399. Аз и Отец, едно сме-НБ, Учителя, държана на 20-ти април, 1930 г. София - Изгрев.

[Слънчева]

Молитвен наряд за начало:

Аз_и_Отец_едно_сме- беседа

Кратка молитва

Преблагий Господи, влей светлината на Божествената Мъдрост в ума ми, за да разумея Твоите закони; потопи сърцето ми в топлината на Твоята Любов, за да направя най-малкото добро; освети пътя ми към Тебе с виделината на Божествената Истина, за да се върна в Лоното Ти и да изпълня Волята Ти.

Молитвен наряд за край:

Няма любов като Божията Любов

Няма любов като Божията Любов,

само Божията Любов е Любов.

Няма мъдрост като Божията Мъдрост,

само Божията Мъдрост е Мъдрост.

Няма истина като Божията Истина,

само Божията Истина е Истина.

Няма правда като Божията Правда,

само Божията Правда е Правда.

Няма добродетел като Божията Добродетел,

само Божията Добродетел е Добродетел.

Няма слава като Христовата Слава,

само Христовата Слава е Слава Божия.

Няма сила като Силата на Духа,

само Силата на Духа е Сила Божия.

„Аз и Отец едно сме“ (Йоан, 10:30)

Великото в разумния живот, великото в природата, великото в света, великото в Бога се съдържа и в малкото. Когато животът е неразбран за хората, причината на това се крие в тяхното схващане. Те мислят, че трябва да вървят от великото към малкото, а не обратно. Всъщност, правият път на движение е онзи, който води от малкото към голямото. Като върви по този път, човек трябва да спазва три неща: да придобива, да пази придобитото и да го развива. Като придобива, човек разполага със сила да разкрива нещата. В този случай той се проявява като изследовател. Когато запазва нещата, той ги туря в ред и порядък. Да развива нещата, това пък е качество само на разумния, благородния и възвишения човек. Развитието на човека е благо, както за самия него, така и за ближните му.

“Аз и Отец едно сме”. — В какво? — В любовта. Ако всички хора имат любовта и мъдростта в себе си, едно са с Отца. — За коя любов се говори? — За Божията. Любовта е една, но се проявява в три свята, т.е. в три степени: физическа, духовна и Божествена. Който търси физическата любов, трябва да знае, че ще мине през големи промени, ще се движи от едно състояние в друго: от радост в скръб и от скръб в радост. Например, когато се роди дете, майката се радва; ако детето й заболее, тя страда; ако умре, още повече страда. Тя изпада в противоречие: защо роди и защо детето й умря? Откъде дойде това дете и къде отиде? Защо трябваше да се радва и защо — да страда? Тя се чуди, защо всичко, което става с нея и около нея е толкова неопределено. Много естествено. Тя живее на физическия свят, дето човек неизбежно се движи между полюси: от една страна гради, от друга руши. Най-после той казва: Ще ям и ще пия, ще преживея един живот. Важно е пари да имам, те движат света. Така мислят материалистите. Ако отидете в Турция, турчинът казва, че без пари не може, парите управляват. Американецът не казва, че Бог е всесилен, но намира, че силата е в долара. Така мислят всички народи, всички хора, които считат, че животът е само на земята.

Следователно, докато живеете с разбирането на материалиста, вие признавате парата за божество. Тя е всесилният Бог. Като завърже няколко наполеона в кърпата си, или като внесе няколко десетки или стотици хиляди лева в банката, човек се намира под закрилата на своя всесилен Бог и вярва, че се е осигурил...

Аз_и_Отец_едно_сме