pencil Добавено Януари 6, 2007 Доклад Share Добавено Януари 6, 2007 (edited) Здравейте! Пиша тук, защото чувствам голяма промяна в света днес. Отсяването на плявата от зърното е започнало. Не знам дали чувствате, но ние живеем в най-интересното, динамично и отговорно време от 10-на века насам. И да го проспиш ще е голяма загуба. На всеки трезвомислещ и информиран човек му е пределно ясно, че начинът, по който ДНЕС вършим всичко е разрушителен за планетата, за видимият и невидимят свят -- начинът на създаване на храна, вещи, изкуство, начинът, по който общуваме със света и помежду си, агресията, хладът който излъчваме към Вселената... Вижте какво става с времето. Нима мислите, че като са пълни магазините и сте на добра служба, света си върви по старому???? Не ви ли е ясно, че Вселената няма да допусне тази дисхармония да продължи? Аз лично се чувствам лицемер и предател на собственото си дете да продължавам да живея по този разрушителен за всички начин. Истината е, че нещата не са никак сложни. Необходимо е просто да се оттърсите от страха и да направите решително крачката. Всеки от вас знае, че трябва да я направи, но страхът му го кара да отлага, да измисля оправдания. И да остане там, където си е, в града, където ще бъде лесен за контрол и манипулация. Други пък си измислят уж благородния призвания и мисии, само и само да останат там, където са. Защо? Кого чакате? Майката природа стене под гнета на неразумните си деца, разврата, душевния студ, болестите и насилието са обзели градовете. Какво чакате още? Защо не можем да се обединим? Достатъчно е да направите достойна крачка, която Отец отдавна очаква, цялата Вселена ще ви помага, защото това е пътят на човека -- да се завърне в лоното на природата, да заживее спокоен, чист живот, воден от искрена вяра а не от страха. Да отдаде сърцето си в служене на останалите, да твори с ръцете си... Говори ви човек, който изпита всичко на гърба си -- от сигурен живот и кариера в богата страна до живот изцало поверен в ръцете на Отец. Много, много пъти съм чувал да ми казват -- "забрави, това е лудост, няма да стане, невъзможно е". После чувах същите хора да казват -- "ти си късметлия", когато всичко се получи отлично, било служба, пари или раждането на Самуил у дома. И разбира се са прави... в един свят без вяра в Бога чудеса няма, има само късмет и нещастие... Но тези, които са познали Истинатата или дори частичка от нея повече нямат оправдание, те ще съдят себе си. Защото Бог ги е призовал тук и сега, в това време. Редактирано Януари 6, 2007 от pencil АлександърТ.А. 1 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Януари 6, 2007 Доклад Share Добавено Януари 6, 2007 (edited) Бих искал хората с природосъобразна душевност да имат възможността и решимостта (само с едното не става) да заживеят сред природата. В същото време съм сигурен, че единствено с преместване на местожителството повечето хора, дори да го осъществят, няма да станат автоматично и по-духовни. Напротив, те ще пренесат опасните си навици към все още екологичните кътчета и ще започнат да ги рушат - физически и духовно... Да не забравяме, че човек много дълго е живял сред природата, но поради промени на съзнателно ниво се е отчуждил от нея. Ако остане със същото съзнание и отиде някъде, той пак ще се отчужди и от там. В най-добрия случай ще замени местожителството си с по-чисто физически и ще прехожда до големия град - само за да работи (както е на много места на Запад). Трудното е да се промени съзнанието, така че екологичното да бъде в хармония с духовното! Докато това не е станало в масов мащаб - да не бързаме с изводите си, например съдейки главно по местожителството кой човек доколко е с екологично и духовно съзнание! Редактирано Януари 6, 2007 от Добромир АлександърТ.А. 1 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Януари 6, 2007 Доклад Share Добавено Януари 6, 2007 Ох, много е хубаво да се решиш на стъпка към този начин на живот. Ако зависи от мен още преди години да съм го направила. Но съпруга ми е много инертен. А и работа не се намира в провинцията... Но все пак правим каквото можем. Променям себе си и хората около мен. Бавно и с Любов. Ще се получи АлександърТ.А. 1 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Павел_ Добавено Януари 6, 2007 Доклад Share Добавено Януари 6, 2007 Браво pencil, поздравления за темата. На всичко му идва времето и изглежда, че и на това намерение времето вече настъпва. Все още бавничко (в предвид бавно променящото се съзнание и количеството на страха), но все пак - ето вече говорим по-уверено и търсим по настойчиво. Учителя е казал в една от сказките си, че (цитирам по памет) "първият безплатно раздаден хляб ще е в България и това ще е най добрият пример за западната цивилизация". Дано по същия смисъл и пророкуване това да стане от първата Община или Комуна създадена в България(ще ми се), но за което са нужи хора готови. Готови не да пребивават сред природата малко по-далече от центровете на градовете, наричайки това живот сред природата просто защото са си построили къща в гората, а хора с променено и изчистено съзнание, готови да живеят в хармония с природата-без огън, без къщи, без дрехи дори и да отглеждат животните като свои деца и да ги променят към по-висш живот. Съзнавам, че звучи като приказка, но имам някаква увереност в мен, че това време наистина вече настъпва и Общините една по една ще започнат да се появяват. Може би в Русия или у нас, но обезателно в славянския свят, защото обещаните от Господ ново небе и нова земя чакат своите заселници. И този постинг го възприемам точно като такъв призив: Който е готов да заповяда. Да, сигурен съм, че има готови хора. АлександърТ.А. 1 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Lia Добавено Януари 7, 2007 Доклад Share Добавено Януари 7, 2007 без огън, без къщи, без дрехи Без огън? Не отричаш ли Прометеевата жертва и онова, което ни е дадено според нуждите на тялото? Струва ми се ,че не става дума за аскетство пълно, а за живот богоугоден и съобразен на потребностите на нашите несъвършенства. Хляб не може да създадеш без петте елемента. А дали готовите са славяни или араби, юдеи или други, Господ разполага и негова е волята. Да отхвърляш даровете е неблагодарно, мисля. Без благодатния огън как би се чувствал Самуил, идвайки в света ни? Без жертвата на дървото, как би горял животворният за него огън? Не мисля, че pencil говори за подобни крайности. Права е xameleona - Бавно и с Любов. С Разум и Мисъл. Това е Вярата, според мен. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Януари 7, 2007 Доклад Share Добавено Януари 7, 2007 Ако зависи от мен още преди години да съм го направила. Но съпруга ми е много инертен. А и работа не се намира в провинцията... Това е проблема и на моето семейство. Много ми харесва живота извън големите градове, но все пак .... си е голям проблем. Особено тези родови имения за които говори Мегре и които се опитват да правят и у нас в Странджа по руски образец, нещо ме смущават. Малко е трудно за всички хора да се върнат назад към природата. Представяте ли си какво ще стане ако цялото население на огромните мегаполиси в света реши да ги напусне и да се засели в родови имения? Между другото по-заможните хора и у нас и на запад отдавна живеят в самостоятелни къщи с дворове, извън населеното място в което работят. Но за по-голямата част от хората в България това е доста трудно. Освен това да си продадеш жилището в града и да си купиш къща в някое село край София например не е решение на проблема, а дори усложняването му. Получават се трудности с транспорта на първо място. Затова повечето хора, които не са пенсионери предпочитат да имат вила някъде наблизо и да решават проблема с природата веднъж седмично там. А ако имат родители пенсионери, които да живеят в тази вила постоянно, то положението става много хубаво . Но аз май започнах да говоря от името на "неготовите" А какво значи да си готов? Да живееш сред природата без огън дори? Ами това са го правили аскетите, отшелниците, светците, но те не са имали семейства доколкото знам. Сега в Индия май пак има такива отшелници? Но тяхната задача в този свят е друга. Ако всички напуснем огромните градове и се заселим сред природата, както предлага pencil,то...горката природа. В това отношение съм съгласна с Добромир: Напротив, те ще пренесат опасните си навици към все още екологичните кътчета и ще започнат да ги рушат - физически и духовно... За да се роди човек в населен град, за да живее при тези условия - значи задачата му в този живот е да се научи да се справя с проблемите точно в такива ситуации. Да се научим да пазим пламъка на Любовта в себе си и да го раздаваме на другите, дори ако средата в която живеем не е най-благоприятната. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Януари 7, 2007 Доклад Share Добавено Януари 7, 2007 (edited) - особено за последното изречение! А иначе експериментите сред природата - ами нека си ги има, независимо дали по Анастасия или други, това си е част от разнообразието през тази многоцветна по прояви епоха. Но не е добре те да подхождат като мисионери, знаещи какво е най-доброто за всички. Поне според мене, не всички разбират правилно екологосъобразността. Не става въпрос да се върнем към първобитното време, за да се спасим от отрицателните черти на модерността, а все пак да оставим някои плюсове от последната и да я хармонизираме с опазването на природата. Иначе ще стане комично - отправяме призиви по интернет да се откажем от огъня и къщите. Дали няма по-нататък пък да заизползваме спътници, за да се откажем и от пещерите, и от човешкия си говор?! Аз съм минал през доста дълъг такъв етап на псевдоспасителни тенденции, чието мото е "Назад към природата!" Сега предпочитам другия девиз: "Напред към Природата!" Не мъртвото единение с първичните природни стихии, а живото осъзнаване на Цялото, намиращо израз навсякъде - не само в материалната природа, но и в духовната култура. Не може да има съмнение, че средища на последната до голяма степен си остават големите градове - въпреки всички натрупващи се в тях негативи. Те се натрупват - безспорно, но не защото всичко в града е обречено, а защото твърде малко хора - както в градовете, така и в селата - откликват на същата тази култура. Ако откликваха - без каквито и да било призиви щяха да способстват повече и за опазването на средата. И съответно - природата ще бъде заселвана не толкова от псуващи след овцете полуграмотни селяни, нито от закаляващи се, презрели света отшелници - а главно от съвременни хора, които ще съчетават плюсовете на цивилизоването с природосъобразния живот. Нещо ми подсказва, че техният пример ще бъде масово последван, за разлика от примера на другите две категории! Редактирано Януари 7, 2007 от Добромир Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Януари 7, 2007 Доклад Share Добавено Януари 7, 2007 Сега предпочитам другия девиз: "Напред към Природата!" Не мъртвото единение с първичните природни стихии, а живото осъзнаване на Цялото, намиращо израз навсякъде - не само в материалната природа, но и в духовната култура. Не може да има съмнение, че средища на последната до голяма степен си остават големите градове - въпреки всички натрупващи се в тях негативи. Те се натрупват - безспорно, но не защото всичко в града е обречено, а защото твърде малко хора - както в градовете, така и в селата - откликват на същата тази култура. Ако откликваха - без каквито и да било призиви щяха да способстват повече и за опазването на средата. И съответно - природата ще бъде заселвана не толкова от псуващи след овцете полуграмотни селяни, нито от закаляващи се, презрели света отшелници - а главно от съвременни хора, които ще съчетават плюсовете на цивилизоването с природосъобразния живот. Нещо ми подсказва, че техният пример ще бъде масово последван, за разлика от примера на другите две категории! angel.gif Хармонията се постига с интелект, Любов и търпение. Макар и бавничко, вярвам, че ще се получи. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Януари 7, 2007 Доклад Share Добавено Януари 7, 2007 Здравейте! Пиша тук, защото чувствам голяма промяна в света днес. Отсяването на плявата от зърното е започнало. Не знам дали чувствате, но ние живеем в най-интересното, динамично и отговорно време от 10-на века насам. И да го проспиш ще е голяма загуба. На всеки трезвомислещ и информиран човек му е пределно ясно, че начинът, по който ДНЕС вършим всичко е разрушителен за планетата, за видимият и невидимят свят -- начинът на създаване на храна, вещи, изкуство, начинът, по който общуваме със света и помежду си, агресията, хладът който излъчваме към Вселената... Вижте какво става с времето. Нима мислите, че като са пълни магазините и сте на добра служба, света си върви по старому???? Не ви ли е ясно, че Вселената няма да допусне тази дисхармония да продължи? Да, време разделно е. Да, човекът живее гибелно за себе си и за света си. Да, вселената едва ли дълго ще търпи тази дисхармония. Така е бивало и с други светове, не само с нашия. И така ще бъде. Естеството на Света на преходността е такова. Може ли да бъде спасен един свят от своето естество? Някъде още в началните си стъпки, вероятно, това, което сега познаваме като човек е сбъркал. Но как може да се поправи грешката, като отидем някъде, където да живеем природосъобразно? Къде е това някъде? Нито на света така ще помогнем, нито на себе си! Ех, ако използваме езика на детските игри- "Студено, студено!" Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Теодора Андреева Добавено Януари 7, 2007 Доклад Share Добавено Януари 7, 2007 Представяте ли си какво ще стане ако цялото население на огромните мегаполиси в света реши да ги напусне и да се засели в родови имения? Представям си! Ще бъде чудесно! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Благост Добавено Януари 7, 2007 Доклад Share Добавено Януари 7, 2007 Благодатна 2007 + докато четях обръщението към ГОТОВИТЕ ми светна следната мисъл...ГОТОВИ да сме за огъня на ЛюБОВТА + който издържи на този огън...Спасен ще бъде + сещам се и за птицата ФЕНИКС = Жар птица = птицата Рух = БЕНУ която има изгарящия копнеж + нека този копнеж движи тези от нас, които се стремят към Огъня Любов + Светлина + Мир + Радост Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Януари 8, 2007 Доклад Share Добавено Януари 8, 2007 Представям си! Ще бъде чудесно! Ами доста отдавна някои хуманисти са си представяли една страна, наречена Утопия... Там всички хора живеят в обич и без конфликти и даже природата се е променила, на всички географски ширини е вечна пролет, ледниците бързо са се стопили (без да предизвикат наводнения!), а водата в моретата и океаните е придобила вкус на лимонада... Може би - макар и само във фантазиите си - и аз бих бил по-щастлив, ако само си представям като тях. Обаче аз искам да видя какво може да се направи реално за хората, без да се разчита на мигновеното превръщане на Земята в някаква подобна Утопия. Всяка мащабна промяна е свързана с трудности, рискове и странични ефекти. Разрушаването на цивилизациите (вижте историята!) по правило не се е последвало от духовен рай на Земята, а от дълги периоди на дивачество и варварство. Едно е, ако хората стигнат до съзнанието, че трябва да живеят в хармония с природата и стъпка по стъпка го реализират - ще бъде наистина чудесно! Съвсем друго е, ако отделни малки групички тръгнат да се "спасяват", а иначе човечеството се сгромоляса под тежеста на екологичната, здравната, социалната, духовната и други видове кризи. Мащабите на катастрофата могат да изключат оцеляване и на най-далечно избягалите групички, а и да оцелеят, ще бъде мъчение, а не спасение техният животец... Аз все пак се надявам да не се стигне до мащабна катастрофа. Тогава пък искам да дам на обществото повече от това, което мога да му дам и ако реша после да се оттегля сред природата, това вече няма да е бягство. Представям си, когато бях млад и в продължение на доста години ми се ставаше отшелник, какво ли щеше да стане, ако оттогава досега бях наистина такъв. Може би щях да съм малко по-здрав и да съм научил на практика оцеляването. Но колко други важни опитности нямаше да ги имам - вкл. присъствието ми в тоя форум нямаше да се състои Това, което съм допринесъл за хората, щеше да се ограничава до "личен пример", който почти никой нямаше да последва. Даже ако бях развил, да кажем, някакво духовно целителство и при мен да бяха заидвали хора - това би могло да е и неиздържано изпитание за раздутото ми, уж отрекло се от света, его... Ами ако след 10 години самота ми се беше приискало да се върна? Изобщо си нямам и представа как би могло да стане и какъв комплексиран живот щях да водя след това, след като съм изпуснал времето, в което човек установява призванието си в социума! Така че аз не съжалявам, че съм избрал да се проявява мисията ми в и чрез обществото и ако преценя, че на даден етап тя би включила и някакво заселване сред природата (с колко хора, точно къде и как - ще се види тогава), ще направя, каквото зависи от мен, за да се получи така именно. А дотогава основният ми призив няма да бъде масово и еднакво за всички изселване от градовете, а масово, но индивидуално за всеки хармонизиране на собствения си физически, умствен, емоционален и духовен живот и съответно взаимопомощ - по всякакви начини, независимо кой къде се намира и с какво се занимава. Защо ли ми се струва, че ако повече хора се опитат да се настроят на тази вълна, ефектите ще бъдат сигурно положителни и плавни, без големи сътресения? Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Януари 8, 2007 Доклад Share Добавено Януари 8, 2007 Добромир Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Иво Добавено Януари 8, 2007 Доклад Share Добавено Януари 8, 2007 ...А дотогава основният ми призив няма да бъде масово и еднакво за всички изселване от градовете, а масово, но индивидуално за всеки хармонизиране на собствения си физически, умствен, емоционален и духовен живот и съответно взаимопомощ - по всякакви начини, независимо кой къде се намира и с какво се занимава. Защо ли ми се струва, че ако повече хора се опитат да се настроят на тази вълна, ефектите ще бъдат сигурно положителни и плавни, без големи сътресения? Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Теодора Андреева Добавено Януари 8, 2007 Доклад Share Добавено Януари 8, 2007 Ами доста отдавна някои хуманисти са си представяли една страна, наречена Утопия... Там всички хора живеят в обич и без конфликти и даже природата се е променила, на всички географски ширини е вечна пролет, ледниците бързо са се стопили (без да предизвикат наводнения!), а водата в моретата и океаните е придобила вкус на лимонада... Може би - макар и само във фантазиите си - и аз бих бил по-щастлив, ако само си представям като тях. Обаче аз искам да видя какво може да се направи реално за хората, без да се разчита на мигновеното превръщане на Земята в някаква подобна Утопия. Всяка мащабна промяна е свързана с трудности, рискове и странични ефекти. Разрушаването на цивилизациите (вижте историята!) по правило не се е последвало от духовен рай на Земята, а от дълги периоди на дивачество и варварство. Едно е, ако хората стигнат до съзнанието, че трябва да живеят в хармония с природата и стъпка по стъпка го реализират - ще бъде наистина чудесно! Съвсем друго е, ако отделни малки групички тръгнат да се "спасяват", а иначе човечеството се сгромоляса под тежеста на екологичната, здравната, социалната, духовната и други видове кризи. Мащабите на катастрофата могат да изключат оцеляване и на най-далечно избягалите групички, а и да оцелеят, ще бъде мъчение, а не спасение техният животец... Аз все пак се надявам да не се стигне до мащабна катастрофа. Тогава пък искам да дам на обществото повече от това, което мога да му дам и ако реша после да се оттегля сред природата, това вече няма да е бягство. Пре дставям си, когато бях млад и в продължение на доста години ми се ставаше отшелник, какво ли щеше да стане, ако оттогава досега бях наистина такъв. Може би щях да съм малко по-здрав и да съм научил на практика оцеляването. Но колко други важни опитности нямаше да ги имам - вкл. присъствието ми в тоя форум нямаше да се състои Това, което съм допринесъл за хората, щеше да се ограничава до "личен пример", който почти никой нямаше да последва. Даже ако бях развил, да кажем, някакво духовно целителство и при мен да бяха заидвали хора - това би могло да е и неиздържано изпитание за раздутото ми, уж отрекло се от света, его... Ами ако след 10 години самота ми се беше приискало да се върна? Изобщо си нямам и представа как би могло да стане и какъв комплексиран живот щях да водя след това, след като съм изпуснал времето, в което човек установява призванието си в социума! Така че аз не съжалявам, че съм избрал да се проявява мисията ми в и чрез обществото и ако преценя, че на даден етап тя би включила и някакво заселване сред природата (с колко хора, точно къде и как - ще се види тогава), ще направя, каквото зависи от мен, за да се получи така именно. А дотогава основният ми призив няма да бъде масово и еднакво за всички изселване от градовете, а масово, но индивидуално за всеки хармонизиране на собствения си физически, умствен, емоционален и духовен живот и съответно взаимопомощ - по всякакви начини, независимо кой къде се намира и с какво се занимава. Защо ли ми се струва, че ако повече хора се опитат да се настроят на тази вълна, ефектите ще бъдат сигурно положителни и плавни, без големи сътресения? Е, това са си вече твои представи и сценарии. Ами ако това, ако онова ... Арабска поговорка гласи: "Когато имаш желание (л. доб. - зрялост, готовност) - намираш начин, когато нямаш желание (л. доб. - зрялост, готовност) - намираш причини (извинения)." Твоя воля да живееш както смяташ за добре, няма нужда да се обосноваваш, атакувайки чуждата позиция (въобще кой говори за сътресителни промени в обществото? и въобще не ми минава през ум, че хората от града ще се юрнат всички наведнъж да садят градинки, и слава богу), правейки безпочвени обобщения и да изтъкваш своята като правилна. И въобще какъв е този рефлекс - а, той не мисли като мене, трябва непременно да го убедя в моето мнение, да му кажа че не той, а а з съм прав. Да се чуди после човек от къде тръгват войните. Защо ли ми се струва, че ако повече хора се опитат да се настроят на тази вълна, ефектите ще бъдат сигурно положителни и плавни, без големи сътресения?Чудесно, обаче колко време според тебе остава още за настройки, преди майката Земя да ни кихне като вредни и ненужни паразити, без разлика на бедни и богати, напреднали и изостанали, праведни или грешници? Предупредителните такива демонстрации не липсват в последно време. Ами доста отдавна някои хуманисти са си представяли една страна, наречена Утопия... - не съвсем отдавна хората си представяли, че земята е плоска и изгаряли инакомислещите на клада ... Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
izgrev Добавено Януари 8, 2007 Доклад Share Добавено Януари 8, 2007 (edited) QUOTE Ами доста отдавна някои хуманисти са си представяли една страна, наречена Утопия... - не съвсем отдавна хората си представяли, че земята е плоска и изгаряли инакомислещите на клада ...А съвсем наскоро ни обещаваха едно такова..."развито някакво си обществио", "някакъв ЗРЯЛ обществен строй", който "презря" докато го чакахме! И набутваха всички "невярващи" в миша дупка! а иначе човечеството се сгромоляса под тежеста на екологичната, здравната, социалната, духовната и други видове кризи. Мащабите на катастрофата могат да изключат оцеляване и на най-далечно избягалите групички, а и да оцелеят, ще бъде мъчение, а не спасение техният животец... За такива кризи и катастрофи се говори повече от 2-3 х. години! Добре, че не съм вечен! Бих примирал всяка секунда от страх, въпреки безсмъртието си! Мисля си.....вместо да агитирам, да взема да спра да хвърлям кофата с боклук от прозореца си- и други такива подобни нещица! Тогава наистина ще направя нещо за планетата и човечеството! Редактирано Януари 8, 2007 от izgrev Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Януари 8, 2007 Доклад Share Добавено Януари 8, 2007 Мисля си.....вместо да агитирам, да взема да спра да хвърлям кофата с боклук от прозореца си- и други такива подобни нещица! Тогава наистина ще направя нещо за планетата и човечеството!Ами то това е първата крачка. А това, масово, но индивидуално за всеки хармонизиране на собствения си физически, умствен, емоционален и духовен живот и съответно взаимопомощ - по всякакви начини, независимо кой къде се намира и с какво се занимава. за това Бог се е погрижил, независимо дали на някого му харесва или не. То се случва. Никой никого не убеждава, просто ще се усети.... Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest valentinus Добавено Януари 8, 2007 Доклад Share Добавено Януари 8, 2007 Всичко това, което пишете, уважаеми, е хубаво, но безкрайно закъсняло. Планетарните и атмосферни условия се променят все-по бързо и безвъзвратно. С никакво преклонение пред богът Пан не можем да ги спрем. Дошло е "Време разделно" и всеки един от нас е конфронтиран с изборът - Светлина или Тъмнина. Изборът ни е активен и изисква целенасочени непрекъснати усилия. И дано всички да стигнем до добрия край Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Теодора Андреева Добавено Януари 8, 2007 Доклад Share Добавено Януари 8, 2007 А съвсем наскоро ни обещаваха едно такова..."развито някакво си обществио", "някакъв ЗРЯЛ обществен строй", който "презря" докато го чакахме! И набутваха всички "невярващи" в миша дупка!Е, и? Дай да си вържем камък на шията и да я свършим набързо тогава, щом нищо по-добро не ни идва на ума, освен да седим и да чакаме наготово някакъв си строй и да критикуваме мрън-мрън хората, които се опитват да променят на практика нещата. Ако правиш алюзия за "комунизма", слагам го в кавички, защото което се получи на практика, не беше съвсем комунизъм, но поне се опитаха някои хора, някои даже вярваха искрено и живота си дадоха, и поеми с кръвта си писаха, пфу, ама че глупаци, вместо да чакат всички да узреят ... не казвам, че революцията и кръвопролитията са правилния подход, далеч съм от тази мисъл. Той и Христос някакъв нов ред проповядваше, е-хей ... Мисля си.....вместо да агитирам, да взема да спра да хвърлям кофата с боклук от прозореца си- и други такива подобни нещица! Ако говориш тука за съседите ти от горния етаж, не вярвам да са сред тук четящите. Всичко това, което пишете, уважаеми, е хубаво, но безкрайно закъсняло. Планетарните и атмосферни условия се променят все-по бързо и безвъзвратно. С никакво преклонение пред богът Пан не можем да ги спрем. Дошло е "Време разделно" и всеки един от нас е конфронтиран с изборът - Светлина или Тъмнина. Изборът ни е активен и изисква целенасочени непрекъснати усилия. И дано всички да стигнем до добрия край smile.gif Напълно съгласна. за това Бог се е погрижил, независимо дали на някого му харесва или не. То се случва. Никой никого не убеждава, просто ще се усети.... Е, да, керванът си върви. Не се безпокойте, драги пътници, корабът потъва нормално. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Роси Б. Добавено Януари 8, 2007 Доклад Share Добавено Януари 8, 2007 Готови за какво?-бих попитала.За умувания,за приказки,за действия? Колкото за умните приказки,мисля че доста хора ги докарват.Не искам да правя комплимент на никой поотделно,затова ще кажа,че постовете като цяло на всички по темата ми харесват.И си мисля-това не значи ли ,че в мислите си сме готови?Остава освен помежду си(а може би е хубаво,че почваме оттук) да говорим и на другите за това.За голямата промяна обаче не стигат само приказки(макар че "в началото бе словото"). За голямата промяна трябват и действия,според мен.А на този етап едно от тези действия,аз виждам в "опазването на околната среда".Само дето за мен е по-правилно да го кажем-почистването на мръсотиите,с които сме замърсили красивата природа.Пък после да я опазваме от замърсяване.Значи не само да не хвърляме "кофата с боклук от прозореца си",а да слезем и да съберем отпадъците в контейнера. В началото може малко да ни е гнус,може и да ни е срам от другите,които ще ни гледат като "извънземни",но повярвайте ми,в момента когато видиш чистото място усещането е прекрасно. Поне при мен се получава така,когато почистя пред блока ни.А когато цъфнат и цветята в градинката ,които сама съм посяла,нямам думи да разкажа как се чувствам.Затова си мисля,че само думите не са достатъчни. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Благост Добавено Януари 9, 2007 Доклад Share Добавено Януари 9, 2007 (edited) Благодаря ви за споделеното + много ми хареса + даже ме оптимизира за не се безпокойте, драги пътници + корабът няма щанс да потъне щото е кръгъл + пространството е безкрайно и няма дъно + всеки ден ( ще) Почистваме + Обливаме с Любов + Светлина нашата планета Земя / къща / двор / градинка всички готови ...който + където + когато + колкото + както може... отлично знаем, че ЗАЕДНО МОЖЕМ да достигнем до добрия край + амин Любов + Светлина + Мир + Радост Редактирано Януари 9, 2007 от Благост Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
pencil Добавено Януари 9, 2007 Автор Доклад Share Добавено Януари 9, 2007 (edited) Ох, много е хубаво да се решиш на стъпка към този начин на живот. Ако зависи от мен още преди години да съм го направила. Но съпруга ми е много инертен. А и работа не се намира в провинцията... Но все пак правим каквото можем. Променям себе си и хората около мен. Бавно и с Любов. Ще се получи 99% от хората, които са ни посещавали казват -- хубаво е тук, но.... и се изрежда един дълъг списък с оправдания: какво ще ядем, какво ще работим... Разберете, промяната не представлява да караш по старому на ново място, под нов покрив. Промяната изисква да обърнем гръб на стария модел: Аз работя за г-н. Х, отдавам му силите и таланта си а той ми дава хартийки в замяна. С които хартийки ще пазарувам, ще плащам на майстори и т.н. С пари в джоба, под покрива на мама и тати, лесно се говори за вяра и духовни неща, но, уви, това не е пътят. Защото само осланяйки се на Бога а не на парите човек ще постига духовното. Например допреди да се роди детето имахме период от 2 години в "родовото" ни имение, в който не работехме и нямахме доходи... поне не по традиционния начин. Но в това време достойно се трудехме, според силите ни и духовни и физически. И Вселената ни подкрепяше... няма да стигне мястото да ви опиша на колко "чудеса" станахме свидетели, така че никога да не останем гладни, без ток... Редактирано Януари 9, 2007 от pencil Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
pencil Добавено Януари 9, 2007 Автор Доклад Share Добавено Януари 9, 2007 Без огън? Не отричаш ли Прометеевата жертва и онова, което ни е дадено според нуждите на тялото? Струва ми се ,че не става дума за аскетство пълно, а за живот богоугоден и съобразен на потребностите на нашите несъвършенства. Хляб не може да създадеш без петте елемента. А дали готовите са славяни или араби, юдеи или други, Господ разполага и негова е волята. Да отхвърляш даровете е неблагодарно, мисля. Без благодатния огън как би се чувствал Самуил, идвайки в света ни? Без жертвата на дървото, как би горял животворният за него огън? Не мисля, че pencil говори за подобни крайности. Права е xameleona - Бавно и с Любов. С Разум и Мисъл. Това е Вярата, според мен. Е, вероятно става дума за визията, дадена във Учителя, за хората след стотици години, които ще летят, ще променят формата си и няма да имат нужда от храна... А наистина докато се раждаше Самуил в камината гореше силен огън... и се носеше ухание на тамян... Да, време разделно е. Да, човекът живее гибелно за себе си и за света си. Да, вселената едва ли дълго ще търпи тази дисхармония. Така е бивало и с други светове, не само с нашия. И така ще бъде. Естеството на Света на преходността е такова. Може ли да бъде спасен един свят от своето естество? Някъде още в началните си стъпки, вероятно, това, което сега познаваме като човек е сбъркал. Но как може да се поправи грешката, като отидем някъде, където да живеем природосъобразно? Къде е това някъде? Нито на света така ще помогнем, нито на себе си! Ех, ако използваме езика на детските игри- "Студено, студено!" Излизането от града ще му даде повече сила на човека и ще го изкара частично от натиска върху съзнанието му. Тогава ще започне да осъзнава, усеща неща за които ДОРИ НЕ Е ПРЕДПОЛАГАЛ. Ами доста отдавна някои хуманисти са си представяли една страна, наречена Утопия... Виж няма нужда от дълги философски мъдрувания. Никой не иска да станем светци или утпоисти, но най-малкото да се махнем от средата, която е така създадена, че щем-нещем съсипваме всичко околно, на всяка крачка. Поне това. Утпоията -- после. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Януари 9, 2007 Доклад Share Добавено Януари 9, 2007 АЗ ПЪК НЕ ИСКАМ ДА СЕ "МАХАМ " ОТ СРЕДАТА СИ . Макар , че съвсем скоро ми предстои пътуване , за което много се вълнувам . Обичам и да пътувам , но с определени цели . Истерично е за мен - бягството от живота в прерията , на която се стремя постоянно да се наслаждавам , между другото колкото мога , както мога и колкото повече толкова по - добре . Хората , които ги е страх да живеят живота си и ги е страх да имат мечти , цели и желание да се осъществяват отиват да живеят на родови общини , бих казала това са фанатични хора . Бррррррррррррррр- страх ме е за тях . Не можем да пренапишем човешката история и да се върнем в праисторическото време , след като вече сме ходили до луната . Можем умствено и съзнателно да изостанем и да живееем някъде там в първобитни времена да си говорим ръмжейки , и скоро ще започнем да ставаме и човекоядци . Наред с тези истерични хора , несправящи се , незнаещи как да живеят , бягащи в родовите общини , където самосъзнание няма , и отговорността е обща , ще има хора , които ще направят точно обратното , ще се развиват , ще се осъществяват и слава Богу ще осъществят цялото човечество . Не мисля , че това , което излъчваме във Вселенското пространство- съзнание е хладина . Напротив , винаги когато има в близост около мен хора и дишат и дори само присъстват физически , дишайки , запълвайки пространство , се чувства топлина . Ние сме огнени и светлинни същества , ние не излъчваме хладина и мрак . Ние сме енергийни и духовни същества , не бихме могли да търсим в себеси , в природата си Мрака и Хладината . Това е против истинската ни същност . Гледайте новият български филм " Самодейци " , които вече имаше своята премиера по БНТ , вчера в 10, 30 . Той е именно за действителността на хората от малкия град ,за малката реалност на всеки един от нас дори . Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Януари 9, 2007 Доклад Share Добавено Януари 9, 2007 ...И въобще какъв е този рефлекс - а, той не мисли като мене, трябва непременно да го убедя в моето мнение, да му кажа че не той, а а з съм прав. Да се чуди после човек от къде тръгват войните.- не съвсем отдавна хората си представяли, че земята е плоска и изгаряли инакомислещите на клада... Ето че станах и инквизитор Рефлексът за собствена правота си е твой, драга Теодора, ти само го проектираш другаде... Каквото съм писал, всеки може да го прочете и да види дали позицията ми е крайна или е по-скоро балансирана. Цял живот съм работил за природосъобразния живот (разбиран обаче по-широко), а дали и колко съм допринесъл, това не е моя работа да го определям. Не се смятам за всезнаещ; и ако вашата групичка е напълно убедена, че краят на света идва, и то по точно определен начин, то аз, представи си, не съм сигурен в 100%-вата ви пророческа дарба. Земата, разбира се, не е плоска, но това се е доказало чрез състоятелни аргументи и аз продължавам да ги очаквам от вас. С какво друго, освен с демонстриране на призивност и докачливост, ще ни убедите, че потопът е неизбежен и че точно вие сте Ноевите избраници? Както вече подчертах, аз приемам различни възможности и поемам отговорността да си променя становището при необходимост. Бихме могли да си сътрудничим, защото, повтарям за 3-ти път, аз уважавам избора ви; и за екоексперименти има място под слънцето. Проблемът всъщност е, че вие стигате до крайности и отхвърляте умерените решения. Имам приятел, който е бил в Странджа и е възхитен от отдадеността, граничеща с героизъм, на хората там; но той каза също, че твърде малко са тези, които издържат. А дали точно сега му е времето на такъв героизъм и не е ли по-добре да ползвате някои от постиженията на цивилизацията - за което можем да помогнем и ние (а вие да ни помагате с екопродукции)? Ами хората, които не са така издръжливи, имат други възгледи и т.н. и всъщност са огромното мнозинство? Няма ли между тях обикновени люде, делата на които са по-духовни от тези на всички нас? Няма ли истински учени, които биха помогнали да поправим кораба си, вместо след пкато видим пробойни, веднага да търчим към острова на Робинзон и Петкан? Няма ли вълшебни творци на изкуството, от които нещо ще остане - тук или в мировото съзнание - даже и след евентуална катастрофа? Този сайт ми харесва, защото като цяло се опитва да отговори на мотото си: "за съзнателен живот". Това според мен подразбира цялостен поглед върху нещата, а не единствено оцеляване при сурови условия. Е, вероятно става дума за визията, дадена във Учителя, за хората след стотици години, които ще летят, ще променят формата си и няма да имат нужда от храна... А наистина докато се раждаше Самуил, в камината гореше силен огън... Ето сега, че не всичко е толкова крайно разбрано - даже от някои последователи на "отделянето"! Нека да видим за всеки индивидуално и за всички като общност, кой какво може да прави там, където е. И ако реши да отиде другаде или да се върне на старото място, да бъде разбиран и покрепян съответно... А иначе аз не считам, че някой от нас току-така ще промени кардинално мнението си след тези постинги. Но нека поне да се отнася към тях по същество и без предубеждения - и кой знае, някога... Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts