Мисли за срама

[Слънчева]

Някои хора изпитват често чувство на срам. На какво се дължи срамът? При какви условия се явява той? Кои се срамуват повече: децата, или възрастните? Според някои, младите се срамуват повече от старите. Срамът на младата мома считат за целомъдрие. Това е благородният срам. Отде е дошъл срамът в целомъдрената мома? Срамът се явява при различни случаи. Ако кажеш на някого, че е невежа, той се срамува. Ти си казваш: Как тъй, аз, който се мисля за нещо, да съм невежа! Бръкнеш в джоба си, искаш да извадиш пари, но се оказва, че нямаш стотинка и се засрамиш. Искаш да помогнеш на някого, да вдигнеш товара му, но не можеш – пак се засрамиш. Явява се въпрос: Отде е дошъл срамът в тази чиста, целомъдрена мома? Ангелът срамува ли се? – Не се срамува. Кое чувство е равносилно на срама? Една от причините за срама на момата се дължи на страха й да не изгуби ценното, което има в себе си. Ако кажат на момата, че се е влюбила в някого, тя веднага се засрамва. Ако момата е влюбчива и гледа на любовта, като на забава, тя не само че не се срамува, но се смее, не се смущава от нищо. Как познавате, че някой се засрамил? – Лицето му се зачервява. Червеният цвят се дължи на прилив на кръв в сърцето. Има ли нещо лошо в срама? Трябва ли да съществува той? – Без срам не може. Някога срамът е резултат на неразбиране на нещата. Когато не разбира себе си, човек се срамува. Когато не разбира външния свят, пак се срамува. Защо, когато момата види младия момък, се засрамва, а като види детето, се засмива? Тоя срам се дължи на неразбиране на нещата! Според мене, срамът предшества най-малкия грях.

Питам: Защо чистата, целомъдрена мома се срамува? Отде е дошъл срамът в нея? – От съзнанието, че в нея се явява една користолюбива мисъл. До тоя момент тя не е предполагала, че ще пожелае момъка за себе си, като предмет. Щом се яви в нея това користолюбиво чувство, тя веднага се засрамва. Тя се бори в себе си; в нея се явяват две противоположни чувства. Приливът на кръв в сърцето й показва, че тя се бори, воюва със себе си. Между момата и момъка става сражение. Той удря с юмрук съзнанието й, тя се зачервява и казва: Съжалявам, че се бих с тоя момък! Срамът е първото сражение с греха. Когато душата е чиста, никога не се срамува. За чистотата няма срам. Чистата душа никога не греши, следователно, никога не се срамува. Значи, срамът, който се изразява на лицето, показва, че някъде е станало сражение. Приливът на кръв в сърцето показва, че на това сражение са паднали убити няколко войника. – Кои са войниците? – Клетките на организма. Те стават жертва при сражението. Съгласни ли сте с това обяснение на срама? Не е важно, дали сте съгласни, или не. Аз не се нуждая от вашето съгласие. Това са разсъждения, които ще ви са полезни в бъдеще...

 

Първият_предвестник

[Слънчева]

...

Сега, в ума ви може да се яви мисълта: Защо трябва да се говори за срама? Има толкова важни въпроси, върху които може да се говори, че дойде до срама! Срамът е необходим. – Кога? – Когато човек се натъкне на една добродетел, колкото и да е малка тя. Ако не се засрами, той не е разбрал тая добродетел. Когато младата мома срещне един чист, благороден момък, тя чувства срам. Тя казва: Колко по-високо стои тоя момък от мене, по чистота и благородство. Тя го оценява вече, и той става за нея идеал, който се стреми да постигне. Тя започва да говори на себе си: Слушай, ти трябва да бъдеш по-умна, да знаеш, че има хора по-благородни и добри и да се стремиш към тях, а не само да гледаш през прозореца. Момата прави психологически анализ на себе си. Който не може да се срамува, не може да цени нещата. Ще се засрамиш, защото срещаш човек по-добър, по-учен от тебе. Да се срамуваш пред една добродетел, това значи, да благоговееш пред нея, като пред един ангел, опитността на когото не може да се сравни с тая на цялото човечество. Представете си, че един такъв ангел мине пред вашия прозорец. Вие ще се засрамите пред него и ще си кажете: Велики неща съществуват в света, за които нищо не съм подозирал. На същото основание и момата, като види младия момък, се засрами. – Защо? – Защото е пожелала да притежава неговата външна форма. Това е първият момент. После тя започва да мисли и разбира, че външната дреха на момъка не е самият момък.

Кога момата изпита първия срам? – Когато се намери пред дървото за познаване на доброто и злото. Тя яде от неговия плод и, като съзна погрешката си, засрами се и каза: Свърши се всичко! Покрай срама, в нея се яви чувството на безочливост. Тя пожела да скрие престъплението си и излъга, като каза, че е намерила елексира на живота, т. е. това, което и Бог носи в себе си. Адам беше първият момък, който се увлече след Ева – първата мома. И той яде от забранения плод и сгреши. След това и двамата видяха, че са голи и се засрамиха. Понеже се страхуваха от Господа, скриха се от лицето Му, да не ги намери. Те съзнаха грешката си и помислиха, че всичко е свършено с тях. Но Оня, Който ги е създал, започна да ги търси из градината: – Кога ги викаше Бог? – Надвечер, след залязване на слънцето. Така е писано в Битието. „Надвечер“ разбира старините на живота. Докато са били млади, първите човеци яли и пили, за нищо не мислили. Щом дошли старини, те се огледали в огледалото и се засрамили; косите им побелели и окапали, оголели, остарели. С горчивина те съзнават положението си и казват: Отидоха светлите дни на нашия живот! Това е анализ, който душата си прави.

Първият_предвестник

[Слънчева]

И срамът, като проява, е неизвестна величина. Щом го изучите, разберете неговото естество и неговия произход, той става за вас известна величина. Коя е подбудителната причина да се яви срамът в съзнанието на човека? Какъв отпечатък оставя срамът на човешкото лице? Трябва ли човек да се срамува, когато любовта проникне в сърцето му? Трябва ли той да се срамува, когато светлината проникне в ума му? Трябва ли да се срамува, когато силата влезе в тялото му? Тогава, положително, или отрицателно чувство е срамът? Според мене, срамът е известно отношение. Ти правиш връзка с човек, когото не познаваш. Момата няма право, като види красивия момък, да го пожелае. Тя не го познава още! Срамът произтича от факта, че тя пожелава момъка, прави връзка с него, без да го познава. Затова, именно, срамът е негативно, отрицателно чувство. Момата започва да се колебае и смущава, какви ще бъдат последствията на тази връзка. И бедният се срамува, когато се намери пред отворената каса. Той се нуждае от пари, но не смее да иска от приятелите си. Най-после, Провидението го изправя пред отворената каса на някой добър човек. Той поглежда към касата, обикаля я, мисли, бори се, докато простре ръката си към нея и бръкне вътре. Вземе малко пари, но наведе главата си надолу; срамува се, бори се със съвестта си. Върви по пътя с пламнало от срам лице. Който го срещне, поглежда го и се пита: Какво става с тоя човек? – Нищо особено. Не, касата, парите в джоба му произвеждат в него цяла пертурбация. Той е минал през голямо сражение. Мислел си, че, като вземе пари от касата, ще уреди работите си. С пари от чужда каса работите не се нареждат. Беднякът е създал неправилно отношение с господаря на касата, а не със самата каса.

Днес всеки се пита: Как мога да се освободя от срама? – По два начина. Първо, като се откажеш от възможността да правиш престъпление; второ, като приложиш любовта. Значи, срамът се замества с любовта. Срамът е отрицателно качество, но то помага на човека. Докато придобие любовта, то е необходимо. Срамът е първото условие за развиване на съвестта. Когато съвестта мъчи човека, че не помогнал някъде, че не направил известна услуга, той започва да се срамува. След срама иде съжалението и други чувства. Срамът е проява на ума, на интелекта, а не на сърцето. Като направиш някаква погрешка, ти се засрамваш и започваш да мислиш, как ще погледнеш в лицето майка си и баща си, как ще погледнеш приятелите си, познатите си. Срамът предпазва човека от хиляди опасности, които могат да го сполетят. Срамът е най-малката болка, която човек изпитва. Засрамиш се, значи, боли те, че си направил нещо, което не е в реда на нещата. Ако пренебрегнеш срама, като най-малкото предупреждение пред някакво зло, ти ще се натъкнеш на най-големите противоречия и страдания. Срамът дрънне на звънеца, предупреди човека да се спре пред престъплението, което е намислил да прави. Ако обърнеш внимание на това дрънкане, на това предупреждение, ще се освободиш от страдания; ако не му обърнеш внимание, ще се натъкнеш на страдания и изпитания...

Първият_предвестник