schoo Добавено Април 10, 2015 Автор Доклад Share Добавено Април 10, 2015 Здравейте отново. Имам още няколко проблема. От време на време се чувствам неадекватна. Тоест дереализацията се засилва много и започвам да се чувствам като напушена. Сякаш мозъкът ми забива и не мога да мисля. Когато говоря се чудя дали отговарям адекватно, макар че щом никой не го забелязва външно съм си наред. Когато съм в това състояние ме се случва от време на време да си заплета думите и това ме плаши. Случва се предимно когато съм изморена, но от време на време се появява от нищото. Имам си собствено обяснение за това, но не знам доколко е възможно. Та искам да попитам това нормален симптом ли е и ще отшуми ли с времето или не е от тревожността и трябва да търся проблема другаде? И другия проблем е, че имам чувството, че забравям. Е вярно е забравям малки неща наистина, но ме е страх, че няма да помня какво е станало вчера примерно и постоянно си въртя в главата какво е станало вчера, предния ден, по предния и още няколко дни назад. Това ме разсейва от това каквото правя в момента и ме кара да забравям други неща. Усещам, че си затормозявам мозъка адски много по този начин и се опитвам да спра, но пак продължавам и се чувствам изморена постоянно. Започнах и да се стряскам насън. Писна ми с тези мои филми. Живея си живота, но те ми пречат да му се насладя напълно. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Април 11, 2015 Доклад Share Добавено Април 11, 2015 Как, като си в дереализация, ще мислиш и говориш напълно ,,реално,,? Нали, за това се нарича дереализация, човек има усещане,че нещата не са наред. Следващият път се наслади на усещането и това е. Когато си в стрес и запаметяването на нови неща и възпроизвеждането на стари спомени страда.Но всичко отминава с врмето. Лина Коцева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
schoo Добавено Април 11, 2015 Автор Доклад Share Добавено Април 11, 2015 Явно търпение му е майката. Ще търпя и това е. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Април 11, 2015 Доклад Share Добавено Април 11, 2015 Търпението е важно, но, то не е достатъчно.Ако не правиш промени, стреса няма как да се намали. Лина Коцева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
schoo Добавено Април 12, 2015 Автор Доклад Share Добавено Април 12, 2015 Ами опитвам се. Гледам да не обръщам внимание много много и през повечето време се палучава.Единствено тези епизоди на дереализация ме тормозят много и това, че се стряскам насън, събуждам се и ме обхваща объркване и паника, но след известно време пак си заспивам.Много по-малко се притеснявам отколкото когато писах за пръв път тук и ще се постарая с течение на времето да е и още по-малко. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
schoo Добавено Април 23, 2015 Автор Доклад Share Добавено Април 23, 2015 А за колко време горе долу ще отшуми проблема със забравянето? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Април 23, 2015 Доклад Share Добавено Април 23, 2015 Ако си мислиш често за него, поне една петилетка.Ако го приемеш нормално и си живееш живота около 6 месеца. Лина Коцева, bliss и Орлин Баев 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
schoo Добавено Април 25, 2015 Автор Доклад Share Добавено Април 25, 2015 Добре, значи забравям, не забравям, да не обръщам внимание и толкова. Имам и още един малко глупав въпрос, свързан с употребата на алкохол. Забелязах, че когато съм пила, на следващата сутрин се чувствам зле. Не е само обикновения махморлук. Чувствам се по-тревожна и дереализацията се появява отново. По - добре ли ще е да спра да консумирам изобщо, докато не изляза напълно от тези състояния или просто и на това да не обръщам внимание и да се забавлявам както си искам и това също ще отшуми? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Април 26, 2015 Доклад Share Добавено Април 26, 2015 Никакъв алкохол, до овладяването на стреса. Лина Коцева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Април 26, 2015 Доклад Share Добавено Април 26, 2015 Не е точно махмурлук. Прилича, но е по-скоро реакция на психофизиологията на невротичния човек на психичните ефекти от употребата на алкохол. Постоянно чувам за такъв "махмурлук" от пациентите си. Когато тревожността бъде "смляна", преобразувана, този псевдомахмурлук изчезва. Повечето преживяващи тревожност сами спират пиенето (което е добра идея), докато са в процес на справяне - усещането след това ги плаши силно. А когато тревожността е преодоляна, употребата е по-модерирана в сравнение с преди. Трезвеността е само един от плюсовете, до които тревожните състояния водят. По-големите са човещината и сърцатостта, за които човекът се разтваря в процеса на справяне! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
schoo Добавено Април 26, 2015 Автор Доклад Share Добавено Април 26, 2015 Е, и аз спрях, защото ме беше страх, но се престраших един два пъти и получих това усещане. Зададох въпроса, защото ми предстоят много събирания и бал и се чудех дали ще мога да пия в умерени количества, без това да ми се отрази, но щом е по-добре без алкохол, ще си празнувам и без него. Тази сутрин започнах да се замислям за забравянето и осъзнах,че не толкова забравям, колкото ме е страх от това. Постоянно си мисля какво правих днес, какво ядох, къде ходих и да не би да забравя нещо такова. Възможно ли е това всъщност да е натраплива мисъл? Ако е, как мога да си помогна сама за преодоляването и? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Април 26, 2015 Доклад Share Добавено Април 26, 2015 В правилна посока си! Като спреш да се бориш със страховете от забравяне, непознато, загуба на контрола и провал зад мсилите за забравяне. Като си позволиш тези страхове, као ги прегърнеш със смиреното им приемане - с релаксация в тялото, с позволяването им в съзнанието си, с допускащото им присъствие и "плаване" в тях. Това са принципи. Помощни техники има много... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
schoo Добавено Април 26, 2015 Автор Доклад Share Добавено Април 26, 2015 Какво ще рече да ги позволя в съзнанието си? Да ги остовя да си стоят, без да мисля за тях и да им обръщам внимание? А може ли да ми разясните за някоя от тези техники? Риших, че сама ще се справям с проблемите си. Психоложката, при която ходих ми каза нищо ти няма, живей си живота. Яж шоколад и прави коремно дишане. И това всеки път, когато бях при нея. Повечето страхове ги преборих сама и с помощта, която получих в този форум, затова мисля и този последен страх да го преодолея по същия начин и да бъда вече напълно спокоен човек. Знам, че мога и ще го направя. Много благодаря за времето, което ми отделяте и всичката помощ. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Април 27, 2015 Доклад Share Добавено Април 27, 2015 (edited) Означава, че самата ти съпротива срещу предполагаемото забрвяне, което всъщност е само един страх, не е нещо истински реално - самото ти негативистично мислене за това поражда още страх и още повече те фокусира във фантомното "забравяне". А то е фантомно, само в страхуването ти от него е, никъде другаде. Когато си го разрешиш, когато се отпуснеш и си позволиш да бъдеш най-голямата забраванка на света, тогава се вадиш от порочната въртележка. Защото всичко наистина е наред! Редактирано Април 27, 2015 от Орлин Баев Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
il va Добавено Май 2, 2015 Доклад Share Добавено Май 2, 2015 Здравейте!Бихте ли споменали малко повече за този тревожен махмурлук?Защо и как се получава?Повлиява ли се от нещо?Би било интересно да споделите,ако желаете разбира се. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
schoo Добавено Май 5, 2015 Автор Доклад Share Добавено Май 5, 2015 А трябва ли да посетя специалист за да се справя с този последен страх или ще мога и сама? В последната седмица нещата стават по-добре и дори когато се сетя за това следващата ми мисъл е "Оо, спри се, какво ти пука" и се разсейвам. С времето ще мине ли съвсем страхът или ако продължа да се справям сама пак ще се върне? И това ли е правилният път за справяне? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
il va Добавено Май 10, 2015 Доклад Share Добавено Май 10, 2015 Здравейте!Бихте ли споменали малко повече за този тревожен махмурлук?Защо и как се получава?Повлиява ли се от нещо?Би било интересно да споделите,ако желаете разбира се. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
schoo Добавено Май 15, 2015 Автор Доклад Share Добавено Май 15, 2015 Здравейте отново, искам да споделя новия ми стар филм. Попадна ми случайно някаква статия за шизофрения и реших, че съм болна. Прочетох симптомите и видях, че имам някои от първите и веднага си внуших,че се разболявам. От там започна страха, а веднага след него и дереализацията, от която повече се уплаших да не съм болна. Осъзнавам, че е абсурдно да си мисля това, дори вече ставам досадна и на себе си, но веднъж като измисля нещо такова и няма спиране. Та въпросът ми е има ли възможност да развия наистина шизофрения? Прочетох, че страхът от полудяване е един от симптомите и това още ми разклати и без това разклатената психика. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Май 18, 2015 Доклад Share Добавено Май 18, 2015 Страхът от полудяване не е нищо повече от страх от загуба на контрол. Кое е най - страшно за нашето Его, за нашия Аз? Да го няма, да не съществува. Този страх поражда мисли, които имат за цел постоянно да търсят отговори и да правят анализи, на това, до колко е защитен Аз-ът ни.Тези мисли изкривяват реалната ни представа за опасност и когато ги "храним" и засилваме те добиват размери причиняващи тревожни състояния подобни на тук описаните. ПРОИЗХОДЪТ НА СТРАХАКазахте, че страхът е част от нашата дълбоко скрита емоционална болка. Как възниква страхът и защо има толкова много страх в живота на хората? Не е ли страхът донякъде здравословна самозащита? Aкo не се страхувам от огъня, може да бръкна в него с ръка и да се изгоря.Вие не бъркате с ръце 6 огъня не защото се страхувате, а защото знаете, че ще се изгорите. Страхът не е нужен за избягването на излишната опасност - достатъчни са известна интелигентност и здрав разум. За такива практически неща е полезно да прилагате уроците, научени в миналото. Ако обаче някой ви заплаши с огън или с физическо насилие, възможно е да изпитате нещо като страх. Това е инстинктивно отдръпване от опасността, но не психическото състояние на страх, за което говорим тук. Психическото състояние на страх не е свързано с конкретна, реална, непосредствена опасност. То се явява в много форми: дискомфорт, безпокойство, тревога, нервност, напрежение, ужас, фобия и т.н. Подобен психически страх винаги е свързан с нещо, което може да се случи, а не с нещо, което се случва сега. Вие сте тук и сега, докато умът ви е в бъдещето. Това създава празнота от тревожност. Ако се идентифицирате с ума си и сте загубили връзката със силата и простотата на Настоящето, тази пропаст от тревожност ще бъде ваш постоянен спътник. Винаги можете да се справите с настоящия момент, но не можете да се справите с нещо, което е само проекция на ума - не можете да се справите с бъдещето.Нещо повече, докато се отъждествявате с ума си, както вече изтъкнах, егото ръководи живота ви. Поради фантомната си природа и въпреки изтънчените му механизми за защита егото е много уязвимо и несигурно и постоянно се възприема като изложено на заплаха. Така е, впрочем, и когато външно егото изглежда много самоуверено. Спомнете си сега, че емоцията е реакцията на тялото към ума. Какво послание получава постоянно тялото от егото, от фалшивото умотворно „аз"? Опасност, над мен е надвиснала опасност! А каква емоция предизвиква това постоянно послание? Страх, разбира се!Страхът има разнообразни причини. Има страх от загуба, страх от неуспех, страх да не бъдете наранени и така нататък, но в крайна сметка всички страхове се свеждат до страха на егото от смъртта, от унищожението. За егото смъртта дебне зад всеки ъгъл. В състоянието на себеотъждествяване с ума страхът от смъртта засяга всички страни на живота ви. Например, такова привидно тривиално и „нормално" нещо като натрапчивата потребност да бъдете прави в спора и да докажете, че другият греши - да защитите позицията на ума, с който се отъждествявате - се дължи на страха от смъртта. Ако се отъждествявате с позицията на ума, това означава, че ако сте неправи, себесъзнанието ви, което се опира на ума, е сериозно заплашено от унищожение. Затова вие като его не можете да си позволите да бъдете неправи. Това би означавало смърт. За това са водени войни и са се разпаднали безброй лични връзки.След като прекъснете отъждествяването си с ума, за себеусещането ви вече няма никакво значение дали сте прави или не, затова ще изчезне непреодолимата, натраплива и дълбоко несъзнателна потребност да бъдете прави - потребност, която е форма на насилие. Можете да заявите ясно и категорично какво чувствате или какво мислите, но В това няма да има нито агресивност, нито самозащита. Себеусещането ви идва от едно по-дълбоко и по-истинно място вътре във вас, а не от ума. Наблюдавайте всякакъв вид опити да се отбранявате. Какво защитавате? Една илюзорна самоличност, мисловен образ, измислено същество. Осъзнавайки този модел, наблюдавайки го, вие прекъсвате отъждествяването си с него. Под светлината на съзнанието ви той бързо ще се стопи. Това е краят на всички спорове и игри на власт, които разяждат взаимоотношенията. Властта над другите е слабост, маскирана като сила. Истинската сила е вътре във вас и тя ви е достъпна още сега.И така, всеки, който се отъждествява с ума си и така губи връзката с истинската сила, с дълбоката си същност, вкоренена в Битието, ще бъде постоянно съпътстван от страх. Все още броят на хората, надмогнали ума, е изключително малък, затова можете да приемете, че практически всички, които познавате, живеят в състояние на страх. Те се различават само по силата му - тя варира между тревожност и ужас в единия край на диапазона до смътно безпокойство и далечно усещане за застрашеност в другия край. Повечето хора осъзнават страха, едва когато той приеме някоя от по-острите си форми. Лина Коцева и B__ 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
schoo Добавено Май 19, 2015 Автор Доклад Share Добавено Май 19, 2015 Тоест няма такъв шанс и всичко е само страх. В последно време пак започнах да се връщам назад към страховете, но е много по- добре. Влизам си във филма, но това не ми пречи да живея и да си извършвам задълженията. Отдавам го на пренатоварването последния месец. Имам изпити, балове и отделно куп други проблеми. Това ме стресира адски много и покрай всичкия този стрес страховете се връщат, макар и не толкова силни. По-лесно се справям със страха от полудяване. Някяк си по-невъзможно ми изглежда, докато страхът да не забравя нещо си остава. Спрях с мислите "какво правих днес", "къде ходих" "какво ядох". Но ако някой ми каже нещо свързано с няколко дни назад и аз не мога да си спомня, ме обхваща страх. Не е някакъв панически, но все пак страх. А когато се сетя за нещо отпреди няколко дни си мисля " наистина ли беше така или аз си мисля,че е било така". Иии пак се започва със страха, но като мине известно време си казвам " стига, какво ти пука" и така докато пак не се сетя за нещо друго.Мисля пълни глупости, но не мога да се отърся от тях. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Май 21, 2015 Доклад Share Добавено Май 21, 2015 Ти нормална ли си или невежа? Как няма да забравяш? Та нали мозъка, ще се напълни с информация и блокира.В болничните истории, има няколко случая на хора, които са загубили тази възможност , живота им е трагичен. Хвани и прочети някоя книга, за работа на мозъка и престани да мислиш глупости, всеки нормален човек, трябва да забравя, иначе мозъка се препълва с информация и спира да мисли. Орлин Баев и Лина Коцева 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Май 22, 2015 Доклад Share Добавено Май 22, 2015 аз съм тоооооолкова доволен, че съм забравил много неща свързани с първата ми жена егати кефа Орлин Баев и Лина Коцева 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кермит Добавено Май 22, 2015 Доклад Share Добавено Май 22, 2015 (edited) Да допълня д-р Първанов - конкретно отвори кой да е учебник по когнитивна психология. Дори в нета се намират, макар не най-доброто възможно. Отваряйки раздела за паметта, ще видиш, че става въпрос за двойка процеси памет-забравяне. Никога само едното. Отивайки на подраздела с патология в процесите на памет-забравяне ще откриеш, че болест или състояние, характеризиращо се само и единствено със забравяне няма (изключение са инциденти, свързани с амнезия, но теб тухла не те е цапвала по главата, доколкото разбирам). Та, когато забравянето е болестен процес, то той е съпроводен с още няколко други характеристики и затово често болестите от тази група се наричат невродегенеративни. Съветвам те обаче да не задълбаваш много в проучванията, защото в състояние на по-изострен срес, в който се намираш понастоящем, научавайки за невродегенеративните заболявания като нищо можеш "да се озовеш" с някоя "по-привлекателна" за страха ти диагноза. С други думи - прави профилактика на внушаемостта, която е естествена за нас човеците и е особено силна при малко по-страхливите като теб. П.П. Що се отнася за това какво си яла вчера... изяла си го, свършено е. За какво ти е да го помниш? Ако влизаш в темата си и прочетеш мненията след последното твое мнение, включително и моето, то това означава, че помниш, че си споделила проблема си в нета и знаеш къде да цъкнеш, та да намериш отговора. Помниш, защото това е важно за теб в момента. От което следва, че паметта ти е ок. Редактирано Май 22, 2015 от Кермит Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
schoo Добавено Май 26, 2015 Автор Доклад Share Добавено Май 26, 2015 Напълно наясно съм, че не може и не трябва да се помни всичко. Осъзнавам го, но не знам защо ме е страх. Може би наистина забравям някои неща повече от преди, но не е чак толкова зле, колкото си втълпявам. А и забелязах, че на повечето неща, които ми се губят, не съм им обръщала внимание, докато ги върша. Правила съм ги напълно машинално, мислейки за нещо друго. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Май 27, 2015 Доклад Share Добавено Май 27, 2015 (edited) За непременното помнене се е хванал невротичният свръхконтрол, който прикрива не толкова страх от забравяне, колкото от загуба на контрола, провала, загубата, самотата, дори от смъртта... Фиксацията в помнене и забравяне тук се явява единствено компенсаторно бягство от по-дълбоките страхове. Дереализацията и др. симптоми са закономерно следствие от този конфликт-бягство, който държи в постоянна вътрешна битка и напрежение... Редактирано Май 29, 2015 от Орлин Баев Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.