Връзка след това приятелство

[ivodim]

Здравейте, не съм сигурен дали е за тук темата, но ще я пусна. Искам да попитам за мъдър съвет и за мнение от страни как изглеждат нещата. Историята е следната запознах се с момиче преди година, веднага осетихме сериозно привличане един към друг. Известно време не бяхме сигурни дали искаме да сме заедно, но се виждахме често. След 3 месеца котка и мишка и двамата бяхме на етап, че искаме нещо сериозно и то един с друг. Впуснахме се с пълна сила във връзката, аз и бях първия и т.н. След около 6 месеца започнаха много сериозни караници, една вечер адски много я разочаровах, че не изслушах много съкровенна нейна история. Тя беше трудна за мен и не успях да издържа да я чуя, причината беше, че беше прекалено тежка. Аз показах с това, че си погледнах телефона, за да се разсея, не съм я спирал да говори или нещо от сорта, просто ми беше трудно. От този ден всичко се промени, тя искаше да се разделим. 2 седмици не се чухме. След това започнаха разговори, че иска да сме приятели, че не иска да е повече с мен. Малко време след това опитахме отново, започнахме да спим заедно, да се целуваме и т.н. Всичко се подобри и след месец пак рухна, пак се скарахме, тя ми каза, че е осъзнала, че не съм човека за нея. От тогава ми каза, че е взела крайно решение да сме просто приятели. Но какви приятели... седмици наред се виждахме всеки ден, държахме се като преди, само дето не се целувахме, но всичко друго си продължи - прегръдки, спане заедно и т.н. Аз се успокоявах, защото се чувствах сякаш сме заедно. След като се разбрахме да сме приятели започнахме да си казваме обичам те все по-често. Явно аз в един смисъл, тя в друг. Продължи привързването, но преди 2 дни отново разговор, че няма никога да сме заедно, че трябва по някакъв начин да спра да имам чувства към нея, което е невъзможно, когато се виждаме. Отново се свалих на земята и потънах в размисли. Получава се една задъдена улица, защото аз я обичам и искам да съм с нея, същевременно тя не иска да ме загуби и иска да сме приятели(има ме като за най-добрия си приятел) и никой не иска да пусне. Аз също имам страх да не я загубя и искам цял живот да е покрай мен, но това ми създава адски тревоги и често изпадам в депресивни състояния. Тя съшо има страх да не ме загуби. Нямам мотивация за нещата, не ми се прави нищо, плача понякога. От месеци наред се чувствам като глупак. Дайте малко мъдрост и кажете според вас какъв е най-добрия изход от нещата, защото не мога да издържам вече така. 

[ISTORIK]

Пробвайте да се отделите за малко един от друг, всеки да остане насаме със себе си и да реши какво иска от живота, какъв човек иска до себе си, дали иска приятел, любовник/любовница или семейство. Не се виждайте, не се чувайте по телефона, не си пишете имейли, не ползвайте чат програми... Най-много - за месец.

Вижте как ще е без другия. После, като се съберете, проведете един много сериозен разговор, даже може да си водите записки кой какво иска от себе си и от другия до себе си... Изяснете си отношенията. После ще ви бъде по-лесно. 

Редактирано Септември 22, 2016 от ISTORIK

[iti]

Тя те държи около себе си, защото не си е намерила нещо по-добро. В нейното съзнание ти не си това което тя си представя, че търси. Не се залъгвай, че тя изпитва същият страх да те загуби. Стига да се появи нова тръпка, жените много бързо преживяват старата любов. Не са като мъжете да запазват чувства. Бъди мъж, извини и се че не си я изслушал с нужният респект и гледай да оценяваш правилно кои са важните за нея неща. Ако не може да ти прости или не можеш да го постигнеш, си продължавай по пътя. Иначе ще те ползва докато не намери следващият и не те изрита окончателно... 

[ChildInTime]

 Не е задължително да е точно както казваш, iti. Може и двамата да търсят повече сигурност един в друг, отколкото си показват. Нещата много рядко се оказват такива каквито изглеждат на повърхността. И именно от този страх от повърхностност в отношенията, прибързваме с решенията, които взимаме.

Според мен няма нужда от много размисли в случая, а просто от доверие. Ако си склонен(и готов най-вече) да го дадеш и то без размисли, става ясно дали си в подходящата ситуация или си наистина безсилен да поддържаш връзката. Ако не си готов, може би няма достатъчно честни разговори помежду ви. Пълноценният човек е всеотдаен, опитва всичко, за да постигне желанията си.

Защо да не може да го постигне? Разбира се, че може. 

 Плюс това, може би за нея в момента е по-важно да знае, за него какво е важно. Тя е споделила каквото е искала. Но ако се чудиш и колебаеш, това винаги би объркало теб, а и една жена допълнително. 

[iti]

Всъщност точно тия "повъхностни" неща са най-дълбоки, защото човекът е повърхностно същество. Колкото и да го анализираш, една жена е или влюбена, или не. "Любовта" обикновено е към някакъв вътрешен образ, идеал, който или откриваш у някой, или не. Затова и се стига до такива ситуации на усещане за обреченост когато нещата се разминават. Човекът не е комплексно същество, та да седне, да настрои нещо, да научи нещо, да каже нещо и ситуацията да се промени. Това може и да стане, но по естествен път, чрез много житейски опит, след 20-30 години, кой знае... Човекът е като цяло същество което открива себе си в живота, не такова което наистина създава живота си. Лично за мен много тъжно наблюдение, но факт...

[iti]

Друг прост пример - човек създава ли любов или я търси? Аз поне твърдя че я търси. Това което наистина търси, е външна проява на този свой вътрешен образ/идеал, който реално изживява на индивидуално, лично ниво. По същество, това е илюзия, защото той си е представял че търси и прави нещо външно, но всъщност е опознавал единствено себе си. Външното за него винаги е било феномен, т.е. никога не е го е познал като това което наистина е, а единственото субективно, по неговият ефект върху себе си. Или по друг начин казано - човек реално не е способен наистина да обича друг. Всичко се върти около собствените му представи, които не го надхвърлят, което е и обяснението на горното, и по-горното. Достатъчно дълбоко ли ти е... Иначе могат и да се съберат децата, просто момчето трябва да се държи мъжки, а не да запълва празното пространство само... Аз лично подкрепям момичето, най-съкровенните и чувства са най-ценното което една жена може да даде на един мъж. Друг е въпросът колко е реално да очаква взаимнотност, и то вероятно от прекалено млад човек. Т.е. само по себе това си не значи, че авторът е "лош", само защото не е подготвен да приеме тези чувства. Но до такива ситуации води човешката природа... 

[АлександърТ.А.]

...

Редактирано Ноември 5, 2016 от АлександърТ.А.

[ChildInTime]

 За теб може и да е 20-30 години да научиш нещо. За друг може да е 5 години, за друг 2. Като цяло това с ученето е доста относително, едно знание което не се прилага на практика се "губи". Поне имагинерно. 

Въпроса е какво точно иска да научи дадения човек и това е избор, който би трябвало да вземе сам. Не е мъжко, (а и женско не е) да се откажеш от това, което искаш на половината път заради предразсъдъци. Говори за недоверие в собствените възможности и в бъдещето.  Друг е въпроса защо ще искаш неща, без да знаеш всъщност защо ги искаш.  И с това май се решава целия проблем с усещането, че не си достатъчно ценен.

Човек не може само да взима от живота. Човек трябва да одухотворява нещата до които се докосва, сиреч да дава от себе си. По този начин ставаш създател и вече не си само грабител. А когато си създател имаш право да бъдеш и съзидател. Дава ти се право да избираш кое трябва да потъне в забвение и кое трябва да продължи развитието си напред.

Моралът, който сам създаваш и изграждаш е много по-важен от този с който си закърмен. Първо защото най-често сме закърмени с морал, който пет пари не струва, второ защото ако не изградиш собствен означава, че си останал просто свидетел на живота, безгласна буква.  А безгласната буква не може да се защити в нестандартните ситуации, които живота предлага в даден момент..

 

[niki80]

Прочетох 999 тома за женската логика и все още не я разбирам

[ivodim]

Проблемът, за който разказах си е доста по-дълбок. Колкото и да се прави на сигурна, аз знам че малка част от нея иска да е с мен, виждам го. Търси физически контакт с мен и т.н. Със сигурност няма да ме зареже веднага щом се появи друг, по простата причина, че сме го говорили това и сме стигнали до извода - чрез тези отношения никой от двама ни не може да се отпусне и да си намери друг човек. Което ме успокоява от една страна, но е и голям проблем. Тя си държи на тезата, че иска да си намери мъж, но тя самата не е готова за това. Аз я виждам че трябва да порасне и доста от разбиранията й са объркани и хаотични. 
Относно доверието, въпреки че сме адски искрени един към друг, се е случвало в миналото по веднъж да се излъжем за нещо много съкровенно и това е създало съмнения и в двамата и си го прехвърляме малко или много. Вече всичко си казваме и всичко знаем един за друг. Друг е въпросът, че мен ме е страх да не бъда заменен, въпреки че е малко вероятно на този етап.

Опитвам се да й дам свободата, от която има нужда, но ми е адски трудно. Малко съм обсебващ и искам често да се виждаме, да ходим на различни места заедно, от друга страна тя е точно обратното - обича да остава сама, да си върши своите си неща и понякога няма нужда от никой. 

За сега изход от ситуацията е единствено да спрем да се виждаме за известно време, за да осъзнае дали аз съм човека за нея или съм наистина адски неподходящ. По нейни думи ако веднъж е спряла да чувства каквото и да било любовно чувство към мен, няма да се върне никога и иска да сме адски близки приятели. Задънена улица.

[АлександърТ.А.]

Желанието да я задържиш за себе си не излиза от любов .

[ChildInTime]

Откъде накъде ще спреш да се виждаш с нея, за да чакаш да види, дали си подходящ за нея? Това са пълни глупости.

 Нали и ти имаш мнение и желания? Бъди по-директен. Виж дали ще стигнете до разбиране. 

Вместо да си потискаш желанията ги заявявай ясно, за да можеш да се ориентираш кой си и къде се котираш. Където не се котираш, ще имаш свои задължения за вършене. Не се страхувай, няма смисъл.

 Бъди напълно искрен от тук нататък, изтрий с гъбата сенките на миналото. То няма да се промени, но хубавото е че може да остане там където е и да не се повтори. От теб зависи