Паническо разтройство

[Милина]

Здравейте,аз съм на 26 години и страдам от ПР.

Ще се опитам да бъда възможно най-кратка.

Моята история е следната преди 5-6 години получих своята първа ПА (тогава все още не осъзнавах и не знаех какво е),в този период от живота си имах доста проблеми в семейството,с тогавашният ми приятел,финансови и за връх физическа преумора.Та след тази ПА се започнаха ходенето по лекари в продължение на една година.Изпих един куп лекарства,но дари и аз самата не знам за какво,защото всички изследвания които ми бяха направени бях в норми.През тази година се влошавах с всеки ден,затворих се в къщи беше ме страх да излизам сама на вън,имах и куп от познатите вече симптоми като виене на свят,страх от припадане,смърт,задушаване и т.н.

Един ден получих втора ПА,но вече в къщи и така дойде пълният ужас,започнах да се чувствам зле и в къщи.Стана ясно,че е всичко това е на психическа основа.

Отидох на психотерапевт и психиатър,определено тогава нямаше някаква кой знае каква терапия,просто заедно съгласуваха и започнах да пия антидепресанти на които не си спомням името.Пих ги 6 месец след това постепенно ги спрях.Не зная с тяхна помощ или сама реших,че това не може да продължава така и започнах работа.Всеки ден се борех с демоните в мен които ме караха да се чувствам зле,но аз не се отказвах,да имаше и дни кога бях към в къщи,но те бяха много малко. 

И така 4 години в преодоляване на себе си,честно казано в по-големия период от това времето си чувствах притесненията най-вече,че припадам,може би и с леки ПА,но аз така и не се затвори пак в къщи.В ужас,в състояние на тотална парализа от страх от самия страх продължавах.Имах и периоди в които се чувствах доста добре,мислех,че всичко това е вече зад гърба ми.

В този период на тези 4-5 години смених всичко около себе си,партньора,повечето приятели,професията в последствие и държавата(това не беше с цел да избягат ПА).

До скоро си мислех,че проблема е в моят бивш приятел,който се опитваше да ме тормози психически и физически.Аз събрах всичките си сила да му докажа,че не може,въпреки големият страх,които изпитвах да не ме нарани.Мислех,че всичко е за почнала заради това,че някой така нагла се опитва да ме нарани и за това,че нямаше кой да ме защити.Във всички тези години съм мислила,че това е проблема,мразех този човек,прощавах му,страдах за преживяното...само и само да спра моите мъки или ПА.Но в последно време мисля,че проблема е в мен или в това,че в даден момент от живота си имах доста проблеми на куп.

Но не мога или не искам да приема,че от там са моите ПА,та всички имаме проблеми,дори смятам,че се справих с тях.Не искам да повярвам,защото в бъдеще при някой малък или какъвто и да е проблем ще  е последвам с ПА.

Искам да кажа също,че ходих при няколко още психотерапевти и психолози,но не чувствах обратната връзка,залагаха само на лекарствата като Ривотрил и подобни.

Което за мен не ок,не искам да пия хапчета,изгубих вяра в тях още от първата година от моите ПА.

Сега мога да кажа,че живота ми се подреди в положителна насока.Омъжена съм,здрава съм...

Но преди 10 дена на път за работа получих много,много силна ПА.Дойде ми като гръм от ясно небе.Сега пак съм почти в старото положение да не кажа и по-лошо,защото сега знам какво става и не мога да проумея как не мога да се овладея.Сега не само като излизам се чувствам зле,но и в къщи не ми ок,имам една гадна сънливост почти през целия ден,и този ужас,че ще припадна не ме напуска.Колкото и да не ми се искаше стигнах до там,че пия по една много малка част успокоително.

Напуснах работа,защото ми е невъзможно да ходя.Излизам по-малко,но наистина колкото повече се отдалечавам от вкъщи,става по-лошо.По принцип съм борбена характер,енергична съм и с весела с чувство за хумор,но съм и доста импулсивна и сприхава.Но сега съм уплашена и изморена,изтощена да се боря с това.

Какво ли не опитах отдадох се на плач,след това се отпусках и си казвах:да става както ще става или пък да не ми пука.Или гледам да се смея повече...или и аз не знам вече.Старая се когато ми призлее да дишам спокойно.Имам моменти в които си мисля,че ще полудея от ужас и страх и така ще си остана стресната.

За съжаление нивото ми на език тук не е на добро  и няма как тук да посещавам психотерапевт и съм в малък град няма български психотерапевт тук.

Знам,че бях доста разточителна с това писмо,но за толкова време изживях много неща,но това е най-общо казано.Исках просто да добиете дори и бегла представа за мен и преживяванията ми и да Ви помоля за съвет за начин по който да си помогна,защото наистина се чувствам изтощена от това ми състояние и аз вече не знам ПА или ПР и агорафобия или всичко.Чувствам се ограбена.Та това са ми годините за развитие и веселие,а аз ги изкарах в притеснения и анализи.

Имам нужда от помощ,съвет,дори не знам как да Ви задам точен въпрос.Надявам се все пак да ме разберете и да ми отговорите.

Въпреки всичко вярвам,че има излизане от тази ситуация просто ми трябва вярната посока.Надявам се да ми помогнете да я открия.

Благодаря Ви предварително

Хубав ден 

 

Редактирано Септември 8, 2016 от Милина

[Орлин Баев]

Чета и се учудвам - ходила си при колеги, при това не един, доколкото разбирам. В същото време доскоро си си мислила, че отношението ти с приятеля ти е причина за п.а. ти. Не е, само спомагащ фактор е, а зад това стоиш ти, характерът ти и уроците, които имаш да учиш, но странно как и защо, досега не си го правила. Не и ефективно. Твърдиш, че страдаш от паническите си атаки, че те е страх да не се върнат пак с всичка сила. Говориш за тях като за натрапник, като за нещо външно, зловредно, като за неприятел, който ти проваля годините и живота. Да, със сигурност, ако отношението ти е като към враг, ако не свързваш неслучайността на получаването на п.а. с уроците, които имаш да учиш, ако го виждаш като ужасен неприятел, натрапващ се незнайно защо и искаш да ги изгониш, вместо да се довериш на посланията, скрито в тях, тогава със сигурност качеството на живота ти ще бъде по-ниско и ще ги получаваш. Най-сигурният начин да си ги причиняваш, е към всичко споменато току що, да ги отхвърляш, да не ги искаш, да се страхуваш от идването им - няма по-закономерен начин така да си ги поддържаш хронифицирано... Да не си помислиш, че те съдя - в никакъв случай! разсъждавам по казуса ти и теб зад него, нищо повече. Виждам, че си интелигентна жена. Това, че си осъзнала зловредността и ролята на хапчетата като увековечител на ставащото, е добре. Трябва ти малко, но показано от добър колега. Пожелавам ти да го намериш! Като старт - чела ли си статиите ми по темата? 

[Милина]

Здравейте отново,

да ходила съм при няколко Ваши колеги,с чисто сърце и вяра е психологията,психотерапията...

Получавах само рецепти и при желание от моя страна за разговор да ми обяснят какво се случва с мен,получавах отговор "попийте си лекарствата и да видим след това как ще се чувствате" или бях на хипноза и след сеанса психотерапевта ме попита дали съм се отпуснала напълно,и аз каза,че не съм успяла напълно,в следствие ми каза по-добре да не му казвам,защото бил внушаем и няма как да се справи.Та се наложи 10 минути да го упокоявам,че вярвам в методите му и ще се старя повече.Това не е иронично или аз да нападам когато и да е било,просто наистина не съм успяла да намеря точния терапевт за мен.

Пиша така за ПА си,може би вече от безсилие.И аз много пъти съм си мислила,че са дошли при мен за урок и мислех,че съм взела и ползите от това,но явно не достатъчно.Питам се всеки ден "защо и какво още не разбирам,"

Чела съм статиите Ви по темата,честно казано са ме упокоявали.След като ги прочетох преди време си обясних какво всъщност ми се случва.Опитах някой от техниките,дишането наистина ми помогна,но може би страха ми е по-голям от смелостта да приема всичко

Ще ги чета пак и ще пробвам методите с по-голямо старания.

Искам да попитам провеждате ли онлайн консултации?Ако имаше как бих Ви посетила лично,но както казах не съм в България.

Отново Ви Благодаря за времето и разбирането!

Хубав ден!

Редактирано Септември 9, 2016 от Милина

[Орлин Баев]

Много готовност за смела и цялостна работа и промяна личи в думите ти! Ами, наживо работя... Преди време пробвах и онлайн, но осъзнах, че част от силата на въздействието ми се губи, а обичам да съм ефективен... Има колеги, които го правят - кои обаче, не съм сигурен. 

[Милина]

Здравейте,отново.

Имам нужда пак от съвет,надявам се да не съм досадна вече.

Чета Вашите теми и се старя да бъда по-смирена,дишането и изправянето пред страха,спортувам по-малко,търся из себе си...

Опитвам се да излизам,но истината,че успявам само когато мъжа ми е в къщи.

И това ме побърква допълнително,защото осъзнавам,че ме крепи мисълта,че каквото и да стане с мен той е на близо и ще ми съдейства.Което не е обективно,даже не знам дали е напредък.

Имам чувството,че имам дни когато се чувствам по-зле и днес е един от тях.

От сутринта ме стягат гърдите,опитах да изляза,но беше за малко и наблизо.След като се прибрах в къщи ново двайсе,цел ден ме гони мисълта,че съм в такъв ужас,че ще си глутна езика и се питам дали изобщо е възможно.

Даже сега като го написах ми стана малко забавно.

Тук из форума прочетох едно мнение на една жена която е преминала през някакви проблеми,психози,депресии и е лежа два пъти в психиатрия.И казва,че не кой знае колко лошо,но това мен лично ме изплаши.

И пак въпросът за лудостта.

Човек способен ли е да излезе сам от тази ситуация сам?Знам,че отговорите най-вероятно са в мен,но не успявам сама да ги открия.Имам нужда някой да ми каже какво се случва с мен?

И дали съм на верен път като си мисля,че тревожно разтройство или?

Сигурна съм,че не съм депресирана,все продължавам да мисля,че утре ще е по-добре

Надявам се пак да ми съдействате с отговор.

Честно казано цял ден се чудих дали да Ви пиша,но истината е ,че само във Вашите теми и форуми успявам да намеря някой отговор или успокоение.

Благодаря!

Хубава вечер

Редактирано Септември 15, 2016 от Милина

[д-р Тодор Първанов]

Малина, от 4 години си зле.И си зле.Питаш , може ли сама да се справи6   със ситуацията.

Отговора е, не. Няма как да стане.  Подходи сериозно, намери добър психотерапевт и работете.

[Guest Кермит]

В 9.09.2016 г. at 14:41, Милина каза:

Та се наложи 10 минути да го упокоявам,че вярвам в методите му и ще се старя повече.

Боже мили... Ще се въздържа от коментар, че...

Как мъжът ти приема това, което ти се случва? Ти вече не работиш и да оставаш сама за дълго без определен ангажимент не е много препоръчително.

Също както д-р Първанов казва - сама да се справиш ще отнеме или много време, или излишно напрежение. Ако имаш възможност - върни се в България за известно време, в което да направиш няколко "живи" сесии с добър терапевт и след това да продължите работата си онлайн. Ще подкрепя и думите на Орлин, че онлайн терапията, особено, когато е изцяло такава и никога не е имало жива среща, е с пъти по-нискоефективна. Зависи и от терапевта де, но все пак....

[Kleora]

Медикаменти и неуверени терапевти, които ти трябва да успокояваш и мотивираш, вместо те теб,  няма как да ти помогнат да се справиш с тревожността и ПР. Говоря от горчив личен опит!!! 

Когато си намерих правилния терапевт и получих точни насоки и обяснения защо ми се случва, как да реагирам на това, което ми се случва и какви промени трябва да направя, изведнъж много бързо започнах да се възстановявам. 

Намери някой готин и можещ терапевт по възможност там където живееш и ще видиш колко лесно можело да е!!! 

Успех, мила! 

[Милина]

Здравейте, 

скоро не съм влизала и сега виждам,че има още коментари по моята тема.

Здравейте Георги Балджиев,не се въздържайте от коментар,започнали сте довършете го.

Относно мъжът ми как го приема.Еми налага му се да го приеме и какво би следвало той да направи?

На никой не му е приятно,но се случва.

Все пак сме хора изпадаме в дупки.А за терапиите и терапевтите,споделям моят опит.

Аз нито съм терапевт,нито твърдя,че съм компетентна по въпроса.

Този сайт не ли за хора,които са изпаднали в това положение да поискат съвет и подкрепа?

И един въпрос,ако може към Вас,Вие някога има ли сте паник атака?

И Все пак благодаря за съвета и отговора.

Клеаира благодаря за съвета и разбирането.

Въпреки ПР все още вярвам в чудесата!

Хубав ден на всички 

Редактирано Октомври 13, 2016 от Милина

[д-р Тодор Първанов]

,,И един въпрос,ако може към Вас,Вие някога има ли сте паник атака? ,,

Toзи въпрос е към Георги, но ще му отговоря аз.

Ще започна с това, че първата си паническа атака получих през октомври 84 година.Тогава бях студент трети курс. Нещата продължаха някъде около 10 месеца.Всички знаят какво е ПР-тогава, му казваха ,,страхова невроза,,.за това ще добавя само, че през юли следващата година, се роди голямата ми дъщеря, но аз вместо да се радвам, страдах,че тя ще расте сираче, че аз след като умра-а, аз мислех,че това ще стане всеки момент,  жена ми ще се ожени за друг мъж и моята дъщеря ще бъде гледана от чужд човек.Филма в който бях,бе по-жесток, от най-добрият филм на Хичкок.

Когато всичко отмина, смятах,че това е една загубена за мен година и исках само да я забравя. Но....10 години по-късно станах психотерапевт и почти всичките ми пациенти бяха с ,,моите ,, оплаквания. Оплаквания, с които аз имах опит и познавах идеално.Мисля,че това ми помогна да стана толкова добър психотерапевт точно в тази област -  повлияване на страха.Без този опит кариерата ми би била друга.Оказа се ,че тази една година прекарана в кошмари, бе нещо много полезно за мен и моите пациенти.

Когато, преди 5-6 години срещнах Георги, той беше цели 10 години в плен на страха.Не като мен, само една, а цели десет.За това, след като му помогнах да се справи с ПР го поведох към идеята  да се подготви и стане психотерапевт.

При толкова опит, нямаше как да не стане добър в професията.И се оказах прав, добър е.

[Милина]

Просто Георги Балджиев събуди любопитство в мен.

Последвах съвета Ви успях да си намеря психотерапевт надявам се да съм на верен път.

Благодаря за отговора,не подценявам никого,влиза с интерес тук и се осланям се на Вашите съвети.

Хубава вечер

[Guest Кермит]

преди 21 часа, Милина каза:

Въпреки ПР все още вярвам в чудесата!

Че то едното няма нищо общо с другото Дали вярваш в електричеството или не - ползваш го, има го. Същото и с чудесата.

А относно паниката - така си е. Имам споделен опит от терапевти, които работят тревожни разстройства, но те самите никога не са минавали през страховете си. Такива истории има, че... не е за форум.

Така е, без да се познава проблематиката от близо, трудно може да се помага ефективно. Не невъзможно, но все таки трудно.