Професионален съвет, за проблем, уж...

[Zlatniq]

Здравейте, на 22 години съм и съм студент. 

Проблема ми датира от много години (от 10-11 годишен) и той е свързан с "порното, маструрбацията, преяждането " (явната нужда от допамин, за да ми е добре), не мога да си дам диагноза, а не знам и дали има нужда. Това е твърде срамна зависимост, а при мен спирането и води до:

- Лесна обидчивост

- Агресия

- Лесно внушаване на вина отвън

- Неудобство от хора

- Нерешителност

- Разглеждане на безобидни "маитапи" или нещо подобно, като ставане на нещо сериозно, общо казано "правенето от мухата, слон".

- Свръх емоционалност по отношение на игнориране (примерно "той не ми е дигнал, следователно съм направил нещо, пак грешка в поведението ми")

- Все аз съм необичания, все аз така, онака (абсолютно осъзнавам, че това не е така, обаче пак ми е тъпо доста често)

- Свръх неглижиране на събитията или свръх "мислене, че са много важни", все пак всички ще умрем, дали ще имаш 2-ка в училище и ще те остави гаджето едва ли е проблем за умиране, просто филм в сегашния живот.

 

Тъй, като съм наясно с когнитивната психология (до някаква степен), с психотерапията, с духовните учения, съм предпочел да съм стъпил твърдо на обективната реалност. Обаче, какво се случва?

Живота е просто "получаване на радост от лимбичната система", тоест колкото и пари да имаш, колкото и да изпиеш, накрая винаги си ограбен, защото след като мине действието на допамина, пак си "ниско долу".

- Чувствам се виновен, защото съм по- умен от много хора и мога да ги манипулирам, както си искам...

1. Просто мога да наредя в главата си характеристиките им и да си играя с тях като кукла на конци, мога го и е станало част от

поведението ми.

- Просто изгубих себе си, липса на идентичност, или липса на личност

- Когато излизам с някой се превръщам точно в този човек

- Ако излизам с простак, ставам същия

- Ако излизам с културни, ставам същия

- Мога да накарам човек, да ме хареса с много културно поведение и прошка (външно), докато вътрешно му се гневя)

- да кажем, че едната компания ме види с другата и са сериозни объркани за поведението ми, защото то се променя веднага

Не знам кой съм, лутам се между онова и онова, постоянно се променям и наистина не знам кой съм.

Когато се занимавам с порно навика си, след това има по голям шанс да правя нещо, отколкото ако не се

(а съм убеден, че съм зависим, защото един път в деня ако го направя, не мога да спра докато не се скапя,

като тези експерименти с мишките, докрай се изцеждам иначе не ми е спокойно и хубаво."). Това е признак на зависимост:

"без едно мога, с едно не мога"... Аз без порно и маструбация не мога, но и с порно и маструбация не мога.

- Не понасям хора, на които не мога да внуша вина, ядосват ме, мразя ги.

 

 

Най- странното от всичко е, че уж нашата когниция, не се влияе от външните неща, това са просто нашите мисли, нали така?

Да, но на мен ми се случва, че когато помисля за някой, той ме търси след малко.

Понякога се чудя дали съм сънувал дадено нещо или е било истина.

Като спра порното е по- зле отколкото ако си гледам, макар че и гледането пречи доста.

Когато съм спрял и видя да кажем картинка на гола жена случайно, избухва такава похот, че и представа си нямат повечето хора.

Когато се раздвоя между две неща, много лесно може да ми се внуши нещо и да го повярвам. (разделяй и владей)

- Когато съм под стрес и ме е страх, съм лесно обидчив, или твърде прощаващ.

 

Някой специалист да изкаже мнение, има ли някакво разстройство на което му прилича, това което описах?

Кофти е, да не знаеш какво ти е.

 

Поздрави!

Редактирано Юни 9, 2016 от Zlatniq

[д-р Тодор Първанов]

Дете си.Объркано малко дете.Това ти е.

[Guest Кермит]

преди 3 часа, Zlatniq каза:

съм предпочел да съм стъпил твърдо на обективната реалност.

Привет,

С времето ще разбереш, че такава няма. Има една, която наричаме консесусна реалност, ама тя дали е обективна, един Господ знае.Въпреки това има шанс да се отървеш обективно от про-допаминовото си поведение. И това ще се случи, когато откриеш силата на един друг хормон - окситоцин. Той е почти толкова силен, колкото допамина, с тази разлика, че действието му е дългосрочно. И преди да си отворил да четеш как да си го набавиш, ще ти кажа, че няма как, освен ако не се научиш да обичаш - най-първо себе си, а после хората и света.