Конфликт на работното място

[Lina777]

Здравейте, 
напоследък ми е много тежко. Живота не е лесен за никого, знам, но ми е тежко, защото освен останалите обстоятелства в работата ми има една колежка, която постоянно ме кара да се чувствам зле. На няколко пъти се опитваше да ме накара да напусна работа, за да може да премахне конкуренцията, която видя в мен, защото много взех да напредвам с работата, дори с наглост ми заяви в  момент на някакъв злобен пристъп как колежка работила в този колектив преди  мен и очевидно много по-знаеща от нея не е трябвало да я пуска насам- натам покрай началници, а е трябвало да я "смачкат" с друга колежка, защото благодарение на тях била "изгряла" - което ми стана меко казано интересно що за комплексиран човек може да каже това и кой за какво по-точно се бори....като видя че не става започна да ме обижда индиректно. Моли ме за помощ в работата или за съвет, а после след няколко минути ме обижда и ми се присмива по долен начин. Правих се, че не я забелязвам и се шегувах, но това ме дразнеше изключително много. Тя е най - голямата интригантка и постоянно прави интриги, но е хитра и знае как да се укрие от работодателите, за което дори се и хвали, че с годините се е научила как да въздейства на хората, а колегите гледат как винаги да и застанат зад гърба, защото е приближена на шефовете, а и знаят , че е кофти човек, но само гледат как да и се подмажат, за да са добре с шефа ...естествено. Настрои 80% от колегите срещу мен и сега ми е трудно и да работя с тях. Реално не съм и сторила нищо лошо, но постоянно ми се смееше под мустак и издребнява като коментира непрофесионални неща. Като сбъркам някъде в работата, което е нормално, все пак сме хора..на всеки се случва, започва да се радва и на лицето и заиграва една тънка и дискретна усмивка, а че след толкова години елементарни неща не знае тя, не се гледа. Не знам как да се справя с интригите и. Опитвах се да не комуникирам с нея, но  това като чели още повече я озлоби.

 В последствие, от различни места научих, че говори лошо за мен и пред хора извън колектива, но иначе пред мен в началото беше все много добронамерена, един вид, за заблуда на врага. Но както се казва, че ако една лъжа се повтори сто пъти, става истина и накрая успя да настрои разни хора срещу мен и извън колектива. Лошо е, когато шефовете разчитат на такива доверени кучета и не им пука в действителност кой какво, да не говорим, че пред тях е една, а насаме с по-нископоставени простащината и ескалира до тратосферата, дори тях дъни и носи, само за да се покаже колко уж е уважавана. Но в конкретния случай тази е и любовница на един от шефовете, така че се ползва със стабилни протекции.

В крайна сметка след огромно кротуване, мълчание и т.н. от моя страна един ден просто не издържах и стана огромен скандал, потърсих и сметка защо ми говори зад гърба чувайки коментар, който ми напомни за думи казвани зад гърбът ми от нея и един мушморок, който от самото начало гледаше как да ме изложи - омразата му идва от там, че на това място на което съм и което кандидатсвах преди да бъда назначена за израстване взеха мен , а не друга колежка, на която мъжът и му е приятел, а той го "лиже", като си мисли, че е голяма работа и покрай него ще е в близки отношения и с други хора, от които може да има полза и се тупа по гърдите как еди кой си познавал, и не знам си още какво - общо взето жалка картинка....аз имах всякакви квалификации и завършени курсове, а тя се опитваше до последно да ме спъва без такива ....за мое съжаление не е ставало изобщо дума изобщо в този момент за мен и се изложих пред маса хора и разбира се това вече е в нейна полза .

В резултат от моята постъпка с избухването, провокирана от маса интриги, за която постъпка нямам извинение за огромно съжаление, въпросната колежка и мушмурока здраво са се съюзили, жалкото в случая е , че и на двамата съм правила правила безброй услуги в извънслужебено за него, въпреки че знаех какъв е ( колко глупава съм била) и на нея още по-специално - с благодарение на мен мъжът и го оставиха на работа, беще сгафил, аз чистисърдечно му помогнах с връзки на мои познати - един бонбон не почерпиха  но... с течение на времето черпнята от нейна страна е по друг начин, както се вижда   Както и да е, това го  преглътнах - обицище на ущето  Друг е въпросът сега - излезнах  след случилото се в отпуск, но ми предстои завръщане, доколкото чувам всички след изблика са срещу мен, не ми е ясно как ще се завърна в такава атмосфера, а и докато ме е нямало се творяло здраво по мой адрес от въпросните човеци.

Попрището на наглостта ми е непознато в такива ситуации, в които всичко звучи толкова убедително , доколкото разбирам какво се случва там, докато ме няма  срещу мен, изрисувано от  изобретателноста  на такива хора, че не знам как да подходя връщайки се на работа.

 

[Диляна Колева]

Няма по - страшно от самия страх. Ние имаме най - ценното нещо на този свят - изборът за това как да се чувстваме. Ако не го ползваш правилно, край. Влизаш в омагьосаните кръгове на фантазно нещастие, виртуален страх, глупави предсказания и илюзията, че знаеш какво си мислят другите. Това са най - страшните преживявания, да вярваме в изброеното. 

Ако отиваш на работа, за да угодиш на някого или да се харесаш на група хора, никога няма да стигнеш до спокойствието. Върни се в колектива и си върши работата, не се обяснявай, не се оправдавай и не се извинявай. Просто работи. Това е най - точната стратегия, всичко останало са измислици на мозъка. Кой, какво и на кого е казал е ниска вибрация, клюка, интрига не стой в тази енергия, пусни я да мине покрай теб.