За уроците на страха

[Polya]

„Приемането? Горе насочих към това ЗАЩО. Защото насочва към уроците, носени от самия него. Защото когато работейки по тези уроци с отношението на приемане, страхът си отива. Второ, КАКВО да приемем? Уроците е общо казано. По-конкретно, какви са кривотийките в мисленето и базисните програми зад тях, които има да се чистят, е персонално. Трето, КАК? Тук идват хилядите методи на психотерапията, на фона на това отношение на смирено, любящо приемане с благодарност на страха.

 

Как се постига това приемане? Първо, с разбиране на смислеността му. Второ, искаме да го постигнем - с помощта на молитва, работа през тялото, визуализация в транс и т.н. Трето и най-важно, разбираме, че не можем да го постигнем чрез его напъни и всичко, което се иска, е да оставим егото да се смири, за да се случи това приемане. Смиреното приемане... През тялото то е телесно отпускане, отдаване. През ума, е медитативното му спиране. През емоциите, е едно усещане за пълна разкритост, през която протича дълбоко доверие, смирено доверие, дори в центъра на бурята на страха. Доверие в неслучайността на преживяваното, в уроците, които учим през него, в Бога, в съдбата ни.”

Орлин Баев

Позволих си този цитат,защото резонира с въпросите които напират за отговор. Може би е замаскиран вик за помощ , може би опит да развия себе си, да променя мисленето си,може би имам нужда от учител... Учител, който да ме научи да обичам,приемам и помъдрявам. Да ми посочи пътеките, да върви до мен, не вместо мен. Да засити нуждата ми за себеопознаване и себеразвитие.

Имам нужда от вас ХОРА/ специалистите, които помагат тук /

[Орлин Баев]

Благодаря ти най-сърдечно! Оценявам тези искрени и добри думи и отново ти благодаря!