Пушене

[rainbowvr]

Здравейте! 
 

Имам сериозен проблем относно пушенето. Приятелят ми е пушач, а аз не. Твърдо против цигарите съм, бидейки запозната с всичките негативни ефекти породени от пушенето на цигари. Опитвах много пъти да го убедя да спре цигарите, но без резултат. Аз не мога и не искам да приема пушенето като нещо естествено, защото не е, а пък той е просто непоклатим по темата. Как мога да го накарам да се осъзнае и да разбере, че не печели абсолютно нищо докато пуши, а напротив вреди на себе си?! Не го направя, за да го командвам или нещо подобно, просто ме е грижа за него и не искам да се съсипва по този начин. Въртя се в омагьосан кръг, мисълта, че съм безсилна и няма какво да направя много ме натъжава и имам нужда от помощ, за да помогна и на него. 

 

Редактирано Август 12, 2016 от rainbowvr

[Орлин Баев]

" Как мога да го накарам да се осъзнае и да разбере, че не печели абсолютно нищо докато пуши, а напротив вреди на себе си?! Не го направя, за да го командвам или нещо подобно, просто ме е грижа за него и не искам да се съсипва по този начин. Въртя се в омагьосан кръг, мисълта, че съм безсилна и няма какво да направя много ме натъжава и имам нужда от помощ, за да помогна и на него."

Той иска да пуши и има пълното право да го прави. Право законово, право човешко. Да, не е най-добрият навик, но ако това му е кусурът, халал да му е... В случая той няма проблем със себе си. Вие имате. Казвате, че искате да му помогнете, но помощ се дава само ако е искана. Иначе не само, че е непоискано добро, което се превръща в зло, но както е в случая, се превръща в желание за манипулация, за властово налагане. Да, умът ще рационализира здравословни доводи, които ще замажат желанието за манипулация, ще извади вода от 99 кладенеца защо цигарите са вредни и човек не бива да пуши... Да, но въздухът и дишането като цяло също са изключително вредни, знаете ли? Да, дишането създава свободни радикали, кислородът буквално изгаря и бавно, но сигурно убива. А 100% от ражданията завършват със смърт... 

Истинският въпрос тук би бил не как да го изманипулирате да разбере за вредата от цигарите и да ги спре - той това го знае отдавна. Въпросът е "Защо искам да наложа себе си, когато твърдя, че го обичам?" Обич ли е, когато вместо да се фокусираш в доброто в човека, се залавяш да променяш минусите му насила, което е житейски доказана кауза пердута?! 

Извън горното, при едно истински добро желание за помощ, бихте могла с мекота и пълно приемане, искреност и доверие в него, да му кажете: "Скъпи, обичам те, с цигари или без тях. Да, по-приятно ще ми бъде, ако си свободен от този навик. Но, обичам те и с него. Ако все пак обаче решиш, ей така, за да не ми счупиш хатъра, моля те погледни тази книжка: Не пуша вече. Автор: Алън Кар. " ... Ако прочете и реши да ги спре, чудесно, помогнала сте, не чрез налагане, а чрез искрено желание за добруване. Ако не иска, негово право е. Тогава, ако толкова ви пречат цигарите, можете или да го напуснете, или да останете, питайки се въпросите от по-горе! 

 

 

Редактирано Август 12, 2016 от Орлин Баев

[rainbowvr]

Благодаря за отделеното внимание и изчерпателния отговор! 

[iti]

Примерът с цигарите е доста показателен по очевиден начин за човешката природа. Деструктивна, егоистична, ригидна, и при все това въпрос на свободен избор, който страничен наблюдател може само да приеме. Порокът е личен избор, и нищо странично не може да го промени, никакви доводи, насилие или любов, нищо. Така че колкото и негативно да изглежда за страничен наблюдател, това е поне доказателство за силата на личният избор. Хората обожават да се оплакват, че са жертва, и друг им е виновен, но видиш ли силата на волята с която някой защитава порокът си, се убеждаваш колко са фалшиви оправданията им. 

Иначе, ако си говорим разумно, не али бали, човек се изправя пред изборът да остана с този човек и приеме пороците му, или да го остави, защото не иска да бъде част от тях. И двете са форма на любов, само нещо "средно" е болестно състояние...