Jump to content
Порталът към съзнателен живот

ужасно състояние


Recommended Posts

лятото на 2015 се запознах с едно момче.Всичко беше добре нещата се развиха много бързо-годеж и заживяхме при неговите родители.аз не работих търсех работа той караше по 12 часа и аз бях сама.исках на квартира но той не искаше.оказа се че съм бременна.Много се зарадва.аз изведнъж на фона на всичко това изпаднах в някво състояние започнах да не говоря с него всичко беше тъпо безинтересно.плачех и забравих да спомена че по това време пиех есобел 20 и деаксит.психиятърката каза да ги спра.Момчето си пиива и няколкопъти се развикваше и ме изложи пред познати.Можи би с мето мълчание и плачене той ме питаше кво има аз не казвах какво чувствах и той се ядса и ме пита ще се ожениш ли за мен казах не.и ме изгони.техните също ме дранеха.тръгнах си.последваха заплахи да се върна да родя и да съм се махнела.още повече с изплаших.и в страха си реших да направя аборт.само аз знам какво изживях.бях го блокирала отсякъде.Но го отблокирах и той ми се извиняваше колко съжалявал.казах че съм направила спонтанен рно по късно казах истината.майка микато разбра че говоря с него започнаха скандали да ме гони при него но аз не исках защото не ми беше добре.тези разговори с него скандали с майка ми продалжиха доста месеци.през тва време ми изписаха есцитил и деаксит.заминахме с майк ами в белгия при сестрами.и от там продължих пак да го трся майка ми ми абранявяха и така до април тази година.той каза край забрави ме.сега незнем кое доведе до тази история .аз се обвинявам че заради моята депресия стана така а майка ми кава че заради неговото отношение ме е потискало и затова сее получи депресия.Нараних много хора и себе си.майка ми неможе да повярва че аз направих това.исках да съм като другите да си имам мъж дете но заради моето състояние незнам. В момента съм в малкия град без работа не се чувствам да работя всичко ми е безинтересно тъпо апатично отношенията със семейството не добри неми се говори не искам да живея постоянно имам натрапливи мисли че за какво да живея нямя смисъл и не ме радва нищо обърках си живота.нямам познати защото бях от 8 години в Бургас.оправяла съм се сама а сега имам страх несигурност;абе всичко е черно и лошо;смених психиатърката .сега пия золофт 100 и амитрипталин.почти 10 год  прекъсвания пия антидепр.Баща ми почина 2013 голям удар за мен.тази ми каза и психотерапия при Камен андонов.искам да се оправя на 33 год съм а искам без лекарства ;Моля ви посъветвайте ме как да излезна от тази коварна депресия тя ме разби .....

Линк към коментар
Share on other sites

Описваш как момчето е казало и искало еди си какво, как майка ти иска от теб еди си какво, как ти самата си казала не, направила си аборт и някакси ти е било тъпо... Описваш обаче така, сякаш думите ти идват от някаква кутия, в която не си много наясно какви процеси протичат, какво има, накъде е тръгнало... 

Какво искаш от живота си ти самата? Какви са мотивите ти за отказа? Наясно ли си какво желаеш по отношение на семейния си статус и от кого? Обичаш ли това момче, хармонираш ли с него - в кои сфери да, в кои не - битово прагматично, емоционално и характерово, интелектуално, социално, приятелски кръгове? Познаваш ли се? Доколко смяташ, че живееш СВОЯ живот и доколко оставяш други да ти вземат решенията, а ти действаш заобиколно? Понякога правиш ли каквото си искаш, сякаш на инат, а в лицето на човека се съгласяваш? Какви са целите в живота ти в следващите 5 години, ако би била извън депресивните преживявания? А през следващите десет? 

Линк към коментар
Share on other sites

явно не се познавам.икам да сеоправя да съм като нормалните хора - семейство дете но дали ще стане незнам.майка ми прецени че не е стока момчето.преди не съм слушала никой но в момента се страхувам от всичко.несигурна в себе си.невиждам светлина.объркана 

Линк към коментар
Share on other sites

Майка ти иска нещо... За да знаеш ти какво искаш, е нужно да видиш какво има в теб, какви страхове имаш. Едва като ги преработиш, започваш да се познаваш, да си вярваш, да се доверяваш на потенциала си, да знаеш коя си, какви са целите ти. Сега живееш "на автомат" и оставяш непознатото в теб и другите наоколо да определят живота ти... 

Линк към коментар
Share on other sites

Именно за депресията говоря през цялото време. Просто направи връзката - освен, разбира се, ако не търсиш замазване с химия, с което да увековечиш целия процес Това, че имаш дереализация и тревожност зад нея, която тъй като не е решавана, те депресира, говори единствено, че... не познаваш причините за тревожността, които те депресират. 

Какви са причините? В психиката ти са: базисни убеждения, през които пречупваш автоматично реалността изкривено. Какви по-точно? В писмото ти прозира наличието на ясно изразен мазохизъм, през който оставяш някой си авторитет да ти взема решенията от една страна, а от друга, без сама да знаеш защо, отреагирваш бунтарски, което отново е реакция на себепотъпкващи програми. Но, отвъд това, правиш всичко това автоматично, не се познаваш. Докато така не се познаваш, дори разбирането ти за причината за депресирането ти е механично - така питаш за нея, сякаш е нещо паднало от някъде си... Не е - от ума ти идва. А решението може да бъде стратегически устойчиво, когато с помощта на психотерапевт се опознаеш, промениш мисленето и базисните си вярвания, а оттам и възприятието си за себе си, другите, света и живота си. Едва тогава ще живееш своя живот,. ще знаеш какво искаш и как да го постигнеш. Ако действително търсиш реална помощ, намери добър психотерапевт, съдействай му с всички сили с мислене, чувстване, осъзнаване и поведение и намери себе си! Тогава депресията си отива. 

Засега заявката ти е механична - търсиш механичен отговор, нещо което да ти махне гадните усещания. Ако това искаш, потърси психиатър. В рамките на пет минути ще ти изпише стандартна комбинация от антидепресант плюс транквилант, които ще потиснат усещанията ти. А ведно с това, ще хронифицират състоянието ти... Аз бих избрал по-горе описания път! 

Линк към коментар
Share on other sites

Състоянието ти е такова, че колкото и да ти отговаряме на този въпрос, ти не го чуваш, не го четеш и не го разбираш. В рамките на няколко дена си задала този въпрос на 3 месата, На две от тях съм ти отговорила лично. В последните 4 часа го задаваш за втори път. Виждам два варианта или избери психолог, терапевт при който да започнеш терапия или се свържи с психиатъра, за да дадеш обратна връзка за медикаментите, които не ти дават облекчение.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 1 month later...

Здравейте, не знам дали е уместно да се включа, но да разказа и моя случай. Забременях след операция и ин витро оплождане. Но около 8 г.с. се наложи да направя аборт заради т.нар. "Кухо яйце". Приех някакви си, че това е правилното решение, защото в плодния сак нямаше ембрион и се подложих на съответната процедура, защото от медицинска гледна точна бе най-доброто решение. После плаках, но след два-три дни се върнах на работа и всичко продължи. Сякаш не си дадох време да го изживея, а го "погребах" в себе си. Абортът беше на 13 юни. До преди 3 седмици висчко сякаш бе наред, когато изведнъж получих сърцебие, ужасно чувство за безпокойство и страх. Страх от съседите си и от това, че се събират на една бесетка, страх да си стоя вкъщи, необяснимо безпокойство(поне за мен). Купих си билкови таблетки за нервите и цветна есенция на д-р Бах за страхове. Започнах да ходя на йога, да си водя дневник и да се опитвам да си прилагам ТЕС. Нещата се облекчиха, но все още се чувствам дискомфортно. Плаче ми се, тъжно ми е, започнах да пиша и по форуми с жени с моите проблеми...Някакси в мен има една непримиримост, сякаш не мога точно да осъзная какво ми се случва, като вътрешна борба.  Споделям, говоря с майка си, със сестра си, с мъжа си, но сякаш имам някакъв блокаж. Моля за помощ или за някакъв съвет?

Редактирано от Калинашка
Линк към коментар
Share on other sites

Седни и спокойно започни да описваш всичко което те безпокои.Не спира, докато не запише6   всичките си страхове.

След това, прочети написаното, тегли две черти  под него и обори писмено, всичките си страхове и притеснения.

Линк към коментар
Share on other sites

В 16.09.2016 г. at 20:09, д-р Тодор Първанов каза:

Седни и спокойно започни да описваш всичко което те безпокои.Не спира, докато не запише6   всичките си страхове.

След това, прочети написаното, тегли две черти  под него и обори писмено, всичките си страхове и притеснения.

Много ви благодаря!

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави...