Как да се справя

[Des]

Здравейте ! Аз съм на 22г. Пиша ви ,защото чувствам , че имам нужда от помощ.
Проблемът ми и аз не знам кога точно е започнал , но го усетих за първи път средата  на май месец,когато една нощ не можех да заспя от необяснимо притеснение. След това преживях стрес и разочарование в университета като се натоварвах едновременно и физически .След няколко дни започна  ужасно стягане в главата като една вечер получих замайване и сърцебиене . Не знаех какво става. Помислих , че съм вдигнала кръвното повече от нормалното за мен , тъй като  по принцип съм с по-ниско кръвно , слаба и висока съм. В действителност , когато го измерих беше високо 140/90. Притесних се . Посетих личния си лекар , който ми изписа моноприл , невробекс и  алора . Хапчетата за кръвно реших да не ги пия .Направихме кръвни изследвания,изследвания на щитовидната жлеза  и кардиограма -всичко е наред. Следях кръвното си , когато усетя ,че съм като напрегната беше високо . Заспиването ми беше трудно - сърцебиене, сякаш бях притеснена за нещо , а всъщност не бях , а когато се унеса в сън сякаш сърцето ми подскачаше и ме будеше.Вечер си лягах с мисълта "дано тази вечер спя нормално" . Започна да ми минава през главата , че имам паник атаки , тъй като бях чувала за тях  и се притесних още повече , че това значи ,че ми е в главата , че е психично , че полудявам . Чувствам постоянна тревожност , първо необяснима , после започна да се прокрадва страхът , че полудявам . Рових се в интернет , начетох се на глупости , при което прочетох как една жена се страхувала да не нарани близките си и сякаш се прехвърли при мен. Точно когато мислех че имам ПР , новините избухнаха с опита за самоубийство на гимнастичката , като за причина се тиражираше ПР . Това ме стресна допълнително .Помислих си "ами ако с мен се случи същото" . В момента се чувствам ужасно, сякаш не съм себе си. Чувствам постоянна тревожност , сякаш ми изтръпват ръцете , главата , гърба. Не мога да спя . Страхът , че ще полудея отмина благодарение на ваши публикации и самоубеждение , че това няма как да се случи реално. Но тревожността , безсънието и натрапливите мисли ме измъчват. В един момент съм добре и намирам сили да си кажа "това са глупости , всичко ще е наред ", но в следващия усещам отчаяние и неспособност да се справя сама. Искам да си върна спокойствието , радостта , щастието от живота. Искам да изкореня натрапливите мисли  и тревожността , но нямам представа как. Аз съм студентка последна година , предстои ми държавен изпит , преживях трудна сесия . Отделно преди година и половина почина майката на много близка моя приятелка и аз го приех много лично. Изплаших се как животът се преобръща за един миг . Оттогава взех да се притеснявам свръх много  за здравето на близките си и всеки ден съм се молила за него. Напоследък обаче се притеснявам за себе си. Искам да върна усмихнатото и лъчезарно момиче , което съм , в ежедневието. Последно бях при невролог за необяснимата тревожност , който ми изписа Стрезам и  мелатонин за сън, a преди това  седмица пих Ксанакс по рецепта на личния ми лекар , от който се чувствах ужасно , но поне заспивах по- лесно. Последените дни обаче , пак не мога да спя. Заспивам  към 2-3 и се будя около 7. Вчера цял ден бях в добро настроение , щастлива ,че се справям със страховете си  и ги осъзнавам като нереалистични , а вечерта отново не можех да спя този път почти  цяла нощ. Усетих тревожността , главата ми изтръпна  , врата , гърба , сякаш цялото тяло,чувствах се странно. Не мога да разбера кое предизвиква другото . Необяснимата тревожност предизвика много страхове , но сега ,когато са осъзнати като нереалистични ,защо продължава. Не мисля ,че лекарствата ми помагат, а и предпочитам да се справя без тях . В момента  проблемът е постоянната тревожност , сякаш  постоянно съм притеснена, натрапливите мисли ме дразнят , защото знам , че са са безпочвени , ирационални и  няма да се случат , но не мога да ги отхвърля от съзнанието си. Искам да не ми минават през ума,защото не ме е страх от тях, а по- скоро от това,че са натрапливи.Искам да ги няма. Моля ви сърдечно за съвет. Ще съм ви безкрайно благодарна , ако внесете малко ред в обърканото ми съзнание какво се случва  и как да се справя.

 

[Орлин Баев]

Да, нереалистични са - от тях не се умира, не се полудява. Това е изключено. Нереалистични са по отношение на недвусмислената околна реалност. Относително реалистични са обаче за теб. Тоест, здрава си и физически и психически, но реално имаш събудени страхови програми. Реално пречупваш възприятието си за света тревожно, черногледо, изкривено. Съзнаваш нереалността на страховете си, но засега те са ти като една недиференцирана маса, нежелана от теб. Нужно е да ги видиш конкретно, да ги опознаеш и преодолееш, чрез работа с мисленето, себепредизвикване, в което развиваш доверие в Себе си, в тялото си, в живота. Целта е не само да осъзнаеш (това представлява десетина % от цялата работа), а и да преработиш страховете си в смелост, обич, сила. Започва се, като виждаш какво представляваш като човек, като характер и каква е причината в последните месеци през този характер да изкривяваш така страхово възприятието си. Оттам имаш вече насока за работа - познаваш се и не правиш само стрес мениджмънт, а работиш по себе си съзнателно. Това се прави с помощта на психотерапевт. Методите са различни, но цялостната настройка и отношение са важни - не се бориш против страховете си, а се учиш от тях със смирена благодарност, знаейки че са тук за теб, за да те превърнат в една много по-сърцата и смела жена! 

[Des]

Благодаря за отговора ! Възможно ли е тези мисли да са генерирани от тревожността , неспособност за концентрация в нещо друго освен в това , че в момента се намирам в необичайно за мен състояние като се фокусирам в това да върна предишното си  щастливо аз, но в същото време ново- без страхове , преосмислило възприятията си за живота , да се надградя , да помъдрея от тази ситуация , да преосмисля житейската си философия , да приемам ситуациите ,които предизвикват страхове и притеснения ,като предизвикателства , а не като страхове , да не бъда толкова максималистична  и самокритична , което ме води до разочарование от себе си . Съзнавам , че съм човек и е нормално да греша , но явно имам твърде високи критерии за себе си и често това ме води до разочарования. В същото време нямам високо самочувствие . Много често премислям " ами ако бях направила не така ,а така , щеше да е по - добре  " , " ами ако бях казала така , а не така ". Много често искам да надскоча себе си . Винаги съм се приемала  за силна и се чувствам способна да понеса всичко  с рогата напред , но явно някои неща остават неосъзнати травми. Винаги искам да се представя в най-добрата светлина , за да съм максимално удовлетворена от себе си. - високи цели , високи оценки. Тук , не знам дали да го кажа вина , защото не мисля ,че е лошо , но родителите ми винаги са ме насърчавали ,че аз мога повече. Отделно директният сблъсък с негативната страна от живота , конкретно загуби и нещастия,проблеми , и тепърва справянето с реалността вече като осъзнаващ възрастен , като че ли ме удари изведнъж. Ядосвала съм се на съдбата за някои неща без да си давам сметка ,че това е част от живота и се случва , не можех да го приема. Вместо това се превръщаха в страхове.Възприемам живота като нещо по-голямо и смислено  от  просто съществуване в едно безцелно и рутинно ежедневие . Това прозвуча като изповед , но имам нужда от такава. Въпросът ми е свързан със справянето с тревожността и дали всъщност натрапливите мисли не са породени от страха да не се появят, от прочетеното в интернет. Защото май го усещам по- скоро като страх от такива, поради прочетеното в интернет за такъв случай в момент в който бях лабилна поради объркването какво става с мен. Мисля дори ,че повечето страхове ,които ми се натрупаха ,са проектирани от грешката да търся информация в интернет , където има всякакви глупости. Фокусирането в друго след осъзнаването на нереалистичността на страховете ми ще помогне ли ?

[д-р Тодор Първанов]

Направила си си хубав анализ.От него съдя, че има много неща в мисленето, които трябва да промени6, не се притеснявай, посети някой колега и започни работа за промяната си.

[Des]

Благодаря , ще работя по въпроса. Имате ли опит или мнение за добавката Холеон 5 , тъй като обмислям евентуален прием ? 

[Des]

Здравейте отново ! Можете ли да ми препоръчате психотерапевт в Асеновград / Пловдив ?
И ако може да попитам за механизма на натрапчивостите и начини за справяне с тях , изчезват ли? Другото ,което ме притеснява е безсънието , не спя добре, сякаш е само дрямка през цялата нощ като се будя доста често и рано сутринта . Усещам и едно изтръпване в главата и тялото, придружено с нещо като дереализация, не усещам сърцебиенето си . Сякаш се откъсвам от реалността от постоянно мислене за състоянието си.Когато затворя очи и се унеса в сън през главата ми се стрелкат мисли една през друга ,нелогични ситуации, някои нереални , сякаш се преплитат и ме плашат .Нормално ли е ?   Нямам настроение , подтисната съм ,емоциите сякаш  са ми притъпени , мислите негативни,нямам апетит. Защо е това и докога ще продължава ? Как да си помогна ? Благодаря предварително !

[Орлин Баев]

Докога ще продължава ли? Докато се научиш да се проваляш с кеф, да се приемеш като най-изложената, неуспяла и непостигнала никоя. Дотогава. Не се шегувам, сериозен съм ! Защото от това те е страх и докато потискаш тези си страхове с високите изисквания към себе си, те се поддържат, невротизират, депресират, карат те да не спиш, когато през нощта махнеш "тапата" от контрол и изплуват... Като ти казвам "да се научиш да се проваляш..." и т.н., нямам предвид в живота ти, а в психотерапевтичната работа по виждане и приемане, прегръдка на тези ти страхове в сянката ти.  Когато наистина не ти пука за някакъв си успех и можеш да се кефиш на провала с усмивка, тогава именно си готова за реален успех, в който всяка стъпка от вървенето по пътя на постигане на целите ти носи радост. Когато истински и дълбоко се приемеш за нищо, само тогава си нещо, през което тече потенциалът на любовта ти. Тогава виждаш хиляди възможности, преливаш от енергия и животът те потупва приятелски по рамото, казано алегорично...  

[Des]

Това не разбирам -  как да  приема страховете , да ги прегърна и заобичам,много е трудно.

[Des]

Г-н Баев, знам че може би онлайн не може точно да се каже , но при евентуална терапия при вас ориентировъчно колко сеанса би коствало,тъй като мисля, че това би било най-доброто решение за справяне с проблема и е добре да го имам впредвид.

[Орлин Баев]

"Това не разбирам -  как да  приема страховете , да ги прегърна и заобичам,много е трудно."

Не, приемането е лесно. Трудно е продължаването на бягането от тях, което ги увековечава! 

Навътре към нас самите не важи външният, бизнес подход. Ако отвън можем да се борим, да сме по-силни и да побеждаваме, опитваме ли да прилагаме такава тактика по отношение на самите себе си, става по-зле. Защото бягаме от сянката си. Не познавам някой успял. Или я борим. Или застиваме в ступор. Същото. Но страхът е в нас, той не е нещо външно. Нито е само нещо механично - адреналинът е просто корелат на емоцията страх, която пък е завишена поради криво мислене и базисни несъзнавани програми. Та, страхът е в нас, в това което в психотерапията метафорично се нарича подсъзнание. Или сянка. Страхуваме ли се от него, го потискаме, така го натикваме по-надълбоко навътре в себе си и всъщност го подхранваме. Когато обаче се осмелим да го погледнем директно, виждаме че той ни води право към обсъжданото криво мислене и програми. За което можем само да му благодарим. Само през неговото водачество се досещаме, че имаме такива програми за разрешаване и си даваме усилие да го извършим. Защото иначе приемаме за наши посоки, разбирания, цели и себевъзприятие, които никак не е задължително да са наши, а са продукт на външно програмиране. Както и да е... Казвам, че освен в психоанализата, в народната мъдрост отдавна е известна безплодността на отвръщане на вниманието от страха, бягането от него или потискането му. 

Приемането? Горе насочих към това ЗАЩО. Защото насочва към уроците, носени от самия него. Защото когато работейки по тези уроци с отношението на приемане, страхът си отива. Второ, КАКВО да приемем? Уроците е общо казано. По-конкретно, какви са кривотийките в мисленето и базисните програми зад тях, които има да се чистят, е персонално. Трето, КАК? Тук идват хилядите методи на психотерапията, на фона на това отношение на смирено, любящо приемане с благодарност на страха. Как се постига това приемане? Първо, с разбиране на смислеността му. Второ, искаме да го постигнем - с помощта на молитва, работа през тялото, визуализация и т.н. Трето и най-важно, разбираме, че не можем да го постигнем чрез его напъни и всичко, което се иска, е да оставим егото да смири, за да се случи това приемане. Смиреното приемане... През тялото то е телесно отпускане, отдаване. През ума, е медитативното му спиране. През емоциите, е едно усещане за дълбоко доверие, за смирено доверие, дори в центъра на бурята на страха. Доверие в неслучайността на преживяваното, в уроците, които учим през него, в Бога в съдбата си. Трудно описуемо е смиреното приемане. То не е овчо примирение, а наситено с мир доверие в потока на Живота, на Бога, проявяващ се в случая през уроците на тревожността. То е едно усещане за пълна слабост, в която предаваш всичко в ръцете на ... Душата си, на Бога. 

Редактирано Юли 10, 2016 от Орлин Баев

[Орлин Баев]

Току-що, Des каза:

Г-н Баев, знам че може би онлайн не може точно да се каже , но при евентуална терапия при вас ориентировъчно колко сеанса би коствало,тъй като мисля, че това би било най-доброто решение за справяне с проблема и е добре да го имам впредвид.

Не пиша тук, за да привличам питащите като клиенти. Засега е пълен графикът ми. Затова отговарям принципно, не по отношение на мен, а на психотерапията въобще. Средно един-три месеца, по една сесия седмично, Това са 4-12 сесии. Понякога, според тежестта и обхвата на решаваното и по-дълго, до 24 сесии - шест месеца. Още по-рядко, когато се работи върху дълбоки характерови черти и по-дълго. Условията, които са решаващи, когато работите при ефективен психотерапевт:

1) Висока ваша мотивация - постъпателност, воля, насочени търпеливи лични усилия.

2) Висок интелект - включително развита самосъзнателна способност (метакогниция, лекситимия)

3) Готовност за изоставяне на вторичните печалби и живеене силно.

4) Готовност за промяна - защото заявката "Искам да съм като преди!" е невалидна. Качественото преодоляване на тревожните състояния променя човека цялостно. Прави го истински, сърцат, широк, смел, обичащ, смирен, но и себезаявяващ се.

5) Разбиране, че колкото и добър да е терапевтът, нужната промяна я вършиш ти. терапевтът ти помага да я свършиш ти, но няма как да я свърши вместо теб. Психотерапията не е хапче - изисква силна вътрешна мотивация.Разбиране, поставено в контекста на знанието, че случващата се тревожност винаги е на мястото си, за добро е, дар от мъдростта а Живота е! 

[Des]

Знам , че сте тук да помагате , а не да си правите един вид реклама. Именно това и отношението ви ме насочиха към вас с доверие,което е фундаментално. Благодаря , че отделяте от времето си да ми отговорите! Безценно е това ,което споделяте ! 
Бихте ли могли да ми препоръчате колега от Асеновград/Пловдив 

Редактирано Юли 10, 2016 от Des

[Орлин Баев]

Благодарности!

[д-р Тодор Първанов]

За съжаление, не познаваме  всички добри психотерапевти в страната. Потърси пациенти, които са доволни от психотерапета си от твоя район.

[Des]

Здравейте !

Отново се обръщам към вас. Вече преодолях страха си от полудяване. Вече не изпитвам дереализация и откъснатост , които ме караха да си го мисля , доста от тревожните ми симптоми изчезнаха. Остана обаче  страхът от натрапливи мисли  , който сама си докарах с четене в интернет. Аз поне така го дефинирам като страх. Изпитвам съжаление и яд ,че четох толкова в интернет и не ми дава мира ,че едва ли не сама си го направих и сега не знам как да се откопча. На ум ми идват всякакви примери за натрапчиви лоши мисли. Също и страшни картини.  Имам чувстввото  ,че няма да спра да го мисля . Всъщност  парадоксът е в това ,че постоянно съжалявам ,че съм чела за това и знам за такива мисли,и това кара да мисля за тях , да ме е страх от тях и да си ги измислям едва ли не Казвам си " ако не беше чела , сега нямаше да имаш проблем'' . Това ме подтиска много. Страх ме е , че ще живея с това оттук нататък и ,че се въртя в  омагьосан кръг , от който не знам как да изляза. Мисленето за това  генерира мислите и въображението ми  , а не спирам да го мисля от яд и страх, Как да ги преодолея  ?  

[Орлин Баев]

Сама виждаш, че отношението ти на страх от тези мисли, ги постиска и така препоражда. Нужно е това да се промени. Разбира, се като старт, спиране на четене на всякакви форуми, в които някой реве, оплаква се, описва как бяга от сянката си, като се зоби с химия, приема се за жертва и пр.... Второ, прочети статиите ми за обсесивните мисли в блога ми, на бутона хипохондрия и окр - припомни си как тези мисли са всъщност добри, защитни, идващи на огледален принцип и всъшност могат само да те радват и да им се наслаждаваш - имам го предвид, да им се наслаждаваш. Засега те е страх от тях и затова им се дразниш защитно. ВИж как реагира кучето, което лае - страх го е и затова се дразни и лае. Страх те е и затова им се дразниш. Вместо това, можеш да промениш реакцията си - да ги поискаш. Да, когато дойдат, да поискаш да скочиш в тях презглава, дори сама да ги рздуеш на макс и още и още, до гротеска и пародия, като се наслаждаваш на образите. Помни, че те са на езика на подсъзнанието ти - на обратен принцип идват и е невъзможно да ги осъществиш или да се случат. Да ги осъществиш не можеш, защоо в тях стои всъщност добро намерение и обич, а да се случат не може, защото животът регистрира именно това добро намерение в тях. Когато така си позволиш да махнеш съпротивата против тях и да си играеш с тях, те вече не плашат. Тогава, трето, се учиш просто да ги оставяш да идват и да си отиват. Бе зда ги гониш, без да бягаш от тях, без да ги бориш - когато и колкото си искат да идват, а ти непривързано ги регистрираш: "Моите готини мислички!" и ги оставяш да си протичат. Тогава те отминават, стапят се, съвсем се размиват и идват ое по-рядко, Не че вече го търсиш това по-рядко дване - те вече не те плашат, кефят те дори. 

[Des]

Благодаря за отговора ! Да, аз съзнавам напълно колко изкуствено ги създавам , колко са неосъществими и колко всъщност и най-важното не са мои и не се идентифицирам с тях.  Просто се дразня на себе си за четенето в интернет , в което търсих успокоение ,а си създадох повече проблеми. Спра ли да мисля за това, ще спрат и мислите, знам го . Мисля, че пътят е точно обезстрашаването . Но не знам как  да го направя. Да  пусна въображението си да прави каквото си иска или  да се убеждавам ,че  тези мисли не са мои , аз просто съм ги прочела .  Страх ме е  да не си помисля нещо страшно за някого , да не си представя нещо страшно .Доста нелепи  внушения и страх , но .. факт. 
ps.Означава ли това ,че аз имам ОКР или е просто един обикновен страх ? 

Редактирано Август 15, 2016 от Des

[Орлин Баев]

Горе описвам не пътека, но цял утъпкан и добре асфалтиран, маркиран и ясен път за това как да се случи това обезстрашаване. При натрапливостите сама е най-добре да се работи с връхната му фаза  -медитативното пропускане на мислите. Другите методи си имат тънкоси и затова е добре да се водят от психотерапевт. Прочети "Обсебен мозък", прочети доста от книгите на Ошо, в които говори за медитацията. А в повечето си той го прави. Практикувай. Ако до три месеца имаш добри резултати, чудесно. Ако ли не, обърни се към опитен колега! 

[Des]

Благодаря !  Мисля ,че вече съм поела  по този път. Просто на моменти се губя по него и в съжаление, че изкуствено си ги причиних , след което отново се мобилизирам и продължавам като с всеки ден все повече приемам това и по - малко се боря . Дори ги предизвиквам . Забавлявам се на някои безумни хрумвания, започва да ми става все по -смешно от това , което може да роди въображението ми. И това " моите готини мислички " искрено ме разсмя. Благодаря ! 

[д-р Тодор Първанов]

В подкрепа на поста на Орлин и твоя-едно писмо от бивш пленник на ОКР.

Преродената принцеса

 

         Неотдавна в едно далечно и красиво царство живеела една принцеса. Тя расла и порасла обградена от истински златни стени, които били студени, толкова колкото са студени сърцата  на царя и царицата. Царят и царицата били мъдри и справедливи, но лишени от всякакви сърдечни емоции. Не изразявали своята любов, своята омраза, своят гняв, нито пък радостта си. Така принцесата пораснала, обсипана с красиви дрехи и накити, вкусна и екзотична  храна, но в студенина, без топлина и любов. Възрастният цар бил педантичен в делата си и научил принцесата да бъде прецизна и да обръща внимание и на най-малкия детайл, а царицата от своя страна я научила, че от съществена важност е чистотата, реда и естетиката.  Но и двамата пропуснали най-важното, да покажат на своята дъщеря що е то обич. Непрекъснато й повтаряли колко е борбена, колко е амбициозна, но всеки път принцесата оставала с впечатлението, че нещо малко не й достига, че нещо й пречи да постигне максимума. Така тя започнала да усеща, че разочарова своите родители и не била напълно добра за тях. Растейки в несигурност и без капка любов,  намирала в себе си все повече недостатъци и все повече неща й създавали комплекси. Станала плаха и неуверена, страхлива и несигурна и за да копменсира това, някак си се озлобила както към себе си, така и към всичко заобикалящо я. За нея светът станал ужасно място, където и се случват ужасни неща и в  което живеят ужасни хора. Постепенно нейните приятелки - принцеси  от други кралства се отдръпвали и не искали вече да излизат на разходка с такава навъсена и язвителна девойка. Останали й една-две дружки, и то защото или  били комплексирани колкото нея или просто много я обичали.

         Минали години, дошло време царят да омъжи своята щерка. Явили се двама кандидати. Първият бил много мил и любвеобвилен, всеотдаен и обгрижващ, но т.к. принцесата не знаела какви точно са тези чувства, той й се сторил досаден и скучен. И тя избрала вторият – груб и егоцентричен, лишен от  всякакви романтични жестове. Той я обичал истински, но по свой си начин и т.к. бил твърде саркастичен и самоироничен си позволявал често да иронизира и принцесата. Това доста я огорчавало и оставяло дълбока следа в душата й.

         Година, след година, принцесата се отегчавала все повече от живота и трудно намирала смисъл и радост в него. И въпреки, че им се родили двама сина, не могли да запълнят празнотата. Често принцесата била в лошо настроение и се скитала безцелно в полята и горите в покрайнините на царството. Един ден по време на разходка тя срещнала тайнствен рицар – снажен и красив, яздещ невероятен жребец. Принцесата била запленена от него без да подозира, че това всъщност е злият магиосник, наречен Страх. Страхът бил изкусен лъжец и много добре съумявал да се дегизира, така той никога не показвал истинското си лице. Всеки път слагал прекрасна маска, обличал красиви дрехи и използвал маниерите на благородник, а отвътре всичко било гнило и разядено. Лека-полека принцесата се потдавала на измамният му чар и обаяние и неусетно се влюбила. Не разбирала как и защо, но злият магиосник я карал да се чувства важна и значима. Така минавали дни в тайни срещи, докато Страхът, чрез хитрост успял да отвлече царската щерка и да я прати в тъмницата на затвора ОКР. Там било много страшно, тъмно, миришело на жабурняк и мухъл, разхождали се триметрови плъхове и всевъзможни гадини. Но това не било най-лошото. В този затвор било задължително всички да спазват нечуван правилник, който включвал действия и ритуали повтарящи се до припадък. Едно и също нещо трябвало да се прави милион пъти, докато ти се изчерпят сили и рухнеш безпомощен. Принцесата се противяла, но когато някой отказвал да се подчини надзирателите прилагали най-страшното и безпощадно наказание – напрежение. Напрежението било толково силно и болезнено, че нормално човешко същество не би могло да го изтърпи. За това всички се подчинявали безропотно на безумните правила.

         Минали дни, месеци, години... един от тъмничарите, който всички наричали Терапевта, накрая се смилил над бедната душица и решил да подаде ръка на принцесата. Той не можел да отвори вратите на килията, но всяка нощ след залез слънце, когато целият затвор притихвал й разказвал приказка. В приказките се говорело за хора, успели по най-различен начин да избягат и да се спасят. Обяснявал й, че ако не положи усилия да се избави скоро нейният принц и деца й ще я забравят за винаги и след време няма да могат дори да си спомнят как изглежда. Тайничко й разкривал за слабите места на Страха и за начините, чрез които може да го надхитри. В началото думите на тъмничаря й се стрували врели-некипели, а приказките за избягалите затворници били пълна измислица. Тя не вярвала в тях и си мислела, че тъмничаря се опитва просто да я утеши. С времето, обаче започнала да премисля и анализира всяка една негова дума, видяла как съпруга й и синовете й започнали да идват на свиждане все по-рядко и по-рядко. Писмата се разредили и вероятността да бъде изоставена и забравена в тази тъмница ставала все по-истинска. Започнала да вярва на всичко казано от него и да гради своя план. Освен приказките, които разказвал Терапевтът показал на принцесата как да медитира и я научил как да релаксира. Така времето в омразния затвор минавало много по-бързо и неусетно. Също така Терапевтът тайно й носел книги, в които пишело за любов, приятелство, топлота, себеуважение, за тайнството на междуличностните връзки, за гнева и омразата, за измерението на времето и неговото възприятие от хората. Чрез книгите принцесата се научила да обича себе си и да подтиска егото си. От тях тя разбрала, че вината и безпокойството не носят нищо добро след себе си. Разбрала, че за да се чувства добре първо трябва да мисли „добре“. Четейки, лека-полека започнала да си изгражда една нова представа за себе си, за живота и за отношенията й с другите. Любовта вече не й била толкова чужда и с радост открила колко е хубаво да се обичаш и уважаваш. Малките неща, които започнала да си позволява и  да прави за себе си й носили истинска наслада. Благодарение на зараждащият се процес на  себепознание принцесата придобила самоувереност и станала по-смела. Бягството вече не я плашело, а и се струвало като единствена възможност и силната мотивация я подтикнала да прокопае тунел. Да..., но всеки път злият магиосник разбирал и я затварял във все по-тъмна и дълбока килия. Тогава принцесата осъзнала, че само с къртовски труд няма да постигне нищо и целта ще остане недостижима. Мислила и премисляла – с подчинение не става, с труд не става, как да се пребори с това сполетяло я зло? На няколко пъти жалостивия тъмничар я посъветвал да спре да следва инструкциите на строгия затворнически режим и да изтърпи наказанието си, но принцесата не се вслушвала в думите му. Докато в един момент не загубила всякаква надежда и вече уморена и изтощена последвала думите му. Нямала сили за нищо и повече неможела да се подчинява на нелогичните и  неразумни правила. Последвало жестоко наказание, при което напрежението било по-силно и от ток. Толкова силно, че краката и ръцете й треперели, сърцето и препускало лудо, дъх не й останал, искало й се да умре, да затвори очи и никога повече да не ги отвори. Така ден след ден наказанието ставало все по-мъчително и по-мъчително, а тя търпяла ли, търпяла. И така докато дошъл момента, в който Страхът срещнал безразличието на принцесата и не намерил смисъл да я измъчва повече, защото наказанието вече не я плашело и нямало никаква сила над нея. Злият магиосник вече не будел страх у принцеста и се отказал да я тормози. И т.к. вече нямал нужното влияние  над нея и не изпитвал наслада от състоянието й решил, че няма смисъл да я държи затворена. В един прекрасен ден, виждайки че е загубил битката,  Страхът отворил широко вратите и принцесата тръгнала към дома си, а затворът ОКР останал в далечината да мъждука като малка черна точица.

         Принцесата се прибрала при принца и при двамата си прекрасни сина и заживели дълго и щастливо. Страхът продължавал да дебне  из храстите в очакване отново  да затегне примката, но принцесата много добре познавала оръжието, с което бързо да го пребори. Вече не се потдавала на хитростите му, а с безразличието си го държала далеч от себе си.

ПП.Понякога, когато завър6а работата си с даден човек го карам да напише послание до хората, които имат подобен, на неговия проблем.Това е едно от тях.

[Орлин Баев]

Много силно послание - благодаря, приятелю! Описва както основните характерови черти на човека, който е склонен да развие окр, така и пътеката по освобождаването от него. Ще си позволя да го споделя в блога си, за да го прочетат повече хора. 

В практиката си съм забелязал, че всякакъв тип характерови структури могат да развият обсесивно компулсивно разстройство. Общото обаче е в ригидността и неизменно присъстващия в нея самопотискащ, себеотхвърлящ автентичността мазохизъм. Ригидност и мазохизъм или като основна характерова база или като силно прилепнала и цял живот носена маска, или силно присъстващи в други характерови бази като шизоиден или психопатен характери. Но, това което етиологично предизвиква развитието на окр е именно ригидността и отхвърлящия автентичността на любовта, за сметка на правилата на главата, мазохизъм. Ригидността, която е подчинение на едно сковано ТРЯБВА, норми , правила, коловозите на нечия система, ред, правилност, глава, ум откъснат от сърцето, постоянно ментално предъвкване, критика и негативизъм, уж подсигуряващи избягване на опасното и лошо, неконтролирано непознато, постоянно състояние на нащрек и свръхконтрол, властен контрол или подчинен на илюзорна правилност контрол, но контрол, още контрол, мегаконтрол... Ригидност, имплицитно включваща себеотхвърлящ мазохизъм. Ригидност, чието обезчовечаващо усилие с огромно напрежение пробва да потисне дълбоките страхове от отхвърляне, провал, несправедливост, смърт, малкост, унижение, когато студените, жестоко непрегръщащи правила (описваните в приказката родители като присъстващи в човека интроекти, когнитивни схеми), не са покривани. Една огромна глава, откъснала се от сърцето и тялото, която с ригидността си мазохистично смачква и отвхърля същинския Човек, любовта, сърдечния разум! 

В чудесната приказка е описан и пътят за справяне, при това през много творчески, приказни алегории, предаващи силни послания отвъд съзнанието, директно в несъзнаваното: принцесата, която с помощта на четене на добри книги (библиотерапия) и промяна в мисленето, променя и емоционалното си отношение към ставащото. Чрез промяна в разбирането, преобразува и емоцията по отношение на "страшните" мисли, напрежение и страх. Оказва се обаче, че това е нужна, но винаги хващана, прекъсвана и нулирана от обсесивния рицар работа. Така, метафорично е изразена психотерапевтичната работа включваща раузмността на мозъчната кора, чиито макар и последователни усилия, са нужни като оформяне на подходяща визия, отношение и разбиране, както и са част от сформирането на способност за метакогнитивна самосъзнателност, за наблюдение на собствените ментални процеси - корово ментална работа, която обаче винаги е изпреварвана, прекъсвана и отменяна от господаря на страха, предаващ сигналите си по много по-бързия сублиминален, пряк мозъчен път, протичащ далеч по-бързо от този на коровата логика. Но, все пак, това е абсолютно нужен етап от работата, по споменатите причини. Тогава, когато новото разбиране е изградено и утвърдено, дори то бива изоставяно, във вече майндфул базираната работа - медитация! В медитацията центърът на самосъзнание все повече се прехвърля от луковицата над раменете, в сърцето. От главата, в любящата мъдрост, в същината! С помощта и на други поведенчески и психотелесни методи, човекът се научава да губи его контрола, за да намери сърдечното си себевладеене. ПО-рязко или по-постепенно, се случва един вид новораждане, в което човекът заживява съвсем различен, автентичен живот. Цялата невроза се е превърнала в път към духа, към Себе си! 

Редактирано Август 16, 2016 от Орлин Баев

[Des]

Благодарности  и на двама ви ! Благодаря ,че помагате на мен и на толкова много хора ! 
Обещавам в най-скоро време и аз да се похваля с успех в работата по себе си и страховете си ! Дори вече го предвкусвам.  

[Des]

Здравейте отново ! За огромно съжаление не пиша ,за да се похваля с успех , а напротив. Състоянието ми вече граничи към отчаянието. Откакто прочетох за натрапливостите и окр ,нямам мира. Всички примери за тях така са ме стресирали, че в съзнанието ми постоянно са  всякакви натрапливости , страшни картини . Освен съдържанието им ме изплаши това ,че не могат да се избият от главата и едва ли не ще си ги нося вечно. Всичко свързвам с  нещо страшно , от всичко съзнанието ми може да произведе страшни картини като от филм на ужасите особено след като прочетох за окр фокусирано върху нараняване с остри предмети и сега сами разбирате какво става, когато видя такъв предмет. Толкова съм уплашена. Мисля си , че от състоянието ми изход няма и не знам как ще продължа живота си така.  Как да живея с този страх , който генерира такива мисли.Първо беше страхът от полудяване след това страхът от  натрапливости , който е непоносим.  Изпитвам толкова огромно желание за живот ,нормален и щастлив, без страх ,без страшни представи и възприемане на всичко страховито, както никога до сега.Сякаш ме е страх от собствените ми мисли.Искам да си върна спокойствието и щастието , но това в момента ми изглежда невъзможно с тези неща  в главата. Изпитвам адски яд ,че  изобщо знам за тези неща и съм ги прочела та сега да не мога да си ги избия от главата и  съм скована от страх. Страх как  ще живея така . Имам чувството ,че не мога да се справя с нищо в живота си в момента. Имам чувството , че няма по - лош случай от моя. Искам да се оправя , искам  този страх да си отиде , искам си живота обратно.Иска ми се да не знаех за тези неща. Моля ви помогнете ми. Аз искам да се справя повече от всичко. 

Редактирано Септември 3, 2016 от Des

[д-р Тодор Първанов]

Единственият начин е психотерапията.

[Des]

Провеждам психотерапия от 1 месец , но резултатът е от по- зле на по -зле. Беше ми казано ,че нямам окр и натрапливости , а тревожна депресия , показаха ми 2 -3 дихателни упражнения , но целенасочена работа върху страховете няма. Дотук 4 сесии като ден преди 4тата отново бях отчаяна , но успях да намеря сили да се успокоя и мотивирам чрез вътрешен диалог. Когато казах това на психотерапевта , той реши ,че по този начин съм се свързала с Висшето си аз и целта  е постигната  и ,че причината за това ,което ми се случва е чрез него да се науча да се свързвам с душата си и ,че вече може да не се виждаме.  1 седмица съм писала дневник на автоматизираните мисли  и на дневната активност. Не знам това правилен подход ли  е спрямо случая ми , или е в мен проблема за неуспеха,въпреки че съм изпълнявала всичко. Не разбрах нищо за причините ,довели ме дотук и  начинът за справяне..,