Правилна ли е терапията която получавам

[novanova]

Здравейте, писала съм няколко пъти във форума. С натрапливи мисли съм от доста години. Почнах терапия. До сега само си говорим с психоложката. Не съм получила никакви задачи за домашно. Само анализираме. Не знам дали не си губя времето, аз чертите от характера които ми куцат ги виждам. Като чета си мисля, че повече работа трябва да върша след самите сесии. А аз нищо не правя, казва ми само да се наблюдавам. Това ли е начина за справяне?

[д-р Тодор Първанов]

Какво анализирате?

[novanova]

Нещо не ми се вижда отговора. Анализираме моя характер, живота ми до сега, детството ми. Говорим си, на практика нищо невърша.

[д-р Тодор Първанов]

Не знам какво да кажа.Във всеки случай модела по който аз работя с ОКР е различен.

[novanova]

И аз така си мисля, аз съм имала и преди две по страшни кризи. И сама по -добре съм се оправяла, начина ми беше спорт и действие. Което включва много излизане сред хора, работа и ангажиране мозъка с нещо странично. Така постепенно бях овладяла натрапливостите. Сега пак се отключи при стресова ситуация криза в семейните отношения. Като търся причината в миналото повече се обърках. Аз нещата които ми пречат ги виждам. Постоянен контрол над себе си и близките ми, търся одобрение за всичко, лесно се обиждам, несигурна съм. Бях спряла всички контакти и съм се съсредоточила в себе си. Така не ставам по-добре. От вчера почнах спорт, ще тичам всяка сутрин, работата ми също е за смяна, почвам да търся нова. А самите натрапливи мисли въобще не ги обсъждаме, аз незнам кои са реални и кои натрапливи. Сега ги оставям да минават, треножноста ми в момента не е много силна. Дано съм на прав път.

[B__]

Явно за вас работи да прехвърлите вниманието от себе си към другите, действия и спорт. А щом работи, продължавайте

[novanova]

Да наистина работи. Благодаря за подкрепата.

[Guest Кермит]

Цитат

Правилна ли е терапията която получавам

Ако бе правилна, не би се питала...

Цитат

Говорим си, на практика нищо невърша.

Много добре! Щом си хванала тази тънка особеност, ще се ориентираш и намериш правилния за теб и състоянието ти терапевт.

Успех!

[novanova]

Благодаря.

[el9]

И аз съм ходил няколко пъти на психолог. Стигнах до извода, че ако си пасивен и депресиран, нарочно изискват много неща от теб да правиш, като например да ходиш на фитнес. А при теб сигурно е обратното. Психоложката те възприема като агресивна и дейна и затова ти прилага някакъв метод на отпускане и релаксация. Сигурно искат да постигнат някакъв баланс психолозите.

Редактирано Юни 6, 2016 от el9

[Guest Кермит]

el9, няма търсене на такъв баланс, или ако има, то той не би бил обоснован. Независимо дали човек е активен или пасивен, спорта и релаксацията могат да имат място в терапията на множество проблеми. Иначе по тая логика един холеричен човек, който е в състояние на голям стрес поради естеството на работата си, да речем, не би трябвало да спортува. А това не е така.

Тук многократно е ставало въпрос за това, че психотерапията е планов процес - не е възможно постигането на резултати без терапевта да е наясно какво, кога и как трябва да се случи с клиента. Изборът на техники, задачи, структуриране на разговора - това всичко е отговорност на терапевта и ако той знае какво прави, обикновено клиента му не би се чудил какво точно става, дали това работи или не. С други думи - резултата или го има, или не. Не е възможно да има среден вариант (което не изключва разбира се колебателните движения в хода на процеса, чиято тенденция като цяло е положителна. В този смисъл е съвсем нормално, клиентът променяйки се, да има както моменти на забележим прогрес, така и моменти на крачки назад).

Редактирано Юни 6, 2016 от Кермит

[el9]

Може и да е така. Но ако си прекалено странен за психолога и той не знае какъв метод да прилага на теб, защото си все недоволен. Е, ти ако си мислиш, че отначало психолога ти обяснява към какво се стремите и как да го постигнеш, не е така. Психолога е просто човек. Прилага определена стратегия към теб. И очаква резултати. Може стратегията да му е да те заблуждава. И след няколко посещения да изисква от теб неща, които не е споменавал в началото. Особено ако е известен психолог или пък много учен, няма да ти казва какви ги мисли за теб и какви резултати очаква.

Аз пък мисля, че спорта не е подходящ за хора над 30 години.

 

 

[novanova]

Спорта е най доброто поне за мен до сега.Пробвай да тичаш един час, ще видиш как ти се прояснява главата. А относно терапията, поне при мен нищо не изискват, това е проблема. Все едно сама съм си терапевт.

[Guest Кермит]

преди 19 часа, el9 каза:

ако си прекалено странен за психолога и той не знае какъв метод да прилага на теб, защото си все недоволен

Хайде сега Странен - нека така да е. Но ще ни трябва определение за "странен", както и граници на "недоволството" - откъде до къде, по какъв повод, кога се проявява и кога не? Все неща, които в един момент дават доста яснота за това какво е възможно и какво не.

Цитат

Психолога е просто човек. Прилага определена стратегия към теб. И очаква резултати.

Че сме човеци, човеци сме Но, зависи от това на какво сме научени психолозите-човеци. Например аз работя краткосрочна стратегическа терапия, но това не означава, че ще приложа собствена стратегия към теб. Аз ще ти помогна да си обясниш каква е твоята стратегия за живота или проблемната негова област, след което ще ти помогна да изследваш начини и да предприемеш определени действия, за да коригираш стратегията си в синхрон с желаното. Така желаното става реалност. Очакването на резултати, ако приемем, че такова в традиционния му смисъл е необходимо, е от твоя страна - аз като твой терапевт само ще отчета промяната и дори ще те поздравя за нея.

преди 19 часа, el9 каза:

Може стратегията да му е да те заблуждава.

Поради горното, което споделих, това е невъзможно. Стратегията си е твоя. Възможностите за промяна са напълно и достатъчно ясни в хода още на първата сесия. Предприемането на действия, водещи до промяната пак става, защото ти си ги пожелал. Заблудата може да възникне единствено като усещане в минало време, миналото, в което си живял и не си предприемал нищо по отношение на промяната си. Тогава само ще откриеш, че живота може да е по-лек, а решаването на онова, което наричаме проблеми - по-ефективно и находчиво.

преди 19 часа, el9 каза:

Особено ако е известен психолог или пък много учен, няма да ти казва какви ги мисли за теб и какви резултати очаква.

Хората-психолози са различни. Учили в различни направления, изповядващи различни ценности. Най-голямата отговорност на клиента е да избере "правилният" за него терапевт. Оттам насетне, всичко това, което изказваш като опасения е невъзможно да се случи.

преди 19 часа, el9 каза:

Аз пък мисля, че спорта не е подходящ за хора над 30 години.

Ако разговаряше с мен преди 15 години бих казал да, споделям мнението ти! - дори бих се чудил как се е разминала забраната за всякаква спортна дейност над 30. Във всеки случай съм благодарен, че никой не се е сетил да забрани, защото лично аз, по времето, когато преминавах 30-тата си годишнина открих в най-пълна степен колко благотворен е спорта. Толкова години вече се чувствам прекрасно благодарение на това, че открих или по-скоро преоткрих спорта. Естествено, знаейки ефектът му върху мен, както и познавайки резултатите от някои научни изследвания (какво ти някои, та те направо са хиляди!!!), препоръчвам на клиентите си да спортуват. Не се налага много да ги убеждавам - те сами откриват ползите.

[novanova]

Може ли да ми дадете отговор, как да разбера кои мисли са натрапливи? В моя случай от половин година в главата ми е мисълта, че искам да се разделя със съпруга ми. Голяма главоблъсканица пада. Един ден искам, на другия не. Мъча се да ги махам, а не мога. Безразлична съм към него от което заключвам , че не го обичам. В момента отношенията в семейството хич не са добри. Пробвах терапия при двама психолози. Тези мисли въобще не ги обсъждаме. Аз незнам дали са натрапливи, приемам ги за истина.

Редактирано Юни 10, 2016 от matrix

[Диляна Колева]

Тъй като натрапливите мисли са много силни и трудно разпознаваеми, в същото време напълно безсмислени и алогични често, трудно е човек да ги разпознава като ги разглежда поотделно, понеже често сменят сюжета. Когато стане въпрос за разпознаване предлагам едно простичко правило -  Всяка мисъл, която има повторение и създава напрежение е натраплива. Това е достатъчно. Когато я дефинираш, и разпознаеш, се отдели от нея. Все пак ти не си натрапливостите си, нали? Те са "паразити", с които не се отъждествяваш. От тук нататък имаш различни варианти, да спреш да мислиш за тях около 10 мин, силата им пада и са лесни за преодоляване. Да ги оставиш просто да отминат, като дадеш пространство на следващата хубава мисъл или да направиш рязко разсейване с нещо приятно ......... ако попрочетеш ще видиш най - различни методи, но най - важното е да промениш вярването. Вярването, че това си ти,  което ти диктуват натрапливостите. Това е голямата игра. Защо си повярвала, че си такава, каквато те ти вменяват вече е друг въпрос, който се изследва в терапия.

[B__]

" Може ли да ми дадете отговор, как да разбера кои мисли са натрапливи? В моя случай от половин година в главата ми е мисълта, че искам да се разделя със съпруга ми. "

Друго характерно за натрапливите мисли е, че човек не може да се довери на интуитивно си познание, интуитивното усещане за нещата и търси потвърждение в логиката. Иска да се увери на 100% в нещо.

В случая вие имате интуитивната увереност в това да останете ли със съпруга си или не. Но умът ви иска 100% сигурност в решението и от тука идва натрапливостта постоянно да търсите доказателсттва за 100% увереност в решението. Но умът "удобно" може днес да даде доказателство да останете с него, а утре да даде доказателство да го напуснете. Затова така ви се сменят решенията.

А когато се оставите на интуитивното и/или чувственото знание ще имате усещането, че сте взели правилното решение.

[novanova]

Благодаря за отговорите. Че искам 100% сигурност е вярно. И Всяка мисъл, която има повторение и създава напрежение е натраплива също. Така се опитвам да ги разпознавам. Опитвам се да се оставям по течението и да следвам това което ми е приятно, като усещане. Благодаря Ви още веднъж.

[д-р Тодор Първанов]

Натрапливата мисъл е ,,покрай логиката,,.Ти не се разбираш със съпруга си, логично е да мислиш и за раздяла.В случая не мисля,че това е натрапливост.

[novanova]

Ох, май сте прав д-р Първанов. И си мисля, че по-лесно ми е да си го обясня като натрапливост, защото ме е страх.

[д-р Тодор Първанов]

Страхът е много лош съветник.Махни го от живота си.