Дереализация и как да се справим с нея

[Pramatarova]

Здравейтеее :)) . Аз съм момиче на 19 години и от 3 седмици ме мъчи най-странното и неприятно нещо, което ми се е случвало до сега. Мисля, че мога да го опиша като дереализация поне от това, което изчетох до сега в интернет. Първоначално започна с панически атаки, като симптомите ми постоянно се менят. На моменти е толкова силно, че чак си мисля, че ще изгубя контрол. През нощта се будя със ускорен пулс и преобърнат корем. Понякога ми е замаяно или по-скоро не мога да фокусирам. И най-мъчителното от всичко е, че когато излизам навън, мисълта за това нещо, което ми се случва и страха от него толкова ме разсейват, че понякога не мога да се съсредоточа във разговорите на хората, Често не мога да се отпусна и когато започна да разговарям, имам чувството, че няма да успея да си събера мисълта, но въпреки това, винаги се получава. Сякаш е нещо като внушение от сама разсеяност, което не мога да премахна. Бях на невролог тя ми каза че като цяло всичко си ми е наред, но аз не го чувствам така. Предписа ми и някакви лекарства за нервната система. Много ви моля, ще Ви бъда безкрайно благодарна, ако ми дадете някакъв съвет как да се справя с това нещо. Много съм се отчаяла, вече дори не ми се излиза, а преди все търсех да излизам, бях душата на компанията, ходех по партита и никога нищо не ме е спирало като цяло. Благодаря ви предварително! :))

[Pramatarova]

Има и още нещо.Когато общувам с хора,се притеснявам да се държа естествено, имам чувството, че ще изглеждам странно или ще звуча странно.

[д-р Тодор Първанов]

Това, което описваш са симптоми на най-обновен стрес.Вероятно, от жегите, кръвното ти леко пада и до мозъка не достига достатъчно кислород.Започни на спортуваш , пий повече вода и не го мисли.

[Pramatarova]

Opitvam se da ne go mislq, no e izkliuchitelno trudno. Snoshti mi se sluchi nai-silnata panicheska ataka. Bqh navyn, estesveno cql den pak tazi derealizaciq, otidoh na kafe i tykmo pristignah v kafeto i usetih pak silnata razseqnost. Sqkash vseki moment shtwh da zagubq syznanie. Mahnah se ot tam i trygnah da shofiram, kato shofiraneto mi se stori sqkash nasyn. Pristignah pri edin priqtel cqlata trepereshta.. v posledstvie zapochna da mi izsttypva tqloto, podkosiha mi se krakata, stori mi se che tova prodyljava cqla vechnost. Misleh, che vseki moment shte poludeq,che nqma da moga da kontroliram povedenieto si. Sqkash beshe kraqt. Iskah da izbqgam nqkyde. Povryshtah daje. Sled okolo chas,chas i neshto vsichko otshumq, kato si bqh estestveno koncentrirana. Dnes sutrinta se sybujdam pak sys syrcebiene i pak mi e razseqno, malko nerealno.  I kato se setq za tova, koeto mi se sluchva, mi se preobryshta korema.Plasha se za systoqnieto si. Mnogo se izvinqvam za latinicata, na tova ustroistvo nqmam kirilica. Mnogo vi blagodarq i za byrziq otgovor! :)) iskam syshto da dobavq, che tova systoqnie na derealizaciq mi se e sluchvalo i predi, kogato sym bila umorena, no to e prodyljavalo kratko. Syshto taka predi da mi se sluchi segashnoto systoqnie, zloupotreqvah chesto s alkohol.

Редактирано Юни 27, 2016 от Pramatarova

[Guest Кермит]

Стрес, г-це Праматарова! След което, сте се уплашила, че тялото Ви е решило да подсети, че един по-обгрижващ го режим от рода на намаляването дори спирането на алкохол, повече вода, често спорт и редовен сън, ще е доста по-добре за Вашата младост.

Постът Ви може да послужи като едно резюме за хора в стрес, в резултат на действие на стресовия хормон адреналин. Ако позволите да го преведа с български букви и да демонстрирам случващото Ви се, ще бъдете много полезна на други във Вашата ситуация, тъй като сте описала много кратко, ясно и точно всичко характерно за стреса.

И така, следайки избоените препоръки (и още една в допълнение - никакво четене в нета за симптоми, паники и прочее), ако до месец-два нещата не се подобрят и Вие все така не можете да не го мислите, потърсете психолог - той ще Ви помогне да идентифицирате погрешните си мисли и да се справите с едни по-ефективни, на фона на разумния начин на живот от гледна точка на употреба на тялото.

Поздрави!

[Pramatarova]

Благодаря Ви отново за отговора, много ми помагате! Сякаш намирам лъч светлина в тъмнината, в която ме е вкарало това състояние. Искам още да споделя, че днес на обяд пак ми се случи подобно на снощи. Същата ситуация, само че вкъщи. Мисълта отново ми беше крайно объркана.Започнах да се паникъосвам, че ще забравя коя съм и т.н. (В такива моменти на паника намирам за успокояващо да смятам наум, не знам дали това говори нещо). Дори ми беше трудно да обясня на майка ми как се чувствам. Започнах да чета за симптомите на шизофрения по време на това и много се уплаших, че може да е именно шизофрения. Възможно ли е да полудявам? Също така докато съм в тази дереализация, светът покрай мен ми се струва много отдалечен. Страх ме е да не загубя приятелите си и гаджето ми, тъй като откакто ми се случва това, не мога да излизам нормално, както преди и да се забавлявам.
П.С.: Радвам се, че мога да бъда полезна на някого с описанието ми за страх. Поздрави и от мен!

[Pramatarova]

Цитат

 

Също още нещо. Почти постоянно съм стресирана заради това и именно този стрес ме плаши, да не би от него да се побъркам..

[д-р Тодор Първанов]

Ами, като те е страх,че може да полудееш, как няма да те е страх?

Сега, страхът ти от полудяване, прави стреса ти.Успокои се, нищо повече от стрес не е и не може да бъде.

[Pramatarova]

Надявам се, защото в това мое сегашно състояние няма как да водя пълноценен начин на живот. Много ми е тежко на моменти, не съм от хората, които лесно се отчайват, но сякаш стигнах до отчаяние. Също исках и друго да вмъкна. Преди време няколко пъти съм пушила трева и първите пъти много се панирах при въздействието й. Е, сега, когато ми се случват тези атаки, ми напомнят на това чувство на "напушеност".. Нормално ли е?

[д-р Тодор Първанов]

То е едно и също.Марихуаната предизвиква стрес, от там и дереализацията при нея.

[Pramatarova]

Oshte edin vypros. Kogato se pouspokoq, zrenieto mi e leko razmazano. Po-skoro nadalech, otblizo vsichko si vijdam.qsno. Vyzmojno li e da imam problem s ochite?

[д-р Тодор Първанов]

Не, няма проблем с очите.От стреса е.

[Pramatarova]

Здравейте отново. Искам отново да разкажа, преди малко пак ми се случи нещо супер странно. както си пътувах в таксито, започнах да се сещам за предишния момент, какво точно съм правила, и ми се строи сякаш ми е супер неясно, сякаш се е случвало преди около седмица, все едно ми се е изтрило от съзнанието.. Нормално ли е, пак много се уплаших.

[д-р Тодор Първанов]

Момиче,.....това е дереализация, престани да се страхува от нея.Нищо няма да ти стане.Хората се друсат с какво ли не за я преживеят.Ти си късметлийка,че получаваш без никаква химия.

[Pramatarova]

I molq vi za syvet.. v glavata mi chesto e absoliutna kasha ot misli. Kak moga da si pomogna se pouspokoq i da si sybera misylta? 

[д-р Тодор Първанов]

С тичане, много тичане- поне по 6 км.дневно.

[Pramatarova]

Здравейте отново. Тези дни съм постоянно на възходи и падения. Какво имам предвид-има моменти, в които ми е ужасно подтиснато, дори ми се повръща от тая потиснатост.Също така в главата ми е ужасна каша, сякаш потъвам в собствените си мисли и това продължава да ме плаши. След известно време това отшумява и когато ми поолекне, си мисля, че ми минава, но на следващия ден например като се събудя. постепенно симптомите отново започват да се засилват.Дори не мога да обясня напълно точно какво е чувството. Също дереализацията на моменти ми отшумява, но после пак се появява. Също страха от това да не звуча странно на другите хора ме отказва от това да общувам с тях. Имам чувството, че като разговарям с някого, ще си забравя какво сме си говорили и това също ме плаши. Моля Ви, кажете ми какво се случва с мен, вместо да започвам да се успокоявам, аз сякаш все повече го задълбавам. Започнах да тичам и от 10 дни някъде, почти всеки ден го правя. Гледам да си почивам повече, не се натоварвам, но тези мисли и това състояние постоянно ме измъчват. Полудявам ли, какво ми има, моля Ви, кажете ми! Най-много от всичко ми е неприятно това потъване в мисли всякакви, които ми минават като стрела през главата.

[д-р Тодор Първанов]

Стига толкова глезотии.Стига с това полудяване.Не сме папагали да повтаряме едно и също.Нима мисли6,че аз си нямам семейства да му обръщам внимание, че да ти пиша едно и също-няма да полудее6, най -обикновен стрес е.

Папагал съм, ясно е.Ще трябва да го приема.

Редактирано Юли 9, 2016 от д-р Тодор Първанов

[Pramatarova]

Благодаря Ви за отговора и за това че част от вниманието си отделихте не на семейството си, а а на мен. Оценявам го!

[nancym_]

Здравей, мило момиче! Ако прочетеш моята тема, ще се видиш в редовете, които аз съм изписала. Виж, все още съм жива, все още съм нормална и събирам сила да ти пиша, макар наистина да избягвам да чета темите тук. Преминах през абсолютно същото нещо - дереализацията, огромното притеснение от паметта, чувството, че дадени неща от днешния ден са се случили преди дни или седмици, страхът от полудяване и т.н. Искам да ти кажа, че всичко малко по малко се нормализира. Все още си имам моменти с дереализация, все още се притеснявам от факта, че забравям някои неща, но е хиляди пъти ПО-ДОБРЕ от преди и знам, че съм поела по правилния път. И аз днес бях на село да помагам на дядо ми и когато се прибвах вече ми се струваше, че не е било днес. Различното обаче е, че не се изплаших. Аз също бях като теб и все си мислех, че хората, с които общувам ще забележат, че се случва нещо в мен, но да ти кажа - абсолютно никой нищо не е забелязал. Успокой се. След толкова месеци прекарани в това състояние искам да те посъветвам нещо, което на мен определено ми помогна. Отпуснах се и се пуснах по "течението". Със сигурност не минава от днес за утре, но минава! Общувам с прекрасно момиче, което е преминало през същото състояние и много ми помогна! Надявам се и моите думи да ти вдъхнат кураж! Пишех всекидневно във форума и досаждах на терапевтите тук и всеки път, когато чуех "само стрес е, не можеш да се разболееш от шизофрения, или което и да е там психично заболяване" си казвах, че просто не ме разбират и не знаят какво се случва с мен.Все си мислех, че не им обяснявам достатъчно добре какво всъщност изпитвам. Но, повярвай ми, знаят! И знаят, че успокош ли се всичко малко по малко (и пак казвам не от днес за утре) ще си дойде на мястото. Ти ще си бъдеш ти, шкафчето със спомените ти ще се отвори, днешния ден ще ти се струва пак "днешен" и т.н. НЕ СИ БОЛНА! НЯМА И ДА БЪДЕШ! Просто ще станеш по-смела и силна! Пожелавам ти успех и търпение! 

[Pramatarova]

Blagodarq ti, blagodarq ti, blagodarq ti! Prochetoh go 2 pyti dori, za da go razbera dobre! Otnovo mi beshe ujasno odeve, i sqkash kato dar ot sydbata otvarqm profila si i vijdam, che si mi pisala. Znaesh kakvo e nqkoi da te uspokoi i povqrvai mi, uceli tochniq moment, sqkash si me usetila.Pojelavam ti da ti otshumi napylno, pojelavam ti da stanesh po-silna otkolkoto nqkoga si si predstavqla, ti si prekrasna i makar i da ne sym te vijdala, ti go kazvam, zashtoto ujasno mnogo mi vdyhna nadejda! Shte go preprochitam vseki pyt, v koito se otchaqm! Napylno me razbirash, osobeno za tova, che vse si mislq, che ne me razbirat i che vse mi lipsva neshto v opisanieto na problema! Pojelavam ti spokoistvieto, koeto iskash, da si nameri traino mqsto v jivota ti! Blagodarq ti otnovo i se izvinqvam za latinicata!

[Pramatarova]

Здравейте отново и съжалявам, че пак досаждам, Не издържам вече, състоянието ми сякаш се влошава, По цели дни плача заради това,което ми се случва, Не мога да спя добре и когато започвам да се унасям, постоянно ми идват нещо като несвързани мисли и след малко се събуждам и се чудя от къде са ми дошли тези мисли. Това разбира се ме стресира още повече и имам чувството, че и наяве ще започне да ми се случва и ми се преобръща корема. Всичко и всички покрай мен ми се струват много далечни, постоянно си мисля, че всеки момент ще изгубя контрол над себе си. Имам чувството, че в главата ми е един тунел от мисли всякакви, объркани, които преминават като стрела, както по-горе отбелязвах. Вече приятелите ми и всички покрай мен ми се струват сякаш отдалечени, дори не мога да опиша.Като се гледам в огледалото, се чудя това аз ли съм и въпреки, че вътрешно в себе си съм убедена, аз пак се питам. Понякога се питам коя съм аз, не мога да се държа естествено, постоянно се колебая за някакви неща и се чудя как да реагирам в дадени ситуации, което ме обърква двойно. Наистина не мога да опиша напълно състоянието си, сякаш е толкова сложно и объркано.Надявам се да ме разбирате.Постоянно гледам други хора и си мисля как и аз искам да съм като тях, замислям се колко ми липсва стария ми живот. Също нямам стимул за нищо, сякаш това ме приковава да лежа и да бездействам постоянно, аз осъзнавам, че трябва да действам и да се движа, но сякаш това е по-силно от всичко останало. Моля Ви, кажете ми още някакви методи, за да се справя с това състояние. Много съм объркана вече.

[д-р Тодор Първанов]

Нищо не можем повече  да ти предложим.Въпрос на доверие е, или ни вярваш, че е само стрес или не.Избора в твой .Ако не ни вярваш, просто спри повече да пишеш, така ще можем да обърнем повече внимание на хора които ни се доверяват.

Успех!

[Донка]

Здравей. Всъщност с какво се занимаваш сега? Работиш, учиш? Или чакаш резултати от изпити? 

Още един въпрос - може ли да изредиш поне 5-6 различни видове мисли, които са в каша или в тунел? 

Нормално е на 19 г. човек да се пита кой съм аз  всички сме се питали и никак не е лесна възрастта. 

Старият живот да се върне е все едно пиленцето като се излюпи и на него му е каша и затова да се върне в черупката си, детето като се появи в този свят боли го, каша му е и тунел ама наистина и да вземе да се върне обратно в утробата ли? Или пеперудата пак да стане гъсеница?

[Pramatarova]

Predvaritelno se izvinqvam za latinicata! Nqma konkretni misli, koito me tormozqt. Glavata mi prosto sqkash e pylna i raboti na visoki oboroti, taka nai-tochno moga da obqsnq. Imam chuvstvoto, che shte stana neadekvatna ot tova, tormozi me. Tova me plashi i me natovarva, ne mi dava spokoistvie i e edin ot simptomite. Tova imah predvid za kashata. I v momenta obshto vzeto nishto, zavyrshih i chakam da se zapisha, izleznaha rezultatite. Ponqkoga malko si mislq za budeshteto, i to me plashi, moje i tova da doprinasq. Blagodatq Vi iskreno za vnimanieto!