Моля за съвет

[kalina31]

Здравейте!

Искам  да споделя моите проблеми и с Ваша помощ да стигна до решението им.

Чувствам се мнoго объркана....

Омъжена съм от 28 години, но от една година нещата съвсем не вървят при нас. Малко повече от  месец  живеем разделени с мъжа ми. Той иска  отново да се съберем и живеем заедно, но аз не съм  сигурна в своето решение  и това ме измъчва.  

Причините  за  нашето неразбирателство са много и най-различни. Няколко пъти прибягвахме до помощта на психолог, изяснявахме кой какво иска от другия, но на практика нещата не се получиха...

Мен ме тормози мисълта, че от една страна разваляме семейството, а от друга пък не искам да живея този живот, в който постоянно съм обвинявана и се чувствам неспокойна. Кое да избера?  Чувствам се некомфортно когато сме разделени и когато сме заедно също се чувствам зле....Как да заживея в мир със себе си? Искам да намеря правилното решение, а не ми се отдава.

Искам да споделя също и за другите си проблеми.

Когато бях на 27г. (сега съм на 47г.) получих първата паник-атака. Това се случи през нощта с внезапно събуждане- задушаване, сърцебиене, изтръпване на ръцете, чувството, че умирам. Освен това и нещо като вълна преминаваше през мен, сякаш нещо искаше да излезе...не мога да го обясня по-ясно. Закараха ме на бърза помощ, сложиха ми успокоително и нищо повече. Никой не ми каза, че това е паник-атака и с какво да се лекувам. Още на следващия или по- следващия ден получих втората, но не толкова силна. И така- по лекари. Изписваха ми различни лекарства – грандаксин, лексотан, атаракс и вече не помня какво друго,но не се почувствах много добре. На моменти, съвсем внезапно пристъпите на страх и тревога идваха. Започнах и безпричинно да плача. Спях с лекарствата до главата си. Изпитвах страх да остана сама, страх да се возя в градския транспорт. Това продължи няколко години, докато един лекар ми изписа деанксит и постепенно нещата започнаха да се подобряват. Проблемът е , че като се опитам да го спра пак започвам да се чувствам зле. Пия го от 1999г. до сега, но само по един сутрин. Успях да овладея паник-атаките, но с депресията  и до днес не съм се справила напълно. Когато съм така имам проблеми с концентрацията, всичко ми се струва безнадеждно, разсеяна съм и допускам грешки, не ми се говори с никого, работата ми е отегчение, много по-бавно се справям с нещата, забравям или пък на моменти се чувствам , как да го обясня....емоционално и умствено позатъпяла. Но това не е винаги така, слава Богу, имам и много добри дни.

През 2010г. отново реших да се съветвам с лекар за спиране на лекарството. Изписа ми ципралекс. И отново започна ходенето ми по мъките....Върнах се там, където бях. Няма да описвам подробно нещата, само ще спомена, че не можех да се храня и спя. Отслабнах за 3 месеца с 5-6 кг., което при мен много личи, тъй като нормалното ми тегло е 49кг. Бях станала 43.  И пак смяна на лекарства, докъто една лекарка ми каза да си пия по 1 деанксит сутрин....и нещата се нормализираха.

Това е накратко, но мисля, че и двата проблема (семейният и здравословният) са взаимосвързани. Това ще решите вие като специалисти и ще ме посъветвате какво да правя.

 Благодаря!

[Орлин Баев]

Ако решите, можете да споделите повече за семейните проблеми... 

От това, което сте написала досега - по мое мнение за спирането на деанксита не е нужен антидепресант. То е като да спираш хероин с метадон. Всеки уважаващ се специалист знае, че това е замяна на една дрога с друга и в крайна сметка лъгане и самозалъгване. Самото спиране на деанксита (д-р Първанов ще ви препоръча конкретно как, надявам се!) вече ви поставя очи в очи със самата вас, със страховете ви. Само решила ги или в процес на решаването им, можете да знаете дали искате д апродължите с мъжа си. Защоро между вас, тази която мисли ясно и смело, стоят както страховете ви, така и хапче, което го поддържа замазвайки ги, но и само по себе си влияе и на мислите и на емоциите ви потискащо. 

Да, нормално е да се положат известни компромиси в семейството, да се нагодят нещата - взаимно. Ако обаче въпреки това не се получава, усилията се превръщат не в смирени и с доверие компромиси, а в самостъпкване... Вие познавате ситуацията си! 

Засега, това което мога да ви кажа, е че решението за семейството ще бъде ясно, когато при спряно хапче поработите върху себе си в психотерапия!