Jump to content
Порталът към съзнателен живот

До къде стигнах


Recommended Posts

Здравейте мили терапевти.Преди 2 години  бях писала тук за помощ.Нещата се оправят при мен макар и много бавно ,но имам цялото търпение на света незнам от къде дойде ,винаги съм искала нещата тук и сега на момента сега разбрах ,че всичко хубаво се гради с постоянство.

Какво осъзнах от личен опит през всичките години на страхове искам да споделя за тези които нямат вяра в себе си ,че могат да се спрравят.

Първо най-важно е да имаш цялото търпение на този свят!!! Това ми отне много време да го приема ,че неможе хоп с вълшебна пръчка и всичко да изчезне и да съм щастливото овчарче.

С борба нестава.Колкото и да се замозалъгвате ,че уж приемате страха а вътрешно не искате да изчезне ида не се върне нещата няма да се получат.

Не казвам ,че аз винаги го приемам ,но един ден просто ми писна от всичко от цялото борене и сила която използвах , насилване на себе си , насилване да бъда щастлива и всичко това ме измори и самата болка ме научи ,че трябва да приема всичко.Без да се опитвам да приемам страховете или да го мисля или да правя разни техники просто от самосебе си се случи.Също и за натрапливите мисли.Опитвах да правя техники да не ги мисля ,да ги оставям и нз си какво..... но се получи когато се оставих без да усетя как се случи доверих се на себе си и те бяха даже приятни и даже си ги исках !!

Тъжно е ,че човек трябва хубаво да изтрада доста годинки (при мен бяха 6,7,8) за да се измори и да започне да приема.Макар ,че започнах да вървя по този път аз все още често не приемам мислите , страховете , подтискам , ядосвамсе ,контролирам......... Да но го осъзнавам ,че го правя и търпеливо изчаквам и гледам да не се обвинявам .Най-голямото откритие за мен и осъзнаване скоро беше ,докато правих Пренареждане на матрицата и стигнах до някакъв корен в детството и разбрах ,че аз се приемам за жертва дълбоко в себе си.Винаги съм хокала тези дето се оплакват от страховете и им казвах ,че те за жертви като си мислех ,че аз не съм но съм грешала.

Сега започнах в ежедневието си да забелязвам кога съм жертва и кога не във различни ситуаций особено като контактувам с хората.Не съм излезнала от ролята на жертва на пълно ,но сякаш го виждам от страни.Разбрах и кои са ми ползите от това да съм в тая роля.

И тука пак да кажа за самоомвиненията.Това е което дърпа на долу.Поне мен.Много много важно е да не се обвиняваме като се провалим вината ни съсипва.

Аз съм само в началото на моя път имам доста да уча знам ........

 

Линк към коментар
Share on other sites

Уау, какво прекрасно писмо! Да, приемането идва, когато всички напъни изчезнат. Егото е неспособно да приеме. От него се иска просто смирение. Умът притихва, тялото натежава в безсилие, чувствата утихват в доверието в слабостта. В това молитвено, медитативно състояние се ражда приемането. Не го правим ние - само създаваме условия да се случи. Смиреното, любящо приемане - любовта. От нея се ражда истинското търпение, благост, мъдрост, свободата все повече да бъдеш Себе си. ... Струва ми се, че звуча абстрактно, но преживявам тези процеси през себе си и хората, с които работя точно така и ежедневно, та за мен са преживелищни факти. 

Благодаря за това красиво мнение, благодаря за вървенето по пътя! 

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави...