Въпрос относно образование по Психология

[ValentinaKhristova]

Здравейте,

току що се регистрирах във форума и виждам, че има много качествени, интересни и много полезни теми със стойностно съдържание. Нямам търпение да го разуча по-обстойно

Понеже видях, че тук на повечето въпроси се отговаря адекватно, реших да се обърна за съвет към вас (видях, че има и други подобни теми, но са или от преди доста време и не знам до колко написаното е актуално, или не са точно това, което искам да попитам). На 26 години съм и съм завършила Международни икономически отношения в ПУ. Истината е, че записах тази специалност, защото на 18 съвсем не знаех какво точно искам да правя и защото нямах понятие какво точно ме очаква:)) , но в последствие, след като работих малко по специалността си, осъзнах, че изобщо не желая да се занимавам с това и че винаги съм искала да се занимавам с психологическо консултиране, но просто не съм го осъзнавала досега (много търсения на себе си, изучаване на системи за самопознание и духовни практики, както и астрология, ми помогнаха да достигна или по-скоро да се върна към този извод). Реших в крайна сметка да послушам вътрешното си усещане, независимо колко трудно ще ми бъде занапред и дали ще се окаже правилния избор, и да запиша магистратура по психология и след това всички необходими специализации и практики, за да мога практикувам легално:)) така, че моля, не си правете труда да публикувате пост, ако ще се опитвате да ме разубеждавате с доводите "всеки втори вече иска да става психолог", "то ако било толкова лесно" и т.н... наясно ми е, че ще мина през деветте кръга на ада :))

Въпросът ми е чисто практичен - след като очевидно имам пропуски, тъй като нямам бакалавър в съответната специалност, кой университет бихте ми препоръчали вие, който би ме подготвил най-добре (поне сравнително спрямо другите) и би запълнил пукнатините (знам, че ще трябва да чета много допълнително, че само университета с нищо няма да ми помогне, че трябва доста да наваксвам, всичко това го знам)? В моя случай СУ отпада, тъй като вече ми казаха, че не приемат неспециалисти в магистърската програма. В ПУ никак не ми се иска да записвам, макар че там има и Консултативна, и Позитивна психология като специалности. Но нивото на преподаване по Икономика беше толкова ниско, че ако трябва пак да минавам през същия този фарс... струва ми се, че няма смисъл. Идеята е, че искам да е някъде, където ще мога да имам повече практика, а не просто суха теория и където ще завържа качествени контакти, които може да са ми от полза. Иначе след това при всички положения, както споменах, ще продължа и със специализациите... Някакви идеи? 

[Диляна Колева]

Варненски свободен университет - 2 години , магистратура "Психологично консултиране" Втората година със 120 часа практика в психиатрични отделения, преподавателите са психиатри и психотерапевти по специализираните предмети. С много самоподготовка. Паралелно, си избираш някоя от школите за психотерапия, акредитираните те са по 5-8 години, за обучение за психотерапевт. Освен това, специализираните обучения в сферата, в която мислиш да практикуваш. 

[Орлин Баев]

Диди ви препоръчва ВСУ - учил съм там магистратура. Преподавателите са приятни хора, създава се добра атмосфера. Нивото обаче може да е много по-високо, поне по моите критерии. В почти всяка лекция и предмет, осъзнавах, че собствените ми знания и умения са по-обширни, задълбочени и осъвременени. Но, същото е и в ПУ и СУ. Добри отзиви чувам за програмата психология във ВТУ. А ако наистина искате силни познания по психология, изборът за България е НБУ. Самата система на преподаване в НБУ е много различна - изискват се знания, да, но само като старт, Преди всичко се стимулира творческото мислене - постоянно и интензивно. Няма такова нещо като водене на записки - това се е правело преди 300 години. Има електронна система, в която се предоставят лекциите, учебници, насочва се към книги, които се четат преди съответното занятие, а на него се дискутира, дебатира, предизвикват се и умишлено се сблъскват различни гледни точки. Преподавателят не е във властова позиция, а е равен, на принципа на авторитетния лидерски стил. Единствено в НБУ се учи когнитивна наука на световно ниво, правят се международни летни cog sci школи. В другите университети се споменава когнитивната наука, но нивото ѝ на преподаване е "детска ясла" докато в НБУ е наистина високо. Да, нужна е способност за много бързо учене, за прочитане на няколко стотици страници за няколко часа и не толкова и не само запаметяване, колкото за смислово учене... В НБУ при това не се продава магистърска степен по психология, без да е завършен бакалавърски курс. Повечето от другите университети го правят, с което пряко нарушават световните стандарти за преподаване на психология, омаловажават стойността и злепоставят статуса и - за пари. Защото е бизнес да приемеш всеки, който си плати. Вие бихте ли отишла при лекар, за когото знаете, че е завършил съкратен магистърски курс по медицина, без предходно бакалавърско ниво, в което именно се усвояват огромната част от нужните познания, умения и нагласи. С това критикувам продавачите на такива магисратури, не завършилите ги. Защото, знаем поговорката за баницата... На 26 сте - мислите, че сте закъсняла ли? Аз започнах да уча психология от нулата, от първи курс на бакалавърското обучение, на 33 год. Разбира се, изборът е ваш. По времето, когато започвах ученето си на психология, нямаше предлагане на подобни магистратури. Ако имаше, вероятно щях да си остана само с такава. Така че, не съдя, но споделям опит и опции. 

Успехи!

Редактирано Юни 20, 2016 от Орлин Баев

[ValentinaKhristova]

Благодаря и за двата отговора, най-вероятно ще се насоча към НБУ, ако все пак ме устрои продължителността и формата на обучение, които тепърва ще изяснявам по телефона. Защото докато уча се налага и да работя, а това малко или много усложнява нещата " На 26 сте - мислите, че сте закъсняла ли?" Г-н Баев, разбирам съображенията ви, мисля не толкова, че съм закъсняла, колкото ме е страх, че на повечето места ще ми изгубят времето с повърхностно обучение и никакво практично приложение на наученото, както стана първия път в ПУ, а все пак времето е ценен ресурс, който е добре да се използва мъдро. Вие самият споменахте, че "В почти всяка лекция и предмет, осъзнавах, че собствените ми знания и умения са по-обширни, задълбочени и осъвременени." Не претендирам, че имам кой знае колко натрупани стабилни теоретични знания, а по-скоро че просто ми се отдава това, към което съм се насочила. Естествено  не подценявам знанията, те са задължителни, стига да са на ниво, а не да са под форма на евтина симулация на преподаване Затова нещата, които ми написахте и които съм чувала за НБУ ми звучат доста по-добре от останалата българска образователна реалност, затова ще продължа да проучвам в тази насока. Благодаря още веднъж!

Редактирано Юни 20, 2016 от ValentinaKhristova

[Орлин Баев]

Както има и колеги, завършили не в НБУ, но много добри професионалисти... От нас си зависи. В школите по психотерапия е още по-интересно. Никой, практически никой не учи на реална, актуална и ефективна психотерапия, а по-скоро си прокарва дилърния, франчайз продукт на даден метод, държи финансовото кокалче и толкова. Въпреки това, човек има какво да си вземе оттук отам, ако не чака да го учат, а сам си сглобява ефективността през собствения си опит и талант. Както се казва, занаят/ професия не се учи, краде се... Ако човек има таланта за това! Казваш, че го имаш и искрено се надявам да е така!