280 . Силата на човека - Утринно Неделно Слово, 21 май, 1939 г.

[Донка]

Добрата молитва

91 псалом

Молитва на Царството

В начало бе Словото

Размишление

Утринно слово: Силата на човека  - Утринно Неделно Слово, 21 май, 1939 г., 5 ч. с., София – Изгрев.

Отче наш

Цитат

Та казва сега Христос: „Ако ли бяхте знаели що е „Милост искам, а не жъртва“, не бихте осъдили невинните.“ (7 ст.) Има три неща, които трябва да пазите. Никога не съдете Любовта! Никога не съдете Мъдростта! Никога не съдете Истината! Дойдете ли до Любовта, приемете всичко тъй, както тя се проявява. Дойдете ли до Божията Мъдрост, приемете всичко тъй, както тя се проявява. Дойдете ли до Истината, приемете всичко тъй, както тя се проявява. За свободата може да говорите, но какво може да кажете – кое е истина и кое не е? Истината освобождава човека. Как го освобождава? Дава му онзи истински живот и човек става доволен. Истината освобождава човека, дава му светлина, дава му знание, с които човек свободно да може да разполага, и той е свободен. И самата истина сама по себе си дава свобода на човека, че тя живее в самия човек и го ръководи.

Силата на човека

[Слънчева]

Благодаря за беседата!

...Казвам: Съботата когато дойде, има един ден, в който човек трябва да се върне в себе си и да бъде господар на своето положение. Казвам, ако съботата я употребите като един ден особен, ще облечете най-хубавите си дрехи и ще запалите 12 свещи. Пък ако е изгряло слънцето, няма да ги запалите денем, но ако е вечерно време, ще запалите 12 свещи. Ако слънцето е изгряло, достатъчно е една свещ. Дванадесетте свещи при вас – те са 12 добродетели. Ще предизвикате дванадесеттях добродетели и с тях ще разглеждате работите. Най-първо в съботен ден ще започнете с три добродетели. Ще разгледате как изпълнявате закона на Любовта. Ще отворите книгата, ще погледнете как изпълнявате живота и как възприемате живота. И след туй ще дойдете до Божията мъдрост. Тази книга ще отворите и ще разгледате как разбирате вие закона. Най-после ще дойдете до Истината и ще видите как изпълнявате Истината. Там ще отидете да видите как изпълнявате Истината. По отношение на Любовта в дадения случай, това е Божественият свят. Бог е излезнал от Божествения свят. Мъдростта в дадения случай представлява духовния свят – дето ангелите живеят. Те се наричат същества на светлината и на истината. Тук сме ние, хората. И възлюбил си, казва, истината в човека. А началото на истината е свободата – да бъдеш свободен. Свободен можеш да бъдеш в какво отношение? – Свободен да живееш добре; свободен да мислиш добре; свободен на земята да нямаш спор с никого – вземане-даване да нямаш с никого. Че този имал да ти дава, този ти взел шапката, онзи ти взел обущата, този ти разградил оградата... Сега в туй отношение религиозните хора трябва да бъдат [свободни]....

 

Допуснете, че като хора вие по отношение на ангелите се падате като деца от първо отделение, в степента на развитието. Един учен човек на земята в сравнение с един ангел е като едно дете от първо отделение, а по отношение на животните – най-ученото животно при вас е като едно дете от отделенията. Като погледнете едно животно на земята, неговото отношение към вас е точно такова, каквото е вашето отношение към ангелите. Вие погледнете на животното и казвате: Това е едно животно. И в другия свят, и те гледат на вас по същия начин. Сега, ако е невежо животното, какво трябва да правиш с него? Знаеш колко са смешни животните – даже онези котки, които дълго време са живели между нас. Котките минават за културни, понеже са живели между ангелите. Те са млекопитающи. Та често правя наблюдение какво съзнание има в тях. Обективният ум е развит, но не могат да разсъждават от причини към последствия. Тази способност у тях е слабо развита. Едно животно не може да разсъждава дали нещата имат причина или не. Та някой път котката донякъде знае някои котешки думи. Някой път котката ни казва: Моля, имате ли нещо хубаво за ядене, тъй да ми дадете едно малко парче? Казвам: Да, имам. Някой път се случва, имам джиджи папа, както турците го казват – коджа манджа. Дам ѝ, тя погледне, погледне, извади едно топло парче, откъсне от него. Но като я изгори, хвърли го на земята, погледне ме и казва: Аз не искам такова! Тя усеща като че ли топлото я ухапва и го хвърля. Така, опарената котка мисли, че хлябът я ухапал. Тя казва: Защо ме хапеш? – и го къчне. Но след като поизстине малко парчето, тя пак го побута с крака си и казва: Ти ще се научиш и няма да ме хапеш друг път. И казва: Аз имам сега право да те ям. А хлябът отдавна се е опростил, той не си дири правата. В него ни най-малко няма мисълта да се бори, да хапе, а само тя си мисли, че хлябът се бие и я хапе. По някой път ни се случва по същия начин, когато отгоре ни дадат хапка хубав хляб и тя ни опари, и ние току я бутнем с крака си. И след като се мине малко време или половин час, ние намираме, че тя е вече за ядене.

Псалмопевецът казва: Има някои неща, които ни се случват, ние ги считаме за едно нещастие. Но като се мине една–две години, ние виждаме, че туй, което се е случило, после е принесло голяма полза. И казва псалмопевецът: „Добре ми стана, че се наскърбих.“ Върху туй ще ви приведа пример. Един от американските проповедници – Муди – бил много активен. Та ходил да събира, да вика хората отвън, да ги праща в църквата. Той викал такива знатни, видни проповедници да проповядват в църквата, пък той им събирал хората. Искал да служи на Бога. Казвал им: Идете да го слушате, той е знатен проповедник! Идете да го слушате! Та църквата била пълна. Но проповедникът бил много далече. Той им говорил за дявола и толкова хора го слушали, обаче Муди не могъл да слуша тази проповед и му станало мъчно. Той пропуснал да чуе една отлична беседа за дявола. Втори път той пак по същия начин повикал много хора, но казва: Повече няма да ходя, вън не искам да остана – искам да слушам нещо и за дявола. Но вечерно време трябва да се проповядва. Обаче се наял със свински салами и отива да слуша. И започнал да хърка. Проповедникът говори, пък Муди почнал да спи. И пак нищо не могъл да чуе за дявола. Проповедникът го пита: Муди, чу ли проповедта? – Остави се, салами ядох тази вечер и пак за дявола нищо не можах да чуя.

Сега изводът какъв е? Ти търсиш една мисъл. Най-първо ти казваш: Аз условия нямам. – Значи инвалид си, отвънка си и не можеш да слушаш какво ще се каже за дявола. Много хубави работи могат да се кажат за дявола. Много умно същество е дяволът. Всякога седи будно и използва най-малките условия. Ти искаш да свършиш някоя работа и трябва много воля. Той ти казва: Почини си малко. Той, животът е дълъг, не ти трябва сега всичко да свършиш. И утре може да свършиш тази работа, отложи я. Ти дължиш някому нещо, той ти казва: Отложи, нека другият се научи малко на търпение, той може да чака. Един закон има за яденето. Казват ти: Не яж. А той ти казва: Ти не разбираш законите хубаво. Трябва да ядеш, понеже ако отслабнеш, няма да можеш да работиш хубаво. Някой път пари нямаш. Той ти казва: Гледай да наваксаш оттук-оттам, че ако нямаш средства, хората няма да те уважават, няма да те почитат. Той ще ти даде ум: Ти трябва да имаш един цилиндър висок, хубав. После казва: Хората ще те уважават, ако си направиш обуща от камилска кожа. Че кой няма да те погледне с внимание тогава! На жените казва: Модно ще се носите. И бързо дава ум на всички. Не са лоши тези работи. Ама да кажем, ти носиш обици с диаманти на ушите си. Не само да бъдат тия диаманти на твоите уши, но твоето знание – онова, което ти знаеш, да бъде тъй твърдо, тъй установено, както диамантът има твърдост десет. Диамантът не можеш да го обидиш, защото обидата е едно надраскване. Всякога щом се обидиш, значи твърдостта ти е малка. Щом не се обиждаш, твърдостта ти е голяма. Който иска да те дращи, той се одрасква, а ти не се надраскваш. Та по някой път дяволът идва да ни опита дали имаме твърдост. А той е много твърд. Дето е минал, някои от вас нали знаете как е започнал? И ако не може дяволът да ви дразни, вие сте вече надраснали. Твърдостта на диаманта е десет. А пък има и друга една твърдост – тя е твърдостта на дванадесета степен. Знаете ли какво е това? Дванадесета степен – то е твърдостта на любовта, дето всичко дращи, а тя от нищо не се дращи.

Та казва сега Христос: „Ако ли бяхте знаели що е „Милост искам, а не жъртва“, не бихте осъдили невинните.“ (7 ст.) Има три неща, които трябва да пазите. Никога не съдете Любовта! Никога не съдете Мъдростта! Никога не съдете Истината! Дойдете ли до Любовта, приемете всичко тъй, както тя се проявява. Дойдете ли до Божията Мъдрост, приемете всичко тъй, както тя се проявява. Дойдете ли до Истината, приемете всичко тъй, както тя се проявява. За свободата може да говорите, но какво може да кажете – кое е истина и кое не е? Истината освобождава човека. Как го освобождава? Дава му онзи истински живот и човек става доволен. Истината освобождава човека, дава му светлина, дава му знание, с които човек свободно да може да разполага, и той е свободен. И самата истина сама по себе си дава свобода на човека, че тя живее в самия човек и го ръководи.

Писанието казва: „И възлюбил си истината в човека.“ Възлюбил Бог истината, която ръководи живота му. Единственото нещо, което Бог е вдъхнал в нас, то е истината. „И като премина от там дойде в съборището им.“ (9 ст.) (Учителя прочете 10, 11, 12, 13 и 14 ст.). В дадения случай ръката на човека показва неговата воля. Човек е силен. По два начина силата се добива. Най-малката мисъл, която прониква, най-малкото, което прониква в душата ти, ако можеш да го приложиш, ти си силен човек. Ако не можеш да го приложиш, ти си слаб човек...

...Сега, как Иона трябва да проповядва? Ако аз бях на мястото на Иона, тъй щях да проповядвам: Още 40 дни и Божията любов ще дойде в света; още 40 дена и всичките хора ще се помирят; още 40 дена и всичките жени, които са бременни, ще родят; още 40 дена и всички, които имат да плащат, ще си платят дълговете; още 40 дена и разлюбените ще се залюбят. – Така ще им проповядвам. А пък Иона проповядва тъй и после видя, че всички вземат думите му и казват: Още 40 дена и Ниневия ще погине. А тя не погина – Бог прояви своята си, Божията Любов! А той се обиди, че както той каза, не стана. Обиди се за това, че той, ако беше проповядвал, всичките тези хора щяха да се облекат добре. А той така като проповядва, те си туриха вретище и пепел и той чакаше да види разрушението на Ниневия. И казва: Всички тия да погинат, но да бъде както Господ каза. И тогава ще остане само Иона и Господ, а всички други ще бъдат заровени в земята. – По-добре нека са живи хората, макар и погрешки да правят. Има какво да работят.

Казвам, новото учение или Божественото учение седи в съзнанието на земята. Да запознаем нашето тяло с живота, да запознаем нашия мозък със светлината и да запознаем нашето сърце с топлината. Това е свободата.

Силата_на_човека

Редактирано Юли 23, 2016 от Слънчева