Guest azbuki Добавено Април 11, 2010 Доклад Share Добавено Април 11, 2010 Мъжете и жените, външните по пол, но и вътрешните ни противополюси... А къде остана пътят в разговорите в темата? Пътят към духовно пробуждане, сливане, цялостност? Вгледай се пак, ще видиш. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Април 11, 2010 Доклад Share Добавено Април 11, 2010 ... Все пак ти принадлежиш и към едно друго поколение, което беше по друг начин и в други условия възпитано и това също има голямо значение. В момента човешките отношения са изключително усложнени и объркани, и това е особено много в сила за поколението, което "промяната" го удари в момента, в който съзряваше полово. Това е моето поколение. То е и поколението на 70-те и на Плутон във Везни. ... А ти защо си мислиш, че при мен е съвсем мед и масло и нямам какво да забелязвам във взаимоотношенията и какво да отработвам? ... Не мога да срещна партньор, който може да поддържа връзка на нивото, което ми е нужно и да преработва нещата между нас с необходимия ми интензитет. Поради което и не ми се влага енергия в безсмислени опити с неподходящи или незрели партньори - колкото и понякога наистина да ми е тежко от това. ... Това наистина е много важно. ... Женската емоционалност и съответно сексуалност са много сложни. Имат нужда от време и разбиране. С искане не става. И за жената е болезнено, когато се сблъсква с искането, но не и с разбирането. За съжаление, това става често - защото лесното е лесно. А трудното трудно. Ох, те и мъжката емоционалност и сексуалност са много сложни. И не, че им е лесно на мъжете, ами просто по си го таят в себе си. За мен един добър индикатор е следния - ако мъжът има желанието и търпението да засвидетелства на жената своите чувства по желан от нея (романтичен, платоничен) начин и да я изчака толкова дълго, колкото тя има нужда в това отношение, а след това жената има желанието да засвидетелства своите чувства към него, изразявайки своята сексуалност, по един открит и желан от него начин, то в такъв случай спокойно може да се прогнозира едно добро партньорство; и то дългосрочно. П.П. Божидаре, при телегонията става въпрос за чисто физически процеси - като записване на информация върху CD примерно. Това, че вече записаната информация не е могла да се прояви, не означава, че изчезва и когато след време възникнат подходящи условия за проявяването й (раждане на дете, но вече от друг), то тя естествено се проявява. Не случайно толкова дълго се е запазило изискването за девственост при толкова много народи (а понякога обратно - на девойките умишлено им се е записвала качествена информация, примерно от вожда/жреца на племето или феодала на имението). А това, което питаш ти, е на едно по-фино ниво, което не означава, че няма да се прояви, но предполагам по-трудно и в по-малка степен. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
shining_star Добавено Април 11, 2010 Доклад Share Добавено Април 11, 2010 Трябва да има общ интерес . Иначе отношенията, основани на телесното привличане, траят от ден до пладне. После де факто се озоваваме в една къща с човек, с който физически сме свикнали, но духом сме си чужди Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Април 11, 2010 Доклад Share Добавено Април 11, 2010 (edited) А ти защо си мислиш, че при мен е съвсем мед и масло и нямам какво да забелязвам във взаимоотношенията и какво да отработвам? Е, това си е твоя интерпретация. просто при вашето поколение сексът за здравей-здрасти не беше станал мода. А според мен това е едно от нещата във възпитанието на младите хора в днешно време, вкл. и на моето поколение не му се размина, което води до сериозно объркване на приоритетите. ... Женската емоционалност и съответно сексуалност са много сложни. Имат нужда от време и разбиране. С искане не става. И за жената е болезнено, когато се сблъсква с искането, но не и с разбирането. За съжаление, това става често - защото лесното е лесно. А трудното трудно. Ох, те и мъжката емоционалност и сексуалност са много сложни. И не, че им е лесно на мъжете, ами просто по си го таят в себе си. Напълно съм съгласна. И никъде не съм казала, че сексуалността на мъжете като цяло е проста или елементарна. Но имах нещо друго предвид, което ще обясня с едно сравнение. За да говори човек английски език задоволително, така че да може задоволително да се разбира с хората, прагът на познаване на езика, който трябва да преодолее, е сравнително нисък. На ежедневно ниво този език е "прост". За да овладее немски, така че криво-ляво да може да се разбира с другите, се иска много повече. Просто прагът, който трябва да се преодолее при немския език за тази цел, е значително по-висок и много хора никога не го надскачат, поради което и се отказват и наричат този език труден. Всъщност и двата езика са еднакво трудни, ако става дума за владеене на цялото им богатство. За човек, който владее наистина добре английски, това е очевидно, но има значение само при по-сложно и литературно изразяване, както и изобщо при поставени по-високи цели. Така е и със сексуалността на мъжа и жената. Мъжката е като английския, женската като немския. Тъй като повечето хора не се стремят към нещо повече от ежедневно ниво в сексуалните си отношения (не виждат в него свещена и духовна функция), на това ниво фрустрацията при жените е повече, отколкото при мъжете - тъй като прагът на техните минимални нужди не бива достигнат. Иначе за хора с по-високи търсения нищо не е лесно. За мен един добър индикатор е следния - ако мъжът има желанието и търпението да засвидетелства на жената своите чувства по желан от нея (романтичен, платоничен) начин и да я изчака толкова дълго, колкото тя има нужда в това отношение, а след това жената има желанието да засвидетелства своите чувства към него, изразявайки своята сексуалност, по един открит и желан от него начин, то в такъв случай спокойно може да се прогнозира едно добро партньорство; и то дългосрочно. Да, това е едно прекрасно описание и кой знае защо хората точно в това много трудно успяват. А е толкова просто на пръв поглед, нали? Жените (и аз сред тях) не са скарани със секса (напротив, сексуалността е изява точно на енергията на Богинята Майка, т.е. на женското начало и е начин мъжът да се свърже с него, освен всичко останало), а имат друга сетивност, поради което имат нужда от друг подход. Ако мъжът обърне внимание на това и е внимателен към тези неща, няма да има никакви проблеми. Жената сама ще поиска секс в един момент. И когато го поиска, важно е той да разбере, че тя наистина му засвидетелства чувства с това, а не просто физическо желание. Тук често има голямо разминаване, но то се получава от очакванията за прекалено бързо преминаване към сексуална връзка от мъжете и съответно блокажите, които това поражда при жената, а понякога и обърканост, която я води до това да пренебрегне природата и чувствата си и да се поддаде на импулсивни действия. По принципа на телегонията, да разбирам, че ще се пръкне от мен някой ден нещо българо-сърбо-еврео-немско-индийско ли? Не вярвам тази информация да остава завинаги. Всичко във вселената се мени. Редактирано Април 11, 2010 от azbuki Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Април 12, 2010 Доклад Share Добавено Април 12, 2010 (edited) Това го цитирам тук, защото всъщност е за тази тема. Аз ви предлагам една чудесна техника за промяна на нещата. Казва се Хо Опонопоно. Базира се на това, че целия свят около човека, целия свят около мен се твори от мен и е такъв заради самия мен. Аз съм отговорен за всичко, което се случва около мен, което виждам и което ме впечатлява. Аз съм отговорен и за доброто и за лошото, за това, че ми е малка заплатата, че партньора не отговаря на изискванията ми, че ми изневерява и т.н. Ето: „Аз съм отговорен за положението и специфичните особености на българския народ. Аз съм отговорен. Не знам точно как, но съм отговорен. 1. Съжалявам за положението и специфичните особености на българския народ 2. Прости ми 3. Обичам те 4. Благодаря” От 1 до 4 може да си ги повтаряте винаги, коагто се сетите за проблема и когато е удобно. Може да се прилага и за човечеството това нещо. Например, „аз съм отговорен, че има опасност от ядрена война...и т.н.” Техниката ми е позната, само без тези разсъждения към нея, защото те са на Божидар. В тях има и много истина, но има и изкривяване (разбира се) поради личните пристрастия, които всеки един от нас си има. Затова аз прилагам техниката Хо Опонопоно без никакви разсъждения. В това й е силата. Във възможността да изключиш ума и да отвориш сърцето. А по повод коментарите на Божидар, да, разбирам какво иска да каже, но едно нещо ми се наби на очи. Аз съм отговорна на това, което виждам в света, за своите реакции на него. Аз не съм отговорна за това, че партньорът ми изневерява. Не съм отговорна за неговите действия. Нося отговорност единствено за своите. Изобщо това изместване на отговорността върху другия, и в този случай, е много непродуктивно. Редактирано Април 12, 2010 от azbuki Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Април 12, 2010 Доклад Share Добавено Април 12, 2010 Техниката ми е позната, само без тези разсъждения към нея, защото те са на Божидар. В тях има и много истина, но има и изкривяване (разбира се) поради личните пристрастия, които всеки един от нас си има. Затова аз прилагам техниката Хо Опонопоно без никакви разсъждения. В това й е силата. Във възможността да изключиш ума и да отвориш сърцето. А по повод коментарите на Божидар, да, разбирам какво иска да каже, но едно нещо ми се наби на очи. Аз съм отговорна на това, което виждам в света, за своите реакции на него. Аз не съм отговорна за това, че партньорът ми изневерява. Не съм отговорна за неговите действия. Нося отговорност единствено за своите. Изобщо това изместване на отговорността върху другия, и в този случай, е много непродуктивно. Мда, Азбуки виж това, което съм одебелил. Грешката на езика, пардон на ръката, показва май някакви "лични пристрастия". Защото в твоето изказване наистина изместваш отговорността върху другия. Ако моят партньор ми изневерява, то аз съм отговорен за това, защото моят партньор ми е даден да ми помага да отработвам кармичните си уроци по пътя. и ми изневерява, за да ме научи на нещо. Смисъла на Хоопоно-то е да поемаш собствената си отговорност и да я признаеш. Иначе няма да действа. Не ми се сърди много Лъчезарна 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Април 12, 2010 Доклад Share Добавено Април 12, 2010 (edited) Всеки с гледните си точки. По моему, отговорна съм само на собствените си реакции спрямо това, което се случва, а не за избора и поведението на другите хора. Но може би за теб е по-лесно така да мислиш. На мен партньор не ми е изневерявал, не знам защо. Въпреки че съм била с мъже, с които дълго време сме прекарвали без да сме заедно, никога не съм мислела той какво прави в свободното си време. Казвали са ми (мъжете), че празни пространства в отношенията си не допускам, затова не възниква нуждата те да бъдат запълвани. Може би са прави. Но самият факт, че като че ли не ме занимава толкова темата какво прави някой, докато не е с мен, е достатъчно показателен. Да, ревността може да тласне другия към изневяра. Но дори и в този случай ревнуващият е отговорен за ревността си, а другият е отговорен за изневярата си. Смешно е да отидеш при жена си и да й кажеш "изневерих ти, защото ти ме ревнуваш" - това е малко детинско. Изневерил си, защото толкова си можел. Такова ти е било нивото на справяне със ситуацията. Други биха се разделили, поради това че не могат да живеят с партньор, който така ги ограничава и ревнува, без да са изневерили. Аз това съм го правила с един мой приятел, който беше маниакално ревнив. Категорично прекратих всичко с него. Но не е имало друг. Аз съм напълно непсособна психически и физически да съм с двама мъже, така че за мен този въпрос с изневярата никога не е стоял. Не бих могла и да съм с мъж, който е едновременно и с друга жена. Приемам го като замърсяване на личното си душевно пространство, в което го допускам. Ще се отдръпна и ще го оставя да отиде при другата. Няма да хукна да го разделям с нея, поемайки отговорност за неговия избор и ставайки по този начин участник в моделите му на поведение. Кауза пердута. Ако някой от любов и сам не е решил, че иска да е с мен и ако не съм му достатъчна, тоест не е щастлив само с мен, не виждам защо да го спирам да си търси щастието. Така че ти май преработваш някакви свои неща и все ми пишеш за тях, тълкувайки думите ми по твой си начин. Не виждам нищо противоречиво в изказването си за изместването на отговорността. Не виждам и къде е грешката на езика. Според мен доста ясно съм се изразила, но разбира се, ти си свободен да го тълкуваш така, както искаш и можеш. Редактирано Април 12, 2010 от azbuki Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Април 12, 2010 Доклад Share Добавено Април 12, 2010 Абе какво се хвана за таз изневяра?! Само пример беше Дай ти пример Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Април 12, 2010 Доклад Share Добавено Април 12, 2010 (edited) Абе какво се хвана за таз изневяра?! Само пример беше Дай ти пример Ами това ми се стори странно в изказването ти. Затова. Може партньорът да ми изневерява и на мен това да не ми пречи. Има такива връзки. В този случай за какво съм отговорна? Нямам претенции. Затова казах, че човек е отговорен за своята преработка на събитията. Ако страдам, отговорна съм за собствените си изживявания, но не и за действията на парньора си. Той може да продължи да изневерява и след като съм си преработила урока, спряла съм да страдам и поведението му вече не ме дразни. Пуснала съм го да си върви в мир по пътя, а за себе си съм взела решението, което съм намерила за добро. Ще дам и пример. Има хора, които се вманиачават на тема преработката на такива изневери до степен такава, че другият ги е напуснал, те вече не са заедно, ясно е, че нещата за другия за приключили, но този, който се оказва напуснат, продължава да живее с надежди, че ако той се промени, другият ще се върне, и е готов да го приеме обратно при всякакви обстоятелства, дори и онзи никакъв знак да не дава за това. И колкото и този човек да си повтаря Хо опонопоно, другият може и да не се върне и това си е негов избор. В този смисъл казах, че не можем да носим отговорност за избора на друг. Познавам един човек, който с такива фантазии си живее вече не знам колко време и затова видях как вкопчването в някакви такива идеи за уроци, които задължително свързваме с поведението на другите, т.е. изместваме подсъзнателно центъра на събитията върху тях, води до още по-голямо забатачване в разни кармични моделин и догми. Разбира се, и това е учене, но и в уроците си човек не бива порекалено да се вживява. Според мен казваме едно и също, но наблягаме на различни аспекти. Редактирано Април 12, 2010 от azbuki Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Максим Добавено Април 12, 2010 Доклад Share Добавено Април 12, 2010 Изобщо кой има право да се меси в живота на другия? Всеки има право да се среща с когото си иска. Никой не е вързан за никого та другия да гледа постоянно дали не му изневеряват. Важното е ти да не си изневерил. Дали другия е изневерил, то си е за негова сметка. Всички тук в Германия така говорят колко труден бил немският и колко прост английският. За мен е обратното, 10 години съм учил английски в училище и в университет, и накрая пак не го знаех. Сега вече знам немски по-добре, отколкото английски, само за няколко месеца! Има по-трудна граматика, но е по-логичен език, за хора при които като мен логиката е водеща, немският е по-лесен. Изразите се формират почти буквално като в български, докато в английски не. А падежите са лесна работа веднъж като ги разбереш. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Април 13, 2010 Доклад Share Добавено Април 13, 2010 Azbuki, относно поемането на отговорността, която дискутирахме, днес случайно ми попадна много интересен цитат: ".... Юнг нееднократно е посочвал в своите трудове, че това, с което нямате съзнателен контакт, ви се случва като “съдба”. То изглежда, че ви се случва, а вие не поемате никаква отговорност за това или не признавате вашето участие в изявата му..." АлександърТ.А. и Лъчезарна 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Април 13, 2010 Доклад Share Добавено Април 13, 2010 (edited) Azbuki, относно поемането на отговорността, която дискутирахме, днес случайно ми попадна много интересен цитат: ".... Юнг нееднократно е посочвал в своите трудове, че това, с което нямате съзнателен контакт, ви се случва като “съдба”. То изглежда, че ви се случва, а вие не поемате никаква отговорност за това или не признавате вашето участие в изявата му..." Ами щом това цитираш, значи не си ме разбрал. Никъде не съм говорила за "никаква отговорност", а за това, че трябва да се прави разлика между отговорност и вкопчване. Ама ти май все това си четеш, което искаш, и няма много смисъл от разговора. А и темата изневяра не е точно тема от моя живот. Не ми се е случвала, вероятно поради неспособността ми да поема отговорност Така че не разбирам за каква съдба ми говориш. Някои хора трудно виждат разликата между това да подходиш сериозно към проблемите във връзката и това да се вкопчиш в другия и да не искаш да го оставиш да си отиде, което е негово естествено право, а не задължително част от "съдебна процедура" на съдбата. Или пък това да ти е дошло нанагорно от ревнивостта на партньора и да се поддадеш на импулсивно поведение (да изневериш) и да се разкаеш, и това да превърнеш това си поведение във философия: "Изневерявам ти, за да се научиш." Но изневярата е винаги слабост на характера и вкопчване - независимо от коя страна се намира човек. Може човек да реши да се освободи от едни отношения, защото те му тежат и му пречат да се развива. В такъв случай той няма нужда от изневяра, за да си тръгне. Изневярата възниква там, където има зависимости и вкопчвания, и то особено в семейните ценности. Не можем да позволим тази идеализирана структура на семейството в главата ни да се срути - дори и с цената на лъжа. И тогава се почва с "аз ще се науча, тя ще се научи" и т.н. - извинения, за да не се откажем от формата на отношения, която вече си е изпяла песента, но от която сме зависими. Най-големите кръшкачи** сред мъжете (защото аз лично над тях имам повече наблюдения) са тези, които ще ти кажат, че "семейството е над всичко". Това са хората, които не могат да вземат решение, затова седят между решенията и изкарват някой друг отговорен за липсата им - защо не и Господ и Вселената? Защо да не кажем, че за неспособността ни да направим избор е виновна съдбата? Тя идва да ни научи и затова ние трябва да седим там в кюпа и да се "учим". А понякога отговорът е много прост: Всички са свободни. Няма виновни. Никой не е длъжен на никой. Няма виновни и няма пострадали. Има само избор за определена преработка на събитията от съзнанието ни. Но във Вселената "уроци" в назидателния смисъл на думата няма. Има само естествен порядък и естествени механизми на развитие на нещата, на които ние после придаваме някаква морална стойност. Но тази стойност си е наша измишльотина. Всичко е точно така, както трябва да бъде. Затова и напоследък избягвам разни дискусии за уроци, карми, какво значело това, какво значело онова... Животът се случва, а ние мислим кое какво било. И като приключи животът, останали са ни записките за това кое какъв урок е трябвало да бъде, но не и някакви наистина дълбоко усвоени знания за нещата. Само теории. ** Под кръшачи имам предвид и тези, които са такива наум. Има изобщо нещо "месарско" за мен в тази настройка към нещата - просто на човек му се иска да си "хапне" нещо друго, независимо дали го прави или не, изкушен е да постъпи противно на принципите си (или по-скоро живее според принципи, които си е наложил, но не му идват отвътре по природа). От друга страна има хора, които имат отворени бракове и сменят партньори, без да се самоизтезават на темата, защото лъжа няма, излъгани няма, всичко е по взаимно съгласие. Уважавам и този път и това не го наричам "кръшкане" нито изневяра, макар и да не е мойто нещо, защото е свързано с определени енергийни замърсявания. Редактирано Април 13, 2010 от azbuki Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Avidila Добавено Февруари 15, 2014 Доклад Share Добавено Февруари 15, 2014 В търсене на изгубената женственост… Донка и Диляна Колева 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
royalrife Добавено Април 1, 2022 Доклад Share Добавено Април 1, 2022 В 15.01.2007 г. at 7:48, Mindfield каза: Защо Учителят не е обърнал много внимание на тези разлики ? Вероятно може да е обърнал, и аз да не знам къде да се информирам; а може би просто ние, европейците да сме по-нечуствителни към тези разлики, произтичащи от различните енергийни структури на мъжа и жената, и затова да не е обръщал много внимание към тях в беседите си - мога само да гадая... Учителя споменава в една беседа, че разделението на хората на земята на мъже, жени и деца е отклонение от правилния път на развитие. А в друга беседа четем : "В това учение няма мъже и жени, за мене има само души ... днес може да си майка, а утре може да си друго нещо." Закхей Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.