"Пука" ли ви кой какво мисли за вас и как "звучите"?

[Донка]

Цитат

А защо тук не ти пука кой какво мисли за теб и дали звучиш странно? 

Тази фраза, изречена по конкретен повод ме накара да се замисля сериозно. Кога и от кого ни "пука" какво мислят за нас? Възможно ли е да не ни "пука" от мнението на хората без значение къде сме и кои са те? Това незачитане ли означава или, напротив, зачитане на свободата им да си мислят каквото те пожелаят. Как се преценя дали някой "звучи странно"? Мога да изсипя още куп въпроси, но ще оставя всеки да тегли темата към своята гледна точка - така със сигурност ще стане по-интересно и богато.

[АлександърТ.А.]

,,не ти пука кой какво мисли за теб "-------------Не ти пука за неща който не те засягат , а и не могат да го направят . Но е интересен един друг момент на непукизма .Не ти пука когато не разбираш . Не се сещаш , имаш ограничен поглед за реалното .

Анонимноста е вероятна стъпка към себепознанието .   . Гледаш се от страни , с разхлабена , его хватка .

[Слънчева]

Когато изключим външния свят, като определящ фактор е нормално да "не ни пука". 

На мен не ми пука, защото знам, че всеки си мисли и съди по своите си норми и разбирания. Това, какво си мисли някой за мен не ме определя и не значи, че ме познава, че е така... Много по-важно ми е да си следвам пътя и да живея в хармония със себе си и съвестта си.

 

[АлександърТ.А.]

  не мога да не призная че това изречение ,,не ми пука , кой какво мисли за мен" , ми звучи малко арогантно . Мисля си че ,,не ми пука" е винаги на някаква степен .Винаги на практика има някакво съобразяване . Е няма как да не е така , след като всичките ми желания са свързани , дори и мъничко , с хората ?И ако не ми пука , не отивам ли в една крайност на незачитане на същите хора ?Мисля , че ако това ,,не ми пука" е малко механично въведено в поведението . Много е лесно да прегазя , не съобразявайки се .

Май ме напече жегата ... Одеве едно момиче , гушнало едногодишно дете . Мина покрай мене . Бавно и спокойно  . С равен ритъм , местейки загорелита си крака , овити до коляното с черните кайшки на обувките .Само черния цвят на късата рокля , бе повод да се запитам за времето което е отделила . Въпреки че едва ли всеки ден сплита десетките ,, негърски" плитчици , на разкошната си черна коса .И това само да мине няколкостотин метра и провери вниманието на минувчите . Да да знам че го прави за себе си , Стремейки се към съвършенното ,,не ми пука". Даже си мисля че то е по добро от сутрешните ми гимнастики ,които правя за здраве .Нищо , че и аз ги правя за себе си .

Да , съвестта . Но едва от Дънов , разбрах . Че съвестта е тихия Божи глас , който ни помага да се грижим и за себе си .Че съвестта не е само правдата за отношенията между хората ,( с което съм израсъл) а много повече .При това ,,не ми пука" получава странна окраска .Трябва да внимавам за какво по точно не ми пука , за да не увредя здравето си . Изобщо нямам пред вид сценария  ала , АлКапоне . А всичко което поражда разнобой между мисли и чувства .А от там и напрежение , неудовлетворение .

 

Редактирано Август 1, 2016 от АлександърТ.А.

[АлександърТ.А.]

Цитат

Някой казва, че не се интересува от това, какво мислят хората за него. Как да не се интересуваш? Ако ти си лист или клонче от голямото дърво, как да не те интересува, какво мисли то за тебе? Ако ти можеш да съпоставиш твоето знание, като лист на дървото със знанието на цялото дърво, ти се домогваш до щастието. Вън от Цялото ти не можеш да намериш истината.

http://www.beinsadouno.com/wiki/index.php/Близо_е_лятото

[Станимир]

Няма как да не се интересуваш от мнението на другите, особено от мнението на тези, чиято преценка уважаваш. Оценката на другите за нас може да бъде както неправилна, така и правилна, но при всички случаи човекът, който я прави, си има своите причини (също основателни или неоснователни).

[Донка]

Благодаря! Аз лично различавам понятията "пука ми" от интересувам се. На мен ми пука, когато се пропукват моите позиции и аз се подчинявам на мислите на другите около мен. Ако аз сама достигна до същата мисъл осъзнато, тогава аз променям вътрешно и себе си, развивам се. Ако аз променя, защото другите осъждат или смятат за правилно нещо различно от моята позиция, това е конформизъм. Аз го правя, за да спрат да ме осъждат или за да заслужа похвала. Така че по стария закон за зависимостта на резултатите от мотивите на дейността, всеки постига това, към което се е стремил вдействителност. 

Пример.

Майка ми упорито настоява да започна най-сетне да си боядисвам косата, защото на моите 57 г. имам кичури сивееща коса точно над челото, останалата е в натуралния си цвят. Укорява ме, че не я слушам и изглеждам по-стара, отколкото съм.  

Аз никога не съм боядисвала косата си и си я харесвам каквато е, дори и сивееща, нещо нормално за една щастлива баба. Всички фризьори, които са ме подстригвали досега, казват че почти не са виждали такава жива коса на моите години. 

Попитах възрастен брат, когото уважавам какво мисли за това, макар че отлично осъзнавах, че дори неговото мнение няма да ме застави да я боядисам. Той сякаш знаеше какво си мисля....  И все пак ми стана приятно, че има хора, които мислят като мен. 

[Калисто]

Да възможно е да не ни пука за хорското мнение, когато се обичаме и приемаме такива каквито сме. Имала съм такива щастливи моменти в моя живот (макар и рядкост все още ) неописуемо, като усещане и свобода. Да бъдеш себе си и както казваше една жена, който трябва ще те оцени. Та по повод примера с боядисването на косата, ще допълня, че ако аз обичам и уважавам този човек, може да мисля че по-добре изглежда боядисан, но чувството на обич в моето сърце не се променя