За агресията по пътищата и механизмите за нейното овладяване

[Човек_88]

Здравейте, приятели. Напоследък все повече чувам новини и ставам свидетел на събития, свързани с агресията по пътищата. Шофьорите вече станаха много, процедурата по сдобиване със свидетелство за управление на МПС - по-улеснена, пътищата и инфраструктурата - предразполагащи към нарушения. Предвид присъщата ни байганьовщина и изнервеност, както и огромните вътрешни конфликти и дефицити на голяма част от шофьорите, картинката по родните пътища е повече от ясна. Кой вариант според вас е по-добрият? От една страна - човек да не обръща внимание на такива индивиди, или от друга - да спори, да се кара и да се бие с тях? Вероятно първият вариант е по-добър, но лошото е че тук, в едно сравнително спокойно състояние, картинката е много по-различна от моментната и афектна реакция на пътя, при която за секунди ни се вдига адреналинът и нервите и почти губим способност за адекватна и разумна преценка на обстоятелствата. Разбира се, 5 минути след това може и да съжаляваме, но станалото вече ще е станало. Според мен първият вариант с неглижирането на идиотите е по-добър, тъй като едно преглътнато его от наша страна би било по-добре от разправия с простаци, отмъщения, войни, полиция, прокуратура, дела, евентуално затвори и т.н. От друга страна пък можем ли все ние да сме тези, които преглъщат егото и си казват "от мен да мине"? Това не винаги има здравословни последствия както във физически и психически план.

Според мен лошото на варианта да се пада на тяхното ниво е че има немалко съществуващи опасности - "субектът" да се окаже по-луд от нас, да ни набие, да ни изпочупи колата, да застраши живота и здравето ни и на всичкото отгоре после да подаде пръв сигнал и да извърти нещата все едно той е светец и ние сме започнали първи, или пък ние да го ударим не където и както трябва и да вземе да падне и да се контузи сериозно, или още по-лошо - да пукне /има и такива случаи/. Като нищо можем да си навлечем на главата едно дело за хулиганство и/или телесна повреда например.

Ако пък си мълчим, тези индианци си мислят че постъпките им винаги ще остават безнаказани и ще продължават с още по-голяма увереност да наглеят. Ако всеки си каже "този ще си намери майстора" и прехвърли отговорността на друг, като преглъща мазохистично обидата и несправедливостта, това не би ли било златна среда да развъждане и развитие на такива гамени?

Лично вие как успявате да намерите баланса между това да си премълчите и да запазите сигурността си и между моментното си желание да слезете и да раздадете "справедливост" на лайното отсреща? Идеята тук е не да се потискаме и да преглъщаме пораженчески, а да назовем начин, по който здравословно да реагираме и да обработваме такъв вид агресия?

Как реагирате вие на отправена агресия към вас?

Моето мнение се върти около 2 хипотези:

1. Ние няма как да превъзпитаме такива хора. И тъй като не можем да ги превъзпитаме, остава да "превъзпитаме" себе си и по-точно да не се ангажираме с техните агресивни чувства и настроения, отправени по наш адрес, като не допускаме те да ни влияят негативно.

2. Себеотстояване - все пак, дори да не ни пука изобщо и наистина, хубаво би било да има някакъв начин на себеизразяване и отстояване - по някакъв цивилизован и култивиран начин да им се покаже че ние не сме "изтривалка" и няма да се съгласим и да търпим всяко тяхно агресивно действие, което пък от своя страна отново ни вкарва в някакъв вид комуникация с тях. Но така ще разберат че ние поставяме някакви граници и следващият път вероятно ще го имат предвид. Ако всеки път мълчим, това няма ли да е открит и доброволен терен за отприщване на същото поведение?

 

Въпросите тук са как да процедираме в такива ситуации и да се себеотстояваме?

[АлександърТ.А.]

Много странно , такава общочовешка и злободневна тема при надзора на псиолозите ? А може би , всички имаме нужда от едно по сериозно обучение  по психология ?

В състояние на стрес , какъвто е всеки пътен инцидент ,Ако запазиш самообладание (липса на емоции) , имаш шанс да реагираш добре .Което значи , че и след година ще си доволен от реакцията си , независимо от видимия резултат .

Няма как човек , да реагира що годе правилно . Ако и през останалото време не постъпва правилно . Военния цял живот се поти , на полигона , За да е в състояние , да проведе една битка както трябва .Това е основното .И разбира се спазване на закона за движение по пътищата .Самото спазване дава вътрешно успокоение на база добре свършената работа ....В словесни схватки се влиза само ако се чудиш как да запълниш деня си или ако си по слаб и ще отклоняваш боя .

При самия конфликт първо се мисли с какво си провокирал случката . Приемаш временно че той е прав и си  търсиш грешките .Това отклонява вниманието от емоциите .

Начина на себеотстояване зависи много от щетите и това кой и колко ще плаща .Това си е търговия и печели  добрия артист . А ето и една случка за цвят : 

Прибирам се с буса към София , уморен и малко изнервен , Заради падналия акумулатор , каращ ме да обмислям всяко намаляване и спиране да не доведе до бутане . На поредното кръстовище заставам в средната лента за на право а от дясно едно изнервено пежо на лентата за на дясно .Светофара е общ .От среща както на много софииски улици от дясно са се наредили паркирани коли .Грешката ми бе че си защитих правото и не му дадох път , след кръстовището да мине в моята лента, Защото не ми поиска  и беше бавен . Явно не бе видял маркировката указваща предназначението на дясната колона .После ме изпревари газейки двойната линия и като по филмите спря от пред .Слезе и говореики тръгна към мен .Добре е когато ти се ежат .Имаш време да се подготвиш . Когато ненадейно опрат нож до гърлото ти , умът скача но кръвното и мускулния тонус са на ниско ниво .И се усещаш като парализиран . Мускулите искат време .Та значи гледам го малко от високо, как крещи и се опитвам да разбера дали е дрогиран .Ентусиазма му не намалява а в главата ми мислите като на ,,студента ". Но се разсеях и буса угасна .Представата че съм с 3ма пътника и на средата на равен участък  и значи трябва да се моля за ток , преля ,,чашата" .Вложих всичко насъбрано в една ругатня и започнах да подготвям за ново стартиране .Угасих всичко и т,н. .Може би моята емоция е уталожила неговата , Не знам но се завъртя и си тръгна .Рискуваики да влеза на ново в кавга подвикнах подире му да стой че ще ми трябва ток . Но не се обърна и отпраши . Добре свърши .А през цялото време чаках повод да се ,,защитя"....В последствие си признах , че агресията ми бе висока . И едва ли можех да му дам урок по правилника за движението .Не беше в състояние за това .Нямаше значение кой е прав .

Редактирано Юли 5, 2016 от АлександърТ.А.

[Човек_88]

Благодаря ти за споделеното мнение. Умишлено съм пуснал темата тук, в полезрението на психолозите, тъй като нейният предмет е пряко свързан и с психологията, тъй като касае агресията и начините за нейното трансформиране, себеотстояване, себеизразяване, различни психологични процеси, ситуации, динамики и т.н. Интересно ми е да чуя и тяхното мнение, а и мисля че би било полезно не само на мен.

[Guest Кермит]

Привет,

темата за пътищата наистина е показателна. Тя е един вид лакмус, представителна история за всички, които участваме в нея.

Има две книги, които разглеждат проблема в цялост. Авторът е Иван Хаджийски, а заглавията са: "Оптимистична теория за нашия народ" и "Бит и душевност на нашия народ".

Прочитайки ги ще си обясниш много от въпросите, които те вълнуват и ще ти дадат ясна представа как да реагираш. Аз ги четох сравнително късно като преди това след 2 шамара на пътя в ситуации, в които бях разбира се прав, реших за себе си поведението. Придържай се към хипотезата си, че нищо и никого не можем да променим. Добави, че като цяло светът е несправедлив и това е в реда на нещата. По-леко ще ти е.

Поздрави!

 

Редактирано Юли 6, 2016 от Кермит

[Човек_88]

Идеята тук е следната: приемаме, че сме попаднали в ситуация, в която друг човек ни е обидил на пътя. Имаме добра самооценка и по-висока гледна точка и приемаме, че това не ни е засегнало или демобилизирало, понеже сме избрали да не го третираме като нещо важно и че "отровата" на обидата е част от другия човек, а не от нас. Избрали сме да приемем, че не можем да променим останалите хора /т.е тези, които са го направили/, че те са си такива и че не винаги всичко в живота е справедливо /понеже може обидата да не е заслужена и справедлива/.

Тук идва въпросът какво става с нашето самоотстояване, себезаявяване и със здравите граници, които следва да имаме? Без значение дали поведението на другия ни засяга вътрешно или не, как да се предпазим, да го парираме и предотвратим?

При горните стратегии излиза, че сме се свили и сме си замълчали и всеки може да ни обижда когато и както прецени - неоснователно, или не. Как да запазим своето достойнство, как да се защитим и как да покажем на другия, че е реализирал отношение, което няма да приемем и търпим?

Ами ако утре такъв човек ни удари, набие и т.н?

 

Редактирано Юни 21, 2017 от Student_21

[д-р Тодор Първанов]

Марк Аврелий пише в своите “Размисли”: “Ако ви дразни някакъв предмет, то виновен е не самият той, а вашето съждение за него. И е по силите ви да промените това съждение”.

Не те разбирам, как може някой да ме обиди. Дай ми дефиниция за обида, може би ти и аз имаме различни дефиниции за това.Много пъти съм давал задача на клиентите си да ме обидят, обещавал съм и награди за това.Давал съм и и достатъчно голям срок за да могат да го направят и .....всички се провалиха.

Аз избирам моите чувства и никой не може да ми ги направи.Тък не говорим за болка или гъдел , а за емоции.

,, Без значение дали поведението на другия ни засяга вътрешно или не, как да се предпазим, да го парираме и предотвратим? ,,

От моя гледна точка въпроса е безсмислен, какво да парирам или предотвратявам?

,,, При горните стратегии излиза, че сме се свили и сме си замълчали и всеки може да ни обижда когато и както прецени - неоснователно, или не. ,,

Е, как ще стане, направи си експеримент-  накарай ме да ти с обидя  и ще те черпя каса бира или нещо по твой избор

.,,Ами ако утре такъв човек ни удари, набие и т.н?,,

Народа казва ,,Куче което лае, не хапе.,,Обикновено е така.

Но аз предпочитам друга пословица ,,Кучетата си лаят, кервана си върви,,

В къщи, имам книга, за подготовката, която се провежда с хората, в църквата на сциентолозите-Том Круз ,Джон Траволта и още доста извести артисти са нейни членове-първите месеци  основната тренировка е в това - да не се обиждат и реагират на никакво външно дразнене.Досещаш се, как става това-часове наред им говорят различни гадости по техен адрес.Така стават неуязвими. Направи го със себе си.

 

[Човек_88]

Разбирам посоката Ви, докторе.

Ето например аз Ви казвам, че Вие сте грубиянин и простак. Това са обидни квалификации, отправени от мен към Вас. Вероятно имате предвид, че аз отправям квалификациите, но Вие решавате дали да ги приемете като обида, тъй като сте господар на чувствата и емоциите си и имайки здрава самооценка, не позволявате чувствата на другите да ви влияят. Това е чудесна вътрешна локализация на контрола.

Дотук добре, но независимо от Вашите вътрешни чувства, как Вие ще поставите здрава граница, при която аз да знам, че Вие няма да позволите да се държа по същия начин следващия път, защото се уважавате и не позволявате да Ви говорят така и да се държат така?

Как това нещо ще се парира, за да не се превърнете в моя "изтривалка" и на мен да вземе да ми хареса да Ви обиждам всеки път като Ви видя някъде. Как аз да разбера, че вие сте човек със здраво самочувствие, щом ми позволявате да Ви обиждам и нагрубявам? Как опазвате своя интегритет пред другите?

 

[д-р Тодор Първанов]

,,Дотук добре, но независимо от Вашите вътрешни чувства, как Вие ще поставите здрава граница, при която аз да знам, че Вие няма да позволите да се държа по същия начин следващия път, защото се уважавате и не позволявате да Ви говорят така и да се държат така?,,

 

В случая, моите така наречени от теб, ,,вътрешни,, чувства ще са смях и забавление, и те ще са породени  от твоята простотия и ,,излагане,,.И тъй, като аз обичам да се смея и забавлявам, дори ще те поощря.

Ти отказваш да разбереш, че всичко което правим, го правим на себе си.

Отказваш и да разбереш, че никой не може да те обиди.

 

,,  Как опазвате своя интегритет пред другите? ,,

Човече, когато Т.Тодоров пишеше против Орлин и мен , някой от нас да се е защитил?  Напротив, аз любопитство наблюдавах докъде може да се изложи. Мои клиенти искаха да ме защитят, но аз ги помолих да не го правят, исках да му гледам сеира.

Много на сериозно се вземаш, давай го по-спокойно.

[Човек_88]

В момента разсъждавам над казаното, дискусията е много полезна и интересна, но признавам, че ми е трудно да направя някои разграничения.

За Тодоров сте прав - там и аз не бих се защитавал. Случаят е клиничен и за него няма по-добро средство от неотбранителната комуникация.

Но имам и още един въпрос, който е малко встрани от дискутираното. Знаете, че при хората, подобно на животните, има едно вътрешно, интуитивно, подсъзнателно чувство, при което отсрещният разбира с кого може да се "ебава" и с кого не. Знае кой до каква степен може да зачита, какво може да опитва и какво не. Има хора, които имат такова излъчване и харизма, че човек дори не си и помисля да не зачита техния интегритет, личност и граници, а дори да опита подобно поведение, скоро след това се отказва.  Подобно на животните в глутницата - има кучета, с които дори нямаш желание да опитваш подобни неща.

Как така едни хора автоматично могат да поставят здрави граници и никой да не се опитва да ги уязвява, а други, въпреки вътрешното спокойствие, не ги поставят и понякога стават обект на опити за провокации и обиди? Да, на тях може вътрешно да не им се отразява, да реагират със смях, да черпят и да поощряват, или пък изобщо да не отразяват случващото се. Но как това влияе на опитите на другите спрямо тях? Примери - попадане на ново работно място, попадане в определена нова социална група, в затвор, арест и т.н.?

И още нещо - аз мисля, че горния ни диалог показва как човек да не се чувства обиден и да не се обижда вътрешно, а не как околните да пазят необходимата дистанция, стопирани от здравото му отстояване и заявяване?

Това че човек се самоуважава значи ли че другите няма да си позволят непристойно поведение? Да, на не го няма да му пука за това тяхно поведение, но ние визираме околните?

Ето, д-р Първанов, представете си, че от утре аз съм Ви колега и изобщо не Ви уважавам и зачитам. Постоянно ви обиждам публично и пред другите хора /макар че вие вътрешно не се засягате по никакъв начин/, омаловажавам труда Ви и на всеослушание заявявам, че сте един некадърник и не ставате за нищо. Не ви вземам насериозно и при удобни случаи подхождам към Вас саркастично. Вие очевидно не се засягате от това, защото имате стабилен вътрешен център, но в същото време и аз не спирам да реализирам подобно поведение спрямо Вас. И така 5-10 години. 

Бихте ли направил нещо?

Редактирано Юни 22, 2017 от Student_21

[Орлин Баев]

В страната, в която сме, действително има определен манталитет... Искаш да не те ебават? Заработвай добре, седни в кола за над 150000, бицепсът е  поне 50, татуировките, аксесоарите и прическата съответни. Тогава като те видят в огледалото и автоматично комплексираната мазохистично бг психика свърва вдясно... Реалии. Обаче дали блъскането във фитнеса и мма, бизнесът за милиони и видът на типичен бг мутробизнесмен са само начинът, това е риторичен въпрос! Другият вариант е вътрешното порастване, за което говори д-р Първанов. Хем е по-евтиният, хем е по-холистично обоснованият от позицията на смислено живеене. Той не изключва бизнес просперитета ти, но тогава нито има афиширане, нито примитивна визия. 

Ще ти дам примери с хора от работата си. Майстор на бойните изкуства, международен шампион - когато го "засекат" на улицата и почнат да го псуват, със спокойно изражение поглежда човека в очите, с реверанс дава път и ... това е. Човек, който кара собствен самолет и иа ново червено ферари, умишлено по моя препоръка, като поведенческо социален експеримент си купува и кара таратайка, с нея ходи на бизнес срещи по тениска, джаанки и шорти. Когато на улицата получава майносване, реакцията му обаче е удивително спокойна. Да, досега в скъпата кола никой не го е закачал и му е ново, но в бричката той си е същият - удивително харизматичен, дълбоко самоуверен човек. Когато някой го псува, това дори го забвлява, "не му влиза", тоест няма за какво да се захване в него на някого подскачането... Един от поведенческит еопити, които правя, е с колата със социалн отревожен човек, в пик час да спрем на оживено кръстовище, да пуснем габаритите, да отворим капака сякаш има повреда и да постоим половин час. Става яко задръстване - ние стоим до капака, онасяме камара псувни, но виждаме че много повече хора просто заобикалят... Така се вадят камара комплекси, които осъзнаваме и отработваме. Това е само един от многото подобни поведенчески опити (виж статиите ми за това)... 

Тоест, когато в теб няма за какво да се хване нападението, никой не може да те обиди - ти решаваш. Сега, не ти казвам, че сме някакви буди. Аз самият съм си холерик и бързо паля клечката. Просто когато поработим по себе си, попроменяме нещата...

[Човек_88]

Орлин, а описаното от теб може ли да придобие следният развой и последователност?

1. Получаваш неприличен жест от лицето Х /например среден пръст/ 2. Решаваш и избираш да не допускаш да възприемаш това негово действие като обидно за теб, а като огледален признак на собствената му излагация. 3/ Вследствие на точка 2, обидата няма за какво да се "закачи" и пада на мокра земя, т.е неутрализира се. 4. Това влияе ли по някакъв начин - пряко или косвено, на твоето здраво самозаявяване и себеотстояване пред другия? Т.е достигайки до момента, в който обидата няма какво да се закачи и по никакъв начин не те уязвява, тя не става ли безобидна и изгражда ли в този момент твоите граници пред нервно псуващия Ганьо?

Например твоят клиент с частния самолет е постигнал забележителна вътрешна хармония. А как в този момент е утвърдил границата си пред псуващия селски ахмак? Като му дава път и го поздравява ли? А има ли вероятност селяндурът да реши, че клиентът ти е глупак и мекотело и че всеки път ще позволява и допуска подобно отношение, вследствие на което утре на същото кръстовище да го напсува отново?

Ами ако този Ганьо утре попадне в един служебен кабинет с него и по цял ден се държи грубо и непристойно? Вероятно на клиентът отново няма да му пука и ще реагира хумористично, дори ще се забавлява с простотията на Ганьо, но какви мерки и действия ще предприеме, за да постави, извоюва и защити здравите граници за селския субект?

 

[M.Nickolov]

Бях гледал едно интервю на Арнолд Шварценегер където казва, че сам се е тренирал срещу неодобрението от околните като карал близките си да го обиждат и да му изтъкват слабостите.

Има също така един израз в "пикапа", че ако имаш силен "фрейм" тоест представа за себе си никой не може да те обиди, напротив много често когато някой ти изтъква слабостите и се подиграва всъщност това може да е чиста завист която да се използва като гориво. Например сега това което направи Бербатов наскоро с благотворителния мач, доста хора в интернет пространството (фейсбук) изразиха мнение, че какво изобщо правил тук та даже не играел за България... същото и със Стоичков.

Редактирано Юни 22, 2017 от REAL_person

[Орлин Баев]

Не, не решава от китарата над раменете нищо. Преди може би му се е налагало да го прави, но промяната на мисленето от едното логично преобразуване на автоматизираните мисли, по някое време достига чрез преживелищни методи до промяна на базисните характерови вярвания зад външните мисли. Няма решаване, а дълбока самоувереност. Когато някой идиот псува, това няма за какви вярвания да се закачи, тъй като в дълбочината на характера има самоуверена смелост, харизматична сила. Когато и ако ситуацията започне обаче действително да нарушава границите в офиса или на улицата, тогава се действа според зависи, интелигентно, смело и асертивно. Истината обаче е, че когато присъства такава дълбока самоувереност, тя автоматично се долавя от другия и съответно това реално прекрачване на границите се случва рядко.

Редактирано Юни 22, 2017 от Орлин Баев

[Орлин Баев]

Току-що, REAL_person каза:

 

Бях гледал едно интервю на Арнолд Шварценегер където казва, че сам се е тренирал срещу неодобрението от околните като карал близките си да го обиждат и да му изтъкват слабостите.

Има също така един израз в "пикапа", че ако имаш силен "фрейм" тоест представа за себе си никой не може да те обиди, напротив много често когато някой ти изтъква слабостите и се подиграва всъщност това може да е завист което да се използва като гориво.

 

Точно така - това тренираме в групата ми често! 

[Guest Кермит]

Кой казал, че положението е кофти само у нас? -

Да се реагира на подобни провокации означава да си пълня тялото с лоши хормони и изпитвам стрес. Предпочитам, както д-р Първанов казва, да се смея. Ако бях на бусаджията горе - щях да си предложа и другото огледало.

Все пак, имайте предвид, че щом могат да се случват такива неща, значи са съвместими с битието, с безкрая, в който съществуваме. Не би могло да става нещо само ако е невъзможно, несъвместимо. Щом се случва, значи може.

 

[Човек_88]

Интересни мнения и много полезна дискусия.

Георги, прав си за справедливостта. Ще цитирам и една хубава мисъл на мой любим автор.

" Ако светът беше устроен така, че всичко да е справедливо, никое живо същество нямаше да оцелее и ден. На птичките щеше да им бъде забранено да ядат червеи и щеше да се наложи личните интереси на всяко същество да бъдат удовлетворени."

[Човек_88]

За да не пускам нова тема, а и в логична връзка с тази, искам да попитам какво мислите за отмъщението?

За мен това е самопогубващо поведение, при което ние изпитваме демобилизация в настоящия момент поради външни фактори - в случая поради лоши и агресивни мисли за възмездие на други хора. Освен това е и самоподценяващо поведение, защото ако се уважаваме и обичаме истински, не бихме избрали да носим този кръст и да храним тази негативна енергия. А и ако се уважаваме и приемаме ,ще сме в състояние да обикнем изначално доброто у всеки, без оглед външните му характерови проявления и реакции.

Въпреки това, поради една или друга причина, на едно чисто афектно и битово ниво, желанието за отмъщение е често срещано у всеки от нас. Защо казвам, че има връзка с темата ли? Защото може би е една от първите първосигнали реакции, които се проявяват след накърняване на достойнството ни по някакъв начин. Може би тук е важно да се отбележи, че връзката може да бъде разкъсана много лесно - като не приемаме просташкото поведение на другия за лично и обидно, то не ни наранява и съответно няма за какво да отмъщаваме.

Въпреки това, какво мислите за отмъщението като вреден и патологичен психологически навик и стратегия? Какви подходи за справяне с него се използват?

[Орлин Баев]

Във връзка с агресията по улиците, израз на собствена комплексираност, проектирана в непознатите наоколо:

"

Някога в Япония, в едно село живял мъдър стар самурай. Веднъж, докато преподавал уроци на учениците си, към него се приближил млад воин, известен със своята жестокост и груб характер. Любимият похват на този воин била провокацията. Той успявал да извади от равновесие своя противник, който приемайки неговото предизвикателство, заслепен от ярост започвал да прави грешка след грешка, в резултат на което губел битката.

Младият боец се опитал да приложи своята техника и върху стария самурай. Започнал да го оскърбява и да го ругае, плюел и хвърлял камъни по него. Но мъдрият самурай останал невъзмутим и продължил със своите занимания. В края на деня, изморен и раздразнен от неуспеха си, младият воин си заминал.

Учениците на самурая, учудени от поведението на своя учител, го попитали:

- Но защо понесохте всички тези оскърбления и не го предизвикахте на бой? Нима се изплашихте от него?

- Ако някой дойде при вас и ви носи някакъв дар, но вие не го приемете, кой ще е собственик на този дар? – отговорил на въпроса с въпрос самураят.

- Ами предишният стопанин – този, който го носи. – казал един от учениците.

- По същия начин стоят нещата със завистта, омразата и оскърбленията. Докато не ги приемеш, те принадлежат на този, който ти ги поднася."