С лекарства зле, без лекарства по-зле

[Танчето-2016]

Здравейте,

Имам нужда от помощ, все още не намирам верният път, правилното лечение за моите проблеми с психиката.

Моята история: от 3-4 годишна възраст страдам от неконтролируема тревожност, от тогава са ми първите спомени, и така до 16 годишна. Живеех в един кошмар, непрекъснато изпитвах тревога - без причина, но мозъкът ми бързо си намираше някаква. Страх, тревоги, усещане за огромна вина за нещо, всичко това придружено с проблеми със съня, разсеяност, притесителност, желание да умра, защото не издържах на напрежението (смърт, но не аз да си я причиня). И така на 16 г. посетих психолог, който беше и психиатър, и започна животът ми с лекарствата. В началото Сероксат, сменен с Пароксат. 3-4 години го пих и просто се преродих, тревожност ми беше контролирана и аз започнах да живея нормално, изявих се като личност (до преди това се страхувах да живея, беше ми невъзможно). Чувствах се добре и реших да спра лекарството. И така една година, през която лека по лека започваха да се появяват старите симптоми. 

В даден момент се наложи пак да започна с антидепресанти и така вече 7-8 години, като на година - година и половина се налага да ги сменям, защото спират да ми действат и най-често тогава изпадам в криза. Под криза има предвид, че се случва някаква отключваща ситуация, напр. смърт на близък, раздяла с приятел, болес и тн., и аз изгубвам представа за реалността, просто света вече е моят страх и става неконтролируем, не искам да излзиам, да оставам сама, започвам да мисля, че полудявам, че ще нараня някого, от това още повече ми се задълбочава състоянието. При такива ситуации винаги се стига до смяна на лекарството и до седмица-две всичко си е на мястото. 

Няколко пъти се опитвам да спра с антидепресантите, но всеки път е много мъчително, когато успея да ги спра тревожността се връща, а и други симптоми.

Но и с лекарства не се чувствам добре, заради странични ефекти.

Доста съм объркана, има желание да се справям сама, без лекарства, дори когато се разочаровам от неуспешните опити скоро пак се мотивирам. Но си задавам и въпроса възможно ли е в моето положение това? Редно ли е? Искам да имам дете някой ден, а все повече се отчайвам, че това няма да е възможно с тази химия. 

Моля за мнение, съвет, препоръка. Имам желание да се консултирам със специалист и ако някой може да ме насочи към конкретен - ще бъда много благодарна! 

 

[д-р Тодор Първанов]

,,,Доста съм объркана, има желание да се справям сама, без лекарства, дори когато се разочаровам от неуспешните опити скоро пак се мотивирам. Но си задавам и въпроса възможно ли е в моето положение това? Редно ли е? Искам да имам дете някой ден, а все повече се отчайвам, че това няма да е възможно с тази химия. ,,

Сама няма как да се справиш.Трябва ти човек който да те подпомага и насочва по пътя на промяната която трябва да направиш.А, тя няма никак да е малка.Жалко, че си се заблудила и си повярвала,че с лекарства може да промениш самооценката си и се научиш да бъдеш смела.От друга страна поста ти е пример за други, които са в началото на проблема нарече ,,страх,,.

,,Но си задавам и въпроса възможно ли е в моето положение това?,,

Няма да стане бързо, но ако ти и терапевта, с когото започнеш работа сте сериозни, промяната ще стане и ще може да живееш спокойно без никаква химия.

 

От къде си?

[Танчето-2016]

Съжалявам, пропуснах да го спомена - от София съм.

[д-р Тодор Първанов]

Направо, не знам какво да ти кажа.

Проблема е,че доста дълго си на лекарства и доколкото разбирам и сега ги пиеш.По тази причина ще си проблем ако терапевта е психолог.По-добре ще да е психиатър, но аз такъв не познавам.

Пиша ти на лични.