Az96 Добавено Юли 8, 2016 Доклад Share Добавено Юли 8, 2016 (edited) Здравейте, замислям как сама да си помогна ,но нещата вече излизат извън контрол и аз не мога да контролирам самата себе си .. Реших да потърся помощ тук , ще Ви бъда много благодарна ,ако можете да ми дадете съвет . Ще бъда кратка до колкото мога . Проблема е ,че от близо една ,дори две години не съм аз ,изгубих себе си ,не мога да изляза от тази дупка ,колкото и да се боря с този всекидневен ужас ..Последната година много преживях , разбрах ,че съм осиновена , разделих се с първата ми любов ,която обичах повече от себе си и той беше смисъла на всичко,оставих го ,защото просто спрях да съм важна ,постоянно се караше с мен за всичко без да съм виновна ,ревнуваше ,задушаваше ме , никога не говореше за чувства ,поне последните 2 години , приемаше ме за даденост , като негова вещ , всичко ,всичко правих за него ,но винаги беше недоволен , нямаше романтика ,мили жестове ,пълен егоист и непукист, от различни градове бяхме , той идваше първата година ,после другите 2 аз ходих,трудна работа , постоянно си търсеше за какво да се скара с мен , никъде не ме пускаше ,нито кафе ,нито нищо ...Аз всичко преглъщах,всеки ден в нервни кризи , разделяхме се пак се събирахме и винаги едно и също. С майка си постоянно се карах ,от двете страни ме подлагаха под стрес и така ... Като малка съм тормозена постоянно ,физически и психически . И постепенно, малко по малко взех да имам проблемите .. Чувствам се все едно в сън ,сънено ми е ,уморено ми е ,колкото и да почивам , нямам желание за нищо , постоянно ми е нервно, все едно постоянно ток минава през цялото ми тяло,имам тежина в гърдите ,сякаш не мога да дишам , действията забавени , рефлексите също ,постоянно забравям , концентрация никаква ,не мога да изпитам радост от нищо ,безразлично ми е всичко, между много хора ставам още по -нервна ,искам да избягам, чувствам се неуверена и странна .. От малка съм странна и нервна ,но сега вече ,нямам контрол,не мога дори за малко да се отпусна, всичко ми е нереално ,мътно и това ме плаши ,полагам усилия да се "събудя" поняго успявам ,но за кратко , страх ме е ,че полудявам или че може да съм на път ,отчаяна съм ,аз не живея , аз само съществувам .... Знам ,че не съм "луда" , преди година ,психолога в гимназията ми каза ,че съм с лека депресия ,но си мисля ,че вече ,не е само това ... Благодаря Ви предварително .. Редактирано Юли 8, 2016 от Az96 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
M.Nickolov Добавено Юли 8, 2016 Доклад Share Добавено Юли 8, 2016 (edited) преди 4 часа, Az96 каза: Здравейте, замислям как сама да си помогна ,но нещата вече излизат извън контрол и аз не мога да контролирам самата себе си .. Реших да потърся помощ тук , ще Ви бъда много благодарна ,ако можете да ми дадете съвет . Ще бъда кратка до колкото мога . Проблема е ,че от близо една ,дори две години не съм аз ,изгубих себе си ,не мога да изляза от тази дупка ,колкото и да се боря с този всекидневен ужас ..Последната година много преживях , разбрах ,че съм осиновена , разделих се с първата ми любов ,която обичах повече от себе си и той беше смисъла на всичко,оставих го ,защото просто спрях да съм важна ,постоянно се караше с мен за всичко без да съм виновна ,ревнуваше ,задушаваше ме , никога не говореше за чувства ,поне последните 2 години , приемаше ме за даденост , като негова вещ , всичко ,всичко правих за него ,но винаги беше недоволен , нямаше романтика ,мили жестове ,пълен егоист и непукист, от различни градове бяхме , той идваше първата година ,после другите 2 аз ходих,трудна работа , постоянно си търсеше за какво да се скара с мен , никъде не ме пускаше ,нито кафе ,нито нищо ...Аз всичко преглъщах,всеки ден в нервни кризи , разделяхме се пак се събирахме и винаги едно и също. С майка си постоянно се карах ,от двете страни ме подлагаха под стрес и така ... Като малка съм тормозена постоянно ,физически и психически . И постепенно, малко по малко взех да имам проблемите .. Чувствам се все едно в сън ,сънено ми е ,уморено ми е ,колкото и да почивам , нямам желание за нищо , постоянно ми е нервно, все едно постоянно ток минава през цялото ми тяло,имам тежина в гърдите ,сякаш не мога да дишам , действията забавени , рефлексите също ,постоянно забравям , концентрация никаква ,не мога да изпитам радост от нищо ,безразлично ми е всичко, между много хора ставам още по -нервна ,искам да избягам, чувствам се неуверена и странна .. От малка съм странна и нервна ,но сега вече ,нямам контрол,не мога дори за малко да се отпусна, всичко ми е нереално ,мътно и това ме плаши ,полагам усилия да се "събудя" поняго успявам ,но за кратко , страх ме е ,че полудявам или че може да съм на път ,отчаяна съм ,аз не живея , аз само съществувам .... Знам ,че не съм "луда" , преди година ,психолога в гимназията ми каза ,че съм с лека депресия ,но си мисля ,че вече ,не е само това ... Благодаря Ви предварително .. Здравей, не съм от скоро във форума но и не съм най-компетентния в сравнение с модераторите/психотерапевтите тук, обаче и аз съм бил с такова състояние доста дълго време и провеждам психотерапия която ме промени тотално. Мое мнение е, че всичко това се дължи на стрес от това, че нямаш самочувствие, не знаеш коя си и не се цениш. Оплакванията на физиологията идват само от стрес. Психотерапията е най-бързия вариант, не трябва човек да си губи времето в лошото. Редактирано Юли 8, 2016 от REAL_person д-р Тодор Първанов, Az96 и Лина Коцева 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Юли 9, 2016 Доклад Share Добавено Юли 9, 2016 Oплаванията Ви наистина се дължат на стрес.Въпроса е как да го овладеете .Най-добре с помощ на психолог, но и в нета има достатъчно препоръки.Въпроса е, да сте постоянна в изпълнението им. Лина Коцева и Az96 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Az96 Добавено Юли 10, 2016 Автор Доклад Share Добавено Юли 10, 2016 В Friday, July 08, 2016 at 20:53, REAL_person каза: Здравей, не съм от скоро във форума но и не съм най-компетентния в сравнение с модераторите/психотерапевтите тук, обаче и аз съм бил с такова състояние доста дълго време и провеждам психотерапия която ме промени тотално. Мое мнение е, че всичко това се дължи на стрес от това, че нямаш самочувствие, не знаеш коя си и не се цениш. Оплакванията на физиологията идват само от стрес. Психотерапията е най-бързия вариант, не трябва човек да си губи времето в лошото. В Saturday, July 09, 2016 at 9:59, д-р Тодор Първанов каза: Oплаванията Ви наистина се дължат на стрес.Въпроса е как да го овладеете .Най-добре с помощ на психолог, но и в нета има достатъчно препоръки.Въпроса е, да сте постоянна в изпълнението им. Нещо много дълбоко е знам го ,хората са казали всичко е в главата ,много ми е трудно да живея така,ще последвам съвета Ви ,благодаря много Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Юли 10, 2016 Доклад Share Добавено Юли 10, 2016 (edited) Стресът е следствие на изкривено пречупване на реалността. Не променим ли вътрешната си ситуация, външните се повтарят, резонирайки с това, което е в нас. Осиновена си. В осиновената психика съществуват дълбоки страхове (интроекти, програми) за отхвърляне и изоставяне, което прави възприятието на живота болезнено. Това са програми, заложени още от преди раждането, когато биологичните ти родители са решили, че не те искат., което още от корема на момичето, в което си расла като зародиш, е дало послания: нежелана съм, отхвърлена съм, необичана съм,животът, обичта и щастието ме отритват .. Зависи и колко време и дали си била в сиропиталище - това оказва влияние. Споменаваш и за малтретиране от осиновителите ти. Аз не виждам как можеш сама да преодолееш трайно, цялостно и дълбоко програмите, които виреят в теб и те правят нещастна. Според мен имаш нужда от психотерапия с психотерапевт, който отвъд анализа, когнитивните, хипнотични и др. подходи, владее добре психотелесни методики. Те са подходящи при заложеностите, които имаш ти. Ако желаеш, пиши ми на л.с., за да ти препоръчам психотерапевт в София, която също е осиновено дете и е минала по пътя... Разбира се, зависи какво искаш - дали цялостна и стратегически благотворна за целия ти живот работа по изчистване и оцялостяване или само механичен стрес мениджмънт по отношение на сегашната ти ситуация. Ти си реши! Сега, от друга страна, нито си кой знае колко зле, нито пък в психиката ти (това, за което говоря по-горе) са заложени кой знае какви неща. Да, осиновена си, минала си през известни преживявания. Да, но има много осиновени и всеки човек преминава през своите си нещица. Та, нищо особено не става с теб. Прости по-горе ти казвам, че ако търсиш тактическо решение - стрес мениджмънтът върши работа. Ако ти се поработва по себе си стратегически и цялосто - споменатата психотерапия е нещото. Редактирано Юли 10, 2016 от Орлин Баев Az96 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Az96 Добавено Януари 29, 2017 Автор Доклад Share Добавено Януари 29, 2017 Благодаря Ви г-н Баев, винаги с полезни и изчерпателни отговори... Единственото ,което искам е да дишам отново свободно , с брясък в очите, жизнена и "нормална" .....Да изпитвам радост от самосебе си, не да се насилвам да мисля положително. Страх ме е ,че няма да успея да се измъкна от тази дупка ,знам,че все още не съм луда ,но знам и че съм различна . Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Януари 30, 2017 Доклад Share Добавено Януари 30, 2017 Да, но животът е диалектичен. А какво е диалектиката? Това е виждане и на трудното и на щастливичкото отгоре, от позицията на учене и от двете. Ако прилепваме към желанието си за щастие, със сигурност поддържаме нещастието си. Прегръщайки с любяща благодарност страданието си, знаейки че е нормална част от земния учебен процес, извличаме от него бисерите на мъдростта. Тогава вместо да се залепяме емоционално към земното радване, сме през повечето време в обичането. Любовта обаче е нещо много фино, различна е от подскачащата обичайна радост и удоволствие. Тя синтезира и болката и удоволствието в единна система, учи се поравно и от двете! Пиша горното, за да кажа, че заявката "искам да съм нормална", когато идва от съзнание, вкопчено единствено в хубавичкото,гарантира продължаването на мъката. Заявката е валидна обаче, когато сме нормални от позицията на Себе си, живеейки като души и вършейки работата си на студенти в този земен живот! Az96 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Az96 Добавено Януари 30, 2017 Автор Доклад Share Добавено Януари 30, 2017 Така е ,разбира се животът е кръговрат, трудностите са за да ни пречистят ,за да осъзнаем ,кое наистина е важно и правилно,за да помъдреем и когато изпитаме радост да я оценим ,да не е даденост ...Уроци,поуки,осъвършенстване, поглед на нещата в дълбочина... Забелязала съм ,че преди година енергията ми идваше от злоба,хъс, надмощие.. А сега съм някак толкова смирена,по-тиха,по-широкоскроена.. Мисленето ми винаги е било по-задълбочено,в нещата,анализирам себе си ,хората, доста хора ме мислят ,дори за странна заради това.. Казвали са ми ,че съм мислела като доста по-голяма.. Проблемът е там ,че помагам на много хора със съвети и почти винаги съм права,но на себе си -не особено.. Всичко ми е безразличено , нямам хъса, опората ,все се хващам като удавник за сламка ,за човек,за цел и после пак..Празноотаа..Безчувствие, апатия.. Трябва да се хвана за себе си ,знаамм Орлин Баев 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Януари 30, 2017 Доклад Share Добавено Януари 30, 2017 За Себе си, да! Az96 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Януари 30, 2017 Доклад Share Добавено Януари 30, 2017 преди 7 часа, Az96 каза: Проблемът е там ,че помагам на много хора със съвети и почти винаги съм права, Това не е проблем, а психологичен механизъм, човек дава най- много от себе си онова, от което има най-голяма нужда. Ти имаш огромна нужда от съвет, от човек, който да ти даде посока и да бъде прав. Даваш го на хората не защото имаш необходимост да го правиш за тях, а защото имаш нуждата да го усетиш за себе си. Обърни го към себе си и помисли, ако ти си съветващият себе си, какъв най- добър съвет би си дала? Az96 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Az96 Добавено Януари 31, 2017 Автор Доклад Share Добавено Януари 31, 2017 (edited) Да, така е -може би... Аз какъвто й съвет да си дам -все тая.. Трябва промяна,дълбока,в мисленето,във възприемането,но сама не ми е възможно.. Това е все едно да запчна от нулата,все едно да стана друг човек ,а това е страшно трудно, понеже не ми допаднат промени... Редактирано Януари 31, 2017 от Az96 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Az96 Добавено Януари 31, 2017 Автор Доклад Share Добавено Януари 31, 2017 Здравейте ,сега се сетих за някой странни случки.. Реших да споделя и да попитам, дали и на Вас са се случвали... Преди около 6 месеца се случи нещо,работих си аз в магазина (на морето) и нищо особено, всеки ден един и същ ,дразнещи туристи, нерви, скука, работа по 11 часа.. В един миг светкавично и неочаквано ме изпълни едно чувство... Бях седнала на бордюра и беше се успокоила навалицата от севдо -туристи.. Получих мисля за първи път в живота си такова усещане за спокойствие , радост,прилив на енергия и ентусиазъм , всичко стана ярко,цветно , живо,красиво,все едно в прекрасен сън , бих го сравнила с Рай ..Помислих си : - Боже, какво се случва, какво ми става , защо всичко е толкова красиво.. След около 20,30 Мин.пак станах същата , нервна, неспокойна, мрачна и апатична Друга случка ,случва се през 3,4 месеца , изведнъж от нищото : Удря ме нещо ,все едно по главата,уж дежа-вю ,в маркет съм и изведнъж получавам усещане ,че съм била там, със същия човек ,по същото време и се случвало преди .. Отивам на напълно непознато място, за първи път и получавам същото усещане и предчувствия дали е на добро, че съм там или не .. Хора , непознати по улицата и бам, изведнъж ми се струва ,че познавам един от всички много добре,но реално ,аз не го познавам,виждам го за първи път... Какви би били тези усещания? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Януари 31, 2017 Доклад Share Добавено Януари 31, 2017 Нормални, случват се често на хората. Az96 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Януари 31, 2017 Доклад Share Добавено Януари 31, 2017 Сама наистина не може да го направиш, защо тогава не посетиш психолог? Az96 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Az96 Добавено Януари 31, 2017 Автор Доклад Share Добавено Януари 31, 2017 Направо психиатър ще посетя,но битовизма ме е погълнал,все пари няма,време, последно време местя градове, работа, търся си късмета, пари, сигурност.. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Az96 Добавено Януари 31, 2017 Автор Доклад Share Добавено Януари 31, 2017 (edited) На какво се дължи докторе? Това с първата случка? Втората може би близки от минали животи,в което аз не вярвам..Съдби,карми, сродни души, минали животи- пълни глупости за мечтатели,за успокоение на песимиститее.. Редактирано Януари 31, 2017 от Az96 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Януари 31, 2017 Доклад Share Добавено Януари 31, 2017 (edited) Изчерпал ти се е адреналина.Когато той се изчерпи/от напрежението в което си била/, идва пълно спокойствие. После постепенно той започва да се синтезира и човек пак си е напрегнат.На това изчерпване се дължи този феномен- колкото по-силна е една паник атака, толкова по - бързо свършва. Това го знае всеки с паник атаки-в началото те са по силни и тогава има много спокойни моменти, с времето стават по-слаби и дори изчезват, но тревожността е постоянна- паниката изчерпва бързо адреналина и после идва успокоение. Редактирано Януари 31, 2017 от д-р Тодор Първанов Лина Коцева и Az96 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Януари 31, 2017 Доклад Share Добавено Януари 31, 2017 (edited) Ти досега вдяна ли нещо от това, което ти казахме или си се въртиш в приказване на себе си, без да ни четеш нито в темата си, нито да поогледаш другите теми? Какви, за Бога, ще ги дириш при психиатър? А и не забравяй да отвориш още на 37383839 места темите си, че белким многото баби да помогнат! А и всеки отделен въпрос в нова тема - суууупер... И все пак - какво според теб може да ти помогне един средно статистически психиатър? Редактирано Януари 31, 2017 от Орлин Баев Лина Коцева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Януари 31, 2017 Доклад Share Добавено Януари 31, 2017 В случая наистина адреналинът обяснява всичко. Обаче изказването ти за "глупостите" наистина е глупаво! Az96 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Az96 Добавено Януари 31, 2017 Автор Доклад Share Добавено Януари 31, 2017 Да , ясно, благодаря Ви ,тоест нормалното е средното ниво на адреналин.. То и липсата изобщо не беше зле хахаха Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Az96 Добавено Януари 31, 2017 Автор Доклад Share Добавено Януари 31, 2017 (edited) Г-н Баев може би е глупаво,но това е мое мнение, докато не видя и не чуя не вярвам..Опитвам да съм реалистка ,да мисля с логика и аргументи .. Редактирано Януари 31, 2017 от Az96 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Януари 31, 2017 Доклад Share Добавено Януари 31, 2017 (edited) Да, компютърът също го прави, без да има грам човешко в него... Интересно ми е какво търсиш във форум за съзнателен живот, посветен на Беинса Дуно и разширяващото се съзнание, при положение, че както казваш, блокираш каквото и да е разширяване чрез живеещите в теб сугестии на двумерното квадратно мислене, които си приела за свои, каквито никога не са били... Още по-интересно ми е, че споменаваш реалността, при това наричаш реалност една трилионна част от спектъра на реалността и твърдиш, че тази миниатюрна част е реалността... Редактирано Януари 31, 2017 от Орлин Баев Обединяване на две теми на един и същ автор в една Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Az96 Добавено Февруари 1, 2017 Автор Доклад Share Добавено Февруари 1, 2017 (edited) Може и грешно да мисля и да съм "кон с капаци" ,не го отричам, чрез такъв модел на мислене съм възпитана,мога да приема и други истини , мога да приема всичко като добре дошло , всичко е строго индивидуално,за всичко има причина,нищо не е случайно,по тази логика може да се приеме и че всичко е възможно.. Темата е дълга и има много тънкости и гледни точки. По-точно казано съм малко раздвоена относно някой теми ,хем -Да ,хем -Не ,в днешно време хората се чудят в какво да вярват, повече вярата е нож с две остриета,хем иска да вярва в хубаво , новото, промяната и дълбоко ,хем доста често остава разочарован ,не твърдя ,че не е възможно дадено нещо ,а просто ,че е малко по-трудно за вярване... Човек вярва в това ,което желае да е истина...И щом пожелае да е истина ,то ще стане... Що се отнася до мистичното и мъглявото някъде там ,доста хора са на "две" , понеже е нещо непознато за тях ,чуждо и неизвестно ..Не ме разбирайте грешно... Редактирано Февруари 1, 2017 от Az96 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Февруари 1, 2017 Доклад Share Добавено Февруари 1, 2017 Никой не е по-голям или по-малък, а аз също съм расъл в напълно атеистично семейство. Казвам само, че наблюденията ми показват следното. Когато човек започне да преработва страховете, а оттам и характера си, в хода на работата в него се ражда, разтваря се ново съзнание. Дали ще го наречем духовност или човещина, сърцатост, обич, няма значение. Но, когато се налага преобразуването на дълбоко заложени характерови черти/ страхове. схеми, без изключение се получава въпросното разтваряне за сърцата човещина. През нея човек оценява малките мигове и нещица, намира призванието и посоката си много ясно, вътрешно директно преживява свързаност с радостта и болката на всяко чувстващо същество, човек или растение. Дотук о'к, както и да го наречем, случва се, описал съм го в статиите си и твърдя, че при сериозни и дълбоки, комплицирани и здраво преплетени казуси именно това разширение е, което дава тласък за цялостно решение. Тласък, който и най-добрите, но материалистични психотерапевтични направления не успяват да постигнат - не че са лоши, но стигат до някъде и буксуват. Дотук добре. В психотерапията обаче съществува практиката на регресия. Аз самият я правя. Когато спомените на ума и свойството му да конструира паметови следи се наиграе, човек влиза в едно дълбоко, изцяло различно състояние, в което мозъчната дейност притихва, а спомените са различни, не от главата, а от душата идват. Както и да е.... Az96 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Az96 Добавено Февруари 1, 2017 Автор Доклад Share Добавено Февруари 1, 2017 (edited) Така е ,духовност, човещина,състрадание,все морални ценности показващи -осъзнатост и душа.. Аз специално докторе мога да кажа, че съм постигнала горе-долу средно ниво на духовност.. Големият въпрос идва от там .. Какъв си , какъв трябва да бъдеш, защо си такъв и кое е най-доброто за теб ?! Тогава стават противоречие,аз съм човек с ценности и приоритети и се придържаме към тях , лошото е ,че много хора нямат осъзнатостта ,повърхностни са и материални..И когато видят някой наивник ,добряк го смазват ... Което говори лошо. Често явление е осъзнатите хора и моралните да поемат цялата тежест на тези си качества,за това навярно има по-слаби психики и свръх чувствителни хора. Но , безспорно човека трябва да е истински Човек .. Дълга е темата ..... Редактирано Февруари 1, 2017 от Az96 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.