karat Добавено Август 13, 2016 Доклад Share Добавено Август 13, 2016 Здравейте отново! Ще започна с това, че тази моя публикация във форума е провокирана от посещението ми на специалист- алерголог. След няколко години страдане от досадни алергични симптоми, най- накрая се реших да посетя такъв специалист и резултатът ме изненада... Оказва се, че имам доста лека алергия спрямо кучета, дървета и треви, но не това е проблемът. Проблемът е, че нервната ми система в момента реагира бурно на дразнители/стимуланти, било то леки и не чак толкова значителни... та лечението ми е едно- да намеря трайно спокойствие и да понижа чувствителността на нервната си система. Това заключение накара нещо да прещрака в мен.. откакто се помня, винаги съм изпадал в крайности откъм емоции и преживявания. А моментите на спокойствие и релаксация винаги са били подплатени от някакво очакване, някакъв стремеж към отпускане, което като че ли само привидно се е появявало. От събуждане до заспиване цари преповдигнатост. И всичко това води до една чувствителна нервна система, която работи в свръхрежим. Кафето повече ми влияе, по- лесно изпадам в крайности, крайниците са по- предразположени към леки изтръпвания, в сексуално отношение нещата понякога свършват, още преди да са започнали... а сега, явно и алергичният ми ринит е пряко следствие на това. Сега и аз започнах "да завиждам" на един приятел от компанията, който е известен със своето "досадно спокойствие"... Шегата настрана, бих се радвал да получа съвети и насоки как да принизя и овладея енергията си. Не очаквам това да стане толкова лесно и обмислям отново да се обърна към психотерапевта си, но това ще стане след края на лятото. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Август 13, 2016 Доклад Share Добавено Август 13, 2016 (edited) Познавам тази симпатикотонична преактивираност добре. Това, което по опита ми я свежда до баланс с парасимпатиклуса: започвам от общите към по-конкретните посоки и методи: - 4-5 пъти седмично, активен и натоварващ спорт - Ежедневни дихателни практики - бхастрика, нади содхана (смяна на ноздрите), квадратно дишане (5:5:5:5 примерно), 1:4:2:1 ритъм, примерно 4 сек. вдишване, 16 задържане, 8 издишване, 4 задържане без дъх. Винаги дишанията се започват с пълно и приключват с коремно, заземяващо дишане. - След дишанията - практика на медитация, на фона на много фино, медитативно дишане (кайваля). Чистата медитация е най-добра - просто пропускане на мислите, емоциите и усещанията, непривързаното им наблюдение. Някои предпочитат отначало да се фокусират в дъха, докато затихне и тогава се прехвърлят в "разстоянието" между и отвъд мислите. Една стартова и добра практика е работата с йога нидра/ нлп/ хипно сесии. - Тай чи - не толкова едно към едно както го правят китайците, а по-скоро принципът на забавяне на движението и дишането, при пълно фокусиране в дъха, позицията, мига, което превръща такова упражнение в динамична медитация. - Прехвърляне на въпросното забавяне в ежедневието - съзнателно забавяне и релаксиране в походката, фокусиране в правенето на каквото и да е, вместо в целта на това правене. Забавяне и по-спокойно и релаксирано говорене. По-дълбоко, коремно и цялостно, релаксирано дишане в ежедневието, при каквито и да е дейности. - Практика на свещена сексуалност - след овладяването на оргазма, се случва сексуалност, която буквално прочиства вътрешните меридиани и канали, въздига нагона до любовта, която балансира. Има си биохимично обяснение, разбира се. Имам книга по въпроса: "Трансперсонална психология. Свещена сексуалност." Горните практики имат нива и нива и нива на овладяване, достатъчни за не един живот... ..................... По-конкретно, ще спомена някои от психотерапевтичните прийоми: - Психотелесни опити за доверие/ приемане - те най-често се правят с психотерапевта или в група, но е възможно да се практикуват и самостоятелно. Пру тях през тялото, преживелищно, човек се поставя в досег със слабостта си, с безсилието си, със страховете си, които смирено прегръща през индуцираното безсилие... Защото тези страхове обикновено са психо-емоционалната база, която създава защитното преактивиране на симпатикуса. Когато човек застане в тях преживелищно, с дълбоко, през клетките приемане, те се стапят, за да дадат ход на една смирена, спокойна мъдрост. Психотерапевтът ти ще те въведе в тях. - Молитвата, практикувана през споменатото по-горе смирено доверие, през преживелищно отношение на приемане на слабостта, също се явява силен метод за прегръщане, за преработка на въпросните страхове. Молитва специфицирана спрямо конкретните програми. - Парадоксално намерение - или кинестетично, умишлено се преувеличава напрежението и после се релаксира неколкократно, или през визуализация, се работи със страховете, като се преувеличават до пародия и се стига до смиреното им приемане. - Освобождаване на травма - TRE, trauma releasin exercise - предизвиква се треперене в цялото тяло, на фона на хаотично дишане и фокусирано, медитативно присъствие в мига. Добро допълнение е към горните методи. Виж в youtube. Редактирано Август 13, 2016 от Орлин Баев karat 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.