sea monkey Добавено Септември 22, 2016 Доклад Share Добавено Септември 22, 2016 Здравейте, изчетох целия форум, а и още много подобни статии, мнения, понасъбрах информация по темата "Зависимост към Ривотрил". Участвам и в един друг подобен форум, но досега така и не открих човек с проблем подобен на моя. Повечето от вас се оплакват от страхове, паник атаки, безсъние и т.н. Сега ще се опитам, доколкото е възможно съвсем накратко, да опиша моя проблем...и да видим дали някой може да помогне. Всичко започна преди 3 г, постепенно започнах да усещам някаква тежест в краката, болки в мускулите, болка в седалищния нерв, крампи, трудност при движение - на всеки 100 м спирах да почивам, дразнеше ме светлината, понякога ми се виеше свят (но го отдавах на ниско кръвно налягане) и др подобни. Започна се едно лудо обикаляне на лекарските кабинети, направиха ме на опитна мишка, от всякъде чувах " ти не си за мен, консултирай се с ...еди какъв си лекар" или пък "има ти нещо, ама незнам какво". Невролози и ревматолози си прехвърляха топката. Започнахме по метода на елиминирането, за да не изброявам всички специалисти, ще кажа, че не съм посетила само кожен лекар! Направиха се всемъзможни изследвания - кръвни, ЕМГ, скенери, ЯМР..., обиколих половината лекари на Бургас, Стара загора и София..........и НИЩО! Вече бях започнала едва да се движа, мъжът ми ме пренасяше на ръце, постъпих в болница, надупчиха ми задника, отново хиляди изследвания...и пак НИЩО! Всичко ми било наред, само дето аз от 48 кг, станах 38 кг. Накрая в болницата ми доведоха психиатър...и о, ЧУДО, един лекар, който каза, че може да помогне. След изтърпяните мъки да обикаляш по болници....и един чувал пари за изследвания, вече бях съгласна на всичко...само болката да спре и да си отдъхна малко. тогава ме надрусаха с ривотрил, флуанксол и оропрам. За 10 дни се изправих на крака, болката взе да изчезва, започнах да се движа, да се храня....ДА ЖИВЕЯ! Всеки месец на контролен преглед при психиатъра, намаляхме, увеличавахме, важното беше, че се чуствах добре! След 1 година и половина, реших че е време да приключа с този ривотрил (моя психиатър беше против), намерих друг - по щадящ. Направихме схема за намаляне на ривотрила, изписа нещо друго, по-леко. Първия месец добре, но после започна нова агония, този път не бяха болки в краката. Започнаха да ме болят ушите и някаква пареща болка в лицето. Излишно е да казвам, че пак попаднах в омагьосан кръг - отидох на УНГ, каза : нищо ти няма, отиди на невролог. Отидог и на невролог - понеже работата ми е такава, че съм изложена непрекъснато на вятър и течение, сложиха диагноза фациалис, пък то не беше фациалис, после казаха възпаление на тригеминуса, и после изредиха още 5 измислени диагнози...ама нали давам пари.... Болката в ушите беше кошмарна - опитах какво ли не - капки, хомеопатия, народна медицина...НЕ! НЕ! и НЕ! освен ушите парещата болка се разнесе из цялото лице, понеже съм и в менопауза, консултирах се и с гинеколог, и той ме натъпка с един куп лекарства, пак НЕ! Хората по бански, аз с качулка на клавата Опитвах студени компреси, горещи компреси, китайска медицина, мазах се с каквото се сетите...естествено НЕ! Признавам, че през това време много пъти ми е минавало през главата, че всичко това е страничен ефект от спиране на ривотрила, но стисках зъби, и макар че имах в къщи под ръка, не посегнах нито веднъж! Опитвахме с новия психиатър с други лекарства, но нямаше никакъв ефект от тях. Това беше най-кошмарното лято в живота ми. Докато един ден чашата преля...една сутрин изпих половин ривотрил от 0.2 мг, вечерта още една 1/4...........и си върнах живота отново! Болката в ушите изчезна, жаравата от лицето ми угасна, ходеше ми се на работа, исках да се видя с приятели, върнах си усмивката, пеех, танцувах... И сега какво? Кое е по-малкото зло? Само за сведение - никога не съм имала страхове, панически атаки, с ривотрил и без ривотрил спя като пън по 10-12 часа. С 4 думи : АЗ СЪМ ЩАСТЛИВ ЧОВЕК! Нямам тревоги, имам всичко за което съм мечтала, имам хубава и забавна работа, прекрасни приятели, страхотна къща и семейство, не съм богата, но живея добре!!! И съм много позитивен човек! Хайде сега кажете ми...защо се случва всичко това??? И как се отказва този проклет ривотрил??? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Септември 22, 2016 Доклад Share Добавено Септември 22, 2016 Проблема не е в ривотрила.Той си е на мястото, действа ви. Въпроса е, защо оплакванията ви се завръщат? Не мога да отговоря пряк о на въпроса ви, но мога да поразсъждавам. Имате много и разнообразни оплаквания.Няма подлежащо заболяване което да ги обуславя, започвате да приемате лекарства за успокоение и всичко изчезва.Значи проблема е в психиката, като пиша психика, имам предвид мислене .Мисленето ви, под формата на идеи и представи за себе си и света е това което е обуславяло оплакванията.Вие блокирате рецепторите с лекарството и се чувствате добре.Но мисленето не е променено.Спирате лекарствата, блокираните рецептори се възстановяват и непромененото мислене отново ги активира.Блокирате с ривотрила за втори път рецепторите и сте добре. Но не ви хрумва да промените мисленето си , за това и цикъла може да се повтаря до безкрай. Ето прозрението, до което стигна един мой клиент, който 7 години бе пил лекарства и след 3 неуспешни опита да ги спре, постигна това, но след продължителен процес на психотерапия- (Ако се върнем на 4те компонента / мисли, действия, чувства и физиология/ на цялостно поведение, взимането на хапчета е опит да се обърнат наопаки причинно следствените връзки. Мислите и действията предизвикват промяна в чувствата и физиологията - естествения ред. Хапчето влияе на физиологията и чувствата и позволява промени в мислите и действията. Проблемът е, че пациента свиква с тези обърнати причина и следствие и живее с вярването, че мислите и действията му нямат значение, а само как се чувства. Първо трябва да се почувствам добре, за да направя нещо вместо обратното. ) Орлин Баев и Лина Коцева 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Септември 22, 2016 Доклад Share Добавено Септември 22, 2016 (edited) ПП пишете - ,, АЗ СЪМ ЩАСТЛИВ ЧОВЕК! Нямам тревоги, ,, Не сте щастлив човек, можете да кажете това когато не пиете лекарства.Правилният израз е, благодарение на лекарството аз съм щастлив човек и нямам тревоги. Въпроса е, как станете такава и без тях. Отговора предполагам ви се изясни. Редактирано Септември 22, 2016 от д-р Тодор Първанов Лина Коцева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кермит Добавено Септември 22, 2016 Доклад Share Добавено Септември 22, 2016 Привет и от мен, Ще си позволя нещо, което ми направи впечатление - ще представя на вниманието ти онова, което аз прочетох - не съдържанието, а посланието. Към теб самата. Ето какво е то: Цитат: .... НИЩО!.... и пак НИЩО! ... о, ЧУДО .... ДА ЖИВЕЯ! ... НЕ! НЕ! и НЕ! ... пак НЕ! ... естествено НЕ! .... АЗ СЪМ ЩАСТЛИВ ЧОВЕК! ... Чувам те много ясно, така че все едно говориш срещу мен. Представям си те редом до много други щастливи хора, които познавам и откривам, че не звучиш по никакъв начин като тях. Всичко това ме навежда на мисълта, че по някаква причина е трябвало да си щастлив човек до онзи момент преди три години, но някакси съществото ти е подсказало, че само с "трябва" няма да стане. Не си се послушала и се е получил този, на практика, уникален твой медицински случай. Послушай д-р Първанов и започни психотерапия - навярно нямаш съмнение, че точно това ти казва. Успех! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.