schoo Добавено Февруари 21, 2015 Доклад Share Добавено Февруари 21, 2015 Здравейте, пише Ви едно много уплашено момиче, което не знае какво му е. Само на 18 съм и знам, че целият ми живот е пред мен, но аз имам чувството, че полудявам. Всичко започна преди месец-два , когато си внуших по накакъв начин, че ми има нещо, че съм болна от нещо. От там започна непрестанно притеснение, страхове. Ходих при личната си лекарка, която ме изпрати на психиатър. Психиатърката реши, че имам епресия и ми изписа лекарства, които не започнах да пия, а страхът си остана. Мислих си, че ако ида на изследвания и всичко излезе наред ще престана да се страхувам. Да, ама не. Ходих, всичко перфектно, нищо ми няма, само че страхът ми не престана. Получих няколко панически атаки, по време на които си мислех, че умирам или, че полудявам. Започнах да пия Валериан и Деанксит, за да преодолея тези неща, но започна едно чувство на нереалност, което и до сега го имам. Междувременно ходих на психолог, който ми каза, че всичко е от натрупан стрес, изписа ми гел, с който да си правя масажи да отпускане на мускулите и каза да му звънна в края на месеца, тъй като ще отсъства до тогава. И така. Уж се поуспокоих, живях горе-долу нормално, с изключение на лек световъртеж. Спрях валериана и деанксита и пак си бях добре. И всичко допреди няколко дни, когато ми стана лошо, от което аз се наплаших и бях отново паникьосана. Когато си легнах вечерта, не можах да спя добре, което ме остави нервна и тревожна и на следващия ден, когато се повтори същата история. И вече след два дни лош и накъсан сън, аз се чувствах много зле. Чувството за нереалност стана още по- силно и имам чувството, че и месълта ми е станала някак някъсана, което околните отричат. Започнах да се чувствам едва ли не неадекватна, световъртежа ми се засили и имах чувството, че ако говоря, ще си заплитам думите, което не е така. Уплаших се от това и отидох на невролог. Изписа ми атаракс , за да мога да спя и ноотропил за по-добра концентрация, каза, че от него ще ми спре и постоянното замайване. Пих си атаракса, от който наистина ми се доспа, но когато заспах, се събудих няколко пъти през нощта за най - много 2-3 мин, през които се стрясках и имах чувството, че нямам връзка с мозъка. Сутринта, когато станах, бях още по-стресната от тези мисли и събуждания. Заспах неусетно пак, като отново се събуждах, но някак си ми са слети със съня тези събуждания. Когато вече станах окончателно, бях още по уплашена. Сега постоянно съм стресната, донякъде ме е страх да заспивам, пастоянно не ми е реално, все едно съм в сън и на всичкото отгоре започнах да си мисля, че мислите ми са накъсани и ако говоря, няма да говоря нормално, а не е така. Страх ме е от дереализацията, мисля си, че нещо ми има и колкото повече мисля, толкова повече ми се задълбочава проблема, а не мога да спра да мисля за това. Страх ме е и, че полудявам, макар всички около мен да ми казват, че съм си нормална. Искам да изляза от това чувство на нереалност, а не знам как. Заради него губя желание за всичко и не мога да живея нормално, тъй като постоянно мисля за него. Полудявам ли наистина или просто е само страха за това? Какво да направя да не мисля толкова за това и да изляза от него? Искам просто да съм същото нормално и жизнено момиче както преди. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Февруари 21, 2015 Доклад Share Добавено Февруари 21, 2015 С редовно спортуване-бягане, ще излезеш от нереалността за около 2 седмици. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
schoo Добавено Февруари 21, 2015 Автор Доклад Share Добавено Февруари 21, 2015 Тоест наистина нищо ми няма и само си втълпявам всичко? А тревожността и страха ще изчезнат с чувството за нереалност? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Февруари 22, 2015 Доклад Share Добавено Февруари 22, 2015 Да, нищо ти няма. Спортът ще увели притока на кръв към мозъка и нереалността ще изчезне. ISTORIK 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
schoo Добавено Февруари 22, 2015 Автор Доклад Share Добавено Февруари 22, 2015 Благодаря Ви докторе, успокоихте ме донякъде. Още днес започвам със спорта и дано да има ефект. А имам и чувството, че усещанията са ми притъпени, това също ли се дължи на чувството за нереалност? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Февруари 22, 2015 Доклад Share Добавено Февруари 22, 2015 Страхът те е приковал в лапите си, всичко ще се оправи. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
schoo Добавено Февруари 22, 2015 Автор Доклад Share Добавено Февруари 22, 2015 Надявам се. Благодаря Ви отново! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
schoo Добавено Февруари 23, 2015 Автор Доклад Share Добавено Февруари 23, 2015 Отново съм аз, отново със страха и мислите ми. Пак ме е страх много и пак си мисля,че полудявам. Днес сутритнта си бях добре, но после пак започна страхът.Отново ми стана нереално, уплаших се много, при което започнах да мисля много и имам чувството, че някак си се отделих от всичко и всичко минава покрай мен, започнах да си мисля, че мислите ми започват да се объркват, че съм объркана и още повече се уплаших. Постоянно си мисля, че имам някакъв психичен проблем, много ме е страх и съм много объркана. Не мога да си извършвам ежедневните дейности нормално. Има и много време докато се обадя на психолога и най-накрая да започнем някакво лечение. Нормално ли е да се чувствам така, нормално ли е да съм толкова объркана? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Февруари 23, 2015 Доклад Share Добавено Февруари 23, 2015 (edited) Здравей, мислите са тези, които поддържат състоянието ти т.е. необходимо е да се справиш с тях, за да се чувстваш по - добре. Това става, чрез няколко начина - като ги разпознаваш и елиминираш, като ги заменяш с противоположни, чрез разсейване да преместиш фокуса върху други неща и т.н. Става трудно, но е чисто техническа дейност и върши работа като за начало докато започнеш същинската терапия. В такива моменти, дори и 5 мин разговор с психолога ти / ако той работи с тревожности, знае точно какво да ти каже/ могат трайно да повлияят състоянието. Колкото повече се оставяш на потока от мисли и го анализиращ, толкова по - дълго ще останеш в това състояние. Спортуването е важен момент, ако в този момент започнеш да натоварваш тялото може да се откачиш от мисловния поток много лесно. Пускам ти един линк към 30 мин гимнастика, която действа много разсейващо и тонизиращо и е много подходяща за такива моменти. Ставна гимнастика на Норбеков със специален комедиен елемент. Успех! Редактирано Февруари 23, 2015 от didi_ts - Диляна Колева Лина Коцева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
schoo Добавено Февруари 23, 2015 Автор Доклад Share Добавено Февруари 23, 2015 Пробвах гимнастиката и се раздвижих, но не мога да се разсея. Каквото и да правя винаги мислите ми са си там. Опитвам се по някакъв начин да ги избягвам, но не се получава.Освен това имам чувството, че заради мислите си съм се отделила в мой си свят, от който ми е трудно да излезна. Имам и чувството, че забравям много, не съм никак концентрирана и съм объркана, но мисля, че това се дължи на това, че съм в моя си свят на мисли. Нормално ли е да се чувствам толкова объркана и откъсната от света? И тези неща на страха и прекаленото мислене ли се дължат? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Февруари 23, 2015 Доклад Share Добавено Февруари 23, 2015 (edited) Упражненията не са панацея, те са част от комплекс техники. Приеми, че страхът е изградил мисловен път, в който държи твоята мисъл. Как да го изведеш от там и да го насочиш в нов, не може да ти бъде показано във форум. Тези три техники, които ти написах по -горе са подробно обяснявани многократно из темите в този форум. Прочети, виж как коментират другите минали вече през това състояние, стани прави нещо, разсейване, дишане, разходка, положителни утвърждения, тренировка и т.н. Едно е ясно, колкото повече седиш на едно място, не правиш нищо и анализираш мислите си, толкова по - дълго ще стоиш в това състояние. Ако не успяваш да си помогнеш, най - бързия и ефективен начин е да посетиш специалист. Всичко останало, което изброяваш са си класически симптоми на тревожно състояние, нищо повече. Ще отшумят в момента, в който намалиш вътрешното напрежение. Редактирано Февруари 23, 2015 от didi_ts - Диляна Колева Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
schoo Добавено Февруари 23, 2015 Автор Доклад Share Добавено Февруари 23, 2015 Симптомите ми поддържат вътрешното напрежение и го карат да расте. Понякога каквото и да правя съм толкова самовглъбена и толкова мислеща, че после не помня как съм направила нещо, губят ми се някои моменти и от това се плаша допълнително.Това подсилва мислите и самовглъбяването и всичко става омагьосан кръг. Опитвам се да не обръщам внимание, но е много трудно и ми се получава много рядко. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Февруари 23, 2015 Доклад Share Добавено Февруари 23, 2015 Бързаш, аз ти пиша ,, две седмици,, ти го искаш днес.Бързането забавя подобрението. Лина Коцева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
schoo Добавено Февруари 24, 2015 Автор Доклад Share Добавено Февруари 24, 2015 Бързането ми не е толкова колкото притеснението, че симптомите ми не са нормални. Притеснявам се много, че ми се губят някои моменти, а има и такива, за които не съм сигурна дали са станали, а в последствие когато попитам, се оказва, че са си наистина. Не са някакви важни и големи моменти, а по-скоро някои малки разговори и нища, които съм казала.Страх ме е, че това не се дължи на тревожността, а на нещо друго. Дереализацията мога да я понеса, но това вече ме притеснява много и ме плаши. Възможно ли е това да се получава от тревожността или дереализацията? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
schoo Добавено Февруари 26, 2015 Автор Доклад Share Добавено Февруари 26, 2015 И може ли всичко да се дължи на втълпяване от моя страна? Например снощи си мислех, че много забравям и че не помня какво съм правила предния ден, а реално като се замисля си спомням всичко. Тоест сама си втълпявам мисълта, че не помня. Осъзнавам, че сама си причинявам всичко и че нищо ми няма, но въпреки това не мога да спра с лошите мисли и да се измъкна от тях. Вече се ядосвам сама на себе си. Писна ми. Как да спра да си втълпявам лоши неща постоянно? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Февруари 27, 2015 Доклад Share Добавено Февруари 27, 2015 Има начини да се повлияе това състояние и то доста бързо, но няма как да се случи през форума. Въпреки това има теми тук, в които е описано доста подробно как да се повлияе мисълта, ако насочиш енергията си в откриването им и използването на предложената информация, мисля, че голяма част от напрежението ти ще спане. Потърси все пак помощ от психотерапевт, това е най - сигурния начин да се справиш бързо. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
schoo Добавено Февруари 28, 2015 Автор Доклад Share Добавено Февруари 28, 2015 (edited) Имам и огромен страх от това да не полудея. Бях чела, че това е симптом на шизофренията и реших, че се разболявам от това, та дори и че съм болна. Сега като пиша осъзнавам колко абсурдно говоря,но въпреки това ме е страх. Ще се побъркам вече. Всеки ден минавам през страх, опасения, мисли, че ми има нещо и когато спрат тези мисли, изведнъж ми изскача мисълта "Защо съм спокойна, да не би да съм се побъркала вече?", след което се започва наново.Имам надежда, че ще се оправя, но в същото време се питам лекува ли се това напълно. Редактирано Февруари 28, 2015 от schoo Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
schoo Добавено Март 21, 2015 Автор Доклад Share Добавено Март 21, 2015 Здравейте отново! Мисля, че вече се справям добре със страха си и дори вече почти го няма. Дереализацията също започна да изчезва. От време на време се засилва много, но свикнах да не се паникьосвам от това. Единствения ми проблем е, че сега изгубих всякаква концентрация и дори спирам да слушам какво ми говорят хората. Сякаш се изключвам напълно. Но мисля, че и това ще мине след малко повече време без страх и паника. Благодаря Ви за съветите и подкрепата! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Март 22, 2015 Доклад Share Добавено Март 22, 2015 Разбира се , че ще мине. Имаш поздравленията ми! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
schoo Добавено Март 27, 2015 Автор Доклад Share Добавено Март 27, 2015 Здравейте, имам нужда от още малко помощ в процеса си на възстановяване. Как да си върна концентрацията над нещата? Правя всичко машинално, дори разговорите с хората, което води до това, че забравям. Доста често ми се случва да забравя дали съм направила нещо или просто съм си мислила да го направя. Това е ужасно дразнещо, а и на всичкото отгоре води до мисли от сорта на "дали утре ще помня какво съм правила днес". Когато си помисля нещо такова се старая всячески да запомня какво съм правила днес и това допълнително ми натоварва мозъка и ми пречи на концентрацията. Тези мисли са напълно абсурдни и дори сега като ги чета ми става смешно, но се появяват доста често и ми пречат да се отпусна напълно. Трябва първо да изгоня мислите и ще ми се върне концентрацията или обратното? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Март 27, 2015 Доклад Share Добавено Март 27, 2015 Вашето мислене е това, което създава чувствата! Работете всеки ден върху мислите си, а не се концентрирайте върху поведението си. Вашето мислене е това, което създава чувствата, а в крайна сметка и действията ви, така че отделете на тази дименсия на вашето същество пълното внимание, което заслужава. Улавяйте се, когато вербализирате мисли, които са саморазгромяващи. Ако например избухнете на глас: „Никога няма да мога да се отърва от дълговете" или „Просто не мога да достигна до партньора си независимо колко усилено се опитвам", спрете и внимателно си напомнете, че действате въз основа на мислите си, а не че мислите ви идват от условията във вашия живот. Пренаредете тези мисли и си се представете без дългове. Отказвайте да мислите „задлъжнели" мисли. Скоро ще започнете да действате въз основа на образа за себе си като човек, свободен от дългове. Ще откриете, че късате кредитните си карти или връщате дълговете си, или работите допълнително и вършите нещата, които следват от представата за себе си, която носите в съзнанието си. По сходен начин с партньора си, вместо да действате въз основа на образа, че сте женени за невъзможен човек, започнете да действате като човек, който ще разреши своите взаимоотношения по един или друг начин. Създайте образ за себе си във взаимоотношение, което е пълно с любов и хармония, и ще действате така. Ако не получавате обратна връзка, която е в съответствие с вашия образ, можете да обмислите възможността да продължите сами своя път или с някой друг, с когото сте в по-голяма хармония. Вместо да се тормозите, че партньорът ви е недостижим, ще започнете да действате въз основа на образа за себе си като човешко същество, което е в хармония. Ако успеете, това ще бъде страхотно, ако не - ще продължите напред в мир. И в двата случая ще разрешите взаимоотношението си и няма да поддържате яростта от умствения образ, че се намирате в нетърпима ситуация. Направете ситуацията съвършена в съзнанието си и ще действате въз основа на това съвършенство. Качеството на взаимоотношенията е неразделно свързано с нашите образи и мисли. Това, което виждаме, е доказателство за онова, в което вярваме. * Напомняйте си, че обстоятелствата не ви изграждат, те ви разкриват. Някои хора ми казват, че е много лесно да раздавам съвети как да бъдеш щастлив и имащ успех, защото съм богат и известен. Моята реакция е, че обстоятелствата ме разкриват, т.е. аз не давам съвети, защото съм богат и известен. Ако съм богат и известен, то е, защото съм следвал този съвет. Живял съм съобразно тези принципи през целия си живот и вярвам, че заради това съм постигнал степента на богатство и слава, която е част от живота ми. Погледнете собствения си живот, в каквито и условия да се намирате - вашите взаимоотношения, финансовото ви положение, нивото ви на щастие, здравословното ви състояние. Сега се опитайте да разберете, че тези обстоятелства разкриват нещичко за вас самите. Признайте включеността си в обстоятелствата и ги разглеждайте като отражение на начина ви на мислене, а следователно начина ви на действие съобразно тези мисли. Можете да използвате силата на представната дейност, за да накарате картината да остане една и съща, да се влошава или да израства в каквото си пожелаете и осветите на вашия екран. Вие сте това, за което мислите цял ден. И дори ако мислите за хората, които съществуват наистина в мизерни условия, припомнете си, че те повече от всички други на нашата планета трябва да чуят и да повярват в това, за което пиша. Ако по някакъв начин могат да променят вътрешната си картина на отчаяние и безнадеждност към образ на нещо по-велико за себе си и ако категорично откажат да си представят нещо друго, те някак си ще започнат да превръщат този образ в реалност във физическото царство. Доказателствата са неизброими, когато разгледаме хората, избягали от видимо безнадеждни условия и които казват, че вярата им е била подтикът за тяхното постижение. Второ, знайте, че вие не сте онзи човек. Вие сте тук, сега, вие сте резултатът от предишните картини, които сте нарисували за себе си, и можете да нарисувате нови, включително и такава, в която помагате на нуждаещите се от помощ, ако наистина искате да правите точно това. Всекидневно си напомняйте, че мисълта не е ограничена в рамките на времето, причината и следствието, началото и края и всички други правила, ръководещи формата. В астралното царство на мисълта просто не съществуват граници. Въоръжени с това ново съзнание, можете да започнете да срещате другите в това царство. Взаимоотношенията могат да съществуват в тази област и вие можете да ги накарате да се осъществят, като си напомняте, че всеки в живота ви е божествена цялост с интелект, стоящ зад всяка форма. Точно като вас и вашите любими споделят своите тела с Бога или както решите да назовавате този съвършен интелект, проникващ във всяка форма. Свържете се с тях по този начин, поддържайте допира със съвършенството им в тяхната форма и ще откриете, че качеството на взаимоотношенията ви се подобрява драматично. Нещо повече: можете да се свързвате по същия начин и с непознатите. Разглеждайте всеки като част от тази чудесна, мистериозна, невидима сила, която е във всяко нещо и във всеки от нас. Отнасяйте се към другите хора като към божествени създания, каквито всъщност са. Уейн Дайер Лина Коцева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
schoo Добавено Април 6, 2015 Автор Доклад Share Добавено Април 6, 2015 Здравейте, бях на прав път към справянето, но тревожността започна да се връща. Не изпадам в паника, но на моменти ме обзема много силно и блокирам. Писна ми вече. Няма ли да се оправя най-накрая? Омръзна ми. Писна ми да забравям, да се притеснявам и да не живея напълно нормално. Какво да правя? Да не обръщам внимание на тези неща и те ще минат? И въпреки тях да си продължа все едно нищо няма и с инат да се излекувам? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Април 6, 2015 Доклад Share Добавено Април 6, 2015 ,,Писна ми вече. Няма ли да се оправя най-накрая? ,, Това не е въпроса който ще ти помогне.Точният въпрос е ,, Кога най-после ще стана смела,,. Следващият е ,, как да стана смела?,, И ти си го написала- Да не обръщам внимание .И въпреки тях да си продължа все едно нищо няма Нали разбираш, че да не им обръщаш внимание е израз на огромна смелост. Да продължаваш въпреки тях е просто страхотно. да се излекувам? В тези думи виждам един огромен проблем който ти пречи да станеш смела-ти мислиш,че си болна и нещо в теб трябва да се лекува.Докато това убеждения е в теб , няма как да станеш смела. Лина Коцева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
schoo Добавено Април 6, 2015 Автор Доклад Share Добавено Април 6, 2015 Не мисля, че съм болна, просто знам, че имам някакъв проблем. Не употребих точната дума, не да се излекувам, а да го преодолея. През повечето време не обръщам внимание, но на моменти не издържам и изпадам в кризи. Ядосвам се на себе си, защото съм млад, здрав, прав човек, а се забърквам сама в такива филми. Тоест да продължа с игнорирането и да не се притеснявам от тревожността и допълнителните "екстри", които идват с нея и с търпение и време всичко ще мине? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кермит Добавено Април 6, 2015 Доклад Share Добавено Април 6, 2015 Привет, яда е добро гориво да се изправиш челно срещу страховете си. Използвай го. Естествено, че с времето ще мине. Това е абсолютен природен закон - нищо не остава непроменено. А търпението - приеми го не просто като изчакване до момента на развръзката, а като време за подготовка да отпразнуваш победата над страховете си! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.