Георги

[SoulSearcher]

Здравейте,

Малко ми е трудно да се изразявам, но се надявам да ме разберете. 

Като малък бях послушното момченце на мама и татко. Слушах ги като добре смазан робот, без право на глас какви са моите желания. 

Всичко вървеше "добре" докато наскоро не се появи един проблем. Лятото започнах работа при баща ми, който е собственик на собствен бизнес. Работата, която ми е възложена не е прекалено сложна и е на 95% физическа. За тези 2 месеца разбрах как да си върша работата добре, но започнах да срещам психологически пречки.

Баща ми върви след мен като падир и постоянно ми указва какво да правя. Мисли си, че го прави за мое добро и всеки мой опит да го накарам да спре да ме упътва и да му покажа, че мога да се справя и сам бива възприет като обида, че не искам помощта му. Дядо ми е същия. Винаги гледат да ми помогнат, та чак ми писва! Просто тяхното е прекалено. Малко офтопик, но дори и на масата, не си гледат в чинията, а гледат ти дали имаш всичко, постоянно те питат не искаш ли от това, не искаш ли от онова.  

И сега доста често като съм на работа, започва един конфликт в мен. Един бунт, че не искам да им следвам заповедите. Просто ми писна да ми казват кое е най-добре за мен, а аз да нямам право на избор. В резултат на което, работя изключително мудно. Отнема ми прекалено много време да извърша определени операции, които са елементарни, но просто заради бунта в мен обработвам самата информация по-бавно. В много редки моменти всичко върши безупречно. През останалото време се ядосвам и протестирам вътрешно, че ми се налага да работя.

Това е като цяло отношението ми работа. Не мразя самата работа, а по-скоро факта, че ми се налага да работя. 

Надявам се някой да ми помогне, защото понякога просто не издържам. Изключително съм гневен!!!! Благодаря!

[Орлин Баев]

На колко си години?

[iti]

Такива са някои родители. Фиксират се към децата си защото с тях се изчерпва живота им. Мисли, че можеше да е по-зле - да не се интересуват изобщо от теб. Надали ще ги разубедиш (самите те най-вероятно имат родители които все още не могат да убедят че са порастнали), въпрос на време е да се отделиш от тях и започнеш да бъдеш самостоятелен и намериш правилната дистанция.

Редактирано Август 7, 2016 от iti

[SoulSearcher]

На 22.

[SoulSearcher]

Току-що, iti каза:

Такива са някои родители. Фиксират се към децата си защото с тях се изчерпва живота им. Мисли, че можеше да е по-зле - да не се интересуват изобщо от теб. Надали ще ги разубедиш (самите те най-вероятно имат родители които все още не могат да убедят че са порастнали), въпрос на време е да се отделиш от тях и започнеш да бъдеш самостоятелен и намериш правилната дистанция.

Определено, просто се виждам като едно продължение на тях. Определено съм мислил варианта да се отделя, още когато в ранна възраст се породи отвращението, заради отношението им към мен. Но не могат да се променят, това е част от тях. Майка ми, която не е такава покрай стоенето по цял ден в нас и покрай дядо ми започва и тя да прихваща тези черти. Но мисля, че най-лошото е че малко или много и аз започнах да се превръщам в тях.

[SoulSearcher]

Някой друг да се включи :)?

[Орлин Баев]

Писнало ти е да бъдеш добро момче, което е чудесно. Добрите момчета са скучни, пасивни, служещи себепотискащо на одобрението на "значимите" други, както са научени през възпитанието си, но потъпкващи себе си, докато себеуважаващите се момчета им отмъкват всичко под носа им, защото имат смелостта да си го вземат. Добре е, че ти е писнало. Птичката иска да литне от гнездото! Ами, направи го - спести две-три заплати, квартири има много, а когато не бягаш от опита си, не те е страх да си изцапаш ръцете с една или друга работа, докато осъзнаваш какво точно искаш, учиш и се насочваш в живота си. 

С горното не ти казвам да не уважаваш родителите си - напротив, правили са най-доброто, което са могли според тях. Жив си, здрав си. Оттук обаче топката е в твоята половина. Свикнал си да бъдеш прекалено послушен, подчиняващо се добро момче. Ами, нужно е, макар и с няколко години закъснение, да проявиш известен тийнейджърски, непроявен досега бунт, вложен вече в подходяща посока: работа извън осигуряваната от родителите, жилище извън тяхното, активен стремеж към саморазвитие... 

Един любим цитат от някой от филмите на Джеки Чан, който с пълна сила важи за теб и живота ти оттук нататък: "No more mister good guy!"  Това, разбира се, не означава да подскачаш като пуканка, а да осъзнаеш силата на мотивацията си, на собствените си посоки, мнение, решения, себезаявяване. Когато така се уважаваш, само тогава истински уважаваш другите, вместо да трупаш агресия към тях, докато външно всичко уж е наред... 

Редактирано Август 9, 2016 от Орлин Баев

[iti]

Ако си на 22, по-естествено отношения няма как да имаш и то идва да ти покаже, че ти е време да си самостоятелен. Не са ти те проблема, напротив - по-скоро мотиватор да започнеш да се бориш сам и водиш свой живот. Изглежда обаче не го осъзнаваш, щом се фокусираш изцяло у другата страна. Спор няма, тя също има проблем, и може да те съсипе психически. Но както писах, не можеш да го промениш, можеш единствено да контролираш собственият си живот.

[SoulSearcher]

В 9.08.2016 г. at 8:58, Орлин Баев каза:

Писнало ти е да бъдеш добро момче, което е чудесно. Добрите момчета са скучни, пасивни, служещи себепотискащо на одобрението на "значимите" други, както са научени през възпитанието си, но потъпкващи себе си, докато себеуважаващите се момчета им отмъкват всичко под носа им, защото имат смелостта да си го вземат. Добре е, че ти е писнало. Птичката иска да литне от гнездото! Ами, направи го - спести две-три заплати, квартири има много, а когато не бягаш от опита си, не те е страх да си изцапаш ръцете с една или друга работа, докато осъзнаваш какво точно искаш, учиш и се насочваш в живота си. 

С горното не ти казвам да не уважаваш родителите си - напротив, правили са най-доброто, което са могли според тях. Жив си, здрав си. Оттук обаче топката е в твоята половина. Свикнал си да бъдеш прекалено послушен, подчиняващо се добро момче. Ами, нужно е, макар и с няколко години закъснение, да проявиш известен тийнейджърски, непроявен досега бунт, вложен вече в подходяща посока: работа извън осигуряваната от родителите, жилище извън тяхното, активен стремеж към саморазвитие... 

Един любим цитат от някой от филмите на Джеки Чан, който с пълна сила важи за теб и живота ти оттук нататък: "No more mister good guy!"  Това, разбира се, не означава да подскачаш като пуканка, а да осъзнаеш силата на мотивацията силна собствените си посоки, мнение, решения, себезаявяване. Когато така се уважаваш, само тогава истински уважаваш другите, вместо да трупаш агресия към тях, докато външно всичко уж е наред... 

Благодаря за включването!

Това е, че (не искам да преувеличавам, въпреки че асцендента ми е Лъв) нямам никакъв контрол над вътрешните решения. Мисля, че страдам от депресия, която се е появила в ранно детство (?) и сега се притеснявам за всичко, защото в един момент ми се възвръщат способностите да взимам решение и решавам, че не искам да бъда еди какъв си и еди що си и в следващия вече опцията да решавам я няма и аз си оставам същия... 

В момента се боря с вътрешния си аз, да се опозная и да се излекувам. Все още не мога да разбера какво ми е. Всичко изглежда толкова сложна, само на моменти има проблясъци и после отново не знам какво да правя. 

[SoulSearcher]

В 9.08.2016 г. at 14:49, iti каза:

Ако си на 22, по-естествено отношения няма как да имаш и то идва да ти покаже, че ти е време да си самостоятелен. Не са ти те проблема, напротив - по-скоро мотиватор да започнеш да се бориш сам и водиш свой живот. Изглежда обаче не го осъзнаваш, щом се фокусираш изцяло у другата страна. Спор няма, тя също има проблем, и може да те съсипе психически. Но както писах, не можеш да го промениш, можеш единствено да контролираш собственият си живот.

Да, разбирам, че има и друга страна на това, че трябва да не се оставям да се влия толкова психически от тяхното поведение и опит за контрол. Но, това става рядко, както споменах по-горе, и след това се връщам пак в същото положение - гняв, омраза и раздразнение при техните опити да ме контролират.

[Диляна Колева]

Прочети 1;2;3;5;10;11;13 и 15 глава от тази книга https://m2.chitanka.info/text/26986-otrovnite-roditeli

Ще ти стане ясно и защо си в това положение и как да излезеш. Ако имаш въпроси след това, няма проблем ще дискутираме.

[SoulSearcher]

преди 13 часа, Диляна Колева каза:

Прочети 1;2;3;5;10;11;13 и 15 глава от тази книга https://m2.chitanka.info/text/26986-otrovnite-roditeli

Ще ти стане ясно и защо си в това положение и как да излезеш. Ако имаш въпроси след това, няма проблем ще дискутираме.

Благодаря за коментара! 

Ще прочета книгата. Но преди това искам да кажа нещо.

Вчера излязох с приятел и сякаш точно това ми беше нужно да получи духовно видение. Видях се като дете, по характер, и че постоянното следване на някакъв строг глас в мен - направи това, не бъди това ми преча да бъда себе си. Лошото е, че той постоянно присъства в мен и усложнява всяка една ситуация, премисляне, тревожност... Но когато го спра (редките моменти) всичко е просто перфектно.

Мисля, че видението, което получих е резултат на молитвите ми.

П.С - След като поразмишлявах днес, стигнах до извода, че този глас в мен е морала ми. Хората винаги са ми казвали, че съм много добър човек и свестен, но не знаят какво ми е на главата...

Редактирано Август 11, 2016 от SoulSearcher