Какво значи да си грешник?

[Roemy]

Съществува понятието ,този е грешник, а този е праведен.

Означава ли, че грешника е обречен, а на праведния му е запазено местото в Рая?

Що е грях?

Грях ли е да обичаш повече от един мъж или една жена?

А да си разведен?(разведена)

Грях ли е да си хомосексуалист?

Как трябва на днешно време да живееш за да си праведен?

Според мен тези две понятия на последък трудно се различават.А Вие как мислите?

[Слънчева]

Ще се опитам да дам отговор.

Праведните са тези, които ходят на църква, спазват канонит, те са в първите редици на големи празници.

Грешниците, правят грехове наистина, но ако се събуди в тях пламъчето на покаянието и поискат прошка, значи търсят Бога.

Учителя казва, че грешника, като се обърне е по-искрен и ревностен във вярата от праведния.

Едва ли на тази Земя има напълно безгрешни, /с изключение на адепти, Учители, светци/. Ние, обикновените хора сме слаби и сме грешили в пътя си до тук. Сега има нещо ново, наричаме го еволюция, което ни дава шанс да се събудим да видим себе си, какво сме дробили, да се осъзнаем и да тръгнем по обратния път.

Има много праведни хора, които все с думи за Бога са на уста, но действията им са в разрез с Него. Защото, Бог ни учи на Любов и приемане на ближния, а не да го смачкаме и унижим.

Никой не е обречен, стига да спре, да поиска прошка и да се поправи. Бог обича всички ни. Винаги ще ни даде шанс да се поправим ако види чистите ни мисли и чувства.

Така мисля аз, може и да не съм права

[Ася_И]

Темата е много интересна.

За мен 'грешен' и 'праведен' са понятия въведени и използвани най-много от католическата и православната църква. По този начин, особено наблягайки на думата 'грешен' те ни карат да ходим в църквата за да търсим прошка и един вид да се изчистим от греховете си. Не възприемам за правилно, че един човек на който плащам, може да служи като проводник между мен и Бог, защото този човек не ме познава и не може да предаде моите истински помисли и чувства.

Само Бог може да прецени какви сме всъщност. А че много от нас страдат по един или друг начин - това не е защото сме грешни, просто не вървим по правилния път и Бог по този начин ни кара да се замислим и ако сме си извадили поуката, да променим нещата.

Учителя казва:

Не че ние искаме страданията, но те са една необходимост. Страданията са оран, радостите – сеене. Страданието трябва да се превърне в радост – посятото трябва да израсне. И обикновеният, и великият човек страдат, само че обикновения човек страда и се ожесточава, а великият страда и се повдига

Колкото повече е издигнат човек, толкова по-големи са страданията, изпитанията и противоречията, през които минава. Благодарете, че имате мъчнотии, за да опознаете характера си и силата на своите убеждения. Човек трябва да е готов да пожертва всичко за Любовта, Мъдростта и Истината.

Когато се дава едно изпитание, човек може да го издържи. Изпитанието, което се дава на човека, не превишава силите му.

[Майкъл]

Когато се дава едно изпитание, човек може да го издържи. Изпитанието, което се дава на човека, не превишава силите му.

То се дава за да го направи по-силен.

"Грешен" според мен би следвало да се използва като обобщение на "неиздържал изпитанието".А "праведен" - не.Звучи като "златен медал".

А и е категорично невярно.

Аз си представям изпитанията като препятствия,които ако не преодолееш просто спираш развитието си.И затова е и глупаво да си "грешен" - само губиш време.

Грешника не е обречен,по-скоро праведния -заради самочувствието, горделивостта, дистанцираността от хората - които сам си създава с това понятие.А човека,който постоянно не издържа изпитанията /постоянния грешник/ е по-скоро презрян.И може би с право.

Рая и ада за мен са на земята - в земния живот,сегашен и бъдещ.

В този смисъл /слабост,която можеш да преодолееш и това преодоляване ще те обогати и издигне/ е грешно да :

"да обичаш повече от един мъж или една жена";

"да си хомосексуалист";

да си пасивен в живота

Както казва Саддам непосредствено преди екзекуцията си,поставен пред примката :

Аз съм воин и не се боя за себе си.Прекарал съм живота си в джихад и борба с агресията.Всеки,поел по този път не бива да се страхува

и до самия край запазва достойнство,спокойствие.

За такова поведение,в такъв момент трябва да мечтаем всички.

Ама едва ли - щот сме си овцеее.И много смели - докато не ни "замирише на лъв".И търсим цитати за пенсионерския клуб.

[Донка]

И какво им е лошо на овцете - и те са божии същества като лъвовете!

Според мен грях (не грешник) е да се загубим Любовта и свободата в ума и емоциите си.

Според мен:

Грях е да презираме "овцете" и да изискваме от себе си или другите "лъвско поведение".

Грях е да се надсмиваме над "пенсионерския клуб" от "висотата на своята Сила и Власт".

Грях е да обичаме само един мъж или жена - Бог обича всички по равно и оставя всички ни свободни. Ние ще му "редактираме" Любовта ли?

Грях е да отхвърляме това, което е различно от нас самите, напр. хомосексуалистите. Грях е ние тях, а те нас да се опитват да направят като себе си.

Грях е да поставяме критерии за "пасивен" и "активен" и да съдим поведението на хората по тези критерии....

Грях е да съдим кой е праведен и кой грешен и да се опитваме да "поправим" грешниците.

Дори и да сме били слаби, да сме отстъпили, да сме сбъркали или самозаблуждавали, да сме се уплашили.... това не е грях ако сме разбрали себе си, простили сме си, научили сме уроците си и сме продължили да живеем с любов - това значи че сме готови да разберем, простим и продължим да обичаме всички около себе си и далеч от нас независимо от техните мисли и постъпки.

А за думите на Саддам - силно се съмнявам в тяхната искреност - та нали той заповяда да избият толкова хора, защото се страхуваше за властта и живота си след атентата!!! За някои хора смелост означава да избиеш тези, които те застрашават (по негова лична преценка - нет человека - нет проблема!). За такива "герои" Христос изглежда "овча душа".

Редактирано Януари 6, 2007 от Донка

[Силвия СД]

" Караибрахим каза още:

- Маноле, няма да те одера жив. Ще те заколя с другите, защото ти дължа голяма благодарност.

И като се поизправи на носилката, бавно рече:

- Благодаря ти, Маноле. Имам да ти благодаря за едно голямо добро. Ако баща ми беше дал тебе за еничарин, на тебе щеше да се падне добрият дял - славата и оръжието. А пък аз щях да ходя подир овцете и да мириша на вълна и сирене.

Тогава Манол се обади и му отговори:

- Благодаря ти и аз, Страхине, че ти отиде вместо мен еничарин. На мене се падна добрият дял - да ходя подир овцете и да мириша на вълна и на сирене. Благодаря ти, Страхине, че ти стана Караибрахим, а не аз."

Антон Дончев - Време разделно

Относно греха и спекулациите с понятието, всички са невинни до доказване на противното. Според мен голямо изкушение за човека е склонността му да съди и то прибързано. Съдът е съдинката - главинката ни и мерки - размерни.

Как ще обичам само един мъж или една жена, това не го разбирам, ама щото сигурно съм грешница. Много е грешно вероятно да обичаш всички хора. Веднъж някой ми беше казал, че идвало от егото. Ами чувала съм тогава за Един, който много ни обичал, голямо Его ще да е бил.

Ох, как си мечтая за един свят без съдилища и без граници всякакви.

[Теодора Андреева]

Грешник си, когато грешиш. Кога грешиш? Когато знаеш, че грешиш.

[Добромир]

Много прясна тема - и поне 6 различни определения за "грешник"... Всичко е наред, стига да не се поддаваме на изкушението да си псевдоопонираме: "Според определение X, ти считаш че грешник е еди-какво си, но аз не съм съгласен с това, защото според определение Y за мен да си грешник означава нещо съвсем друго!" Все едно е да кажа: "Ти смяташ, че ледът е студен, но аз въз основа на собствения си опит не съм съгласен с тебе, тъй като огънят ме опари." И така, излиза, че грешник е:

1. Който се отклонява от определени религиозни или други теории за морала (но те са различни и значи за всеки определението "ще бъде според неговото вярване").

2. Който се отклонява от преобладаващо приети във всекидневния живот норми (например, не е добре да си пасивен, а трябва да допринасяш с нещо за обществото).

3. Който се отклонява от собственото си понятие за правда (в случая на мястото на предполагаемата обективност на понятието се поставя субективната преценка на самия човек за себе си - толкова съм по-грешен, колкото повече сам се считам за такъв)

4. Който уж се отклонява в съмнителна посока, но в крайна сметка става ясно, че е имал нужда и от такива еволюционни опитности (тук грехът е до такава степен относително понятие, че "избледнява" съвсем)

5. Който си върви по пътя, но докато не е стигнал до ниво да се мотивира чрез Любовта, "страхът Божий е начало на мъдростта" (а това значи да се използва греха не като реална квалификация, а като метод за развитие, като камшик за неосъзнатите)

6. Който изобщо няма право да съществува (но щом Бог е допуснал да го има, в този смисъл грешници няма).

Ето да вземем даже и най-полярните становища от по-горе - тези на Майкъл и Донка. Майкъл е обективист, той иска да съществуват най-вече ясни външни критерии за една духовна или бездуховна проява на човека. На него му е близка настройката "доброму добро да струва, а лошия - с ножа по главата" и изобщо не е толкова важно, че някой може да се чувства грешник или да нарича другите грешници. Далеч по-важно за него е какъв ще бъде непосредственият резултат от действията ни в обществото. Дончето пък обръща внимание повече на вътрешното себеусещане: за нея дори и спечелените външни битки в името на доброто няма да дадат истински резултати, ако не се опират върху основата на вече изградена универсална духовност. А при последната както обвиненията, така и самообвиненията отстъпват място на проникновеното разбиране и истинското състрадание, т.е. човек вече знае как да насочи правилно добрите си намерения, без да рискува с тяхна помощ "да павира пътя към ада".

Но да не забравяме в крайна сметка, че хората са на различно развойно ниво и имат нужда от различни схващания за нравствеността. Всяко е уместно на своето си място, объркването иде от (не само) балканското ни изобретение "псевдомамалига" (качамак от от смесващи различни нива и различни ценности диспутиращи участници). И аз особено много се лутах из тоя род каши, затова съм благодарен на Кен Уилбър, който поне от малко малко ме ориентира по тия въпроси. Скоро ще пусна още нещо за него в съответната тема.

Редактирано Януари 6, 2007 от Добромир

[Слънчева]

Грях е да съдим кой е праведен и кой грешен и да се опитваме да "поправим" грешниците.

Дори и да сме били слаби, да сме отстъпили, да сме сбъркали или самозаблуждавали, да сме се уплашили.... това не е грях ако сме разбрали себе си, простили сме си, научили сме уроците си и сме продължили да живеем с любов - това значи че сме готови да разберем, простим и продължим да обичаме всички около себе си и далеч от нас независимо от техните мисли и постъпки.

Ох, как си мечтая за един свят без съдилища и без граници всякакви.

Ще се получи, вече се изгражда

[izgrev]

Както казва Саддам непосредствено преди екзекуцията си,поставен пред примката :

QUOTE

Аз съм воин и не се боя за себе си.Прекарал съм живота си в джихад и борба с агресията.Всеки,поел по този път не бива да се страхува

и до самия край запазва достойнство,спокойствие.

За такова поведение,в такъв момент трябва да мечтаем всички.

Благодаря за такива мечти! Не искам ТАКОВА безсмъртие и величие.

И Хитлер "запази" достоинството си, като се самоуби! НО ЗАЩО НА МЕН ТУК МИ НАМИРИСВА НА СТРАХ? От който такива хора се чудят как да се защитят? Грешници, които се борят с демоните си!

На него му е близка настройката "доброму добро да струва, а лошия - с ножа по главата"

Преди 65-70 години над вратата на едни "заведения" в Хитлерова Германия пишеше-"Всекиму своето"! Чета и в мен се зараждат асоциации - между тогавашните схващания(висша раса...например) и някои сегашни разбирания за грях и праведност!

Редактирано Януари 6, 2007 от izgrev

[Roemy]

Според мен основните качества на грехът са: ГНЕВЪТ и СТРАХЪТ

1.Гневът може да ви накара по наи-бързият начин да станете грешник:

да убиете, да запалите къщата на някого и т.н.

2.Под влияние на страхът, обратното, няма да направите тези престапления, ще бъдете много внимателни, но отново ще станете грешник, от страх ще се развие във вас: лъжата. измамата,подлостта, скъперничеството и т.н.

Важно е тези качества да знаем как да ги използваме.(да ги трансформираме)

Гневът ще се превърне в елемент на волята - в смелост.

А страхът на- благоразумие.

И двете качества се контролират чрез мисълтта ( МЪДРОСТТА)

Значи, праведният човек е този, който се е научил да мисли, сдобил се е с мъдрост, да има контрол и да не вижда лошото в другия.

Колкото до хомосексуализма , смятам че това е болестно състояние ,едва ли може да се контролира и мисля че е недопустимо да се смята за грях. Въпреки че Библията е на друго мнение;( Левить,гл.20 т. 13.)

"Ако някой легне с мъжко, като с женско, и двамата са извършили гнусота;непременно да се умъртвят; кръвта им да бъде върху тях."-

Не съм съгласна тук или може би има някакъв друг смисъл.

Мир и Любов!

[Роси Б.]

Хубава тема,дава ми достатъчно въпроси за размисъл!

Много от нещата обаче,които си мисля,вече други са ги споделили тук.Като например Донка,с която съм напълно съгласна.Като например и авторът на темата с изводите му в последния пост.Благодаря ви за което!

Нека да прибавя и нещо от себе си,нещо лично.Мисля,че най-големите грехове на човека са тези,които има към себе си.Тогава,когато не се обича достатъчно;тогава,когато се съди жестоко;тогава,когато се убива макар и бавно ,но сигурно с алкохол и цигари;тогава,когато не се развива като духовно същество,а само като материално тяло;тогава,когато позволява да го мачкат и съдят другите;и т. н. Мисля,че няма нужда да изреждам още.Мисля,че стана ясно какво имам предвид.

Ще го кажа още веднъж с една народна поговорка-Кой каквото си направи и Господ не може да му го стори!

Пожелавам ви да не трупате такива грехове!

[Слънчева]

Мисля,че най-големите грехове на човека са тези,които има към себе си.Тогава,когато не се обича достатъчно;тогава,когато се съди жестоко;тогава,когато се убива макар и бавно ,но сигурно с алкохол и цигари;тогава,когато не се развива като духовно същество,а само като материално тяло;тогава,когато позволява да го мачкат и съдят другите;и т. н. Мисля,че няма нужда да изреждам още.Мисля,че стана ясно какво имам предвид.

Ще го кажа още веднъж с една народна поговорка-Кой каквото си направи и Господ не може да му го стори!

За всеки разбирането добро-лошо са различни. Не можем да искаме изведнъж всички да се променят към добро. Всеки има нужда да си изживее уроците.

Вчера с един приятел говорихме за "стари" и "млади" души и всъщност той ме убеди, че това е условно, защото има души/хора с повече опитност и с по-малко. Т. е. едни все още слизат, а за други започва изкачването.

Така, че който се различава коренно от мен и разбиранията ми, не ми пречи, нека си живее, както иска. Приятелите си човек избира. А сродните души Бог му ги праща

Редактирано Януари 7, 2007 от xameleona

[Синева]

Ако едни души се намират в инволюционния полукръг, то другата, равна част се намира в еволюционния полукръг. Заедно те представляват Вечния кръговрат и Баланс.

За да има кръговрат винаги едните помагат по пътя на другите и затова липсва застой.

В природата винаги има движение!

От инволюция към еволюция и обратното се приминава единствено през центъра на полукръговете.

И сега ако сме "тъмни", защото у нас не се намира Светлината, как можем да преминем нататък към еволюция?

Единствено през центъра.

Ако пък сме Светли и Светим, как можем да преминем към инволюцията, за да можем отново да се насладим на Бог и по този начин благодарение на Вечния глад за Наслада в циклите на Вечността да запазим движението в кръговрата и Баланса?

Пак през центъра.

Насладата е Божествената забава през скучната Вечност. Всичко е игра!

Божествен театър.

Бог се забавлява със Себе си.

Душата няма възраст. Всички души са вечни. Разликата е в това къде се намират в момента, в онзи кръговрат.

Всичко съществува от началото на Битието.

Бъдете здрави!

[izgrev]

Бог се забавлява със Себе си.

Да не би да скучае?

[Силвия СД]

Скоро чух един анекдот. Попитали един мъдрец кой е Бог. Мъдрецът отговорил: "Този, на когото трябва да се прости."

[Майкъл]

Донка,

не съм съгласен с теб

Грях е да презираме "овцете" и да изискваме от себе си или другите "лъвско поведение". ....Грях е да поставяме критерии за "пасивен" и "активен" и да съдим поведението на хората по тези критерии....

Грях е да съдим кой е праведен и кой грешен и да се опитваме да "поправим" грешниците.

Не е грях,и БОГ ни учи,чрез дейността на избраните от него,че трябва да сме активни и да имаме лъвско поведение.

Нали такива са били и Моисей,и Христос,и Буда, и кой ли не? Те "скачат" на старите вярвания и активно проповядват новите,които никой още не е изпитал и казват,че старото няма да се даде без бой,и ще има кръв,и смърт....

Всички,които познавам /включително Дънов/ са имали пасивен период последван от активност и мощно действие.И точно в тази тяхна активност се раждат идеите,и правилата,в които днес вярваме.

Бог обича всички по равно и оставя всички ни свободни. Ние ще му "редактираме" Любовта ли?

Не ни оставя свободни напълно А и ни наказва и възнаграждава по време на живота ни тук,на земята.Дава ни право на избор и при грешен - възможност да се поправим.Ако не - санкция.

Така си обяснявам аз "случайните" нещастия,които някой понася,и коренната промяна в живота на отделни хора - към положително или отрицателно.

Бог ги допуска тези неща.Той ГИ НАЛАГА.

И относно "обичта" към всички.

Имам усещането,че с тази дума наричате едно обикновено прилично поведение, което така или иначе сме задължени да спазваме-от писани и неписани закони.Ходим на работа,културно се отнасяме, усмихваме се,чат-пат даваме по някой лев за благотворителност или помагаме на случаен с малко. Това НЕ Е обич - това е ежеднение,необходимост.

А за Садам.

Донка - всеки държавен ръководител е длъжен да използва сила при атентат срещу живота си.Така действат навсякъде - в Русия дори танковете стреляха срещу Парламента им при преврата срещу Горбачов.Така и във Франция,и в САЩ -навсякъде.

Силвия - разликата между Манол и Караибрахим е ,че първия допусна втория да убива,граби,обезчестява.Манол си заслужи участта.Предполагам щеше да си съгласна с мен-ако ти,или твои близки са станали жертва на това.

Всъщност точно продължителното ОВЧО поведение е причина за Саддам,и муджахидините,и Сталин,и Хитлер,и завладяването на България и Европа от турците.Активира се общественоста чак когато "ножа опре до кокала".

За признаието:

Защо и да не призная грешно свое поведение.Така и така - счупил съм чашата. Да си простя? За какво? Безмислено е.Счупил съм я.Ако не го квалифицирам като грешно - ще продължавам да чупя.Пък и ако пред себе си не призная грешките си - как ще ги призная пред ДРУГИТЕ!?И как ще искам те да ме обичат!?

А за хомосексуализма:

Той не е генетично заложен-и ръководителя на гей-организацията в България

го призна преди време по TV.

По мое мнение - той е избягване от трудния и изпълнен с болка път към целта да си МЪЖ и ЖЕНА.Но това е може би отделна тема.

[Силвия СД]

Майкъл, ти в такъв Бог ли вярваш, който допуска и НАЛАГА? И казваш, че познаваш Дънов? Блазе ти!

И за изредените от теб лица не "овчето" поведение е причина и пак чрез Антон Дончев ще ти отговоря, блее ми се нещо:

" Има едни страшни космати хора, с едно око по средата на челото. Те се казват поганци...Те ядат човешко месо. Когото срещнат, изядат го. Ала има и по - страшно. Понякога хванат ли някого, те го карат да вкуси с тях човешко месо. И той става като поганците. Може да го гледаш откъдето искаш, той си е като другите хора. Има си жена и деца, къщи и ниви, оре и жъне. Овце не може да гледа, който пипа овце, трябва да е чист човек - свети цар Давид бил овчар, той ни закриля от поганците. И най - напред на овчарите ангелите казали, че се е родил Христос... И най - много обичат да превръщат в поганци ония, които сами не могат да изядат. Как го правят, не зная, ала който вкуси с тях човешко месо, вече не се отучва - навярно всеки човек си е звяр."

Как мислиш, дали бабини деветини ни се разказват тук. За това, че си заслужава всеки участта, спор няма. Не успявам, обаче още, вероятно защото не искам, никого да предположа, кръв и смърт не ми се гледат защото, втръснало ми е вече.

[Слънчева]

Майкъл ти говориш, говориш... За Бога, за любовта, но все стигаш до това-хайде да си наложим своето. Със сила не се постига нищо.

На насилието с Любов и разбиране да отговорим. Чак тогава нещо ще се промени

Все ми се струва, че изброените от теб Учители са "воювали" чрез словото и Любовта.

[Синева]

На къде ли сега?

Чудех се как е възможно.

Не разбирах.

Еххх... Любовта!

Бог е Любов.

Бог е Любов, ама Бог обхваща и побира в Себе Си всички Светове, както и всички Илюзии и Сенки.

Къде е Бог?

Бог е навсякъде и у всичко.

Когато някой твърди, че Бог е Любов, трябва да подбира думите си точно.

Чели сме Учителят да учи точно това. Бог е Любов. Да, безспорно е така, но...

Учителят е бил отлично запознат със Структурата на Световете, което е същността на Бога, като проява.

Божествената проява е живо същество. В Него се побира всичко съществуващо и неговото отражение. Нищо не излиза от там докато не му дойде "времето".

Доста информация и снимки има на "умиращи" звездни системи и "умиращи" звезди. Звездите се превръщат в Черни Дупки и поглъщат всичко, което се намира в обхвата на тяхната мощ.

Навярно сте чували за Божественото дихание или въздишка, ами това е то.

И как се "влиза" и "излиза"? Как "диша" Бога? Просто е. Бог "вдишва" с един "умиращ" Свят - През центъра на една Планетарна система - Звездата.

Всичко в Света става през центъра. До Бог се достига през центъра! През центъра бившата Звезда и настояща черна дупка изсмуква целият живот, за който е "отговаряла”.

Пак от центъра се заражда живота - Звездата, за да се взриви и да "пръсне" живот в материята.

Това е Божественото дихание от вдишване и издишване. Центъра е този през който става това. Центъра на хората е отново Звезда, ама още не родила се.

Когато това стане се осмислят думите - "Да Биде Светлина. И Биде Светлина."

Центъра - това е сърцето или Звездата на Давид, с която се изобразява четвъртия ни енергиен център(чакра). Това е да се роди младенеца в теб.

"И Си скрил това от разумните и мъдрите, а Си го разкрил на младенците, защото така Ти бе угодно на Тебе.”

"Витлеемската Звезда" - Ето това е Коледата.

Ако Вселената е с кубическа форма, то тя непрекъсната променя своите размери на плътност. Извън кубът е сферата, която го обгражда. Сферата е Любовта, която може да презареди нещо, което се е изчерпало. Да вдъхне Живот. Да промени заряда.

Бог е Любов. Да така е!

Но, как може Бог да е Любов, след като съдържа в Себе си Всичкото и добро и лошо, и щастие и страдание, и мъка и радост?

Любов е. Любов е, защото всичко е за добро. Защото ако нещо лошо стане - то за добро е. Там има Мъдрост, далечна от нашите разбирания и ниски изисквания. Бог е Любов - Верно е!

Само чрез лошото, чрез мъката и страданията, може да има развитие и търсене.

"Когато се унижи някой, тогаз ще речеш: Има възвишение."

"Но заради мене добре ми е да се приближа при Бога.

Добре ми стана, че се наскърбих."

Бог е Любов. Той остава винаги чист от Световете. Той е Единствено, една самопораждаща се и животворяща вибрация, вдъхваща Живот навсякъде, където си пожелае. Вътре в Себе си Бог е изградил Закон и законници, които да съблюдават за реда в Световете и това е част от Божието творение, защото нищо не излиза от творението, от Бога.

Извън Бог е само Нищото.

А... дали сме свободни, всеки сам може да добие представа за това, чрез прост експеримент с Живота и със себе си.

Свободни са само онези, който имат властта да определят и да чертаят в Битието. И са свободни, защото са станали Едно с Бога и тъй като Бог е Свобода, то тези който се Едно с Него също са Свобода. Това се нарича Единство - Единство на Съзнание.

Свободната воля се постига с възможността да твориш в Битието, в Реалността, а не в сенките. Творението в Илюзията не може да бъде друго освен Илюзия.

Колко сме свободни? Можем ли да начертаем Живот и да го следваме, да бъде в "ръцете" ни, да го управляваме?

Не.

Ние не можем да управляваме Живота, да предначертаваме в многовремието (всеизмерното). Ние нямаме волята да ръководим дори и собствения си Живот.

А дали животът ни е собствен, наш? Собствено е само нещо, което можем да притежаваме неизменно, което сме създали, на което сме Отци. Собственичеството отива малко на деспотизъм. Любовта е да дадеш Свободата.

Бог иска Свободата за всеки един от нас и Се ползва от Мъдростта Си, за да постигне това.

Каква воля имаме тогава, каква Свобода?

Свободен е онзи, който е станал едно с Бога! Съгласния с Волята Му, Любящия Волята Му, Благодарния. В това се състои Щастието - в притежание на Свобода и Воля, в Единството с Отца. Да можеш да положиш Себе си, зарад Единственият ти Близък.

Тази нощ търсех Бог. Питах го:

- Къде Си, защо Си ме изоставил.

После чух.

- А, защо Съм ти?

Не знаех какво да отговоря, т.е. знаех, но не си го признавах. Криех Истината.

А... можем ли да скрием нещо?

Осъзнах се. Търсех Бога, защото имам нужди, защото съм зависим, за да ми е добре. Заради мене си. Доста егоистично е.

Първо ми се поиска да се излъжа:

- "Търся Бог, за да Го Обичам."

Но, Истината беше друга. И още преди да съм "скроил" добре измамата отново чух:

- Ами, Обичай Ме! Защо Съм ти нужен? Може да Ме Обичаш и без да Съм до теб!

Така ме разкриха преди да съм се покрил.

Търсенето на Бог е точно това - да съумее човек да отправи Любовта, Благодарността и Съгласието си. После идва всичко останало.

"Търсете първом Царството Божие

и всичко останало ще ви се приложи."

В Творението Любовта се разбира като равностоен обмен. Само когато човек отвори сърцето си и отправи Любов, едва тогава може и да получи такава.

Ще се опитам да завърша това горното с две прекрасни стихчета от Завета на Цветните Лъчи на Светлината:

"Никой няма по-голяма любов от тази,

щото да положи някой душата си за приятелите си."

"Любовта не завижда; любовта не се превъзнася,

не се горди, не безобразствува, не дири своето си,

не се раздражава, не мисли зло, радва се на истината,

всичко претърпява, на всичко хваща вяра,

на всичко се надява, всичко търпи.

Любовта никога не отпада."

Редактирано Януари 12, 2007 от Синева

[Валентин Петров]

Свободен е онзи, който е станал едно с Бога! Съгласния с Волята Му, Любящия Волята Му, Благодарния. В това се състои Щастието - в притежание на Свобода и Воля, в Единството с Отца. Да можеш да положиш Себе си, зарад Единственият ти Близък.

Тази нощ търсех Бог. Питах го:

- Къде Си, защо Си ме изоставил.

После чух.

- А, защо Съм ти?

Не знаех какво да отговоря, т.е. знаех, но не си го признавах. Криех Истината.

А... можем ли да скрием нещо?

Осъзнах се. Търсех Бога, защото имам нужди, защото съм зависим, за да ми е добре. Заради мене си. Доста егоистично е.

Първо ми се поиска да се излъжа:

- "Търся Бог, за да Го Обичам."

Но, Истината беше друга. И още преди да съм "скроил" добре измамата отново чух:

- Ами, Обичай Ме! Защо Съм ти нужен? Може да Ме Обичаш и без да Съм до теб!

Така ме разкриха преди да съм се покрил.

Търсенето на Бог е точно това - да съумее човек да отправи Любовта, Благодарността и Съгласието си. После идва всичко останало.

с во бо ден с во ля - който има самоконтрол

като сме свободни търсим Бог не поради "нужди"

тогаватърсим какво можем ние да направим за него

[Донка]

(Бог)Не ни оставя свободни напълно smile.gif А и ни наказва и възнаграждава по време на живота ни тук,на земята.Дава ни право на избор и при грешен - възможност да се поправим.Ако не - санкция.

Това е много старо и отдавна преодоляно схващане за същността на Бог.

Бог наистина ни оставя напълно свободни - дори сме свободни да отнемем живота, който ни е дал на нас самите, дори да отричаме съществуването му....

Единствените, които налагат нещо на себе си и другите сме ние хората. Ако освен не обвиним Бог, че ни е "наложил" да дишаме, пием вода, раждаме, растем, умираме, съжителстваме с растенията и животните.... И все пак ние винаги можем да се откажем от това, нали?

Нима е наказание от Бог това, което сами сме сторили на себе си с агресивността си?

Нима е възнаграждение щастието, което сме постигнали като сме променили начина си на мислене?

Вече си мисля, че грешник е този, който приема Бог като свой Господар - строг Бащица (или може би тези, които ни налагат този образ?). И не заради Бог - на него му е все тая. Забелязала съм, че всеки приема Бог като такъв, какъвто той самият се стреми да стане....

Донка - всеки държавен ръководител е длъжен да използва сила при атентат срещу живота си.Така действат навсякъде ...

  Всъщност точно продължителното ОВЧО поведение е причина за Саддам,и муджахидините,и Сталин,и Хитлер,и завладяването на България и Европа от турците.Активира се общественоста чак когато "ножа опре до кокала".

Ами то излиза, че когато "овцете" най-сетне се "активират", тогава диктаторите, получават законното право да ги "колят"??? Значи овцата горката защото е кротка, трудолюбива и ни храни и топли - всякак е "грешник" - и като е кротка, и като се "активира". Все на някого мъти водата....

Редактирано Януари 12, 2007 от Донка

[Слънчева]

Нима е наказание от Бог това, което сами сме сторили на себе си с агресивността си?

Нима е възнаграждение щастието, което сме постигнали като сме променили начина си на мислене?

Вече си мисля, че грешник е този, който приема Бог като свой Господар - строг Бащица (или може би тези, които ни налагат този образ?). И не заради Бог - на него му е все тая. Забелязала съм, че всеки приема Бог като такъв, какъвто той самият се стреми да стане....

с во бо ден с во ля - който има самоконтрол

като сме свободни търсим Бог не поради "нужди"

тогаватърсим какво можем ние да направим за него

[Guest Мона]

"Грешник" и "праведник" за мен са ужасни определения. Дуалистични, антагонистични и крайни.

Грешник или праведник е Йов?!

[Guest Мона]

Виновният (грешният) човек е подходящ и изатова е избран да стане рождено място за напредващата инкарнация, вместо невинния, който се скрива от света и отказва да плати на живота своята дан, защото в него тъмният бог не би намерил простора, който Му е нужен.

Седмата молба на "Отче наш": "Но ни избави от злото" - трябва да се разбира в смисъла, вложен в молитвата на Исус в Гетсиманската градина: "Ако е възможно, нека ме отмине тая чаша". (Мат. 26:39) Навярно именно по принципа на Божията умисъл не съотвества човекът да бъде пощаден от конфликта и по този начин - от ЗЛОТО. Напълно човешко е да се изрази такова желание, но не бива да се издига в принцип, понеже то е насочено срещу Божията воля и се основава само на нашата слабост и страх. Последният в известен смисъл е оправдан, защото, трябва да съществува съмнението и несигурността дали в края на краищата от човека не се изисква прекалено много.