mimeto60 Добавено Юли 1, 2016 Доклад Share Добавено Юли 1, 2016 Здравейте! Аз съм на 22 год другия месец ще навърша 22 год. Студентка съм- медицинска сестра вече 2 курс есента ще бъда 3 курс и да ви кажа честно никога не съм искала да бъда с такава професия, от малка бях масажистка и винаги съм искала да бъда такава, докато е било дошло времето преди 2 год да кандидаствам за това тя не го одобряваше, защото всеки може да бъде такъв, та в началото ме подтискаше да уча за Медицина и въпреки нежеланието ми се подготвях за тежките изпити по Медицина и накрая според бала ми станах Медицинска сестра по първо желание на майка ми, защото е близо като доктор. Допреди това време за решаването на каква ще бъде бъдещата ми професия аз бях винаги до нея и правех всичко каквото тя казваше, прибирах се веднага след последния час и почти не ми се е налагало да закъснявам, ако съм била на кафе с някоя съученичка или да разгледаме моловете за бална рокля, та аз 5 години в гимназията до 12 клас така и нямах нито една приятелка и така и не успях да разбера за съученичките ми не ме харесваха и на майка ми това не й прави проблем, нали по-важното е да се прибирам след училище и да уча за следващите уроци. Дотук всичко беше добре до момента когато й казах че искам да бъда рехабилитаторка оттогава започнаха първите споровете и все пак направих това което искаше. Както и да е. Месец преди матурите съвсем случайно се срещнах с едно момче естествено в началото на връзката й казах само името му без много подробности, но факта, че на мен ми е забранено да излизам с когото и да е съвсем си усложних нещата исках да излизам с него, но не можех, не ми беше позволено докато не вляза в университета и до момента когато разбраха, че ,, съм поддържала тайна връзка,, (това стана декември месец преди 2 год) те за малко да ми спрат образованието, но вместо това ми дадоха обикновен телефон и лаптоп и прекалено много страх и стрес отгоре, но въпреки всично съм успявала да си взема изпитите и да се справя с тяхните всекидневни нонстоп критики, че той за нищо не става, че гледал да ми провали живота, че той е един мизерник и така нататък, има още подробностти от драмата, както и да е разделиха ни и ние и така направихме щем не щем спряхме да си поддържаме връзка. Но живота все пак продължава, заедно с моята история с него, 6 месеца по- късно миналата година, след като сме бяхме осъзнали грешките, които нямаме, осъзнахме се, че в нас двмата нямаме вина и двамата се искахме и решихме отново да си поддържаме връзка, но този път до момента станахме все по- предпазливи и по -внимателни и с виждането и с връзката ни. Както и да е сега лятото отново дойде и отново съм подлагана на "домашен затвор" така да се кажа 24\7 докато не почна университета и така да се виждам с него, но сега бях намислила да започна първата ми работа, е естествено той ми намери работа като продавачка, работих без проблем 2 дена селд което шефа не ме удобри без никаква явна причина и сега живота ми се преобръща наново, защото майка ми вече ми забрани и да започна да се пробвам на друга работа, а да съм стояла вкъщи и да й помагам с домакинството и пак проблем след проблем питам се... до кога така... ? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Юли 1, 2016 Доклад Share Добавено Юли 1, 2016 Цял живот.Повярвай ми, срещал съм нееднократно, мъже и жени на възраст и над 50 години, със същият проблем.И съм ги срещал не защото са щастливи, а обратното, безкрайно уморени и невротични от безкрайната борба с родителите си в частност майки.Майки, нереализирани собствените си мечти, желаейки да го направят като управляват живота на децата си.Комплексарска работа.Но, страданието е голямо.За съжаление в стремежа си да избягат от контрола на родителите си много от децата бяха направили ужасната грешка, да се съберат с възможно най-неподходящият човек.Така, от една страна беше конфликта с родителите, от друга с партньора.Както се казва-от трън, та на глог. Моят съвет е, да ,,победиш,, родителите си на собствен терен и тогава да се обвързват с когото и да е. Трябва да отстояваш себе си накараш да се съобразяват с теб иначе цял живот ще е така. iliqna, Орлин Баев и Лина Коцева 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mimeto60 Добавено Юли 1, 2016 Автор Доклад Share Добавено Юли 1, 2016 Благодаря Ви за отговора. Абсолютно сте прав, наистина майка ми досега цял живот е съжалявала и постоянно на мен ми казва нейната майка не й дади да учи и така аз усществявам нейната мечта така да се каже. Относно момчето той е добро момче, благодарение на него видях истината каква е, която преди да се срещна с него не осъзнавах намеците на майка за мен и се примирявах с всичко относно първия ни спор, който се оставях тя да победи, а сега разбирам всичко, защото той ме научи кое е хубавото и кое е лошо и си правя преценка че не живея за себе си, а за нея и до ден-днешен ме подркрепя и ме окуражава. За да се отделя от нея малко ми коства защото тя постонно се влудяваше, виждам я че без мен не може, постоянно ми казва, че "затова ли те отгледах от бебе, че да се отделиш от мен, а да гледаш чужди свекърви" и това вече наистина ме боли, защото искам да бъда като всяка нормална жена да имам мъж до себе си, да създам семейство и естествено и да имам разбирателство с родителите си, но не знам как да го постигна това, не мисля че сама ще мога да се справя с тях. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Юли 2, 2016 Доклад Share Добавено Юли 2, 2016 Момчето може наистина да е страхотно.Може, но нека обозначим психичното състояние и характер на обикновен човек с нула.По отношение на него, майка ти е, например минус 50. Нали разбираш,че всеки на скалата от нула до минус 49 ще ти се струва по-добър от нея.В случая, момчето може също да е много под нулата-например минус тридесет, но понеже го сравнява6 с минус 50-майка ти, да ти изглежда страхотен и искаш да се обвърже6 с него.Точно това, правят почти всички в твоето положение и след като избягат от родителя, който е много минус, влизат в капана на връзка с човек, който е много по-малко добър от родителите. Разбира се, това са чисто теоретични забележки, но те произтичат от практиката ми и мисля,че трябва да ги споделя. Справи се с отношенията в къщи, стани независима и едва тогава се обвързвай сериозно. Rwanda, Орлин Баев, Лина Коцева и 1 other 4 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mimeto60 Добавено Август 5, 2016 Автор Доклад Share Добавено Август 5, 2016 (edited) Да и така мисля да направя, няма да бързам с решенията... но въпроса да бъда самостоятелна и да се оттегля от родителите ми е малко по-сложен отколкото си мислех.. напоследък все по често се караме за най-малкото, опитвам се да ги отбягвам всмисъл, това което не харесват в мен и ме критикуват гледам вече да не се опитвам да се защитавам и да не влизам в спорове, че става ситуацията още по сложна и стигам до още по- голям стрес от този, който свикнах и накрая ме обвиняват, че вече нищо не им споделям не съм по контактна към тях, че станах неадекватна и майка ония ден решила, че е било време да ме заведе на психиатър и да ме вкара в лудницата. Този факт ме плаши не знам дали ще ме заведе или не, но въпроса ми е с какво се занимава психиатъра изслушва ли цялата история от моята страна и от нейната страна и така да прецени у кого е същинския проблем? Не мога да повярвам майка ми да ми каже факта, че щели да я осъдят затова, че не ме е завела на лекар, тогава когато трябва да го направи. Аз не мога да разбера нищо, дори и не мога да опиша как се чувствам, не е ли по удачно на психолог, да си излекувам детските травми, които още не мога да ги забравя, но проблема е, че майка ми е забранила да работя през лятото, защото е искала да бъда в нейна помощ в домакинството. Редактирано Август 5, 2016 от mimeto60 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mimeto60 Добавено Август 29, 2016 Автор Доклад Share Добавено Август 29, 2016 Всеки ден все повече и повече проблеми, по са заядливи и двамата и го правят сякаш за да ми е още по гадно. Дори и да съм насготвила, което не го правя често за да не се учат да очакват от мене да им насготвя всяка вечер, но когато са по- настоятелни щеш- не щеш, готвя не стига това ами майка ми вика,, ами не изглади ли , защо не изтри ли праха, целия ден какво прави, не ти ли идва на акъла,,....ох не знам вече.... но имам чувството, че нямам повече сили да ги изтърпявам, вече нямам и никакво търпение да започна 3 я си курс, броя си непрекъснато дните които ми остват за да си отида в варна и да ги виждам само в събота и неделя... другото което ме измъчва и не знам как да се справя с това е че нямам никакви заделени пари за да посещавам на психолог само за 2 -3 сеанса, но не повече, но не мисля, че за толкова препиращо кратко време ще мога да наложа промени. Не знам какво да правя,откъде да ги изкарам, нямам и от кого да помоля, но имам нужда от помощ, дори съм си избрала психолог в във варна и искам час по скоро да я посещавам... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Август 31, 2016 Доклад Share Добавено Август 31, 2016 Оставам с усещането, че нямаш нищо против другите да правят с живота ти каквото намерят за добре. От една страна родителите ти, които ти казват, че на 22 години трябва да си стоиш в къщи, да не работиш за себе си и да правиш това което те ти кажат и ти се съгласяваш. Майка ти казва, че ще те води на психиатър. Студент по медицина си, знаш, че това няма как да стане насила, нито пък психиатъра е твоя специалист, с какво точна се съгласявш от решението на майка си? От друга страна приятеля ти, който ти е намерил работа /не ти, а той/ Започваш това което той ти е намерил, ами нормално да не се харесате с работодателя, все пак това не е твой избор. И в този момент ти се отказваш да се отстояваш не си търсиш нова работа, а си изпълнителната дъщеря, която отива да си стои цяло лято в къщи. Ти си на 22 години, твое задължение е да управляваш живота си. Най - лесното нещо е да си намериш работа в курортния сезон във Варна, всички работят, но доброволното подчинение на родителите ти е по - важно за теб. Осъзнаването на несъстоятелния страх е първата стъпка към промяна. Заради него ти стоиш в една позиция и не смееш да мръднеш. Така се дресират и животните от малки, през страха. Един много хубав разказ по този повод ще ти разкажа: " Еднин баща, завел малкия си син на цирк. След представлението, решили да се разходят и да видят отблизо участващите животни. Детето видяло, големия слон, който бил толкова внушителен на сцената, да стои кротко вързан с една верига за крака към малък кол, който можел да измъкне само с едно движение. Попитал баща си, защо слона е вързан за този малък кол, след като може да го измъкне всеки момент. Бащата не знаел. След години вече порасналото дете отново посетило този цирк, пак се разходило зад сцената и пак видяло същата ситуация. Този път там бил и дресьора на слона. На въпроса на момчето той отговорил следното: " Когато ни дават слоновете те са съвсем малки слончета. Ние ги вързваме за този кол, който за тях в тази възраст е голям и непосилен за измъкване. Слончето протестира, дърпа се, опитва се по всякакъв начин да се отскубне, но не може. С времето то запомня, че този кол е непоклатим. Сега когато вече е голям, слонът не прави никакви опити, тъй като има спомена, станал вярване, че този кол е здрав и силен и той не може дори да го разклати. Така се дресират слонове" Така се "дресират" и децата. Помисли за "кола" наречен твои родители, дали са толкова силни, колкото си мислиш? mimeto60 и Орлин Баев 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mimeto60 Добавено Август 31, 2016 Автор Доклад Share Добавено Август 31, 2016 Благодаря ви! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mimeto60 Добавено Септември 2, 2016 Автор Доклад Share Добавено Септември 2, 2016 (edited) Съгласявам се с нея поради много причини...За тази за психиатъра знам, че го прави за да ме уплаши и така по-лесно да ме контролира, но факта, че биологичния баща е бил осъден от психиатъра и така е бил в лудницата.( това е било след като бил ,"избягал в гората"".) .и така те са се развели,,, това беше когато съм била на 1 год.. а тези неща ги знам като прочетох старите й документи,без тя да ме види, всеки ден ме мъчеше въпросса- как стана така? Да, наистина звучи смешно, но откакто баба ми се изтърва напоследък само това казва как е бил избягъл...как е бил луд... как съм била мязала на него и.т.н А аз и на идея си нямам дали наистина е такъв. Ето че получих вашия отговор, че без негово желание няма как да бъде разследван, та наистина ли е бил с психично заболяване,щом това се случи, не знам никакви подробности за него, но просто сега се чувствам като мразещо дете от неясен биологичен баща... Казвам "мразещо", защото само това почувствах от малка и така чак сега разбрах каква е причината за тази омраза към мен- просто съм чуждо дете, имат ме и ме хранят и ме приютяват, но в отплата трябва да помагам и изпълнявам.. дори и да си намеря работа, за да изкарам някой друг лев и да се опитвам поне с това да бъда полезна, сама да си плащам разходите за обучението ми, те ще се разгневят, а останалото е трагично. Затова се съгласявам с тях, ако трябва да направя нещо за себе си това трябва да стане неусетно за тях Редактирано Септември 2, 2016 от mimeto60 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Септември 11, 2016 Доклад Share Добавено Септември 11, 2016 Какво е най- лошото, според теб, което би станало, ако не се подчиниш и вземеш сама решение за живота си? Орлин Баев 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mimeto60 Добавено Ноември 27, 2016 Автор Доклад Share Добавено Ноември 27, 2016 първото е, че няма да ми помага да завърша, после ще бъде съвсем психически срината, дори след първия опит преди 2 год да посегне към себе си(тогава беше го е направила за да ме уплаши и да ме манипулира), но сега знам ли я какво ще извърши...Засега отново гледам да направя нещо което ще ми бъде в моя полза да ходя на практика нощно време за да получа, някой друг лев, макар и малка сума, но това става много трудно да я убедя, че това върви с обучението ми и от септемрви до днес така и не го възприе пита ме било ли е задължателно, защо трябва да ходя, не си стоиш вкъщи ами ми ходиш през нощите, няма ли да се отказваш вече,, и почват закрити заплахи и т.н все трагедия....просто понякога нямам избор, единственото решение, което мисля в момента е да й заведа психолог в домашни условия- но като знам че това фактически е невъзможно, знам че консултациите трябва да бъдат в кабинет, но тя фактически няма как да се съгласи, тя мисли мен да ме заведе на психолог( аз вече ходих и открих себе си и къде е проблема), а камо ли тя да отиде да се осъзнае, но проблема си остава дълготраен и един и същ, докато тя не предприеме факта, че тя е психически нестабилна поради много проблеми, които тя не може да се справи....тука вече не знам как да й помогна, но я виждам че колкото повече аз се отклонявам от нейните представи и очаквания толкова по нестабилна става и повече се караме.... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Декември 1, 2016 Доклад Share Добавено Декември 1, 2016 Прочети този откъс https://chitanka.info/text/26986/6#textstart След това цялата книга и особено втората част. Там са стратегиите за справяне. А при първа възможност започни психотерапия. Успех! mimeto60 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.