Донка Добавено Септември 30, 2007 Доклад Share Добавено Септември 30, 2007 Защо да е измамно - той наистина проявява мъжественост, защото жената не му отнема това право и възможност, а напротив, стимулира го и му осигурява ситуациите. Това пък и дава на нея самата усещането за женственост. Тук, обаче ми зазвучава нещо друго - дали "мъжкото момиче" не е изградило съзнателно или не някаква своя система от критерии за "мъжественост" и ако мъжът не ги покрива, той е подложен на критика или мълчаливо неодобрение и разочарование. А сещате ли се за по-сигурно "оръжие" срещу мъжествеността от тях? В крайна сметка ние освен мъже и жени сме и приятели и просто хора. В книгата, за която споменах имаше един точен пример, който много ме разсмя и ме накара да се замисля... Мъж и жена са в къща в гората и чуват шум навън. И двамата се страхуват разбира се... Ситуация 1: "Мъжкото момиче" разбира опасенията на любимия си и хваща пушката и излиза, защото го обича и не иска да го натоварва. Оказва се просто лисица. Тя влиза усмихната и казва - нищо, мило, просто една лисица... Любовната нощ е провалена.... Ситуация 2: Тя разбира, че той се страхува колкото нея, но се свива уплашена и го поглежда "с очи на сърна". Той преодолява страха си, защото вижда,че тя е по-уплашена и излиза - просто лисица. Връща се, но вече като герой. Тя го поглежда с възхищение и продължава да трепери - и не стига че го е пратила в тъмното, ами и иска да я прегърне, за да я успокои от страха и. Сещате се каква ще е любовната им нощ нали? Е, в този случай тя играе театър може би, но в крайна сметка той наистина е проявил мъжественост, нали? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Септември 30, 2007 Доклад Share Добавено Септември 30, 2007 Все по-рядко усещам, че около мен има Мъже, както и Жени. Усещането за жена и усещането за мъж - няма как да бъдат обяснени... Обикновено силните жени усещат силните мъже и нещата се случват. А двойки с неустановени или "обърнати" позиции са компенсаторни и невротични. Друга тема. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Септември 30, 2007 Доклад Share Добавено Септември 30, 2007 Преди всичко силните мъже и силните жени са силни като хора. Изводът какъв е - до силна жена да стои силен мъж. А слабите какво... да си търсят лисици в гората, може да си повярват, че са силни. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Септември 30, 2007 Доклад Share Добавено Септември 30, 2007 Може би все пак е хубаво да си уточним какво разбираме под "силен мъж" и "силна жена" и съответно слабите им съответствия. Защото може да се окаже, че това, което един разбира под сила, за друг е слабост. Дали ги има силните Мъже и Жени и къде са слабите? - Ами според мен всека от нас си носи в себе си и "силната" и "слабата" жена и всеки мъж си носи своите "сила и слабост" - нали някой беше споменал,че сме изтъкани от две преплетени комплементарни спирали - сигурно е същото и със силата и слабостта ни... Има какво да се порзасъждава и спорно е според мен ако един мъж сподели с близката си жена своя тревога или просто покаже нуждата си от нежност - това слабост ли е или сила? Нима силата не се крие тук в доверието му да отвори нещо интимно и може би болезнено в себе си? Слабият човек не би го направил, би се страхувал от удар или присмех и би се крил и преструвал.... И така може да се тълкува, нали? Ако тези, които в този живот сме изпратени като жени, имаме задача да работим над силата на нежността и да се учим да "раждаме" - във всеки смисъл..., то изпратените като мъже вероятно работят над силата да опазват "роденото и родилката"...? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Септември 30, 2007 Доклад Share Добавено Септември 30, 2007 Женствеността и мъжествеността нямат никаква връзка с биологичните модели на поведение. Да се отдалечим все пак от гениталиите си (като оплодителни органи за опазване)и тогава да говорим за силни мъже и за силни жени. Тук, разбира се, не включвам секса като начин за продължаване на потомството и т.н. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ася_И Добавено Септември 30, 2007 Доклад Share Добавено Септември 30, 2007 Донче, Мона, Моля, поясни в какъв аспект ще говорим за "силни" мъже и "силни" жени. Какви качества трябва да притежават силните хора? Ето едно виждане какви качества трябва да имаме, за да успеем в живота. Макар че, според мен, може някой да има всички необходими качества на 'силен човек', но да няма умението да ги приложи в живота. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Септември 30, 2007 Доклад Share Добавено Септември 30, 2007 Донче, нали това се опитвам да кажа, няма силни или слаби жени и мъже, има силни или слаби хора. А авторът на прочетената от теб книжка казва ли какво се случва, ако след лисицата, с която някак са се справили и любовната нощ е започнала, по средата някъде се появи мечката хехехе? Сещам се каква ще е любовната им нощ, защото... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Септември 30, 2007 Доклад Share Добавено Септември 30, 2007 Ася, аз говоря за различни неща, като усещане за жена и усещане за мъж... Май се изгубваме в превода. А и има неща, за които думите са излишни. Достатъчен е един поглед и всичко се разбира - кой какъв е и защо е... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ася_И Добавено Септември 30, 2007 Доклад Share Добавено Септември 30, 2007 Мислейки по темата реших, че не съм от най-силните хора. Според други - съм. Въпрос на виждане. Това, което за мен е лесно, защото съм го преживяла или го мога, за някой друг е невъзможно. Така е с всяка една ситуация. Различни хора, различен поглед и критерии. Всеки има своите силни и слаби страни. Нали трябва да има равновесие. А ако ставаше всичко с един поглед ..... тогава защо говорим? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Септември 30, 2007 Доклад Share Добавено Септември 30, 2007 :thumbsup: Ася няма силни или слаби жени и мъже, има силни или слаби хора.А аз се опитвам да кажа, че не можем да категоризираме хората на силни и слаби - всеки носи в себе си и едното и другото и са преплетени и се проявяват и преминават едно в друго, и се допълват.... Ако лепнем етикет на един човек "силен", ние му забраняваме да проявява слабост и обратно, лепнем на някого "слаб" и ... фолклора на човечеството е пълен с приказки за герои, които са смятани или са смятали себе си за слаби и глупави... както и за обратните случаи..... Колкото до това дали физическата ни принадлежност и полови признаци и поведение имат връзка с духовния смисъл на понятията Мъж и Жена ... в днешната мисъл на деня ми направи впечатление точно такъв откъс: Аз зачитам тайните на природата. Когато искам нещо от нея, аз не я питам да ми каже мнението си, но вървя след нея и гледам какво прави. По цели дни вървя след нея като след една добра майка, и от това, което прави, заключавам какъв е нейният характер.Свърши се виното Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Септември 30, 2007 Доклад Share Добавено Септември 30, 2007 Ех ,момичета,( понеже виждам че пишат само жени),за съжаление мое огромно ,разговаряйки с няколко мъже ,разбирам ,че примера с лисицата който даде Донка е много добър ,ТОВА Е действително мъжката психика,"Позволете ни да бъдем силни".Театро.Много ми е мъчно. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Октомври 1, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 1, 2007 (edited) ТОВА Е действително мъжката психика,"Позволете ни да бъдем силни".Театро.Много ми е мъчно. Защо приравняваш всички мъже към знаменателя на това примитивно мислене? Коя жена предпочита един мачо, вечен мъжкар до себе си във всеки един момент доказващ колко е по-силен и смел от всички? Или толкова важен, че всички трябва да с съобразяват с неговата воля? Такава позиция освен че товари всяка ситуация и всички в нея, е смешна. Жалко за тези жени и мъже които все още считат че мъжествеността се изразява в наперено поведение а ла най силният самец в стадото. Гордостта хаби много енергия. Защо ви е това? Да оставим алфа мейлът където му е мястото, при стадните животни, може ли? Разумният човек би трябвало да е силен с интелект, самоконтрол и духовност. Смелостта е хубаво качество и при двата пола, но без позиране и подчинена на разума. Редактирано Октомври 1, 2007 от Валентин Петров Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Октомври 1, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 1, 2007 (edited) :thumbsup: Съгласна съм с Валентин. Съвсем нямах предвид перчене (мисля и другите пишещи също). А и никак не съм привърженик на самодоказването по принцип - съвсем точно - гордостта хаби ценна енергия и зарежда човека и света му с много агресия. Разумният човек би трябвало да е силен с интелект, самоконтрол и духовност. Смелостта е хубаво качество и при двата пола, но без позиране и подчинена на разума. Именно! Разговорът беше за това, че при двата пола тези качества се проявяват по различен начин заради различната биохимия, която не може и не бива да се пренебрегва. И това не е театро, според мен - това е разбиране и приемане на разликите между нас - на нашите силни и слаби страни, които именно ни правят съвместими. Ние не сме създадени да се конкурираме, а да се допълваме, не да се оценяме, а да се уважаваме и да си помагаме.... Може би усещането ни за женско и мъжко присъствие в нас самите и в хората до нас зависи не толкова от качеството на това, което получаваме (очакваме и изискваме), а от това, какво даваме на себе си и другия. Мисля,че проблемът, който повдигна вчера Диди, се крие по-скоро в идеалите и очакванията за Мъж и Жена, а не в самите мъже и жени. Когато налагаме всеки срещнат мъж в прокрустовото ложе на идела си за Мъж, много ясно, че тези Мъже ще бъдат все по малко на брой - същото се отнася и за жените. Признавам,че и моят избор на Мъж до мен в първия ми брак беше продиктуван от такъв идеал. И, разбира се, неговият - също от идеала за Жена. Резултатът май винаги е един и същ - разочарованието, с което пише Диди. Истина е, че културата на разбиране и взаимоотношение между половете е много ниска, обаче. Затова ще рискувам да се повторя и отново да препоръчам книгата, която ми направи толкова силно впечатление - Джон Грей - Марс и Венера - Хормоните на любовта. От моята гледна точка на психолог и педагог в нея има много ценни попадения! Интересно ще ми бъде да чуя мнението на специалисти в областта на медицината и биологията. Редактирано Октомври 1, 2007 от Донка Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ася_И Добавено Октомври 1, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 1, 2007 Ако правилно съм разбрала Диди, под 'театро' се има предвид посочената от Донка ситуация, в която жената уж треперейки и търсейки закрила си мисли нещо от рода на 'ама че мухльо, и с това не може да се справи'. Съгласна съм с Вальо и Дончето. Силната майка е силна с това, че не налага своите виждания за живота на 100%, а открива и подпомага развитието на най-доброто в децата си. Няма значение дали са синове или дъщери. От тях в последствие ще се оформят добри хора - силни мъже и силни жени, както ги разделихме в темата. В случая се сещам за баба Тонка. Същото важи и за 'силната' жена до всеки велик мъж. Много често, като се каже 'силна жена' и много хора си представят една сто килограмова, мустаката грамада, с поведение на ефрейтор. Това е пародия на понятието, човек с комплекси. Мисля, че силните хора (във физически или в друг план), когато са осъзнали тези си качества, не парадират с това. Те прилагат качествата си в живота. А ако са достатъчно осъзнати в духовен план и се стремят към насочване на тези си способности към положителни резултати, не само за тях, но и за всички, от това по-хубаво няма. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Mindfield Добавено Октомври 1, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 1, 2007 Истина е, че културата на разбиране и взаимоотношение между половете е много ниска, обаче. Затова ще рискувам да се повторя и отново да препоръчам книгата, която ми направи толкова силно впечатление - Джон Грей - Марс и Венера - Хормоните на любовта. От моята гледна точка на психолог и педагог в нея има много ценни попадения! Интересно ще ми бъде да чуя мнението на специалисти в областта на медицината и биологията. Драга Донка, исля че имаш право за тази драматична, дори леко трагична реалност... с удоволствие ще вида книгата за която пишеш (мерси и на Добромир за препоръката!), понеже от същия автор чета и друга хубава (електронна) книга, свалена от www.spiralata.net. А и уча биологично образование... Обаче това ще стане едва след месеци като се върна в България. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Октомври 1, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 1, 2007 (edited) Ами тя Силвето хубаво го каза нищо ,че беше на майтап -силната жена е умната жена,�”онка после го подкрепи с примера от книгата,а аз си расъждавах по темата.Дали е театър или не -въпрос на гледна точка.Аз за себе си достигнах до отговор и решение.Благодаря на всички които поговориха за това . Редактирано Октомври 1, 2007 от didi_ts Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Октомври 1, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 1, 2007 Защо трябва да има деление на мъж и жена, като всички сме души, слезли да се учим. Ако единия е по-напреднал, ще помогне на другия. Имаше един период в живота ми, в който аз си бях и мъж и жена, справях се с всичко. В един миг се запитах, защо тогава ми е съпруг? Но отговора си дойде сам... Сега всеки си има както права, така и задължения. Като всеки е свободен да каже кога му е тежко и ако не може да се справи с някоя ситуация просто си признава. Взаимно подпомагане Има сила с Любов има и сила без любов. Когато доминира ината и его-то нищо не се получава. Много е важно също да има право на избор, свобода, а не всеки във връзката да се чувства притиснат... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Октомври 1, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 1, 2007 Истина е, че културата на разбиране и взаимоотношение между половете е много ниска, обаче. Затова ще рискувам да се повторя и отново да препоръчам книгата, която ми направи толкова силно впечатление - Джон Грей - Марс и Венера - Хормоните на любовта. От моята гледна точка на психолог и педагог в нея има много ценни попадения! Интересно ще ми бъде да чуя мнението на специалисти в областта на медицината и биологията. Не съм от посочените специалисти, но съм чела Дж.Грей и ми се ще да си кажа мнението. Според мен той наистина има много точни попадения на ситуации, в които милиони семейства изпадат и обяснява нещата от гледна точка на мъжката и женската психика. Но ми се струва, че неговите съвети и препоръки имат за цел да обяснят и облекчат взаимоотношенията мъже-жени, такива, каквито са били преди, а те точно през последните десетилетия много бързо се променят. Само преди век жените и мъжете са се държали по описания от него начин, не са прилагали авторовите стратегии и въпреки това са се разбирали нормално. Техните роли и функции в обществото са били строго диференцирани и този модел е съществувал поколения на ред, така че всеки го е възприемал добре, нямало е неразбрани и наранени. Нещо повече - най-вероятно това е бил оптималния модел, осигуряващ включително и чисто биологичното отцеляване. В момента обаче забелязвам едно сближаване на социалните роли на мъжете и жените, което изисква една промяна в техния мироглед и във виждането им за тяхното място и функция в света. Замислете се колко малко от вашите татковци (на по-възрастните във форума) и дядовци (на по-младите) са вземали по-съществено участие в отглеждането на децата например. Ами 99% от мъжете преди 1950 година не са се осмелявали и с пръст да докоснат новороденото, а сегашните татковци смело и отговорно още от първите дни сменят памперсите, къпят и т.н. И все повече жени са "мъжки момичета", с все по-голямо участие в стопанския и обществения живот. Жените, а предполагам и мъжете не се чувстват спокойни и сигурни в този преходен период. И на едните, и на другите им се струва, че във връзка с новите им (и непривични) роли и функции, нещо не е на ред, че "отсреща" не ги разбират добре, че не ги оценяват по достойнство, и като цяло и двете страни са неудовлетворени. Но щом ние, хората, се променяме, ще се променят и взаимоотношенията ни. И не е добре в този преходен период, да прилагаме стратегии, които ще помогнат за разбирателството между старите стереотипи мъж/жена. По-скоро е нужно да се помогне на мъжете и жените да се адаптират към този преход, да култивират в себе си необходимите нови качества, да усвоят нови начини за общуване ... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Октомври 1, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 1, 2007 културата на разбиране и взаимоотношение между половете е много ниска. Макар и със съжаление се присъединявам към това мнение за общия случай. забелязвам едно сближаване на социалните роли на мъжете и жените, което изисква една промяна в техния мироглед и във виждането им за тяхното място и функция в света. ... Жените, а предполагам и мъжете не се чувстват спокойни и сигурни в този преходен период. И на едните, и на другите им се струва, че във връзка с новите им (и непривични) роли и функции, нещо не е на ред, че "отсреща" не ги разбират добре, че не ги оценяват по достойнство, и като цяло и двете страни са неудовлетворени. Но щом ние, хората, се променяме, ще се променят и взаимоотношенията ни. И не е добре в този преходен период, да прилагаме стратегии, които ще помогнат за разбирателството между старите стереотипи мъж/жена. По-скоро е нужно да се помогне на мъжете и жените да се адаптират към този преход, да култивират в себе си необходимите нови качества, да усвоят нови начини за общуване ... :feel happy: Доколкото се спасим от егоизма си - можем да се надяваме да мислим нормално. Любовта към Бога и към Неговите деца душите спасява от егоизма. за да живее, човек трябва да изучава законите на Божията любов. „Защо трябва да любя една жена?“ За да се подмлади твоят живот. Жената пита: „Защо трябва да обичам мъжа?“ За да се подмлади твоят живот – нищо повече. Ако дъщерята иска да продължи своя живот, тя трябва да обича баща си, а не майка си. Синът пък трябва да обича майка си. Така върви законът. Братът и сестрата пък отделно ще се обичат. Най-първо братът ще обича майката, сестрата ще обича бащата и тогава ще родят онази мощна сила. Ако в дома така се кръстосат енергиите, такъв дом ще бъде здрав и физиологически, и духовно, и умствено. В такъв дом никакви болести не могат да се явят. И да се явят някакви болести, те лесно ще заминат. Там всяка болест е добре дошла. Обаче в този дом никога не може да се яви такава болест, която да задигне един от членовете. Те живеят дълго време. Дълго време могат да останат на Земята. Те могат да живеят колкото искат. Ако намират за разумно, могат да живеят 100–120 години. В началото бе словото Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Октомври 2, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 2, 2007 (edited) . Много е важно също да има право на избор, свобода, а не всеки във връзката да се чувства притиснат... Да, по това всъщност основно се различава хармоничната връзка от онази, изградена върху повърхностно привличане с периоди на страст и ревност и без истинско уважение към партньора, както и от връзките по икономически и други причини. Редактирано Октомври 2, 2007 от Добромир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Октомври 2, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 2, 2007 В момента обаче забелязвам едно сближаване на социалните роли на мъжете и жените, което изисква една промяна в техния мироглед и във виждането им за тяхното място и функция в света. Замислете се колко малко от вашите татковци (на по-възрастните във форума) и дядовци (на по-младите) са вземали по-съществено участие в отглеждането на децата например. Ами 99% от мъжете преди 1950 година не са се осмелявали и с пръст да докоснат новороденото, а сегашните татковци смело и отговорно още от първите дни сменят памперсите, къпят и т.н. И все повече жени са "мъжки момичета", с все по-голямо участие в стопанския и обществения живот. Жените, а предполагам и мъжете не се чувстват спокойни и сигурни в този преходен период. И на едните, и на другите им се струва, че във връзка с новите им (и непривични) роли и функции, нещо не е на ред, че "отсреща" не ги разбират добре, че не ги оценяват по достойнство, и като цяло и двете страни са неудовлетворени. Но щом ние, хората, се променяме, ще се променят и взаимоотношенията ни. И не е добре в този преходен период, да прилагаме стратегии, които ще помогнат за разбирателството между старите стереотипи мъж/жена. По-скоро е нужно да се помогне на мъжете и жените да се адаптират към този преход, да култивират в себе си необходимите нови качества, да усвоят нови начини за общуване ... Съгласна съм с почти всичко. Мисля си (а и наблюдавам), обаче, че сближаването на социалните роли и дори на моменти смяната им по принуда съвсем не означава смяна на биохимията на мъжкия и женския организъм. Хормоните, които ръководят поведението на двата пола и им осигуряват щастливото съжителство си остават същите. "И на едните, и на другите им се струва, че във връзка с новите им (и непривични) роли и функции, нещо не е на ред, че "отсреща" не ги разбират добре, че не ги оценяват по достойнство, и като цяло и двете страни са неудовлетворени. " Може би защото променяйки и смесвайки старите си роли и функции, ние погрешно завързваме проявата на мъжественост или женственост към конкретната роля и функция, а не към нейния смисъл, излъчването и поведението. Това,че мъжът ще се грижи за детето, ще приготви вечерята за любимата си, която ще се върне уморена след тежък ден в работното си място - това също е мъжественост, защото представлява грижа за жената и запазването и. От своя страна жената, връщайки се - посрещната с любов и сядайки на приготвената от мъжа трапеза (ами в моя дом редовно е така, защото аз съм тази, която се връщам в 20.30 след 11 часа работен ден) - защо да не се почувства и покаже спокойно, че е уморена и се чувства обгрижена и защитена от мъжа до себе си; да се отпусне в прегръдките му с благодарност и нежност и да си остане 100% жена, а на мъжа да остави усещането за 100% мъж? Само че (пак ще повторя - поради ниска култура) вклинените в ценностните ни системи модели на мъжественост и женственост се опират на роли и ситуации, а не на смисъла, който човекът влага в тях. Значи, време е според мен да променим или по-скоро да освободим ситуациите от традиционния им "етикет" - мъжът се връща от полето, жената слага вечерята. Всъщност хормоните не се интересуват от ролите и дейностите ни, а от тълкуването им и нашето отношение към тях . За мъжките хормони е важно да има грижа, защита, проява на устойчивост и жената да покаже,че уважава това. За женските хормони е важно да се излъчи нежност, любов, разбиране и да усети защитеност и грижа. Всяка житейска ситуация и всяка роля може да ни даде възможност и за двете преживявания - всичко зависи от нас, нали? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Октомври 2, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 2, 2007 В света, господар може да бъде силният. В животинското царство, силният е господар. Който има сабя, здрави крака, мускули, може да удря, може да блъска. И ще му се отваря път. А в разумния свят, кой може да бъде господар? – Който е разумен. Добре. А пък в Божествения свят, кой може да бъде господар? Между ангелите може да бъдеш пръв, ако имаш разумна наука. Ако знаеш, тогава си на първо место. В Божественият свят, Любовта е вече мярка. Защо Бог е силен? – Защото Той обича всички еднакво и на всички дава. Затова е Господар. Един иска да бъде като Бога, но не дава. Всеки може да бъде като Бога, но ще дава. Ти казваш: „Но от где ще го взема?“ – Ще го намериш. Сигурният пазител Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Mindfield Добавено Октомври 2, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 2, 2007 (edited) Напечено А защо ли мисля, Донка, че имаш право до там, докъдето човек не може да влияе (съзнателно или не) чрез психичната си настройка на самите хормони (нямам предвид на половите хормони, а на тези които Добромир бе споменал - хормоните "на щастието"...). Т.е. предполагам че хормоните са подвластни точно на психичната нагласа... само че за това се изисква дух и Любов. Мисля все пак че следва да познавам ситуацията за да говоря със сигурност...! Редактирано Октомври 2, 2007 от Любо Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Октомври 3, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 3, 2007 човек не може да влияе (съзнателно или не) чрез психичната си настройка на самите хормони (нямам предвид на половите хормони, а на тези които Добромир бе споменал - хормоните "на щастието"...). Т.е. предполагам че хормоните са подвластни точно на психичната нагласа... само че за това се изисква дух и Любов. Съжалявам, не разбирам добре позицията ти. Нямам претенции да разбирам хормоналната регулация и затова се обърнах с молба към специалистите да вземат отношение. От моя гл.т. и опит (на психолог) психичната настройка (нагласа) е реалният регулатор на усещането за щастие/страдание. С много примери може да се докаже, че едно и също събитие или факт може да предизвика у един радост и благодарност, а у друг недоволство, униние, критика. Състоянието на нашата психика изцяло се определя "отвътре", не зависи от външната среда, а от нашето отношение към нея (т.е. зависи от това доколко сме "пропускливи" за духа и Любовта). Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Октомври 3, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 3, 2007 Нямам претенции да разбирам хормоналната регулация и затова се обърнах с молба към специалистите да вземат отношение. От моя гл.т. и опит (на психолог) психичната настройка (нагласа) е реалният регулатор на усещането за щастие/страдание. С много примери може да се докаже, че едно и също събитие или факт може да предизвика у един радост и благодарност, а у друг недоволство, униние, критика. Състоянието на нашата психика изцяло се определя "отвътре", не зависи от външната среда, а от нашето отношение към нея (т.е. зависи от това доколко сме "пропускливи" за духа и Любовта). Пълен научен, а не само езотеричен факт е влиянието на психиката върху неврохормоните и изобщо върху телесните реакции и структури. Обратното влияние е налице в различна степен - и колкото сме по-пропускливи за Любовта, толкова повече нашето състояние се определя отвътре; но ако сме до голяма степен непропускливи, не може да се отрече, че външни фактори в същата степен предопределят и психологичната ни настройка, т.е. слабата душа има малко собствено въздействие върху неврохормоните и тогава започват да преобладават телесните сигнали, породени от фоновото състояние на физиологията, от преходни фактори като вид на скоро консумираната храна или на гледаното ТВ предаване... Само че повечето души са наистина слаби - ето защо Учителите препоръчват не само засилване на духа, но и определени "външни" принципи за съблюдаване. В крайна сметка, разбира се, няма вътрешно и външно - неврохормоните са материализирана психична енергия и именно по тази причина е толкова лесно двупосочното влияние между психе и сома (душа и тяло). Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.