Не достатъчно добра

[schoo]

Здравейте, пак с моите глупости. 

Днес едно изказване ме върна месеци назад. "Защо не си пила нищо?Знаеш ли, че нелекувано тревожно разстройство може да се превърне в шизофрения.?" Моля?? След всичките тези месеци, в които толкова хора ми обясниха какво ми е и ми казваха, че изобщо не съм за хапчета, сега ми казват това? И това от лекар ..  

Тук във форума всички ми обяснихте, че не трябва да пия нищо, същото ми каза и друг психолог. И сега това?? 

За хапчетата както и да е, аз все още съм убедена, че не трябва да пия. В паника ме вкара втората част от изказването, за шизофренията. Пак започнаха треперенето и усещанията отпреди месеци, макар че ,нормално, на който и да кажат, че ще стане шизофреник, предполагам, че ще реагира така. 

Въпросът ми е това вярно ли е? Ако остана така още дълго време ще стана шизофреничка ли? Разумната част от мозъка ми отказва да го приеме. Ако бях предразположена към това заболяване, щях да го развия вместо тревожността, не е ли така? 

[Guest Кермит]

Защо смяташ, че да се довериш на "разумната част от мозъка" е неразумно?

 

И, изказването, което те е уплашило - от по-компетентен специалист ли е от всички нас, взети заедно, които обикновено в такива случаи казваме, че няма никаква опасност да се "развие" шизофрения?

[Диляна Колева]

Вероятно лекарят не е бил дори психиатър. И какво е това "нещо", което е трябвало да пиеш?

Тук из форумите е писано и обяснено толкова много пъти липсата на всякаква връзка между тревожно разстройство и шизофрения. Просто отвори няколко теми и прочети, ако се притесняваш толкова много.

Тази шизофрения държи първенство по предпочитано заболяване от всички хора с тревожни разстройства. А това е просто най - страшното страшно, което може да измисли мозъка, за да уплаши.

[schoo]

Лекарят беше личната ми, която зимата ме прати при психиатър с думите "Отивай, докато не е късно", а нещото, което е трябвало да пия са антидепресантите, които ми изписа психиатърката след няма и 2 минутен преглед.

Четох много теми и виждам как всеки с моя "проблем" си мисли това. Сигурно затова остана някаква разумна частица от мен, която отказваше да го приеме и се ядоса на изказването. Но пък погледнато от положителната страна, паниката, треперенето и страха отминаха бързо. Отчитам това като голям напредък. Ако бях чула същото нещо преди няколко месеца щях да го приема като пълна истина, без да го подложа на съмнение, и всеки ден щях да чакам халюцинации или нещо друго, свита в страх и отчаяние. Сега ми трябваше по-малко от ден да се успокоя.

Редактирано Август 27, 2015 от schoo

[schoo]

Здравейте отново, 

Има ли начин да се справя сама с натрапливост?  Остана ми тази, свързана с паметта и не мога и не мога да я преодолея. Не е през цялото време, но появи ли се, откачам. Писна ми от нея, няма да я търпя цял живот. 

Разбирам, че от тревожността наистина имам проблеми с паметта и не си спомням всичко. Знам, че принципно е нормално, но в момента в който не мога да се сетя нещо, което се случва често, започва притеснението.  И парадоксът е, че тревожността ми идва от това, че не помня, а не помненето идва от тревожността и става един омагьосан кръг, от който ми писна.

А добър терапевт в Пловдив така и не намерих, затова ще се справям сама. И така .. 

Има ли някаква литература, която ще ми помогне? 

 

[д-р Тодор Първанов]

Няма как да се справиш сама с натрапливите мисли.

Ще повторя - няма как това да стане.

Те са те обсебили и ти трябва помощ, за да се научиш да разграничаваш, кои мисли са твои и кои натрапливи.После ти трябва и стратегия за справянето с натрапливите мисли.Това, сам човек не може да го направи.

Не познавам терапевт от Пловдив.

[schoo]

Здравейте, не съм писала тук от 2 месеца.

И за 2 месеца разбрах, че може .. може човек да се справи и сам. Спрях да се човъркам в главата си и всичко е наред. Успокоих се доста и паметта ми почна отново да се връща към нормалното .. или просто вече не обръщам внимание, не знам кое от 2те е . Всъщност това, което ме накара да се стегна и да спра да си човъркам мислите, беше поста на д-р Първанов. Като човек, който е пълен инат, след  като видях отговора, че няма как да се справя сама, се ядосах и реших да докажа че мога. Ей така, напук. И то взе,че стана. Явно, че това е бил начина. Сега съм по-добре и си живея като едно нормално 19-годишно момиче. Мнооого рядко да се появи тревожност, но някак си даже и не ми се мисли за нея и вниманието ми се отвлича от нещо друго. Силно се надявам да си продължа така и занапред и вече да не мрънкам тук.  

[schoo]

Здравейте отново!  Не съм тук, за да се оплаквам, а да задам един въпрос. 

Възможно ли е от студа да се появява дереализация? Като съм някъде на по топло място, съм си наред, но изляза ли на студено се появява. Не ме е страх, знам какво е, просто се дразня и ми е любопитно може ли да се получи от студа. 

[Guest Кермит]

Зависи от студа

Ако е като миналата седмица - около -15 градуса - напълно е възможно. Обикновено в много студено време кръвоносните съдове се свиват, запазвайки по този начин температурата на тялото. Лятото е обратно - жегата действа съдоразширяващо.

Обаче, твърде е възможно просто да си по-наблюдателна и да виждаш зависимости, които иначе не биха ти направили впечатление.

[schoo]

Благодаря! 

Значи е от студа най - вероятно, още повече,че и дори да ми е леко хладно, се стягам цялата.

Макар че наистина доста често виждам някакви подобни зависимости, на които преди не бих обърнала внимание. Но пък ми е интересно.  

 

 

[schoo]

Здравейте! Искам да споделя за проблема си и да помоля специалистите да изкажат мнение.

А той е, че не се чувствам достатъчно добра в каквото и да било и приемам критиката много навътре. Когато например се старая да направя нещо и то да е както трябва по всеки един параметър, а накрая човекът отсреща не е доволен от нещо, се влияя много от мнението му и се засягам много надълбоко. Буквално се чувствам като най - глупавия човек на света и най - не можещия, а реално знам, че нито съм глупава, нито съм некадърна. Просто колкото повече се старая в нещо, имам чувството, че не мога да го направя по най- добрия начин. Да, на моменти съм си разсеяна, но това не значи, че не ми достига капацитета да направя дадено нещо. И имам чувството, че всеки за нещо ме критикува и ме смята за глупава.
Доста пъти съм си мислила за това и съм изчела дота неща по въпроса, във форума и не само, и съм стигнала до извода, че самочувствието ми е твърде ниско или ме е страх от критиката и мнението на околните за мен, което си е така. Напълно разбирам, че не трябва да се засягам до такава степен, че не съм с нещо по-малко от другите, но винаги, когато някой ме изкритикува за нещо или ми направи някаква дори и малка забележка, аз го приемам много навътре и се чувствам ужасно. Мисля си  " Да, ти може и да мислиш, че не си глупава, че си способна, но щом ти го казват, значи най - вероятно е така. " И това нещо много ми пречи във работата ми, където ежедневно се случват, много грешки и то не само при мен. Но когато конкретно на мен ми се направи забележка, аз го приемам сякаш съм най - некадърната там, отчайвам се и нещата тръгват още по зле. И си мисля постоянно дали и при останалите ги има тези проблеми, дали стават тези грешки, смятам, че са само при мен, а реално виждам, че не е така. И така постоянно се лутам измежду мислите си "Ти не ставаш за нищо." и "Просто приемаш нещата много навътре." . Имам моменти, в които дори ми се плаче.

 

[Guest Кермит]

Привет,

една идея за начало - когато говориш на себе си, прави го от първо лице. Нещо от сорта на "Когато бях млада, бях глупава. Аз и сега се чувствам млада!"

В 14.09.2016 г. at 20:11, schoo каза:

И имам чувството, че всеки за нещо ме критикува и ме смята за глупава.

Това е само мисъл! Не е чувство! Има чувство за сърбеж, чувство за любов и прочее, но чувство за глупост няма. Съжалявам, че те разочаровам, но младостта ти няма нищо общо с това колко глупава или съвършена си в дейностите си

Повече от година и половина пишеш в темата си - това е доста време. Защо не започнеш психотерапия?

[B__]

Schoo, и другите имат такива мисли - разликата е в степента, в която им се "връзват". Степента, в която могат да отделят своето светоусещане от емоциите и мнението на другите. 

Също, проблемът ви е "стандартен". Няма нищо неясно в него, знае се откъде идва, психотерапевтите знаят как да помогнат за решаването му и го правят постоянно. 

Трябва само да тръгнете на психотерапия. 

[schoo]

В 22.09.2016 г. at 12:26, Георги Балджиев каза:

Повече от година и половина пишеш в темата си - това е доста време. Защо не започнеш психотерапия?

Ами, защото смятам, че мога и сама да се справя. Така, както си излезнах от филмите, които си бях вкарала и изпадах в какви ли не състояния, така ще се справя и с това. Просто ми трябва някаква лека насока .. или нещо, което да ме придизвика и от ината си да го направя

Цитат

Това е само мисъл! Не е чувство!

Това е нещото, което трябва да запомня. Че чувството идва от мислите, които са минали преди него .. а те - от начина по който пречупвам света наоколо.

[Guest Кермит]

преди 10 часа, schoo каза:

Това е нещото, което трябва да запомня. Че чувството идва от мислите, които са минали преди него .. а те - от начина по който пречупвам света наоколо.

По-добра насока от тази, здраве му кажи

Но от тук насетне те чака много работа. За което вярвам, че си готова и пълна с хъс и мотивация.

С удоволствие ще следя темата ти и чета постовете ти, когато се хвалиш с успехи! Пожелавам ти ги!

[bliss]

Здравей, schoo!

Принципно, нали знаеш, че при всички случаи, човек сам се справя със състоянието си. Специалистът може да те напътства, да те насочи, но не може да научи твоя урок вместо теб и някак телепатично да ти го предаде. Все пак, дали да потърсиш помощник е право на личен избор и аз уважавам твоя.

В подкрепа на твърдението на Божидар Цендов, ще ти споделя моята "ахилесова пета", областта, в която аз се чувствам провалена и като че ли подложена на постоянна критика - това са качествата ми като майка. И за разлика от теб, съвсем не е нужно някой да ми казва нещо по темата, за да се почувствам зле - о, не При срещата с определени хора, чието одобрение ми е важно (защото аз самата се чувствам несигурна и търся външни референции, които да валидират компетентността ми), дори и мълчанието им ми се струва изпълнено с неизказани обвинения, а погледите им - пълни с укор.

За разлика от теб, аз работя с психолог и по пътя на логиката с нея съвместно стигнахме до заключенията, че а) имам някакви свръхочаквания към себе си и б) реално погледнато не се справям никак зле. Какво да ти кажа, съгласна съм напълно с нея, разбирам го на ниво рационално мислене, и това помага, но все пак не стига, за да се почувствам "достатъчно добра". Затова реших да изпробвам една техника, предложена от Орлин Баев, по друг повод и в тема, която привидно никак не е свързана със случая ми.

Във въпросната тема, той съветваше едно момиче, което имаше проблем с това, че обсебва приятеля си да остава по-често сама и "да стои в чувството за самота и безлюбие", което я обзема в тези моменти. Казах си: "Бре, какво е това чудо - да стоиш в чувство? Я да пробвам." Следващия път, когато се наложи да общувам с човек, чието мнение ми е важно, отново се почувствах зле. Но вместо да бягам от това чувство, замазвайки го с твърдения от типа "Аз съм страхотна майка", в които вътрешно не вярвах, се пуснах по естественото течение на мисълта ми: аз съм ужасна, не се старая достатъчно, не съм толкова отдадена, колкото останалите майки и тъй нататък и тъй нататък, докато изцяло "изчерпах" това усещане. Трябва да предупредя, че упражнението, поне за мен, никак не е приятно, особено в началото Аз лично се замайвам, пулсът ми се ускорява, дишането ми се накъсва, като постепенно тези симптоми отшумяват, докато накрая не се успокоиш съвсем. (Добрата новина е, че колкото повече го прилагам, толкова повече тези първоначални реакции отслабват.) И не стига това, но и непосредствено след това привидно не се случва нищо особено, ако не броим факта, че зверски ми се доспива Но пък след няколко часа, когато се върна към този момент, той ми е някак "емоционално равен", споменът не е болезнен, не е неприятен, а напълно неутрален. Даже все по-често успявам, когато се върна към случката, да се надсмея над филмите, в които сама се вкарвам, което отчитам като приятен бонус

Надявам се някой от специалистите да вземе отношение спрямо постът ми, защото методът, така както го описвам, се базира в голяма степен на моите свободни съчинения При всички случаи е добре да се разясни как точно се прилага и дали би бил подходящ конкретно за теб и на този етап, ако решиш да го пробваш. Ако не - знай поне, че не си сама Много хора се чувстват несигурни в една или друга сфера от живота си, търсят начини да се справят с тази несигурност, падат, стават и пак продължават - всичко това е част от играта и според мен няма смисъл да го вземаш прекалено на сериозно.

Успехи!

[Орлин Баев]

Методът се прави, когато вече знаеш на рационално ниво, че тези страхови програми и убеждения са само ирационални записи в теб, които нямат общо с реалността. В работа с вътрешния диалог вече си се научила да реструктурираш изкривяванията и защитните механизми, да имаш актуална връзка с реалността. Тогава се ползва този наводняващо-десензитизиращ метод. Може да се прави чисто емоционално-медитативно, просто с присъствие в чувството, на фона на широкото пространство на потенциала, който пълносъзнателно обема и стапя страха и тъгата. Но, това е по-високо ниво. По-приземеното е това, което ти си направила. В симорон (украинска школа) го наричат самообгон, самоизпреварване, а в поведенческата терапия визуално наводняване с излагане на стимули и превенция на отговор. Желателно е да можеш дори да раздуеш страховите образи и усещания, на принципа на арадоксалното намерение да ги магнифицираш до пародия, до хумористична гротеска. Това е смел процес, смела техника и както казах, прави се когато човек е готов за нея. Силно ефективен метод е. Винаги е добре да се завършва със смирено приемане, като отношение, като емоционална настройка, възможно с кратка, пълна с доверие в научаваното молитва. 

[schoo]

Здравейте, извинявам се за липсата на отговор, просто по това време бях доста заета и така и съм забравила.

Връщам се с едно питане. Реших да пиша тук, защото не виждам смисъл от отварянето на нова тема. 

Снощи когато си легнах, точно когато се унесох и заспах се събудих от невъзможност да си поема дъх и следователно чувство за паника. По-късно ме беше страх да заспя, за да не се случи пак, но след час два се унесох и си спах без проблеми. (Е, малко по - повърхностно, от уплахата сигурно.) Та въпроса ми е дали това може да е било просто паническа атака по време на сън и невъзможността моментно да си поема дъх е била именно заради паниката? 

Не знам, не искам да си мисля, че е нещо чисто физическо, тъй като в последно време съм в постоянен стрес. Изпити и постоянни проблеми във връзката, свързани с незачитане и неприемане на мои виждания, както и ограничения. Та от там наистина усещам тежест, натовареност, и желание просто да избягам нанякъде, да избягам от цялото напрежение. В последно време ми се появи и ежедневно главоболие, вечер, което след малко поспортуване отшумява. Все симптоми на нервно пренапрежение, но те по никакъв начин не ме притесняват, тъй като знам откъде идват и какво са. Затова и реших че случката ми снощи може да е свързана с това. 

Благодаря ви предварително

[д-р Тодор Първанов]

,,Не знам, не искам да си мисля, че е нещо чисто физическо, ,,

В никакъв случай, не е чисто физическо.

Редактирано Февруари 24, 2017 от д-р Тодор Първанов

[schoo]

Значи правилно съм се насочила. Благодаря Ви

[schoo]

В 22.09.2016 г. at 12:26, Георги Балджиев каза:

 

Да, ако не съм била убедена, че е на нервна почва, вече съм. От известно време имам панически атаки. Леле, предния път май не бяха чак толкова жестоки. Получават се от това че, не мога да преглътна понякога /също от скоро, и преди се е появявало, но да кажем веднъж годишно и чак до ПА не се е стигало/, оттам се щрака копчето и филмът започва. Натежават ми ръцете и тялото като цяло, удря ме адреналина яко, все едно пред мен виждам някой, който се готви да ме убие или някакво страшно животно, и ставам права моментално, не знам защо, като си мисля "край, това е, умирам, дотук бях". Правя няколко нервни крачки и или се успокоявам лека- полека, като след това тревожността си ме държи още известно време, или следва рунд 2ри. Като днес,не мога да преглътна - паническа атака, страх, страх, от него ми се вкочани и долната челюст - айде пак наново, "вече наистина умирам, няма кой да ми помогне", "получавам инсулт, това е краят". Мда, никак не е приятно. Сега като го пиша звучи смешно, дори абсурдно, обаче на момента никак не ми беше забавно. Явно първия път не съм си научила урока. Не съм си променила вижданията, мисленето, нагласите, а виждам, че трябва. И то не за да изчезнат тези усещания, а просто трябва. Не може да се продължава така, аз и този път мога да си ги преодолея, само че знам, че пак ще се върнат и ще си се връщат да ме разбутват, докато не си науча урока. Та, реших да го науча този път,веднъж и завинаги, с помощта на психотерапията, за да не се въртя и мъча с години.

Засега съм се спряла на двама специалисти /или специалистки, не знам как да го кажа, че в последно време говоренето в женски род се приема за дискриминация/ - Мариета Игаренска и Десислава Стефанова. И двете са от Пловдив, и моля ако имате отзиви за тях, да ми помогнете в избора.

П.С. Не знам защо горе излиза цитат, но и не мога да го махна.

Редактирано Март 13, 2017 от schoo

[schoo]

Здравейте, от доста време не съм писала тук.

Развитието от миналата година беше, че посетих терапия и доста бързо ми хомогна пак да си влезна в релсите. Всичко точно, нова работа, учене, излизане, пътувания и всичко.

Допреди няколко седмици. Не знам как и защо започнах вечер да усещам притеснение, че нещо ми става. Не паник атака, просто притеснение. Споделих на приятеля ми, той ми каза да се успокоя, да не се филмирам и ме разсейваше говорейки за нещо друго. Дотук добре, свикнах с това, спрях да обръщам внимание през повечето време. Малко след това почнах да чувствам тежест в гърдите, странно гъделичкане сякаш съм настинала и болка в едното рамо, която продължаваше нагоре щъм главата. Е, това този път си ме уплаши. Реших, че ми има нещо на сърцето, че нещо ще ми стане, но пък и някаква малко част от мен все пак си държеше здравия разум и ми казваше, че просто пак излишно се паникьосвам. Едно вечер се случи същото, както предната година, лягам си, унасям се и се събуждам защото не мога да си взема въздух, много се изплаших, но реших пак да заспя - същото се случи и при второто заспиване. Тогава вече реших че ще остана будна и докато съм сама няма да заспивам (глупаво хрумване) и неусетно съм заспала на сутринта. От тогава нищо такова не се е случило. След няколко дни посетих личната (нова, не тази, която преди само ме плашеше), каза че болката в гравата и рамото според нея е от мускули, а че това събуждане е чисто на нервна почва. Поуспокои ме доста. Да, но веднъж почне ли се, трудно спира. И тоща след няколко дни старата песен на нов глас. Всеки ден за нещо различно се хващам, мисля си че ми има нещо, чето по форуми, наплашвам се още, следователно не ми става по добре, а все повече затъвам. Последния ми филм е като усетих днес някаква по-странна миризма (не непозната, усещала съм я и преди, не знам къде и от какво) и реших, че нещо не е наред (да, знам колко е смешно) и отворих да чета пак по форуми. Попаднах на някакъв магически, в който пишеше, че усещането на странни миризми можело да бъде от магия за умиране. (Тук вече можете да ви ке смеете много.) И познайте, филмирах се и пак лека паника. Та така.

Пиша за съвет, не искам успокоения, че нищо ми няма и че ми е в главата. Знам го това. Ясно ми е и въпреки това продължавам. Не знам как да се спра, опитвам се и не става. Не знам пак дали да не потърся помощ и да посещавам терапия. Все си мисля, че този път може и без това. Просто не знам как да започна и какво да правя, не знам как да си спра мислите, да ги отрежа още като се появят. Това грябва да направя, но не знам или не помня как. 

Благодаря предварително за вниманието и времето, отделено за пореден път!

[д-р Тодор Първанов]

Moже и да е наистина магия.Те, магиите, особено тези за смърт, така се усещат и миришат. Най-вече на зюмбюли ухаят, но може и на нещо друго-такова едно загадъчно. Не мога да бъда взе пак, дали е магия или не това твоето, но има един начин да разберем. Отиди днес или утре в църква и запали една свещ.Запалването на свещта, автоматично унищожава всяка една магия, така че, ако след това си добре, значи наистина си била омагьосана.Ако не ти мине, ще трябва пак да посещава6 психолог, явно си по-страхлива отколкото си мисли6.

[schoo]

преди 1 час, д-р Тодор Първанов каза:

 явно си по-страхлива отколкото си мисли6.

.Определено. Или просто не мога да си призная пред себе си, че съм чак толкова страхлива. Винаги съм искала да съм силната, твърдата, която не се плаши от нищо и се справя с всичко сама, а съм точно обратното. И колкото повече се опитвам да съм твърда, повече ме е страх. 

Благодаря, искрено ме разсмяхте и едновреметно с това вникнахте в страхливата ми душица. Значи ще се ходи пак при психолог/терапевт. 

[д-р Тодор Първанов]

Стратегията ти не е била правилна.Направо е пагубна- четенето в интернет е изключително вредно.Нищо не ти е пречело / освен гордостта/ да звънне6 на колегата при когото си ходила и по телефона да се консултира6 за страховете си.