276. Двете благодарности, Утринно Слово - 16 април 1939 г.

[Ани]

Молитвен наряд за начало:

Отче наш

Фир-Фюр-Фен  - песен

Ще прочета 15 глава от Исаия

Беседа:  Двете благодарности -  Утринно Неделно Слово, държано на 16 април 1939 г., 5 ч. с., София – Изгрев

Молитвен наряд за край:

Добрата молитва

Цитат

Помнете три неща: Животът без любов не може да се изправи! Умът без знание, без светлина не може да се изправи! Сърцето без топлина и без добри чувства не може да се изправи! Та като ви говоря за чисто сърце, имам предвид следующето. Чистото сърце е, което изправя погрешките на сърцето. Силната воля е, която изправя постъпката. Любовта е, която ще изправи живота ни. Мъдростта е, която ще изправи ума ви. Истината е, която ще изправи човешката воля. Те са три неща. Дръжте ги в себе си. Те да бъдат като мярка. Не се безпокойте като направите една погрешка. Ще признаете тази погрешка. Не да се разкайваш. Благодари на Бога, че си я направил. И благодари на Бога, че си я изправил. Това е геройство! Благодари на Бога, че си направил погрешката, за да познаеш какъв си. И благодари на Бога, че си изправил погрешката. Бог иска да благодарим когато направим погрешка и когато я изправим. А пък ние искаме да Го изобличаваме. Ние, като идем при Бога, казваме: Защо допусна това наше прегрешение? – Не, не. Не „защо допусна“ ще кажеш, но ще кажеш: Благодаря Ти, Господи! А пък като изправиш погрешката, пак ще кажеш: Благодаря Ти, Господи! Другото може да го забравите, но да остане следното: Любовта не забравяйте, Мъдростта не забравяйте, Истината не забравяйте и Благодарността не забравяйте! Те са четири неща, които не трябва да забравяте: Любовта, Мъдростта, Истината и Благодарността!

Двете благодарности

 

[Слънчева]

Благодаря! 

...Сега искам да разбирате хубаво. Някой път имате някои хубави състояния. Те са минутни. Някой път за десет секунди, за една минута сте добри като ангелите. Но аз това го обяснявам, аз имам едно обяснение. Ще ви го преведа и на вас. Всеки човек, който слезе на земята, се е качил на едно колело, което се върти. И това колело има един диаметър толкоз голям, колкото е и на земята – 12 хиляди километра. То се върти, това колело. Аз така си го представлявам. Като се качиш на това колело, то тая половина, на която се намираш, се издигне и засегне небето, издигне се до третото небе. Това колело се върти доста бързо. Ти, като се качиш на него, и тази част на колелото, на която се намираш, като дойде на небето, ти ставаш като ангел. Но после колелото слиза, слиза, дойде и засегне долу адските небеса – това, което наричат ад, чистилище. И влизаш в чистилището, и почваш да виждаш нечистотиите там. После слизаш в дъното на ада и тогаз ти искаш да разрушиш целия свят. И после пак излизаш от ада, и пак сте предишният. И се качваш нагоре на небето и мислиш, че работата се е свършила. Не се е свършила. И понеже колелото се завъртва веднъж в 24 часа през небето и ада и прави цял един кръг, то за 24 часа ще бъдеш и в третото небе, и в дъното на ада. Ще влизаш и ще излизаш. Турците имат една поговорка: Кой е церът на това? Коя е разгадката на това? Каква е крайната цел на това? Какво трябва да се прави? Аз на този турчин бих му задал следния въпрос: Какво трябва да направи човек, след като се наяде? Гладният какво трябва да направи? – Да се наяде. А какво трябва да направи ситият? – Да огладнее. След като се наядеш, има друго зло в наяждането. Като си гладен, ти мислиш. Гладният човек лоши работи мисли. Ако му дадат хубаво ядене, добър е като ангел. А пък като не му дадат да яде, като прегладнее, той заприлича на някой звяр. 

Та казвам сега, тези са малки забележки. Сега ще видим какво говори един от видните пророци – 15 глава от Исаия: „Пророчество заради Моава....“ Сега пророкът говори тук в името на Господа. Господ се е разсърдил на един народ, който не върши Волята Му. Мислите ли, че ние, които живеем сега, мислите ли, че сегашните народи вършат Волята Божия? Днес, когато много народи са християнски, спорят хората помежду си. Религиозните хора спорят кой вярва по-право в Христа, кое е по-право – дали православието, католицизма или евангелизма. Религиозните спорят за това. Англичаните, които представляват евангелизма, французите които представляват католицизма, славяните, русите, които представляват православието – всички те се въоръжават. Германците представляват евангелизма. Питам сега: Каква е целта? Всички тези народи се въоръжават. Вие ще кажете: Тези народи да не се въоръжават. – Какво трябва да правят? Пророкът казва: Да не грешат. Философски разгледано, защо е допуснат грехът в света? Или защо вие сами по себе си допущате гнева? Лошо ли е човек да се гневи? Че ако не се разгневиш, няма да свършиш никаква работа. Ако си от миролюбивите, нищо няма да свършиш. Аз не зная дали ще има някой по-миролюбив от един изпосталял кон, на който десет дена не сте му дали нищо и му се четат ребрата. Той прилича на светия. Нито хапе, нито рита, едвам крета. Няма да те ухапе, няма да те ритне – кротък е той. Но ако речеш да го впрегнеш в каруцата, не се помръдва. Той казва: Не е за мен каруцата. Някой път някои хора искат да станат светии. Можеш да станеш светия като коня, но ще бъдеш нито за себе си полезен, нито за другите. Светията ще се гневи, но ще тури гнева си на място – работа да върши. Ще работи намясто и ще бие намясто. Ще сече, но намясто ще сече. Каквото прави – всичко намясто. Ще говориш, но ще говориш намясто. Ще се караш, но намясто ще се караш – да има защо. Да не е напразно. Нали някой път сте се карали вечерно време. Имат обичай и мъжете, и жените, и бащите, и майките. Бащата седи вкъщи. Няма никой там и той вдига врява. Може би някои от вас имат такава опитност. Някой се върне от града, обидил го някой. Той казва у дома си: Ще му дам да разбере! Или чел някое писмо и си казва: Така пише ли се! Такова грозно писмо. – Заканва му се. Казва: Чакай и аз да му напиша, да му надращя едно писмо! И като надращи, туря бомба в писмото. Може да се турят бомби в писмото и се пръскат тези бомби. Та всички вие знаете да правите бомби и да туряте бомби.

Скоро дойде при мене един млад брат, който бил ходил при друг един брат. Последният, като му се скарал, турил му всичките имена на животните – направил го и лисица, и магаре, и крава, и вол, и какво ли не го направил. Рекох му: Какво има, че ти е казал „магаре“? Защото той, като ти е казал „магаре“, е оцапал устата си, а пък на тебе е оцапал ушите. Ако считаш, че магарето е лошо, той като ти е казал „магаре“, той си е оцапал устата. А пък ти като искаше да знаеш какво ще ти каже този брат, то магарето влезе в ушите ти и почна да реве. И ти оцапа ушите си. Този брат ми каза още: Онзи ме направи на лисица. Казах му: Той си оцапал устата с лисицата, а пък ти си оцапал ушите си с лисицата. Казах му още: Какво мислиш сега? Ако мислиш да му се разгневиш и да му кажеш много думи, тогаз той ще оцапа ушите си, а пък ти – устата си. Говорих му така. Говоря му философски, не съм заинтересуван. Казвам му така: И ако има грях, като казвам някому магаре, аз бих оцапал устата си, а пък той – ушите си. Ако магарето реве навреме, то е едно благословение. Ако магарето реве ненавреме, това е едно лошо предсказание. Има времена, когато магарето не реве навреме. То е като часовник. Някой път показва точно времето, а пък някой път лъже. С пет минути ще те излъже. И петлите някой път не кукуригат навреме. Някой път пеят право, някой път петелът пропее за хубаво време – като пее след 12 часа. Това са първите петли, после пеят в 1 часа, в 2, в 3 – отлично предсказва петелът. Но щом пее в 9 часа вечерта или в 10 часа, или в 11 часа вечерта, то ти да се приготовляваш. Ще има да стане нещо. Какво ще стане? Той иска да ти каже, че ако отиваш на разходка на планината с леки дрехи, така ще те измокри дъждът, че като се върнеш, ще приличаш на мокра кокошка. Какво лошо има от това, че те е окъпал дъждът? Но може би този дъжд да е студен. И след като те е наквасил, ти не си се преоблякъл и може да те хване някоя пневмония или някоя кашлица, или някое друго заболяване. Ако петелът пее в 11 часа вечерта, той ти казва: Ако отиваш на планината, дъждът ще бъде студен. Предсказва ти. Де е лошото в петела, че пее? Този петел знае ли, че времето ще се развали?

Двете благодарности