Отчаяние и нужда от съвет

[mysi]

Здравейте!
Имам си приятел от около една година. Аз и той сме на една и съща възраст (22 год.) Познаваме се от 4 години и винаги сме искали да бъдем заедно, но все нещо не се е случвало както трябва. За щастие това мина и ние се събрахме. Винаги, когато сме излизали между нас е имало много разговори относно неговата професия, а именно шофьор на ТИР. Аз не харесвам този начин на живот и не бих искала да имам човек до себе си, който ще го няма у дома. Мразя разделите. Майка ми винаги е била в чужбина и много ми е липсвала през годините, може би е от там, но самата дума за раздяла с човек, когото обичам не ми дава покой. Негова мечта е от малък да шофира в чужбина, тъй като има и цели, към които се стреми. През тази една година той шофира в БГ, но скоро напусна работа поради други причини и си търси нова. Доколкото разбирам е готов да замине за чужбина. Не искам да бъда пречка за неговите мечти и му казах, че ако го направи ще го оставя. Просто няма да мога да издържа. Сега той е объркан и не знае какво да прави. Дали да избере работата си или да бъде с мен. Каза ми, че мога да му вярвам, че няма да съжалявам, обича ме, но аз просто искам да бъде до мен, вечер да си лягаме заедно, да си говорим и споделяме, да вечеряме...нищо друго. Така животът е по-красив, съгласете се. Мисълта, че ще се разделим не ми дава мир и спокойствие от много време. Знам, че ако замине това ще се случи. Той е красив и млад, ще бъде далеч от тук...може дори да си намери и друго момиче. Започвам да изпадам в депресии и изгубвам желание за всичко, искам просто да сме заедно. Много силно го обичам и не бих могла да си представя живота без него. Тези мисли ме побъркват. Започнахме и да се караме заради тази ситуация. Не знам как да постъпя. Не искам да се разделим, но ако замине чувствам, че няма да мога да издържа. Имам нужда от подкрепа, тъй като имам и други проблеми. Работата не ми позволява време да отида на психолог, защото цял ден работя и се прибирам късно. През почивния ден само спя, а и той не ми е ясен, тъй като графика за работа всеки ден е различен. Звънях три пъти на психолог, но не можем да се разберем за час. За това прибягам и тук - онлайн с надеждата да открия начин да се справя с тази ситуация.

[Орлин Баев]

Здравей!

Разбирам те - от моряшко семейство съм и много години съм бил като дете в подобна ситуация. Наблюдавал съм и трудностите на майка ми да се справя сама, когато баща ми го е нямало по 8 месечни договори, месец-два почивка и отново толкова на рейс... Аз самият съм бил в гастърбайтерски режим в продължение на пет години и знам, че очи, които не се виждат липсват, но склонността да се намерят други очички присъства осезаемо, въпреки любовта към първите!... 

Това, че приятелят ти работи като тираджия и му харесва, има планове в тази посока, само по себе си е о'к - неговата си житейска пътека е. Това, че ти искаш човек до теб, също е о'к - нормално е - за теб. Да видим какви са вариантите:

- Той решава, че изоставя професията си заради теб, което обаче в огромна степен го прави нещастен, а подсъзнателно би го накарало да те види като агресор спрямо живота и успеха му, което бързо би превърнало връзката ви в "куче-котка" отношение, което с огромна доза сигурност би я провалило... Тоест, прогнозата ми е, че това е слабичка идея.

- Друг вариант - разделяте се сега, осъзнато. Страдаш доста, но постепенно претръпваш, а самото страдание ти дава шанс да преработиш онова усещане за липса, за дупка отвътре, оформило се от липсата на мама като си била малка. Това е вариант, на който обаче едва ли си способна засега. При такова себезаявяване ти се налага ти да се обичаш, да запълниш празнината отвътре чрез любов, която идва отвътре, от потенциала ти. Междувременно се събираш с човек, който работи в града ви и живеете заедно. Предикцията тук е, че макар и заедно обаче, нещата така се случват, че това ти вътрешно усещане за самотна необичаност би се задействало, макар и човекът да спи на трисантиметра от теб - дали поради това, че би започнало да ти се струва, че не те разбира, че не те обича, че не ти обръща достатъчно и както искаш внимание, да ти се струва, че ти изневерява и т.н. - но същото празно и безлюбно усещане би се задействало отново, макар и с човек плътно до теб. Така се случва в живота - защото именно върху тази травма имаш да работиш, да я запълваш със самостойна любов отвътре си! 

- Трети вариант, на който ми се чини, че и двамата сте по-склонни: той си работи като тираджия, но сте заедно, семейство сте. Ти забременяваш, раждаш едно, две деца. Липсва ти, чувате се често по телефона, по вайбъра и уотсапа, говорите си по скайпа честичко. Въпреки това ти липсва много. Зейва празнината. Когато обаче осъзнаваш, че задачата, дадена от живота, е да намериш сили да запълниш тази тревожна празнина сама, отвътре си, нещата започват да идват на мястото си. То е като при онези задачи по математика, спомняш си - един басейн изтича за толкова време, но друга тръба му налива с еди си какъв си дебит - за колко време ще се напълни басейнът и т.н. ? Подобно на това, задачата ти е да намериш приток на стабилност отвътре си, дори и обектът на човешката ти любов да е през девет земи в десета за известно време. А тираджиите нямат едногодишни договори и са си в дома далеч по-често от моряците, както ми се чини... 

Разбира се, варианти всякакви - това, което аз виждам за твоята ситуация е, че животът ти дава най-подходящите условия, за да поработиш върху себе си! Ако си добра ученичка, всичко ще бъде о'к. Ако не си и бягаш от задачата, както писах по-горе, дори да живееш 24/7/365 с мъж заедно, тя пак ще ти бъде давана!

Редактирано Август 25, 2016 от Орлин Баев