Личностен проблем

[rdy]

Здравейте! 

След дълги обмисляне и чудене какво да правя и аз стигнах до момента в който дъм забил нос в стената и не намирам изход от ситуацията.

Така, при мен проблема смятам, че е малко по комплексен но историята е следната: 

От две години и половина работя в едно предпроятие и работя с ужасен ентусиазъм. Въпреки че не започнах на позицията, на която исках продължих с упорития труд и с много нерви и мъки се издигах. След двете години вече съм надминал очакванията си и дъм на още по висока позиция, която обаче изпълва ежедневието ми с много стрес и напрежение. Въпреки това не дъм се отказал и продължавам въпреки това което ми се случва. като цяло през живота си никога не съм бил център на вниманието и съм да кажем по затворен въпреки, че това въобще не ме задоволява.. дори мме напряга защото аз искам точно обратното... да съм комунинативен и активен в живота, но все не се получава и съответно съм винаги в кофти настроение и все навъсен и неудовлетворен от живота.  Преди два месеца срещнах едно момиче с което много се харесахме и не знам кан и защо станах друг човек... за известно време. Бях комуникативен, енергичен, уверен мъж със самочувствие. Само, че не знам как и защо се върнах в стария си облик в който съм несигурен и неуверен, притеснявам се какво да кажа и мозъка ми блокира тотално. Отново изпадам в ситуацията на липсата на енергия и желание за живот... все едно нищо няма значение за мен. Тъй като не съм от много комуникативните нямам и кой знае колко приятели просто защото не смятам че съм човек който има какво да каже и то да го каже по забавен начин. А и последно време   нямам желание да се виждам с когото и да било.та преди месец изпуших тотално... силна депресия и психиатърката ми каза че било бърнаут от стрес. Даде ми антидепресанти, които пих една седмица и спрях защото не искам да съм зависим от хапчета. Само, че сега съм пак там в дупката с налудничавите мисли, непрестанните натрапливи мисли че не съм интересен, щастлив и в добро настроение, а това ме подлудява вече. Притеснявам се че приятелката ми ще ме напусне заради това, че съм изпаднал в кофти състояние на ума и не знам какво да правя. Искам да съм в добро настроение да му се не знае ама не знам как... не знам и кога съм бил, че да направя разлика освен преди месец.... всичко ми е безразлично, скучно, нямам енергия и желание за нищо освен да се видя с приятелката ми защото тя ми носи поне малко радост. Когато дъм вкъщи съм тотално зле, само мисля глупости за това колко съм зле и търся как да се поправя но за момента ефект никакъв. Започвам да си мисля, че аз цял живот съм си бил в някаква депресия и няма измъкване, а толкова много искам да се променя, само че от вътре не ми идва и си личи че се насилвам. Плюс че страдам от безсъние и не знам как да го лекувам.

 

Знам, че има хора с доста по сериозни проблеми, но при мен това си е ужасен начин на живот, който не искам да търпя повече. Кажете ми моля ви, дайте ми съвети как да де преборя с всичко това и да бъда във онова нормално добро настроение, мозъка ми да работи нормално и да бъда нормален човек.

 

Поздрави.

[АлександърТ.А.]

Ако можеш да ,,прожектираш" пред затворените си очи , онези дни -----------и не знам кан и защо станах друг човек... за известно време. --------------. Може да си припомниш тогаващното си състояние . Тогавашната си позиция , от която си възприемал света .Бил си влюбен , а това променя света на около . Прагматично казано , тогава света е бил едно чудесно място за живеене . Според мен не е добре да се впускаш в търсене на причината , върнала те в стария коловоз . То може да те отклони от усилието да си спомниш състоянието на любов .

[Диляна Колева]

В 29.06.2016 г. at 19:03, rdy каза:

дайте ми съвети как да де преборя с всичко това и да бъда във онова нормално добро настроение, мозъка ми да работи нормално и да бъда нормален човек.

За да бъдеш в добро настроение, мозъкът ти има нужда от ендорфини. Те се стимулират по различни начини. Един от тях е влюбването, затова и докато си бил влюбен си бил ОК. Друг вариант е спорта, кардио натоварването, движението сред природата. Следващ вариант е да имаш цел и силна мотивация, с кратковременни победи, за да получаваш постоянно удовлетворение. 

Не може да работиш нещо, което не харесваш и да получиш екстаз от резултатите, това няма как да задвижи ендорфини. Няма как да работиш много и да се лишаваш от релакс и движение и да се чувстваш добре.

От друга страна, дали пък не си научен да бъдеш такъв? И да ти липсва нещо базово, нещо екзистенциално и от там да идва хронична неудовлетвореност и недоволство. 

С първите варианти може да пробваш сам. С последното няма да ти се получи, необходим ти е водач.