Отчаяна от самотата

[Lovely_Girl_]

Здравейте, реших да напиша тази история, защото смятам че имам нужда от подкрепа и разбиране, от утеха и приятел. Живях тежък и труден живот още от малка, никога не съм имала много приятели, а и дори да имах, те често ме предаваха, разочароваха и забиваха нож в гърба. Винаги съм била с добро сърце и често са се възползвали от това, раздавала съм се за другите а те накрая ме използваха и злоупотребяваха с доверието и добротата ми. Винаги аз съм била тази която се е раздавала повече и в приятелствата и във връзките. Така и не успях да намеря своята сродна душа както в приятелствата така и в любовта вечно се чувствам самотна. Всеки разбира нещата по свой начин, всеки е с теб до време а после те забравят и зарязват. Така се случва и с мен постоянно и не мога да разбера защо. Наскоро имах приятел който уж много ме обичаше аз също го обичах, но имахме доста проблеми и несходства в характерите, често се карахме, но любовта държеше връзката ни. Докато той не реши да ме предаде и изостави без дори да ми даде адекватни причини и обяснения, просто му омръзнах и егото му надделя над чувствата и ме изостави, градяхме мечти и бъдеще заедно, но той заряза всичко. Избра да се забавлява и гледа своят живот. След него се опитвах да завързвам нови запознанства, но съм много разочарована от днешните момчета, защото почти не останаха свестни такива и се питам докога добротата ще се смята за слабост и нормалните за луди а пошлостта и простотията ще се смятат за нещо нормално. Какво се случва в този объркан свят и защо е толкова трудно да се намери един нормален и свестен човек със ценности, който да уважава другия, да се съобразява с него и чувствата му, да е загрижен и да е с добро сърце. Докога такива като мен ще страдат сами в ъгъла а лошите ще са щастливи и ще живеят добре. Не издържам повече, искам да открия своята сродна душа, човекът който няма да ме предаде и в най-трудните и тежки моменти.

Редактирано Август 20, 2016 от Lovely_Girl_

[АлександърТ.А.]

Здравей , Подкрепата и разбирането могат да се изявят само като подходящи (надявам се) , съвети и забележки . Писмото ти се върти около това :  ,, а и дори да имах, те често ме предаваха, разочароваха и забиваха нож в гърба. " . Единия вариант е , че още на си намерила сродната душа . ..Другия е да се взреш в себе си .Така и така ще чакаш и докато търсиш подходящия , ще провериш своето поведение . Дали не си вдигнала високо летвата и никой не може да я преодолее . Може би , бившия приятел се е уморил да покрива високите изисквания ?

Тук във форума има много писано за любовта . Почети няколко дена за да свериш  вижданията си .

[iti]

Разчети се из форумите, пълно е с такива които се възприемат по този начин. Съберете се и си общувайте. Имам подозрението, че ще продължите да пеете същата песен обаче... Това е един от страничните ефекти на егоизмът - да възприема болезнено всички останали около себе си като егоисти. Човек който е приел и балансирал егото си, приема и своя и чуждият егоизъм, без да се изживява като жертва. Когато отхвърляш собственият си егоизъм (т.е. си представяш, че не си такъв), отхвърляш и този на останалите (само че изпитвайки го на собствен гръб, не можеш да си затваряш очите). 

" човекът който няма да ме предаде и в най-трудните и тежки моменти. "

Звучу много идеалистично, нали... Но ако наистина се замислиш, това е проява на егоизъм в най-чист вид, защото мислиш всъщност само за себе си. В крайна сметка другият има право на избор, включително и да те предаде (особено от твоя гледна точка). Точно и както и ти би го предала при определени обстоятелства. Това на което можеш да разчиташ е другият да те цени достатъчно, което е въпрос на доказване в практиката и от двете страни, постоянно. Когато по една или друга причина това го няма, какво очакваш от другия (а следователно и от себе си)? Сродна душа няма как да намериш докато не познаваш реално себе си, и не познаваш реално другият...