се родила,каква е моят вина,дали наистина съм лоша или прекалено добра,как да намеря отговора на тези въпроси,къде да го търся вече,не мога..уморих се тотално..Знам,че Бог никога не ме е изоставял и много пъти ме е спасявал от по-големи нещастия,вярвам с цялото си същество,че е толкова добър с мене,дори и да не го заслужавам,че в залеза на моя живот ми изпрати това,за което си мечтаех-дом и съпруг,който да ме обича и защитава,градина пълна с цветя и зеленчуци,дом.любимци,които да обичам с цялото си сърце/защото те са съществата,които никога няма да те наранят,или предадат или излъжат,или ударят/....само те обичат и слушат,тъжни са когато и аз съм тъжна,боли ги ,когато и мене ме боли,и са благодарни за всяка моя прегръдка ...наистина ги обичам извънредно много..Всеки ден благодаря на Бог,за това което ми е дал,то за мене е много,дори не съм мечтала за толкова,но това ,че треперя вътрешно почти през цялото време,ушите ми бучат,главата ми пулсира,не мога да се отпусна,не мога да заспя....е мъчение!Има ли изход от това състояние, д-р Баев?Моят съпруг не вярва,че ми има нещо,може би защото,винаги си върша работата,в градината ,в къщи,изчистено изпрано,подредено,сготвено,животните нахранени,спокойни,щастливи...Проблемът е,че аз непрекъснато купувам най-различни хранителни добавки от Интернет-като разни витамини,аминокиселини,имуностимуланти,противопаразитни ,масла,само натурални,от химията изпитвам панически ужас..но досега нищо не ми е помогнало,нищо..Знам за себе си единствено,че не ме е страх,нито от ПА,нито от смъртта,най-много ме е страх от високо,дори,като се кача на стол треперя,но не мога да понасям симптомите,много ме измъчват,е все пак има едно добро,че не искам вече да се самоубивам..Напротив,искам да живея и да се радвам на живота ,като никога досега.Не ,че се имам за богата,аз винаги ще бъда жена без добро фин.положение,защото аз съм по природа такава,без претенции .каквато съм била през целия си съзнателен живот...Аз самата подсъзнателно вярвам,че психотерапията не би ми помогнала много,защото не би могла да изтрие от подсъзнанието ми,или съзнанието ,няма значение травмите,те с много и някои са ужасни...,но все пак,ще се  доверя на вашето не само професионално,а и чисто човешко и приятелско мнение...Вие,д-р Баев сте различен от др.психотерапевти,от вас лъха чистота и отдаденост,качества на истински лекар,такива,каквито в древността са били!

[Галина Теб]

Зная,че ние,които пишем във форумите и обясняваме,какво точно е състоянието ни и търсим съвет,как да ни се помогне,не можем да бъдем достатъчно откровени,поради причината,че и други ще прочетат това,което сме написали,може би ще ни осъдят,а може и да ни се подиграят,а най-лошото ,да ни съжалят!!!Д-р Баев единствено,което може да направи във форума,е да даде съвети за справяне с ПА,със страха,с постоянната тревожност,да ни даде надежда,да ни обясни какво се случва с нас,но не е в състояние да открие коренът на болестта ни/аз така наричам тези състояния на психиката,защото има страдание,а щом има страдание,значи има и заболяване/За мене е така!Това може да направи единствено нашия терапевт,на когото,по принцип е необходимо да разкажем всичко,да излеем душата си,да се отворим ,за да може той да прочете нашата книга и тогава да реши,как да бъдем лекувани!Ние,тези,които живеем в малки градове,където дори няма психиатри,камо ли терапевти,нямаме,кой знае каква надежда ,че ще бъдем излекувани и затова ,се мъчим да си помагаме както можем сами!Като,че ли всичко е против нас,нали!Не случайно,доктор Баев съветва,намерете си вашия терапевт,не отлагайте във времето...Защото колкото повече отлагаш,толкова повече играта загрубява и толкова по-малко сили ти остават да се справяш сам!!Какъв е изходът за нас,д-р Баев,и въобще има ли изход,има ли надежда,че и ние ще получим адекватна ,професионална лекарска помощ,без да ходим на 250 км. ,за да търсим такава?Кой ще ни каже,кой ще ни успокои,кой ще се погрижи за нас?За съжаление, никой!Знам,че ви боли за нас,и се чудите как да промените нещо,а не знаете какво!Знам,че ви пука за нас,защото сте лекар с главно "Л",осъзнавам,че клетвата,която сте дали,когато сте получавали дипломата си е от огромно значение за вас и я носите в сърцето си постоянно,но за съжаление сте сам ,няма други,напълно сам-срещу целия свят от бездушници,,гледащи само,как да изкарат някой лев повече,армия на лакеи,облечени в бели престилки и заровени в бумагите си,забили очи в компютрите си и охкащи и пъшкащи от това,че нищо не са свършили!Знам същ,че в този момент се мусите и сте готов да ме опровергаете,като ми кажете,че има и много други добри психо-терапевти ,дори може и имената да изредите.Да ,има,безспорно,прав сте!Но къде са те,ние не ги чуваме,ние не намираме нищо в интернет пространството от тях към нас,пациентите.Те са само едни имена и титли,нищо повече!Няма нито едно послание,няма нито една дума,която да прочетем и да хукнем при тези лекари!Защо?Само вие ли имате време да отговаряте на всеки,без да се стремите да сте кратък,само вие ли намирате най-точния подход,за да хванете същността,да успокоите и да разбунтувате едновременно,да направите от нищото- нещо и от нещото-,нищо,за да постигнете определената цел на терапевта-да лекува,с всички средства,думи,очи,излъчване,дух и страст...да ,да страст,това е ,което ви прави различен от другите.Не се чудете!Не се учудвайте,че всеки би искал да бъде ваш пациент,ние знаем точно определено какво търсим в нашия лекар,на когото трябва да се доверим изцяло,защото само така,той ще бъде в състояние да ни помогне.Повярвайте ми,зле съм,знам,че ми е нужна хипноза,миналото ми е някакъв кошмар,болно ми е,гадно ми е,не мога да се радвам спокойно на живота,който Бог ми е дал,но няма да се предам,защото чета всичко от вас,всичко ,което сте написала за нас паникьорите,с толкова много любов!Благодаря ви ,че сте толкова добър лекар и психо-терапевт,благодаря ви,че не щадите нито времето си ,нито усилията си,да ни информирате,да ни предупреждавате,да ни изостряте сетивата за нашето състояние!Без вас,много от нас не биха се справили,запомнете това от мене!!!А ако случайно,ви излезе някой свободен  час ,и решите,че мога да мина на хипноза,ще го направя с удоволствие,но само и единствено при вас,защото отдавна ви чувствам близък,отдавна ви се доверявам,отдавна слушам и чета ,като хипнотизирана всичко от вас,така че....вие решавате!А аз отново ви благодаря..

[Орлин Баев]

Здравей, Галина! 

Психолог съм, не съм соматичен механик. А клетва, освен пред Бога, пред хора не съм давал.

Не ти писах досега, защото бях извън България, а като се върнах, ме заляха ангажиментите. Ти обаче не пропусна да оревеш орталъка в съседния форум как не ти обръщат внимание...

Така, това което прозира през думите ти: дълбока нужда, но и липса на любов. Една дълбока празнина в теб, която усещам през всичко казано. Празнина, капсулирана обаче от мазохизма над нея и напрегнатото стягане, мислене и контрол на повърхността. Тази празнина няма как да бъде запълнена от някой друг, освен от теб самата, в процес на себепознание, молитва и медитация. Не механични обаче, а насочени към психичната ти преработка. Иначе и те се превръщат в част от бягането от тази празнина в къде мазохистично, къде хистерично мрънкащото вярване "аз съм жертва", каквато никога не си била. Тази липса виждаш в партньора, колкото и да е хубава градинката и дома, колкото и да е обичащ и добър той - защото я проектираш върху му...

Над тази празнина, в течение на живота ти, за да не бъдеш изоставяна и сама, а в крайна сметка, за да не бъдеш в досег със страха си от провал, безлюбна липса, безсмислие, безсилие, си се научила пред външния друг да се потискаш, да автоагресираш мазохистично (всичко това в следствие на травмите от ранните години - те обаче знаеш, че са неслучайки и сами сме си ги избрали още преди раждането си). Пред авторитети себепотискане, гълтане на граматиката, но пред близките нападателност, нехаресване, както се държиш и към себе си. Защото близките автоматично приемаме за част от себе си... Така пред външния авторитет си хрисима калудка (по-често), докато пред тези, които те обичат, хапеща, каквато си към себе си. Най-отвън, слоят от контрол, трябва, негативното мислене, които те правят добра служителка, но още повече затапват и прекъсват връзката с усещането за самота, необичаност, безсмислие. Базисни програми, компенсирани невротично с търсене на внимание от мъжете, със самопотискане, с хапане на близките, със свръхотговорност в работата. 

Една преливаща се палитра от психични нюанси, която с течение на времето е станала автоматично самоподдържаща се, автоматично смятаща, че това е начинът да се живее и че така ще бъдеш що годе защитена, обгрижвана, приемана, когато поддържаш маладаптивните компенсации, които споменах: мъже, самопотискане, хапане, стягане и нащрек... Една смесица от дълбоко инфантилна фиксация, автоагресия, хистеричност, ригидност, в която сама си каторжница на самата себе си... 

Ако бъркам за всичко по-горе, прости и подмини. Просто това чувствам на база написаното от теб, през буквите. 

В същото време сама казваш, че не вярваш на психотерапията, което идва от вторичните печалби на състоянието ти. Казваш и че очакваш да се подложиш на хипнозка, която някакси да те намести пасивно, подобно на оставянето на някой да се намества в теб... С това не казвам нищо лошо за хипнозата, с която постоянно работя, а за разбирането ти за нея. Не е пасивна процедура първо и второ, всичко правено в психотерапията от добър психотерапевт, е хипнотично, далеч отвъд ритуалната хипноза. От теб се очаква активно съдействие в разплитането на психичните ти възли. Процес е, при това холистичен. Не е избор на сергия - дайте ми едно кило домати и две кила хипноза. 

Имаш нужда от холистична, цялостна психотерапия. Да, хипнозата е централна част от такава терапия. Ако кажеш "аз съм на 58, закъде вече...", ще ти отговоря така. Имал съм много клиенти на възраст над 70, които са ме изумявали с младостта в мисленето си, с гъвкавостта си, с готовността си за съзнателна работа и очакването си да продължат още дълги години, но вече в един творчески, силен живот. 

Редактирано Октомври 5, 2016 от Орлин Баев

[Галина Теб]

Благодаря ви,д-р Баев,малко сложно е написано за  мене,аз съм доста по глупавичка и простоватичка,отколкото сте предположили,за да пишете на такъв висок стил,но може би само на този можете да обясните най-добре,каквото искате да кажете.Съжалявам,че не съм като другите форумци,ядосала съм ви без да искам!Моля да ме извините, и да ви кажа,че не съм оревала орталъка,просто писах на момичето ,защото тя беше отчаяна,че никой не и пише...Заради нея,не заради себе си!Дано да разберете...Доколкото разбрах от всичко ,което сте ми писал ,че не ми препоръчвате хипнозка,добре.Мислите,че тези два опита за самоубийство са били автоагресия,не произхождаща от никъде,просто аз съм си я създала,защото така ми е било по-удобно да живея,по-лесно и по-приятно..Не ,бяха от отчаяние,просто намразих живота си и исках да се свърши.Знаете ли,че майка е посягала с нож да убие дъщеря ми,когато беше само на 10 ,а аз не знаех как да асимилирам това,моят мозък не го побираше..Извинете,но не мога повече да пиша...Разбрах...

[Орлин Баев]

Пиша на абсолютно приземен стил, на елементарен език, с термини, ползвани в ежедневието. Не съм лекар, няма нужда да бъда наричан доктор, психолог съм. Реакцията ти на хистерично вменяване на вина, която се опитваш да направиш в последния си пост, въз основа скачане към заключения, дължащи се единствено на твои си психодинамики, нямащи нищо общо с искреното ми желание за помощ, няма нищо общо нито с мен, нито с желанието ми за помощ, нито с посланията ми. Твоя си е. Ако имаш смелостта да бъдеш честна със себе си, би могла да проследиш как повторяемо хистерично си опитвала чрез подобно вменяване на вина да манипулираш в живота си незряло. От писането ти,заключвам, че търсиш съжаление, нежели реална помощ. 

Пращам уважение към цялостната ти личност! 

[Галина Теб]

Това изречение,"Реакцията ми на хистерично вменяване на вина,въз основа скачане към заключения,дължщи се единствено на твои психодинамики.....,изобщо не го разбрах!Ако искате да кажете ,че съм истеричка,по-добре го кажете на прост български език.Изобщо не разбирам в какво ме обвинявате,но ,че търся съжаление грешите,аз само ви казах ,че в живота ми ,дали аз съм била виновна или,не,има такива травматични неща,които са се случили,че така си реших,за себе си-на някои неща ,така и не можах да намеря отговорите,затова помислих,че хипнотерапията би ми помогнала,не да ми ги даде,а да ме насочи къде да ги търся.Всичко,което ви писах за себе си и бях толкова откровена,беше за да прецените и да ме посъветвате какъв начин на лечение да започна.А това,че не сте лекар,не го знаех,мислех,че психолозите са лекари,сгрешила съм,извинете!Може би ,защото повечето пъти ви наричаме терапевти...Не търся нито състрадание,нито съжаление,нито да ме съди някой или да ме успокоява.Каквото се е случило,се е случило,нищо не може да се промени..Изобщо не съм истерична,зная го със сигурност и хората,които са  живели и все още живеят с мене могат да го потвърдят.Не знам дали изпитвам вина,би трябвало,защото някой мои близки ме обвиняват  за това,че съм ги изоставила,казват,че не го правят,но аз знам,че не е така.Как да разбера какво изпитвам?Емоционално съм лабилна,но това повече се изразява в начина ми на изразяване,не във плач,крясъци,викове,и др.такива.Е,поплаквам си като гледам някои филми,но всички си поплакваме,нали...Знам със сигурност,че ми има нещо и то не е от сега,а още от малка...,но проблема е ,че не ви разбирам,Орлин Баев,честно,не мога да разбера смисъла на това,което ми казвате,но все пак ви благодаря за това,че пращате уважение към цялата ми личност!Аз също много ви уважавам и затова ви моля да ме извините,ако съм сгрешила нещо и не ви е харесало!

[д-р Тодор Първанов]

,,Всичко,което ви писах за себе си и бях толкова откровена,беше за да прецените и да ме посъветвате какъв начин на лечение да започна.,,

Ще ме извините, но ще се намеся, отговаряйки на въпроса ви.

-тъй като не сте болна, лечение не може да се проведе

- вие не сте щастлива и имате проблеми, точно с това се занимава психотерапията-помага на хората да решават проблемите си се чувстват добре-значи трябва да започнете психотерапия

-дали да бъде тя осъществявана с помощта на хипноза-да, хипнозата е много добър метод, но не е единствен и можете да се обърнете и към колега използващ друг вид психотерапия.

[Галина Теб]

Благодаря д-р Първанов,значи не съм болна...а пък аз мислех,че едва ли не, всички психически разстройства са ме налегнали.Като започнем от Биполярното,Паническото и Обсесивното и т.н.,значи за това не можах да понеса антидепресантите.В смисъл,пих ги ,но за много кратък период и от тогава се мъча да оцелявам без лекарства,страдам,но не посягам към тях....Много ви благодаря за перфектния отговор,и за това,че се намесихте..Ще послушам съвета ви,можете ли да ми препоръчате добър психотерапевт в Ямбол,това е най-близкия до нас град!!

[д-р Тодор Първанов]

Съжалявам, не познавам никой близко да вас.

[Галина Теб]

Тогава как мога да ходя на терапия ,един път в месеца ли,къде?Знам че не можете да ми отговорите,но все пак питам,дали нещо друго не бихте ме посъветвали като вариант!

[Галина Теб]

Д-р Първанов,благодаря ви,нямате представа какъв товар свалих от гърба си..Мислех,че съм много болна...Майка,беше много агресивна,посягаше на детето, на татко, мене пък,като,че ли и харесваше да ме контролира и да ме тормози ,все да ми дава напътствия,да ме унижава..Да,помислих,че съм болна от нейната болест,когато започна да ми става лошо и започнах да получавам ПА,защото станах нервна и понякога не можех да се контролирам.Не ,не съм като нея,но ме беше страх,да не стана като нея,по наследство...Предпочитам да страдам само аз,отколкото да причиня това на близките си,което майка причини на нас!Но не знам защо,не мога да я обвинявам,сигурно е имала нужда от психотерапия или психиатрична помощ,тогава казвах на татко,но той , нищо не предприе ...Както и да е...ще започна  терапия при психолог,дано да има ефект и да си върна,близките,които ми липсват...

[Орлин Баев]

Галина, като червена нишка, която можеш да прочетеш за цялото съществуване на този форум "психотерапия онлайн", около девет години, пишем в почти всяка една тема: тревожните състояния не са болест. Направи си труда, почети, моля. Затова няма как да се лекуват. Уроци са. Уроци по себепознание, по себеизрастване и себеизграждане. Същото, което д-р Първанов ти каза по-горе за хипнозата, ти писах и тук в тази тема и в тази в съседния форум. Добър метод е, ползваме го постоянно. Сега виждането ти обаче е малко пасивно - чакаш някой да те лекува, а ти да си стоиш "подложена на хипноза", както си го представяш. А в практиката не е така. Първо, не си болна ни най-малко. Второ, иска се здрава работа и от терапевта ти и от теб. Това, че си имала преживявания през детството - хубаво, естествено, че имаш. За годините ми практика съм се наслушал и наработил с хора пребивани почти до смърт ежедневно в продължение на десетилетия, с жени,  скоито бащите им са се гаврили сексуално от 5 годишни, докато избягат от дома, а майките им са режисирали всичко, с хора в детството си отхвърляни, унижавани, нежелани, предавани, продавани, подлагани на безлюбие, студ и самота. От друга страна, работим и с хора свръхобгрижвани, свръхглезени като деца, протектирани и пазени като парникови цветя. От опит знаем, че колкото първият вариант нанася щети, толкова и вторият. Затова не се впечатляваме особено, а работим по заложеното. По-горе ти намекнах някои от нещата, по които имаш да работиш, по характера си, с помощта на колега. И да не си разбрала нещичко, ако и да съм написал несъзнавано два термина, в 99% посланието ми към теб е на елементарен език - прояви малко уважение, прочети, извлечи си някои изводи. Защото питаш за промяна в посока смисъл и щастие - в тази посока ти отговарям. Смисъл и щастие се появяват, когато първо осъзнаеш наличното в теб и второ и като по-сериозна работа, го преработиш така, че да резонира с въпросния смисъл и радване, с Бога и Живота. 

"Лечението" е работата ти по промяна на мисленето, на себевъзприятието, на възприятието на другите и света, на самоувереността ти, все по-висока, все по-зряла. 58 години са една чудесна възраст. Ако отделиш няколко месеца за работа по себе си, оставащите ти 30-40 години живот ще бъдат изживени красиво и радостно!

[д-р Тодор Първанов]

Попитай Диди, как вижда нещата за евентуална терапия по скайп.

[Галина Теб]

Орлин Баев ,аз съм изчела почти всичко от вас,за паниката,  за страха от страха,още преди 5 години,и от тогава непрекъснато чета,няма значение какво,всичко ,което намеря във  нета.Всъщност повечето неща много си приличат.Какво ли не съм прочела,например това,че ПА са симптоми на издигащата се Кундалини,това,че трябва да се радваме,че ги получаваме,тъй като по този начин се освобождаваме от насъбирания стрес или стари енергии и схващания.Нещо като "Тенджера под налягане" и ние изпускаме парата,защото ,ако не го направим по някакъв начин,ще експлоадираме.Много време ще ми е нужно,да ви разказвам също и за това,че може би това са симптоми на квантовия преход към по-високо ниво на съзнание-промяната на квантово ниво..  Това,че е възможно все още да се намирам в ниските вибрации и да не синхронизирам с новите..О,много ,много съм чела...,опитвам се да работя със себе си,дори малко напредвам но е бавно,в същото време чувствам,че имам нужда от напътствия,защото понякога,когато искам да отработя един проблем ,чиито корен е в миналото ми,единственото ,което мога да направя е да мисля глупости,неща,които съм си мислела и преди,все си мисля,че съм била права...Колкото и да се старая да погледна по друг начин на дадена ситуация ,нищо не се променя и изобщо не мога да изпитам чувство на вина,изобщо!Започнах да си мисля,че съм някакъв изрод или психично болна..Не,не съм мързелива и не чакам нищо наготово да ми се даде...Сега,може да ми се смеете още повече,но ще ви кажа,че дори понякога чувствам,че съм щастлива,въпреки ,че мисълта за грешките ми не ме напуска нито за миг.А знам,че близките ми,мислят,че не  заслужавам това. и затова,може би самата аз си забранявам да изпитвам щастие,не знам,кой ще ми каже.Вече споменах ,че търся много отговори ,на много въпроси,но не знам къде да ги търся вече.Ако мога да си отговоря поне на няколко,много важни за мене,нещата биха придобили друг облик-например,защо бягах от училище и не учех,.?Да кажем,като по-голяма да,но аз бягах от часове още когато бях в 4 клас,не учех,не пишех домашни,мразех да ходя на училище.Това много ме тормози ,какво се е случвало с мене тогава,мързелива ли съм била,не вярвам,спомням си,че учех,но нищо не можех да запомня...Орлин Баев,сигурно сте прав,че аз не съм единствената със злочеста съдба,а не съм си го и представяла ,че е така.Това,че споделих с вас моята история е от една страна опит да намеря един човек,като вас видял и чул много тъжни истории и не само тъжни ,а страшни...,който да ми каже,да не се мъча да се обвинявам толкова много,като и без това не изпитвам вина....Не мога да я изпитам,какво да направя,някой психолог може ли да ми помогне да я изпитам.Може би това е моят проблем....,дали не съм станала безчувствена!И ,да, чела  съм много отдавна това,че ПР  и ПА не са болести,наричате ги състояния,но аз все още ги наричам така,защото се чувствам като болна,изтощена,с болки тук и там.А пък за  болестите ,от които съм си мислела,че съм болна,да не ви казвам,дори вашата фантазия ще е бедна да си го представи...Знаете ли,това,което споделям тук ,не мога с никой друг да го споделя,няма такъв човек,който не би ме осъдил,знаете ги хората..Вечните съдници ..Ако греша,че така се изразявам ,простете и подминете,но само така мога,само така искам--просто ,това съм си аз..       

[Галина Теб]

преди 10 часа, д-р Тодор Първанов каза:

Попитай Диди, как вижда нещата за евентуална терапия по скайп.

Благодаря ви,д-р Първанов,но ми се струва,че по скайп не бих могла да правя консултации,всъщност аз вече разбрах за психотерапевт,дори магистър-психолог в Ямбол-д-р Камен Андонов,тази вечер ще потърся отзиви за неговата работа и ще се свържа с него,да видим какво ще ми каже,дали 4 пъти в месеца,ще е добре да го посещавам...Разбирам,че искате да помогнете,което говори най-хубави неща за вас,още веднъж ви благодаря.А и освен това,винаги можете да се намесвате,когато прецените ,че би било добре,правите го по възхитителен начин...Ще пиша...

[MontanaHana]

Здравей, Галина 

Как вървят нещата при теб. Срещна ли се с психотерапевта. 

Пиши, ако желаеш :-) 

[Галина Теб]

Здравей,МонтанаХана,радвам се,че се сети за мене!Не, все още не съм се срещнала с психо-терапевт,само се свързах с него.Попитах го дали практикува хипноза,но той ми отговори отрицателно-не!Та затова се чудя дали да ходя при него.Все пак,само за едно говорене и слушане не ми се дават толкова пари,не са и евтини тези терапевти.Мисля да опитам с Боуен терапия и да я съчетая с озонотерапия.Доста прочетох за тези две терапии и сигурно сл.месец ще започна...Не знам дали ти си доволна от "Порталът ...",но аз ,не.От това съдя,че със сигурност и от психотерапевта няма да съм.Но това са мои съображения,ти може би го чувстваш по различен начин.Виждам,че темата ти се дискутира доста добре сега,дано да са ти помогнали малко Орлин Баев и д-р Първанов....Не съм ги прочела още какво те съветват,после ще ги прочета..В момента си правя чай от билката Ашваганда,тя е номер 1 от билките,които се борят с хроничния стрес и др.симптоми на тревожността..Започнах малко по-добре да спя,ще видим по нататък.Пази се ,дете,и най-вече слушай интуицията си,тя ще ти помогне да избереш най-правилния път..Ако искаш пиши,дали имаш някаква промяна,напредък или въобще,ще се радвам да ми пишеш пак!!

[Guest Кермит]

В 15.10.2016 г. at 0:47, Галина Теб каза:

Все пак,само за едно говорене и слушане не ми се дават толкова пари,не са и евтини тези терапевти.Мисля да опитам с Боуен терапия и да я съчетая с озонотерапия.

Здравей,

провокира ме малко с тези екзотични терапии и скептицизма ти относно психотерапията. Вероятно той идва от непознаването на процеса. Което е малко странно, защото очевидно си се запознала подробно за същината на тези терапии, които споменаващ, пък не си проучила какво и как прави психотерапията.

Аз бих искал съвсем накратко да те запозная, за да не съществува такава празнина в информирания избор, който очевидно искаш да направиш.

Започвам със съгласие с теб, че наистина има терапевти, които освен обикновен разговор друго не знаят какво да направят. То не е само в тази професия така - наскоро имах проблем със зъбите. Дадох не малко пари да го реша, но впоследствие се оказа, че всичко направено трябва да се разруши и изгради наново. Просто не бях внимателен в избора на стоматолог и ми излезе двойно.

Но да дойда на това какво прави психотерапията. Наистина, нейн основен инструмент е разговора. Но не само - той е част от една цялостна комуникация между терапевт и клиент, която се осъществява на много нива. Разговорът е само едно от тях, като важното тук е, че той не е обикновено душеприказване. Да, в началото от страна на клиента може и така да е, но опитния терапевт още след първите няколко минути слага една рамка, в която се случва всичко. Тази рамка впоследствие придобива индивидуално конфигурация и в нея разговорът протича структурирано по определени правила (за всяка школа те са различни и овладяването им от страна на терапевта изисква сериозна подготовка и практика - с една дума, учи се, при това сериозно). И именно тук е мястото за проява на майсторството на терапевта - да проведе специфично структуриран разговор по начин, който да е достъпен и лек за клиента. С други думи - впечатлението да е наистина, че просто сте говорили, но същевременно сте свършили изключително много специализирана работа. Обикновено това се усеща от клиента като едно по-различно, леко и ясно състояние на излизане от кабинета. И след това е просто въпрос на време това състояние да се превърне в норма и ходенето до кабинета да мине през изключение до липсата на необходимост.

Толкова, за да не стане досадно за четене. Иначе може да се кажат много и интересни подробности.

Няколко думи за цената, макар че и тук може да се напишат сто страници и да не изчерпат тематиката. Ще дам пример, който ми е съвсем пресен: Наша семейна приятелка, както впрочем много дами, които се грижат за себе си, редовно ходи да си прави маникюр, коса, разни процедури, от които даже не разбирам какъв им е ефекта.  Но, истинско удивление предизвиква у мен факта, че тя, в рамките на седмицата ходи 3 пъти на сешоар, който струва 35 лв. Банкерът в мен веднага смята, а практикът в мен се пробужда при идеята, че за концентрирана струя вятър жената хвърля 105 лв седмично или 420 лв месечно. Моментално се ражда идеята, че това е на границата на разсипничеството, но пък човекът в мен проговаря разумно и казва: нормално е, тя има нужда от това, може да си го позволи, човекът, при когото ходи така изкарва прехраната си - значи всичко е наред.

Т.е. може да се извади една логическа нишка - необходимост - възможност (+мотивация за намиране на такава, ако не е налична) - действие.

Ако трябва ти да се вместиш в горната логика, очевидно си осъзнала необходимостта от промяна в себе си. Възможността - като време и средства е вариабилна величина и може да бъде уредена, независимо дали чрез промяна в приоритетите, помощ от някого или просто си я има. Тук е и ключовото място да се измери мотивацията за промяна. Въпроса е в  третия етап - действието. Правилното такова е от ключово значение за изхода от цялата ситуация. При осъзната необходимост и подготвена възможност, да се предприеме неправилното действие е скъпо, демотивиращо и неефективно. Дадох пример вече със зъбите, но проблемите в психоемоционалния свят са доста по-различни и сравнението е малко грубо.

Хубаво, ще пробваш екзотиките, за които споменаваш по-горе, дори може и терапия с лунни камъни да намериш - всичко се предлага вече с цел човек да почувства някакво облекчение. Но от гледна точка на експертността в тази проблематика (все пак форума е посветен на психотерапия) - това е отново е израз на проблемното мислене, което е причина за целия дискомфорт, който изпитваш: делегирането на отговорността на нещо извън теб - масажиста в боуен, озона в едноименната терапия... моделът е до болка познат. И поставя на карта крайният успех от предприетите действия по отношение на случването на промяна със себе си.

С горното съвсем не искам да омаловажавам екзотичните или нови терапевтични подходи. Самият аз намирам доста рационално приложение на методи като ТЕС, TRE, озон-, игло-, мануални-, спа- и други терапии. Но те могат да бъдат само едно чудесно допълнение към предприетото по отношение на мисловно-емоционалния свят на човека, а то иска работа, сериозна вътрешна работа.

 

 

 

Редактирано Октомври 16, 2016 от Кермит

[Галина Теб]

Георги Балджиев,благодаря ви ,че писахте по темата ми!Държа да ви кажа,че съвсем не съм се отказала от психотерапията,дори не съм си го помислила.Аз само споменах,че този психолог, с който аз се свързах ми отговори,че не практикува хипноза и затова,не искам той да бъде моят терапевт...Не казвам,че не е добър..никога не съм ходила при него и не мога да имам мнение...Аз лично бих отделила от скромните си средства,с които разполагам/на фризьор ходя само два пъти в годината-за подстрижка/ и понеже ,за да отида при психотерапевт,аз трябва да измина 70 км. на отиване и толкова на връщане,което си е пак разходи ,та бих го направила,да,но само ако може да ми предложи и още поне една екстра..,освен разговора.Мисля,че на такъв терапевт бих се доверила,разбира се,няма гаранция ,че всичко ще мине перфектно,но такава е моята нагласа.Колкото,до психотерапията,държа да ви кажа,че много я уважавам и въпреки,че наистина не съм наясно точно как помага,поради липса на опит, и се доверявам напълно..В предишните си постове аз изразих недоволството си от ,това,че в България за съжаление и по точно, в малките градове липсват психо-терапевти,дори в град ,като Ямбол има само двама.Не обвинявайте само нас,че не посещаваме,разберете ,не е затова,че нехаем,че не искаме да отделим средства или не сме достатъчно мотивирани.Ако ,разбирате какво ви казвам!!И тук във форума,много бързо ни режат крилата...Да ни дадат нещо малко от нея,да се обърнат лично към нас,към всеки един по отделно,да ни приемат за хора,които наистина имат нужда от помощ,без да ни обвиняват,без да ни казват-"нищо лично".Аз мислех,че този форум е създаден да ни разкрие хубавите страни на психотерапията,да ни приобщи,да направи така,че ние да хукнем през глава към терапевтите,но....лично аз ,за мене,това не се случи...Извинявам се,че го казвам,но е така.Нека да не прозвучи ,като оплакване,не се оплаквам...Изборът си е мой,ако ми харесва,ако не,....Дори не съм разочарована ,просто нищо.Аз ще намеря моят терапевт,може да не е веднага,но ще стане,или аз ще го намеря ,или той-мене!!Ние,паникьорите сме особени хора,твърде взискателни сме и към себе си и към тези,от които очакваме да получим някаква помощ!Или въобще нещо,каквото и да е !С МонтанаХана си приличаме,не само ,защото сме паникьори,имаме еднакво чувство за достойнство,което никой,никога и по никакъв начин ,не е в състояние да ни отнеме.За това,ще я подкрепям винаги с каквото мога!!!Благодаря ви!

[АлександърТ.А.]

Психотерапията не е за да те намаже с мед и масло . Да ти стане приятно и те приспи .Според мен тя е , за да ни накара да размърдаме умовете си с тенденция промяна на мисловните модели ,през които наблюдаваме света .Ако усещаш ,,удар под пояса" най вероятно това е мястото което трябва да се ревизира .