Как да улесним адаптацията на детето в детската градина?

[bliss]

Здравейте!

Пиша този пост със съзнанието, че може би трябваше да се обърна за съвет към специалист по-рано, но явно подцених ситуацията. Какво да се прави - по-добре късно, отколкото никога.

Имам въпрос свързан с постъпването на дъщеря ми /3г. и 8 мес./ в детска градина. Тази година правим повторен опит да я пуснем на ДГ. Миналата година нещата не се получиха поради няколко причини - от една страна тя явно не беше достигнала възрастта, в която има нужда от социализация /търсеше компанията по-скоро на нас, възрастните, а не на децата/, от друга, педагозите явно не можаха да намерят верния подход към детето /често ми е споделяла, че и викат и я обиждат/, и освен това боледуваше доста често. Стигна се дотам, че един ден избяга от ДГ. Добре, че майка ми живее наблизо и си е била вкъщи по това време, та я е чула и я е прибрала. След този инцидент сменихме групичката и новите педагожки ми вдъхват много по-голямо доверие. Макар че тази седмица е ходила само три дни /откриха и гниди и сега си е вкъщи/ ми споделя, че госпожите са добри.

Преди започването на учебната година се стараех да я подготвя, доколкото е възможно - разказвахме приказки за малкото коте, което тръгнало на градина, в прав текст съм и обяснявала, че ще ходи на градина, какъв е режимът там, че ще я оставя, но също така и че ще си я вземем после...Единствената реакция, която получавах беше въпросът: "Ама утре ли?" и съответно след отговорът "Не утре, след еди-колко-си дни" тя се успокояваше и разговорът приключваше.

Е да ама един ден това утре дойде Очаквала съм рев, тръшкане, скандали от нейна страна, но не очаквах тихия стоицизъм, с който това дете понася всичко, не очаквах и да се промени изцяло. Освен, че спря да се храни, включително и вкъщи и започна да спи лошо вечер (буди се и ни търси), тя се затвори ужасно много в себе си. Не остана и помен от веселото и живо дете, което всъщност е. Когато се прибере вкъщи или сме на площадката, вместо да играе с останалите деца или да ме преследва, нарамила куклите под мишница, тя се сгушва в мен или в баща си и е почти невъзможно да проведеш разговор с нея, което е адски нетипично - по принцип тя е много емоционална и експанзивна и не можеш да я накараш да млъкне.

Учителките и също споделят, че и там е много тиха. Оплакват се, че не е напълно самостоятелна - казват, че не се преоблича сама (нещо, което тя умее да прави), че също така не се храни (малко е злояда, но иначе си яде и с лъжичка и с виличка нещата, които и харесват).

Говорих с психоложката на сина ми (той е аутист) и тя каза, че най-вероятно преживява повторно стресът, който е изпитала миналата година и че свързва самото място с неприятни изживявания. Посъветва ни да не я пришпорваме да споделя, както и да се постараем да не усеща, че и ние сме притеснени, защото и това би я разтревожило допълнително. Да я хвалим много, да и осигурим приятни преживявания, докато сме заедно и спокойна среда вкъщи и да изчакаме да мине поне седмица, преди да си вадим заключения.

Но има нещо, което не съм и споделяла и за което, обаче, съм говорила тук из форумите. След раждането и имах известни психични проблеми. Макар да съм я виждала и да съм прекарвала време с нея почти всеки ден (с изключение на 2 периода на хоспитализация извън града, от който съм - месец общо), в първите и 10 месеца, аз присъствах в живота и по-скоро като леля. Майчинската фигура беше по-скоро баба и (моята майка), която се грижеше за нея. Когато беше на 10 месеца си я взехме обратно и аз поех почти изцяло грижите за нея, докато навърши година и половина. Тогава наехме сегашната ни бавачка, която беше зачислена към нея до този момент (аз се върнах на работа малко преди тя да навърши 2 год.).

Все съм си мислела, че при положение, че хората, които са около нея я обичат и обгрижват, тя би трябвало да се чувства добре, а и тя не е давала някакви индикации, че тези промени я смущават - напротив тя расте много контактна и приказлива. Единственото, което на мен ми е правило впечатление като родител е, че като че ли повече от другите деца се страхува и плаче в някои ситуации - посещение при лекар, ходене на плаж, баня. Може би греша, може би макар и да не е била достатъчно голяма, за да разбира какво се случва, тя все пак чувства и е много вероятно всички тези промени да са и се отразили негативно и по някакъв начин да са я направили несигурна.

Но миналото си е минало, не мога да го променя. Въпросът е как да постъпя оттук нататък, за да не я травмирам допълнително. И в тази връзка ми се събраха доста въпроси:

Да се доверя ли на съвета на психоложката на сина ми и да изчакам тя сама да се отвори към нас? Няма ли някакъв начин да я накарам да споделя и да изразява емоциите си?

Как да и обясня защо се налага тази промяна? Не мога да и кажа, че мама трябва тепърва да ходи на работа, защото така или иначе мама досега все е ходила на работа. Обяснението "за да си намериш нови приятелчета и да научиш интересни неща", някак ми се струва, че издиша, а реалното обяснение - че искам бавачката да се заеме с баткото и да освободя майка ми от ангажиментите покрай него - мисля, че няма как да разбере.

Как да избегна друг неприятен за мен момент? Аз съм тази, която я оставя там сутрин, а понеже работя, майка ми е тази, която я взема. Съответно на нея това и прави впечатление, пита за мен. В сряда определено ми беше сърдита - "искам с баба на люлките, искам с баба на батута", в крайна сметка успях да я умилостивя, но не искам да си мисли, че по този начин аз я наказвам за нещо. Мислим тук с мъжа ми някакви схеми - да се редуваме да я водим, той да я взема вместо майка ми, а ако се налага, ще помоля шефа да ме пуска по-рано от работа поне през първата седмица. На прав път ли сме?

Как е по-правилно да постъпя - първоначално да я оставям в градината до обяд, докато свикне с обстановката и чак след това да я оставям целодневно (сега сме на втория вариант по настояване на учителките)?

И накрая - до каква степен да упорствам в желанието си детето ми да посещава детска градина? Мислите ли, че детската градина (говоря за държавната такава, във формата, в който съществува) има незаменим принос за развитието на социалните и преакадемични умения на едно дете, както и за уменията му за самообслужване и за самостоятелността му?

Нямах намерение да бъда толкова обстоятелствена, но всичко, което споделих ми се струва важно. Много ще съм ви благодарна, ако можете да ми дадете отговор на въпросите, които ме вълнуват. Всякакви въпроси от ваша страна, коментари и споделен опит също са повече от добре дошли.

П.С. Извинявам се ако темата е вече коментирана, аз не можах да открия подобна.

Хубава вечер!

[Донка]

Здравейте  

Прекрасна тема и не е коментирана - благодаря! Възхищава ме вниманието на съвременните родители към чувствата на техните рожби и към техните преживявания. 

Цитат

Да се доверя ли на съвета на психоложката на сина ми и да изчакам тя сама да се отвори към нас? Няма ли някакъв начин да я накарам да споделя и да изразява емоциите си?

Според мен психоложката е права и можете да се доверите на съвета и. Има, обаче и нещо качествено различно от вашия подход, от което детето ви има нужда в момента. То също като вас всички у дома в момента приема постъпването в детската градина като вид напускане на дома и дори още по-зле "оставяне" някъде и вземане после. Обзалагам се, че тя приема детската градина като вид "работа", на която човек ходи защото така "трябва". Вие се фокусирате върху схемите на оставяне и вземане, вместо върху самото прекарване на детето в градината. За да промените постановката в представите на детето предлагам да опитате следното:

- разказвайте на детето си весели случки от вашето детство в градината. Накрая сякаш случайно предположете че може би и при тях има такива случки и деца... Не настоявайте да ви отговори. Ако мълчи просто заключете, че със сигурност има - винаги е имало няма как да няма и при тях. 

- помолете учителките да ви предоставят поне приблизителните теми и предмет на занятията с децата - песнички, художествени дейности, танци... 

- Открийте в нета песничките и ги пейте без да настоявате детето да пее с вас. Кажете, че и вие като малка сте пяла тази песен и много други и сте обичали да танцувате и дори сте имали костюмче на балерина... нещо такова. 

Насочете детето към ролеви игри с играчките, които са със сюжети от детската градина.. 

Мисля, че схванахте идеята ми. 

Не на последно място настоятелно ви препоръчвам книгата на М. Чистякова Психогимнастика.

Успех! Очаквам да споделите радостни новини  

- 

[bliss]

Донка, сърдечно ви благодаря за чудесните идеи! Със сигурност ще ги приложа на практика и се надявам скоро наистина да се похваля с добри резултати.

Започнах да чета и книгата, която ми препоръчахте, още съм съвсем в началото, но изглежда многообещаваща. Току виж съм открила и нещо, което може да ни е от полза при работата с баткото

Още веднъж благодаря и ви пожелавам хубава вечер!

[bliss]

Здравейте!

Гледам, че Донка е пуснала една тема, в която говори за това, че понякога и е трудно да прави разлика между оплакване, споделяне и търсене на помощ. Е, за да я затрудня допълнително ще кажа, че и аз самата не съм много сигурна кое от трите ще е постът ми  Просто ми се струва некоректно, при положение, че някой си е направил труда да ти даде съвет, при това добре обмислен, да не дадеш обратна връзка, за това дали в крайна сметка нещата са сработили или не. Затова нека наречем постът условно "Кратък очерк за това как се развиват нещата при нас". С подзаглавие - "Не се развиват така, както ми се искаше"

След двуседмичен интензивен подготвителен курс на малката ученичка, най-накрая ми се стори, че е дошъл подходящият момент да я пуснем на градина. През тези две седмици не знам колко пъти играхме на "детска градина", като тя беше ту учителка, ту майка на куклите. Не знам и колко пъти разказах историята за "Моя ден в детската градина" (по желание на малкия слушател, разбира се.) Тук ще отворя една скоба тези, които решат да пробват това в къщи и ще кажа, че историята е супер подробна - напр. "баба заведе мама в детската градина, мама си свали обувчиците, подреди си ги в шкафчето, обу си пантофките,остави и раничката, якенцето и водичката в шкафчето и влезе при останалите деца..." и все в тоя дух, описвайки и най-дребните детайли от режимните моменти, обучението и игрите на децата. Особено силно впечатление и направиха разказчетата с тържествата, на които децата се преобличат ту като животинки, ту като приказни герои, ту като принцове и принцеси и рецитират и пеят и танцуват, докато родителите се дивят на гения на малките си наследници. Всъщност дребната се ентусиазира толкова много, че с блеснали очи ни попита "Ама вие разрешавате ли ми да ходя на детска градина?" Добре, че бях седнала, че иначе щях да падна

Казах си: "Добре, явно нещата отиват в правилната посока, от утре е на градина." И наистина, всичко вървеше чудесно - сутринта преди да отиде поплака малко, по-скоро за профилактика, като я взехме следобед също беше спокойна, разговорлива, с желание да играе. Обаче, когато се стъмни случаят претърпя рязък обрат в стил Д-р Хаус - малката се нажали и за всеобщ ужас съвсем ненадейно повърна (тук ще вмъкна, че и сутринта имаше позиви за повръщане, които аз отдадох на това че току що е станала, а пък се напъва да реве). Първоначално решихме, че е вирус, но не би - на другия ден си останахме вкъщи и нямаше по-жизнено дете от нея. До края на седмицата си беше в къщи, като всяка вечер като се стъмни, панически започва да ми задава въпроса: "Аз сега като се събудя, кой ще ме вземе"? Тази седмица пак е болна и отново си е вкъщи и въобще се получава една такава никаква работа. Говорих с педиатъра и, тя е на мнение, че повръщането категорично е на нервна почва и не трябва да избързваме с опитите да я пускаме на градина. Според нея детето е едва ли не хипер чувствително. Цитирам: "Толкова деца са минали през мен, аз такова чудо не съм виждала."

На този етап мисля да я послушам, но ще продължа с разказите и игрите на тема детска градина. Виждам голяма полза от тях, тъй като поне успяхме по този начин да влезем в някакъв "диалог" по темата - често докато играем или докато и разказвам, тя започва да споделя някакви свои преживелици от детската градина, аз също споделям, обяснявам и така. Ще обърна и по-сериозно внимание на книгата за психогимнастиката (прочетох я, пробвали сме няколко упражнения, които определено са и интересни, но предполагам, че се изисква системен подход, за да има наистина ефект).

Дай Боже, следващият път, когато пиша в тази тема, наистина да имам добри новини. Междувременно, всякакви въпроси и коментари са добре дошли.

Хубава вечер!

 

[Донка]

Благодаря за разказа! Много полезен! Радвам се, че има напредък! Определено е споделяне и търсене на помощ. Според мен оплакването прехвърля негативните емоции и енергия върху човека, на когото се оплакват и така се разтоварва човекът, който се оплаква. Той в почти всички случаи няма намерение да променя каквото и да било и въобще да полага някакви усилия да промени своя дискомфорт.

Сега за детето:

А вие разпитахте ли педагозите и детето какво точно се е случило през деня? Тя сподели ли нещо без да я питате? А оплаквала ли се е от нещо, свързано с детската градина? Каква е реакцията, когато напомните за нея? Съгласна ли е да играе отново на детска градина?

Помислете и си спомнете - възможно ли е някой някога със или без ваше знание - да е плашил детето с оставяне някъде само или дори с детската градина? Достатъчна е само една необмислена закана, която може би възрастните не са запомнили, но тя се е запечатала в паметта на детето като нещо опасно, което го "изхвърля" от дома. 

Забележително е, че симптомите са се проявили вечерта и опасенията са свързани със съня и това, което ще се случи след него. Моята дъщеря "приспиваше" всички у дома и тогава се отпускаше и заспиваше. Много години по-късно се шегувахме с това и тя, вече на 20 г. сериозно заяви - е как ще заспя докато сте будни вие? Ами ако излезете или направите нещо през това време без да знам аз? 

Възможно е детето да е приело заспиването на "чуждо място" като "завинаги оставам тук". Доколкото знам отначало децата остават в градината само до обедния сън, т.е. спят си у дома. 

Силно препоръчвам да направите теста с мастилените петна, описан в Психогимнастиката. 

 

Редактирано Октомври 4, 2016 от Донка

[bliss]

Благодаря за бързия отговор!

По същество:

преди 26 минути, Донка каза:

А вие разпитахте ли педагозите и детето какво точно се е случило през деня? Тя сподели ли нещо без да я питате? А оплаквала ли се е от нещо, свързано с детската градина? Каква е реакцията, когато напомните за нея? Съгласна ли е да играе отново на детска градина?

Педагозите казаха, че малката е била спокойна, послушна, по-скоро тихичка и свита. Не е яла почти нищо - малко хляб на обяд и едно парче ябълка за следобедна закуска. Похвали ми се за ябълката, каза че две деца са се напишкали и едно детенце казало на друго "куку" Не се е оплаквала, но не ще и да чуе за детска градина. В момента, в който я попитам, започва да хленчи и да се "пазари": "Ама нали съм болна? Нали Диди (така се казва бавачката) утре ще ме вземе?" И въпреки това, все още и е интересно да и разказвам и да играем "наужким".

преди 26 минути, Донка каза:

Помислете и си спомнете - възможно ли е някой някога със или без ваше знание - да е плашил детето с оставяне някъде само или дори с детската градина? Достатъчна е само една необмислена закана, която може би възрастните не са запомнили, но тя се е запечатала в паметта на детето като нещо опасно, което го "изхвърля" от дома. 

За наш срам има такъв случай и той е съвсем скорошен. И не друг, а мъжът ми я е заплашил. Отишъл да я вземе от баба и, тя е хукнала надолу по стълбите на кооперацията без да го изчака, и той с целия си авторитет и заявил, че като не слуша ще я заведем на детска градина. Щях да му извия врата като разбрах от майка ми, говорихме и повече няма да се повтори. Просто не знам с какъв акъл и го е казал, като сам вижда какво е положението.

преди 27 минути, Донка каза:

Забележително е, че симптомите са се проявили вечерта и опасенията са свързани със съня и това, което ще се случи след него. Моята дъщеря "приспиваше" всички у дома и тогава се отпускаше и заспиваше. Много години по-късно се шегувахме с това и тя, вече на 20 г. сериозно заяви - е как ще заспя докато сте будни вие? Ами ако излезете или направите нещо през това време без да знам аз? 

Ха сега някой да каже, че децата били малки и не разбирали Много добре могат да вържат две и две те, простоние сме тези, които неоправдано ги подценяваме.

преди 39 минути, Донка каза:

Възможно е детето да е приело заспиването на "чуждо място" като "завинаги оставам тук". Доколкото знам отначало децата остават в градината само до обедния сън, т.е. спят си у дома. 

И аз така смятам - въпросът, който тя най-често ми задаваше преди да я пусна отново на градина беше: "КОЙ ще ме вземе?" Сякаш се боеше, че никой няма да отиде да я прибере Бая зор видях докато успея да и убедя, че няма абсолютно никакъв шанс да остане там, първо защото много ще ни липсва и второ, защото градините затварят също като магазините, дечицата и леличките се прибират вкъщи и вечер там няма никой.

Относно оставянето до обяд - мнението ви съвпада с това на педиатърката ни. И тя ни посъветва в началото да я оставяме до обяд, докато свикне и сама прояви желание да ходи, или поне докато се почуства по-сигурна там. Дори изрази готовност да говори с възпитателките, които са привърженички на целодневното оставяне от самото начало. Мисля да се възползвам от предложението и.

преди 46 минути, Донка каза:

Силно препоръчвам да направите теста с мастилените петна, описан в Психогимнастиката. 

Ще го направя и при първа възможност ще пиша какво сме "видели"

Хубава вечер!

[Донка]

 Благодаря и аз за интересния случай и загрижеността. 

Предполагам, че детето е имало очаквания, които не са се потвърдили - имам предвид интересните неща, които се случват в градината и животът сред нейните връстници. Като стана дума за това - как общува детето със свои връстници извън дома? 

[bliss]

Добър вечер!

Това за очакванията мисля че е точно така Уж се старая да пресъздавам максимално реалистично какво точно се случва в детската градина, но май не ми се удава.

А относно общуването с деца, аз лично не виждам кой знае какви проблеми. Много е общителна, контактна, обикновено тя поема инициативата да се запознава с тях. Заиграва се за продължително време (да не кажа, че едвам си тръгваме от площадката ), поделя си играчките с готовност, но все пак не остава да и се качват на главата - да я командват прекалено агресивно или да и заграбват всички играчки например. Единственото, което я разстройва, когато общува с деца, е ако някой не иска да играе с нея (и наоколо няма други желаещи) или когато, не дай Боже, някой и каже, че е бебе Това изглежда е голям удар върху самочувствието и на малка кака. Все пак отчитам, че на площадката се заиграват 2-3 момиченца общо, а при колектив от 30-на деца поведението и може и да е по-различно.

Направихме теста с петната и беше голяма забава Основните цветове, които ползва бяха червено и розово, с няколко щрихи на жълто и зелено. Незнайно как тази червена мацаница беше оприличена на езеро, от което тръгва пътечка, която от своя страна пък води до пиратско съкровище Някъде в ъгъла имало море (Червено ще да е било), до което имало басейн, който преливал в морето понеже било валяло. А, да, и в морето имаше рибка. Като цяло има една приказка с подобни мотиви, която и разказвам преди лягане. Само не разбрах езерото с пътечката откъде дойдоха

Та не знам как ще изтълкувате интерпретацията на нашия шедьовър (на мен лично не ми идват никакви идеи), но съм много любопитна и ще очаквам с интерес да ми върнете отговор. Благодаря предварително!

 

[Донка]

Езерото е нейният дом и семейството ви - там тя е защитена и щастлива. Пътечката към пиратското съкровище е нейният личен фантазен свят, скрит от почти всички. Басейнът и морето - предстоящото и навлизане в живота на непознати, разнообразни хора, дъждът е времето, което напредва и скоро ще прелее - тя усеща неизбежността на израстването си, но все още и се иска да не е толкова бързо и тя да си остане момиченцето, с което е свикнала. Рибката беше сама? Време е да включите в приказката много различни непознати рибки и рачета и още други морски същества

Мисля, че се досетихте. Успех! 

[Izezaz]

Искам да ви кажа, Блис, че вашето дете ми се струва да има нужда от подпомагане на осезателното сетиво. Начина по който се държи много ми напомнят на това. След като прочетох книгата "За страхливите, тъжните и неспокойните деца" на Хенинг Кьолер, имам съвсем различен поглед а и насоки. Преди това години наред правех грешни тълкувания.

Например това разпитване на детето какво ще се случи утре, страховете от непознатото или не добре познатото, страха да не попадне в различна от обичайната ситуация, като вечерите са най-деликатния момент от денонощито, всичко това ми е много дбре познато и вече  логически обяснено. В основата стои страха от изоставяне но не мислете, че за това сте виновна вие с тези 10 месеца след раждането.Причините са комплексни и върху състоянието може много да се повлияе и да се помогне. Няма безнадежни неща.

[bliss]

Здравейте, Izezaz!

Много благодаря за включването! Честно казано, малко съм предубедена като чуя за ангели, астрален свят и общо взето всичко, което се разминава с "общоприетия консенсус за реалност", както сполучливо се изразява Орлин.

Причините за това са си чисто субективни и са свързани с това, че преди време изпаднах в психоза, чиято тематика беше доста "new age" Та от тогава се отнасям към тези теми не с едно, а с двеста наум. И все пак книгата, която посочваш ми се струва доста интересна и то не само заради малката, а най-вече заради нейния батко, който е аутист. Та при него сензорната стимулация е особено полезна. Потърсих информация за тази книга и авторът, но за съжаление не мога да открия почти нищо. Можеш ли, ако имаш време и желание, разбира се, да поясниш дали четивото включва методи за сензорна стимулация - тактилна, звукова или визуална? Благодаря предварително!

[Донка]

 а как е малката?

 

[bliss]

Донка, живее си живота малката Не ходи на градина за момента, оперирахме наскоро крачето на батко и и решихме, че стресът покрай операцията и последващото носене на гипс ще е достатъчно голям, за да добавим към него и гледането на още едно криво и болно дете. На пролет пак ще опитаме, пък каквото сабя покаже.

[Донка]

Правото на решение си е ваше. А работите ли по някакъв начин за бъдещата адаптация? 

С какво запълвате ежедневието на детето в момента? Проверявате ли от време на време поне логическите заключения, които детето прави от тези събития в живота ви? 

[bliss]

Здравей!

Ами правим това, което и преди - разиграваме игри с такива сюжети, говоря и за моите преживявания в градината. Подмятам понякога, че учителките и децата питата за нея, че много им липсва, на което тя като цяло реагира бурно: "Ама няма ли утре Диди да ме вземе, искам при Диди." Всякакви опити за по-директни въпроси, като например защо не иска да ходи, получават още по-категоричен отпор: "Не ща!" и това е.

Иначе през деня я гледа бавачката, там играят, рисуват, играят с пластелин, чете и. Вкъщи също играем, на кукли основно, напоследък се заиграва и с дървени конструктори. Опитвам се и с баткото да измислям някакви игри: подаване на топка, криеница, игри от сорта на "Балона се надува." А иначе в образователно отношение - напоследък и е много интересно да си говорим на английски, доста думички знае; пишем букви от солети (все се кани да пробвам дали ще стане номера и с варени спагети, защото С, примерно, е голямо предизвикателство ), опитваме се и да смятаме. Мислим да я запишем на танци, за да не губи контакта с деца през зимния сезон (мисля, че е по-удачен вариант от детските кътове, тъй като все пак учи на някаква дисциплина).

Колкото до логическите изводи, не знам доколко е успяла да си извади някакви. По-скоро приема всичко като някакъв лош сън, който е минал-заминал и ако има късмет няма да се повтори. Честно казано вече си мисля, че колкото и да се стараем, ще има един период, в който ще има бурна негативна реакция и просто трябва да устискаме и да изчакаме докато сама се убеди, че в градината има и хубави неща - приятелчета, игри, интересни занимания...

Ако имаш някакви други идеи, ще се радвам да споделиш.

[Izezaz]

В 7.11.2016 г. at 22:07, bliss каза:

Здравейте, Izezaz!

Много благодаря за включването! Честно казано, малко съм предубедена като чуя за ангели, астрален свят и общо взето всичко, което се разминава с "общоприетия консенсус за реалност", както сполучливо се изразява Орлин.

Причините за това са си чисто субективни и са свързани с това, че преди време изпаднах в психоза, чиято тематика беше доста "new age" Та от тогава се отнасям към тези теми не с едно, а с двеста наум. И все пак книгата, която посочваш ми се струва доста интересна и то не само заради малката, а най-вече заради нейния батко, който е аутист. Та при него сензорната стимулация е особено полезна. Потърсих информация за тази книга и авторът, но за съжаление не мога да открия почти нищо. Можеш ли, ако имаш време и желание, разбира се, да поясниш дали четивото включва методи за сензорна стимулация - тактилна, звукова или визуална? Благодаря предварително!

Блис, напълно те разбирам за ню ейджа, аз имам алергия към него.

Ами да -книгата е за сензорна стимулация, само че не е типичната сензорна стимулация която си мислиш. Защото например тук се разглеждат сетива, които ги няма традиционно в литературата. Например виталното сетиво или жизненото (другото му име). Неговото нарушение често води до свърхактивност, хаотичност, нервност. А за осезателното което ти писах- то е свързано със страхливост, страх от бъдещето и незивестното, страх от изоставяне, страх от промяна на обстановката. И автора дава обяснения как се получава тази взаимовръзка и как може родителя да помогне. Ангелите не са намесени чак толкова, т.е. родителя може да предприеме много неща и това не е свързано с намесата на ангелите. В началото на книгата само се говори за ангелите и че родителя работи с ангела и има начин да получи съвети от ангела на детето. Даже доколкото аз разбрах не се иска да се прави някакъв ритуал или нещо по-особено, колкото най-вече родителя да е искрен в желанието да помогне на детето, а не да го прави само за да направи поведението на детето приемливо за околните. И когато родителя е искрен в това желание и се води от обичта си към детето, той успява да вникне по-добре в мотивите, трудностите на детето и нуждите му. И когато живее с проблема на детето, през нощта може да получи указания от ангела му. Не че ще си спомняш среща с него и прочие, ами например сутринта като се събудиш, може внезапно да те осени някаква полезна идея във връзка с детето. В този смисъл е намесата на ангелите.

Иначе има доста съвети и те наистина действат. за детето аутист не знам дали ще е полезна честно. Не мога да преценя по този въпрос, но може би ще ти е интересно да видиш как се стимулират сетивата там и кое сетиво с какво е свързано. Доста по-различно е, но е и много ценно (поне за мен).

И забравих да допълня че за разлика от много специалисти, този не сочи родителя и не го обявява за грешник. Той описва особено в предговорите, че времето е такова, че то влияе, ситуацията в света е решаваща. Защото това вечно натякване и сочене как родителите сме виновни ми идва вповече!

Редактирано Ноември 12, 2016 от Izezaz

[Ushna]

А допускате ли, че на детето може да му е било скучно в градината?

Така, както описвате дъщеря си, ми изглежда като живо, емоционално и природно интелигентно дете. Не искам да прозвуча обидно, ала в яслите и детските градини повечето деца са, как да се изразя, част от стандартните повече или по-малко кротки и подчиняващи се малки същества. Има по-дивички и инати. Има и поне едно-две, които дръпват пред връстниците си в умственото, говорно, емоционално развитие. На тях лесно им доскучава, защото в средата, която са, често няма какво да им провокира въображението. Особено пък, ако са били изключително обгрижвани и занимавани от възрастни, преди да тръгнат на ясла или градина. Като се поставя на тяхно място и на мен би било досадно с хора, които не правят нещо, което да ми е интересно. Представете си да сте например свръхразговорливо и общително детенце, което попада сред по-инертни и неговорещи  (или слабо говорещи) връстници. 

Пишете, че дъщеря Ви се е затворила, носила е вещите си (играчките) с нея. Това е защитна реакция, целяща да запази цялостта на света й. Да й даде чувство за сигурност.

Поставете се на нейно място. Тя е имала перфектен свят - обгрижвана от мама, татко, бавачка, баби... Подреден, с ясни правила. И изведнъж този свят се сменя с много различен. Защо? И да й обяснявате, тя не би разбрала. Още повече, че Вашите мотиви да я пуснете на ясла и аз не успях много да ги разбера (извинете ме за това). 

Когато един родител прави някаква крачка, насочваща детето му в определена посока, трябва да е наясно с мотивите си за нея. Най-малкото, заради въпроса "защо". 

Може би при следващия опит трябва да се борите повече заедно за приемането и разбирането на тази промяна в живота й. Надявам се да сте събрали достатъчно сили.

И накрая - разбирам Ви. Аз съм родител на дете на сходна възраст. Майките изпитват една особена смесица от вина, желание да предпазят детето си на всяка цена, да му създадат идеална среда. Изяснете се със себе си, тогава ще имате сили да подкрепите момиченцето си. Желая и на двете си успех, вярвам, че с повече вътрешен самоконтрол, спокойствие и позитивна нагласа ще се справите.