За просветлението, самоувереността и пътя към Бога

[holyvalentine]

Д-р Първанов, 

 

Благодаря за предположението, но не мисля, че имам ОКР. Питах и опитни психолози за мнение, Да, имам натрапливи мисли, но не е такова състояние. Живяла съм с тези мисли почти 18 години, не е възможно да се изтръгнат току така. Работя по въпроса и мисля, че имам прогрес. Просто в момента се справям с една много дълбока травама. След семинара този уикенд, се преработиха още много неща. Болезнено, но заздравяващо раните. Сега анализирам много от старите си модели на мислене в нова светлина. Днес мислих над въпроса как в мен се бе наложил моделът, че трябва да съм отговорна за спасяването на целия свят. Дълго време се борих с подобна мисъл, от  известно време тя не ме тормози толкова, но се случва  да ме споходи. А защо ми споходи ли? Ами мислех си за някои неправди тук в Бг, по света. На семинара дискутирахме, че много често се хващаме за ситуации и хора, които се свързват с наши неотработени травми, и съответно това ни боцка. Често започнах да мисля, и да виждам от чуждото поведение, как други хора не се вмешателстват в чуждите работи, или пък знаеки, че няма да променят нещо или някой, гледат своята работа, или опитват да променят себе си. Това обаче не звучи ли като прекалено затваряне в собственото пространство, прекалено дистанциране от дадена кауза, и просот гледане на личните си работи? В България никой не работи по една обща кауза, просто сме много разхвърляни. Ако само се мисли, ;аз не мога да променя другия човвек, или аз не мога да променя нищо', не се ли оставяме на течението? Не се ли отказваме да направим нещо за света?Да, знам че Дора ми обясняваше, че когато не можем да променим нещо, е добре да го приемем. Това също е начин да погледнеш на света и да му даравяш малки каузи. Но не сме ли прекалено пасивни на моменти? В сектата използваха моята вродена доброта и чувството ми за справедливост, и си спомням, че ме обсъждаха, че съм много милосърдна и това можело да помогне много на 'каузата'. Аз се оприличих на едно момиче от семинара, което казваше, че когато видела жертва и насилник, автоматично заставала на страната на жертвата, за да помогне.Аз също. Мразя насилието и винаги заставам истинктивно на страната на жертвата. Искам да помогна. Тези  хора тогава ми направиха нещо като комплимент, изманипулираха ме през това да ти почеткат егото и след това беше презумцията, че трябва да се помага на всеки, който не е 'спасен'. Ако искаш да помогнеш на човека, траябва да го 'спасиш'. И това става мисия за много хора. Виждаш някой , който е нещастен и бързаш да му дадеш сдъвканото наготово хапче, пък дано му подейства. То и затова много нещастни хора се озововат в тези секти, или пък такива , които търсят отговори и лично духовно израстване. Лесно е да ти го поднесат там където е сдъвкано, ама каквко ще ти поднесат е въпросът.

 

[д-р Тодор Първанов]

Разбира се, че не е ОКР.

Само се чудя, какво правят постовете ти в рубриката психотерапия он лайн.

Прочети, последният си пост, а и другите свои  постове и виж, те нямат връзка с темата .Погледни и како пише някой друг потребител, ще видиш,че той или тя, питат за реални свои проблеми и търсят решение за конкретни казуси.

 

[holyvalentine]

За благодарността. 

 

Днес отработих още доста неща. Една мисъл, която се опита да заседне в съзнанието ми беше за благодарнстта. Честичко си повтарям, че съм благодарна на хора и събития довели ме до тук, до този момент и през това, което съм преминала. Но особено много благодаря, на тези , които са ми помогнали. Споменавам ги в мислите си, защото си спомням доброто, което са направили за мен. Днес специално благодарих на Орлин, защото благодарение на неуморните му писания  по-горе в този пост, днес усях да поседя в една църква 15 минути, след като една приятелка ме завлече вътре, без да ме боцкат иглички, без вътрешен конфликт, без притискането под лъжичката, които изпитвах в последните 18 години. Когато бях малка ходех самичка в отродокаслните църкви и се молех. Това ми беше като вентилиране на натрупаното напрежение и зареждане с положителна енергия.След попадането в сектата всичко се промени като с нож. Благодарение на усилената ни съвместна работа с Орлин, днес успях да постигна това. Не беше за вярване , но успях. Като излязохме от там се чувствах горда от себе си, радвах се къде съм в този момент на живота си, а пред очите ми се мерна градксата болница, където прекарвах част от времето си през пролетта, когато бях болна. Отново благодарих на Орлин. Когато бях уплашена и бояща се за здравето си, той ми напомни да приема всичко със любящо смирение и да се оставя в ръцете на Бог. Превъзмогнах болестта, но знам, че бях  между небето и земята и наистина се оставих на милостта на Всевишния. Днес отново благодарих на Орлин , виждайки болницата. 

 

После нещо в подсъзнанието ми каза, ама защо благодариш на Орлин, трябва да благодариш на Бог. Замислих се, но не го почувствах като провилно. Разбрах , че п одобна мисъл не е моя. И нещо ме загложди. Като се разтършувах из подсъзнанието осъзнах, какъв дебе, мазен, гнусен интроект се е бил заклещил в подсъзнанието ми, и с години смучи там като пиявица. 'Трябва да благодариш на Бог' на онзи силния, могъщия, пред който ти си нищожество, без който ти нищо не можеш, без който са ти подрязани крилцата и за нищо не ставаш. Ето този интроект живееше в мене толкова години, благодарение на това, че не си вярвам. Точно този механизъм на защита и любов го е нямало тогава, когато са го поставили в мен, за да им кажа - майната ви шибаняци. Много неща отработих на последния семинар, някои от които много тежки и болезнени. Отново благодаря на хората, които ми помогнаха да премина през тях, да, разбира се , тук мога да благодаря на съдбата/ Бог, за наниза от събития довели да отиването ми на този семинар, на интуицията ми за отиването на този семинар, но при всички случаи благдоаря на конкретни събития , хора, случки, а не просто на един бог, който запълва цялото ми същество, цялото ми съзнание и контролира целия ми живот. Tози интроект днес си отиде. Алелуя и амин. 

В момента лея съзли на облекчение слушайки - Now we are free, песен, която олицетворява моя полет към свободата :  

 

Редактирано Октомври 30, 2016 от holyvalentine

[holyvalentine]

Започнах днешния пост с намерението да ви попитам за вашето мнение, и дали съм на правилен път, с благодаренето, но в края на писането си вече нямах нужда от нечие мнение, знаех, че съм на правия път. Усетих силата си, усетих, че мога да си вярвам. Победих един можещ зъл интроект и го изгоних.

Благодаря за съществуването и на този форум, за възможността хората да пишат за проблемите си, и на всички, които са се включвали със съвет и мнение по моите проблеми. 

[Орлин Баев]

Благодаря за това, че вървиш по пътеката си, Петя! 

[holyvalentine]

Здравей Орлине, неизменно вървя и неуморно работя, толкова е силно желанието ми за подобрение. Имам всякакви типове видения и прозрения. Тук ще споделя нещо за индийските мантри. 

Незнам  защо ми идва да пиша тези неща за индийските мантри и чантове, но нещо не ми дава мира да го напиша. Незнам дали е безсънието снощи или сладкия сън този следобед, но със сигурност иска да излезе от мене, като изхвърляне на камъни от жлъчката, поредният се отрони.

Та.. още една победа за тийм Петя Ангелова. Тези дни не съм спирала да работя със себе си,  казах си, че няма време за губене. Не искам да се натрупват отново неща, които да вадя по такъв болезнен начин. Работя със себе си и денем и нощем. Интересни видения и визуалиции имам, някои чак ме плашат. Усещам неща, виждам неща, примерно както в далечна Индия. Натъкнах се на мантрата Ом, и от там се повлякох по други. Сякаш хилядолетният бит и култура на тази държава ми разказа историята си, в какво вярват. Древните накити, бижута, финеса на женските гласове и визия, слоновете отрупани с окраса.. сякаш бях индийска принцеса векове назад.

Мантрите бяха великолепни, започнах да слушам една след  друга. Някои бяха доста натрапливи и едно неясно чувство се загнезди в мен. Започнах да разбирам, макар че не разбирах за какво се пее, че тези неща са като християнските молитви или напявания в църквата. Когато легнах да спя ме замъчи чувството, че тези неща ти отварят пътя към Бога, демек когато ги слушам започвам да изпитвам едно такова чувство на възвишеност, десектирам се леко от моите си чвуства и започвам да търся насоки, без да искам, каккво искат да кажат тези не ща и как аз тряб ва да се държа. Изведнъж се върнах отново в зоната на очкаването на нещата отвън, да ми покажат пътя към Бога. Осъзнах, че тези, или други Християнски методи, коиото ми бяха досасдни като цяло, няма да ме отведат там, акосе опитвам да ги следвам, ако търся смисълът им отвън и ако се дисектриавам без да оставам Петя.  Когато заспах през нощта, макар и за краткото време, сънувах, че съм много мъдра и хора искаха моето мнение и мъдрост. Тогава аз им казах, че няам верен път към Бога,  освен този  на любовта. Ако се чувстват  щастливи и радостни, усещат една лекота, усещат любов вътре в себе си и към себе си, и приемат всичко това с любов, това е пътят към Бога, няма мантра или молитва или нещо друго , което да ги изведе там. И това осъзнах днес, че когато си ВЯРВАМ, АЗ НАМИРАМ ПЪТЯ КЪМ БОГ С ЛЕКОТА. Алелуя и Амин!

Мантрите са нещо прекрасно. Орлин може да даде повече инсайт върху тях, но аз осъзнах,ч е те са едно прекрасно общуване със себе си и с Бог, но не задължителен път за намирането на Бог. Усетих ги толкова извътре, че пак казвам, понякога се плаша къде отивам и как во виждам. Плаша се  най-вече от това, че не мога да си обясня къде отивам и какво става. НО прозренията,  до които достигам след това, затвърждават лювовта ми към себе си, към Бог и  това, че аз победих един кошмар , който ме тормозше почти две десетилетия.Отново искам да искажа едно огромно БЛАГОДАРЯ  на всички, които ми помогнаха да мина през трудния път и на цялата Вселена. Обичам ви!

Това го написах онзи ден на нещо като чернова, но виждам как ефектът спада от ден на ден и човек се връща в реалността. Започва да заглъхва гласът на тази вътрешна мъдрост. И другото, което ме притеснява е ,че някъде ще хлъцна, в цялото това преработване не старите травми и няма да мога да завъртя сама машинката, както и се случи. Говорих много с накърненото, обиденото и малкото момиченце в мен, което го болеше, обяснявах ѝ, ображдах я с любов. Интересното е ,че се връщах в различни периоди от живота ми, в трудни моменти и виждах колко много вътрешно съм страдала тогава без да го осъзнавам даже. Изплаках всичко наново и го освободих. Но онзи ден стигнах до едни изкривени мисли, които много ме натовариха, и с които не можах да се справя, а именно за самоубийството. Затова ще отворя нова тема , защото това са стари нишки, но не успях да видя от какво са провокирани и защо умът ми още понякога си 'играе' с тях. Това много ме разстрои онази вечер и започна едно мазохистично обвиняване на себе си, че не съм се справила, а аз са справих с толкова много неща тези дни.  И така , друата тема ще бъде за самоубийството. 

[Орлин Баев]

Мантрите не са лоши... Аз самият понякога си припявам. Като цяло, не съм им голям фен обаче. За мен мантрата е да обичаш, да провеждаш потока на Живота, на Бога. Лесно могат да се превърнат или да станат част от натрапливата работа на ума мантрите. Могат и да я прихванат и да, по-добре мантри/ молитва, отколкото безкрайно предъвкване. И все пак, мантрата/ молитвата е само старт. Над тях е това ниво на функциониране, в което този хистрионно-натраплив импулс на ума за завъртане на самия него и на другите във въртопите му, да бъде надхвърлено. Умът ще обещае, че ще каже истината, че ще заведе до любовта и щастието. Умът казва много неща, но уви, докато не прехвърлим себесъзнаването си отвъд него, в метакогницията на сърдечния си разум, няма как да го превърнем в добър слуга и да запълним празнината отвътре си. Тази празнина е, която само Любовта пълни. А тя не е от мира сего, макар и да придава смисъл на всичко в този свят. Само в онази свещена самота на смирението се пълни тази празнина. В смирението умът замлъква, а любовта протича. Тогава себезаявяването не е его пънене, а проява на любовта, на Теб, която си неизменна част от любовта.Това мога да ти кажа.

Редактирано Ноември 3, 2016 от Орлин Баев

[bliss]

Здравей, holyvalentine!

Доста се колебаех дали да се включа тъй като нито съм религиозна, нито се интересувам от въпросите на духовното израстване. Но вчера попаднах на една статия, която толкова точно отразява мислите ми, че все пак реших да пиша.

Очевидно имаш да "преработваш" доста свои си неща и си избрала за метод себеанализа, в което, разбира се, няма нищо лошо. Той има своето място, но процесът по смилане на травмите съвсем не се изчерпва с него, поне според мен. Моят опит сочи, че далеч по-ефективен метод за преработка и трансформация е самото живеене. В крайна сметка, всяко живо нещо има потенциала да расте и да се развива единствено, когато си взаимодейства със средата. Дори и неживата природа се изменя по сходен начин, само, че с много по-бавни темпове, разбира се. В този смисъл, ситуациите, в които попадаме и взаимоотношенията, в които сме, предоставят много по-големи възможности за растеж, отколкото предъвкването на миналото или теоретичните разсъждения за, малко или много, абстрактни понятия. Ако във всеки един момент се питаме "как бих могъл да действам/реагирам от позицията на личността (или същността), която искам да бъда" промяната ще се случва бавно и неусетно, докато в един момент ние не се превърнем в тази личност. Така, че за мен молитвите, дишането, медитациите и всичко от сорта, могат да са само част от пътя, доколкото са част от живеенето. Защото самият Път е Живеенето.

И за финал: никак не ми се иска да мисля, че ако има Бог, той би изисквал от нас да сме вечно справящи се и можещи. По-скоро ми се ще да вярвам, че той би искал от нас, не, би искал за нас, да сме опитващи - да се препъваме, да падаме, да ставаме; да търсим пътя си и пътя към себе си и към тези около нас, дори и понякога да грешим и да съжаляваме. Накратко - би искал за нас да Живеем, пълнокръвно и с цялото си същество.

Поздрави!