Guest Кермит Добавено Септември 26, 2016 Доклад Share Добавено Септември 26, 2016 (edited) Цитат "Хората приемат всичко толкова сериозно, че това наистина се превръща в голяма тежест за тях. Учете се как да се смеете повече. За мен смехът е толкова свещен, колкото и молитвата". Ошо "Боже, колко е смешен страхът, когато му се присмиваш!" Фредериг Бегбе "Оплакването от бедата я увеличава, смехът може да я унищожи". Конфуций Госпожице Праматарова, как ще коментираш горното, ако забиеш и не намериш ни една причина, дето доктора те пита? Редактирано Септември 26, 2016 от Кермит Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кермит Добавено Септември 26, 2016 Доклад Share Добавено Септември 26, 2016 Ако пък искаш желязна наука, вместо мъдрости, можеш да се позанимаеш и с нея. Малко цитати: - Seaward, Brian Luke. "Humor’s healing potential." Health Prog 73.3 (1992): 66-70. - Gelkopf, Marc, and Shulamith Kreitler. "Is humor only fun, an alternative cure or magic? The cognitive therapeutic potential of humor." Journal of Cognitive Psychotherapy 10.4 (1996): 235-254. - Southam, Marti. "Therapeutic humor: Attitudes and actions by occupational therapists in adult physical disabilities settings." Occupational therapy in health care 17.1 (2003): 23-41. - Ventis, W. Larry, Garrett Higbee, and Susan A. Murdock. "Using humor in systematic desensitization to reduce fear." The Journal of general psychology 128.2 (2001): 241-253. - Sumners, Ann D. "Humor: coping in recovery from addiction." Issues in mental health nursing 9.2 (1988): 169-179. - Ortiz, Camilo. "Learning to use humor in psychotherapy." The Clinical Supervisor 19.1 (2000): 191-198. - Dauidhizar, Ruth, and Ruth Shearer. "Using humor to cope with stress in home care." Home Healthcare Now 14.10 (1996): 825-830. - Sultanoff, S. "Integrating humor into psychotherapy." Play therapy with adults (2003): 107-143. - Dziegielewski, Sophia F. "Humor: An essential communication tool in therapy." International Journal of Mental Health 32.3 (2003): 74-90. Късно е и не ми се играе на копи пейст. Хиляди са. Даже не хиляди, ами много повече от всички лели, дето леят куршуми! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Септември 26, 2016 Доклад Share Добавено Септември 26, 2016 Добре до6ла при живите хора.Ти наистина ли не зне6, че ние хората, сме честото така? Близки нямаш ли да ти го кажат? Pramatarova 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Pramatarova Добавено Септември 26, 2016 Автор Доклад Share Добавено Септември 26, 2016 Оценявам много отделеното внимание от вас. Надявам се един ден да се смея на нещата, които съм си мислела и през които съм преминала. Чувствам сякаш това състояние се "подиграва"с мен и яко ме "тресе". Какви ли не симптоми вече е имало, които ме плашат. Изглеждат ми ненормални и сякаш са по-силни от всичко, затова ми е трудно да се засмея, но ще направя възможното да се науча да го правя. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Септември 27, 2016 Доклад Share Добавено Септември 27, 2016 Ако и за миг допусках,че са ,,ненормални,, веднага бих те посъветвал да потърсиш психиатър и започнеш медикаментозно лечение. Лина Коцева и Pramatarova 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Pramatarova Добавено Септември 27, 2016 Автор Доклад Share Добавено Септември 27, 2016 Снощи например какво ми се случи. Излезнах навън с едни приятели и пак бях много притеснена, трудно се концентрирах в разговора, постоянно си мислех някакви неща, исках да си ходя, постоянно се чудех дали се държа нормално, мислех как да говоря, какво да говоря, усещах все едно съзнанието ми е замъглено, а дереализацията много ми се засили, мислех си, че всеки момент ще се побъркам от мисли.Много е измъчващо, понякога се питам защо ми се случва.. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Септември 27, 2016 Доклад Share Добавено Септември 27, 2016 Хей за това ти се случва - ,,постоянно си мислех някакви неща, исках да си ходя, постоянно се чудех дали се държа нормално, мислех как да говоря, какво да говоря, ,, Лина Коцева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Pramatarova Добавено Септември 27, 2016 Автор Доклад Share Добавено Септември 27, 2016 И на моменти имам натрапливи мисли от сорта "дано да умре" и т.н. за някой близък, аз не искам да го мисля, не искам да се появяват, но на моменти ми искачат в главата. Четох някъде, че това е реакция на психиката, която показва, че всъщност ги обичам и не искам да им се случи нищо лошо. Това е така, но защо ми се появяват? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Септември 27, 2016 Доклад Share Добавено Септември 27, 2016 За това - ,, постоянно се чудех дали се държа нормално, мислех как да говоря, какво да говоря, ,, Който мисли така има натрапливости. Лина Коцева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Pramatarova Добавено Септември 27, 2016 Автор Доклад Share Добавено Септември 27, 2016 Тези мисли не водят до полудяване, нали? Благодаря Ви за отговорите, докторе! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Септември 27, 2016 Доклад Share Добавено Септември 27, 2016 МОМИЧЕЕЕЕЕЕ Май, аз ще полудея от повтаряне на едно и също. Pramatarova, v.kolev, Орлин Баев и 1 other 4 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Септември 27, 2016 Доклад Share Добавено Септември 27, 2016 Pramatarova, в същия болезнен за вас модел е и комуникацията ви тук. Вие се оплаквате, говорят ви, пак се оплаквате, говорят ви, оплаквате се, говорят ви и т.н. Няма как да излезете от този модел като продължавате да се оплаквате. Започнете при психотерапевт. Това да говорите за притесенията си не ви носи полза, защото именно това говорене е част от притесненията. Лина Коцева и д-р Тодор Първанов 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кермит Добавено Септември 28, 2016 Доклад Share Добавено Септември 28, 2016 Македонците имат хубав лаф за стил на общуване: "Я ке те питам нещо, ама сакам отговорот да е ДА!" Момичето все задава въпроси, но ние явно не уцелваме правилния отговор. Какъв ли е той за теб, Pramatarova? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Pramatarova Добавено Септември 28, 2016 Автор Доклад Share Добавено Септември 28, 2016 Хаха ами искам някой да дойде и да ми докаже, че всичко ще е наред, че няма да полудея, че не ми е генетично заложено, че всичко в главата ще ми се подреди, че ще си мисля нормално след време, няма да се чувствам сякаш затворена в клетка и т.н . :D. Шегувам се, да, искам го, вие ми го казвате, уцелвате ги, но всеки ден в главата ми изникват нови и нови въпроси, които сякаш ако не пиша тук и не ме успокоите по някакъв начин, ще ме измъчват поне до вечерта. Чувството, че полудявам е толкова реално....Знам, че това не е начина да се оправя, даже знам, че не трябра да си ги задавам тези въпроси, но всичко е един омагьосан кръг, от който явно излизането без психотерапия е ужасно измъчващо... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кермит Добавено Септември 28, 2016 Доклад Share Добавено Септември 28, 2016 (edited) "Не мога да облекча усилията ти, но дори и да можех, не бих го направил. Водачът не е длъжен да води чужди битки. Водачът трябва да насърчава хората да се борят; трябва да ги накара да повярват, че усилието си струва. Сражавай се с предизвикателствата на настоящето и ще излезнеш на пътя, който води към бъдещият ти успех". Никой няма да се справи вместо теб. Колкото по-бързо заживееш с тази идея и предприемеш необходимото, толкова по-бързо подобни същности като омагьосани кръгове и проклети квадрати ще престанат да бъдат актуални в житейската ти геометрия. НЕ ЗНАМ ЗАЩО СЕ ПОМАЙВАШ ОЩЕ!?! Редактирано Септември 28, 2016 от Кермит Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Октомври 2, 2016 Доклад Share Добавено Октомври 2, 2016 Продължавайки в тона на Георги ще добавя думи на Роло Мей - Свободата е способността на човека да вземе в ръце своето развитие. Виждайки как се развива темата имам две предположения : или не искаш свободата си или много те е страх да се срещнеш с нея. Не знам защо масата хора с тревожност си причиняват това. Виждаш, че си зле и не можеш да се справиш сама. Тук има внимание, но то е неефективно за твоето справяне. Ако аз не се чувствах добре нямаше да стоя и минута в размисли, щях да намеря бързо как и чрез кого да си помогна. Може една, две врати да се затворят пред мен ... ще почукам на трета, няма нищо лошо и страшно в това. Продължавайки да пишеш в тази тема подкрепяш бездействието си, както ти, така и други пишещи с месеци, без никакво развитие по случая. Има хора на които постовете тук помагат трайно, но в повечето случаи постовете са само насока за работа, те не са достатъчни. Pramatarova и Лина Коцева 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Pramatarova Добавено Октомври 3, 2016 Автор Доклад Share Добавено Октомври 3, 2016 Възможно ли е да имам химически дисбаланс на мозъка и на него да се дължи всичко? И ако е така, психотерапията как би помогнала за това? И защо на моменти се чувствам напълно неадекватна, сякаш ми е трудно да се справя с всяко едно нещо, което правя в ежедневието ми, да взимам решения и т.н. сякаш мозъка ми не функционира нормално, така се чувствам. Как е възможно това всичко да се случва само от стрес и тревожности? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кермит Добавено Октомври 3, 2016 Доклад Share Добавено Октомври 3, 2016 Хей, а ти от какво искаш да се случва? От метеоритен дъжд, придружен с магнитна буря и светкавици през 3 секунди? Нищичко не знаеш за стреса, не си и почела малко, затова ти е такова пренебрежително отношението към него. Но не е изненадващо, масово има едно подценяване, което в крайна сметка се плаща скъпо, но... За химическия дисбаланс - откъде измисли такава приятно звучаща невробиологична фраза? Да не би да си неврофизиолог в Оксфорд? Аз ако съм ти шеф на лабораторията, в която работиш веднага ще ти понижа заплатата - как може да правиш велики проучвания без да си спомняш, че мисълта, представната дейност въобще командва купища невробиологични механизми... само си спомни за онзи експеримент с лимона - седиш насред стая без никакви лимони, но си мислиш за тях. И изведнъж устата ти се пълни със слюнка, става ти кисело, пийваш жадно вода да преглътнеш дразнението на слюнчените си жлези. Върви после разправяй, че мисловния процес няма нищо общо с работата на нервната система, а оттам и всички останали органи и системи. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Pramatarova Добавено Октомври 3, 2016 Автор Доклад Share Добавено Октомври 3, 2016 Не го пренебрегвам, просто никога не съм вярвала, че стресът може да преобърне живота ти по този начин и да те накара да де почувстваш смазан и сякаш си на дъното, а всъщност да нямаш никакви съществени и кои знае колко сериозни проблеми. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Октомври 3, 2016 Доклад Share Добавено Октомври 3, 2016 Момиче, отдели 2- 3 часа и чети само за стреса, така ще се убедиш в думите ни. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Октомври 3, 2016 Доклад Share Добавено Октомври 3, 2016 Без проучване на проблема от твоя страна няма как стане. Не вярваш защото те мързи да четеш. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Pramatarova Добавено Октомври 6, 2016 Автор Доклад Share Добавено Октомври 6, 2016 Прочетох за стреса, просто това, което пише не звучи толкова страшно, колкото всъщност е, когато го преживяваш. Искам да ви попитам също, защо алкохола влияе толкова лошо в това състояние, по-точно махмурлука? Вчера пих като преди това не бях пила от много време, днес като де събудих, в главата ми беше ужасно, постоянно мисли, мисли, като се унасях пак тия несвързани мисли, все едно всичко беше двойно повече. Тревожността ми също е по-голяма, дадени неща не спират да ме тревожат и подтоянно мисля за тях. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Октомври 6, 2016 Доклад Share Добавено Октомври 6, 2016 Това което наричаш ,,махмурлук,, е самият стрес.Алкохола е клетъчна отрова и психоактивно вещество.Той предизвиква стрес в мозъка.Това е.Същото прави и марихуаната, в по-малка степен и никотина. Лина Коцева и Pramatarova 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кермит Добавено Октомври 6, 2016 Доклад Share Добавено Октомври 6, 2016 преди 3 часа, Pramatarova каза: просто това, което пише не звучи толкова страшно, колкото всъщност е, когато го преживяваш ОК. От уикипедията цитат за атомна бомба: Цитат Идеята на атомната бомба е да се предизвика бърза верижна реакция на делене на атомното гориво, при която се отделя огромно количество енергия. За целта определено количество атомно гориво, което при нормални условия не поддържа верижна реакция (подкритично състояние) се пренарежда бързо така, че новото подреждане да превишава значително критичната маса. В момента, в който е достигната желаната надкритична маса, е необходимо в нея да бъдат вкарани свободни неутрони, които запалват верижната реакция. Необходимо е също надкритичната маса да бъде задържана толкова дълго време, че да могат да протекат достатъчно цикли от верижната реакция преди прегрятото от реакцията гориво да се разлети. Атомното гориво не може да бъде използвано напълно. Атомната бомба, пусната над Хирошима (65 кг уран) е изгорила около 1% от горивото си, а тази над Нагасаки – около 16% като и за двете това е била очакваната ефективност. Прочети го и 5 пъти ако искаш, но никога няма да разбереш какво се е случило в Хирошима и Нагасаки, какво са преживели хората, загинали от лъчева болест, какво се е случило с близките им, какво се е променило в екосистемите, какво е струвало на икономиката... Същото е и със стреса. Теорията е едно, преживяването друго, макар да става въпрос за едно и също нещо. Друг е въпросът, че стресираният ти ум в момента не може да навърже 2 и 2 в 4, затова и колебанието какво и как точно се случва с теб. В първите мигове, когато си по-спокойна, информацията ще придобие смисъл за теб. Можеш да чакаш колкото си искаш това да стане спонтанно и именно поради тази причина сигурно десетина пъти ти препоръчахме да започнеш психотерапия. Безумие е, строейки атомна бомба, да не знаеш какво това устройство е причинявало някога в света. Така и с теб. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
bliss Добавено Октомври 8, 2016 Доклад Share Добавено Октомври 8, 2016 (edited) В 6.10.2016 г. at 19:43, Pramatarova каза: Прочетох за стреса, просто това, което пише не звучи толкова страшно, колкото всъщност е, когато го преживяваш. Ще цитирам тук д-р Първанов: "Ами като те е страх, как няма да е страшно" Когато престанеш да се плашиш, това, което преживяваш може да ти се види всякак: от неприятно, през неутрално, та чак до, дай Боже, комично. Темата малко заприлича на урок в пети клас, когато ни караха всеки със свои думи да преразкаже урока. Така и тук, всеки повтаря по различен това, което вече е било казано преди него. За да не остана по-назад ще дам и моята интерпретация. Може и да не съм права, но така, както аз ги виждам нещата, стресът е физиологична реакция на тялото спрямо външната среда и тя е универсална т.е. тялото на всеки човек реагира по един и същи начин, когато сме стресирани (друг е въпросът, че някои имат по-висока устойчивост спрямо стреса, в сравнение с други). Ако е само стресът, можеш да го бориш механично - чрез спорт, медитация, осигуряване на достатъчно време за почивка, даже и чрез секс ако щеш. Страхът, от своя страна, е емоционална реакция. Нашата лична емоционална реакция. Докато не разбереш, че ти си отговорна за нея и че тя не е нещо паднало от небето, а е в резултат на твои грешни представи и изкривен начин на мислене, няма как да излезеш от омагьосания кръг, в който сама си се вкарала. Надявам се скоро да пишеш с добри новини! Редактирано Октомври 8, 2016 от bliss доуточняване Pramatarova и д-р Тодор Първанов 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.