man_12

[man_12]

Преди време, когато още не бях женен, се запознах с едно момиче, разменихме си телефоните и аз обещах да й се обадя.Обаче в последствие разбрах за нея,че ме е излъгала за едни неща и реших да не й се обаждам .От приятели разбрах, че много се е ядосала.Сега наскоро разбрах,че е колежка на една приятелка на жена ми.Притеснявам се, че това момиче, което отблъснах, да не би да иска да ми отмъсти затова че я отблъснах, и затова да излъже приятелката на жена ми,че примерно сме спали заедно и аз съм изневерил на жена си.Със жена ми се оженихме наскоро. Притеснявам се също ако жена ми се върже и повярва на някаква такава лъжа, да не би да поиска развод.Има ли някакъв начин да докажа на жена си ,че съм невинен и ,че онази лъже? С жена ми имаме и дете. Според вас може ли една семейна жена с дете да иска развод заради една клюка?Най-вече се чудя ако евентуално стане така ,мога ли да докажа на жена си, че съм невинен?

Редактирано Юни 22, 2016 от man_12

[д-р Тодор Първанов]

Нищо не може да докажеш, а, и няма да се наложи.

Намери в нета приказката за нероден Петко и си направи изводите.

[man_12]

Защо според Вас няма да се наложи, аз си мисля,че ако стане така както се притеснявам, жена ми ще иска доказателства,че съм невинен?

Редактирано Юли 6, 2016 от man_12

[д-р Тодор Първанов]

Вкарал си се в един песимистичен филм, който е само ...филм.

Ти прочетели приказката ?

[Орлин Баев]

Във филма "Аз не си вярвам!" си... Този филм ти прожектира на менталния екран защитни, според подсъзнанието ти, негативности. Така работи то - пази по неговия си начин. Ясно е, че искаш всичко да е наред с жена ти. В същото време обаче си неуверен. И подсъзнанието ти ражда тези сценарии... Реалността: другото момиче вероятно отдавна е забравило и ѝ е минало и въобще не и се занимава с теб. В 0.00001% шанса да и се злонаврежда, ако ти си вярваш, можеш просто спокойно да се усмихнеш на жена си. Защото освен в главата ти, никъде другаде не се случва нищо лошо. Тоест, въобще не става дума за реална ситуация, а това което всъщност споделяш, е че си тревожен и неуверен - поне по отношение на споделяното. Стани уверен! Първо, възстанови връзката с обективната реалност - виж, че силно преувеличаваш и негативно черногледстваш. Вложи една добронамерена логика с малко оптимизъм. После, знаейки, че това е само един фалшив филм в теб, шегувай се с него. Седни удобно и си го пусни...ментално. Осъзнай, че това е твоят филм и нищо повече. можеш да си играеш както искаш с него. Има техники (филмова техника - прочети). Виж това, от което те е страх - как жена ти научава, как ти ѝ казваш истината, но тя я отхвърля, как се разделяте, оставаш сам и нещастен, как някакси всичко се проваля. За малко спри на пауза. осъзнай, че това е само филм, при това един добър, защитен и всъщност весел филм, несвързан с нищо реално. Пак го пусни и преувеличи още повече (прочети за парадоксално намерение): виж се пълен пропадналяк, пустиняк, брадясал, мръсен, пияница, ровещ по кофите пройдоха, скитник... Отново се отдръпни като спокоен зрител, осъзнай, че това е само филм, весел филм. Отпусни се. Тогава отново влез в този филм, в ролята н апровален и се помоли: "Господи, моля те нека се науча да премахвам защитния перфекционизъм на гордостта ми и се смирявам в това усещане за провал и неудача. Прегръщайки го, Боже, да се доверя на Теб, на съдбата си и да почувствам как твоята Любов залива променя това чувство в спокойна самоувереност, част от потока на любовта Ти! Благодаря ти! Амин" . Почувствай, че когато не бягаш от страха си, а знаейки ирационалността му, го приемаш спокойно и смирено, той се стапя и преобразува до смелост. Пълна с доверие смелост. 

[man_12]

Някои приятели искат да ме успокоят и ми казват,че жена ми няма да поиска развод, докато не се убеди, че наистина съм й изневерил.Казват ми , че семейство се разваля от истини, а не от лъжи , и че нито една семейна жена няма да си зареже така семейството.

Редактирано Юли 7, 2016 от man_12

[Орлин Баев]

Извинявай, сам ли си говориш или си говорим? Разговорът включва диалог с вникване на гледната точка на другата страна. Писахме ти по-горе, а не личи да отговаряш на нас,а сякаш на себе си, а казаното от нас отива в ... 

[man_12]

Питам дали според вас е възможно жена ми да поиска развод ,ако онази излъже че сме спали заедно?

Редактирано Юли 8, 2016 от man_12

[Ивета]

Орлин, аз със сигурност се вслушах в съвета ти и извъртях своят филм. Пуснах си го поне 10 пъти във всичките му от лоши по-лоши варианти. Удивих се на себе си, колко развинтена фантазия мога да имам, след което се огледах в реалността и се усминах. Тъй, че думите ти стигнаха поне до мен, за което искрено ти благодаря. 

[Орлин Баев]

Мъж, разбирам какво питаш. А ти разбираш ли какво ти казваме или поне пробваш ли? 

Реалността е, че не си спал с тази жена. При положение, че това е реалността и си вярваш, всичко е наред. Защото всеки може да каже за всеки всичко. Примерно някой може да каже за теб, че си милиардер. Или, че си преспал с ученичката на 16 еди си коя си. Или че си направил скорошния атентат срещу папата. Или че си отговорен за нападението на кулите близнаци в щатите от началото на века. Както и че в теб лежи причината за глобалното затопляне и смъртта на белите мечки. Всъщност, дали ти не си лидерът на алкайда под прикритие? 

Има едно весело нещо, на което му се вика връзка с реалността, осъществявана през здрав разум и логика. Това е основата на последващите етапи работа по себедоверяване и себезаявяване, харизма и самоувереност в психотерапията. База е! Ако нямаш такава база, дори и не особено твърда, но все пак налична, това би означавало, че не се вписваш в понятието невроза, а в друго... Затова те питам: съзнаваш ли, че проблемът е в страхливата ти неувереност? Да, залива те страха и тези мисли, да. Има начини да се работи с тях. Но стартът е със зъби и нокти да се добереш до чисто логическата увереност, че преживяваш ирационален, вътрешен страх, който е безпочвен по отношение на актуалната реалност. Не, няма шанс жена ти да повярва и на най-големия лъжец, когато ти си вярваш. Въпросът е обаче не дали ще повярва на някого, тъй като ситуацията е единствено в ума ти - плод е на страхливостта ти. Един добър старт в осъзнаването е да застанеш пред огледалото и да си кажеш: "Признавам си, че съм страхлив! Осъзнавам страховете си и правя разликата между тях и реалността!". Знаеш ли какво казва Юнг, един велик психиатър от миналия век? "Всяко нещо, което не виждаме в себе си, виждаме в света наоколо си!". Това е принципът на проекцията. Виждаш това, от което те е страх като реално, тъй като не виждаш, че е просто ниска самооценка (комплексирани програми) в теб. Това обаче са само програми в теб: "Излъган; несправедливо наранен; отхвърлен и низвергнат..." . Невиждайки тези и други програми в себе си, ги виждаш в живота си, което обаче няма общо с реалността. Това осъзнаване е старт в каквато и да било по-нататъшна работа. Покажи малко интелект и съзнателност - хайде, опитай се! 

 

Редактирано Юли 10, 2016 от Орлин Баев