Ариола

[Ариола]

Здравейте, преди 1 година претърпях операция на коляното и въпреки че е зараснала и сега имам само остеопороза от обездвижване и силна атрофия на бедрения мускул, изпитвам силен страх при ходене на открити пространства. Не усещам силни болки и в къщи и в затворени помещения се движа бавно, но нормално. Все още слизам стълби с болният крак напред, заради слабия мускул. Това ще се оправи с тренировки и физиотерапия. По-сериозният проблем обаче е, че когато ходя навън, винаги търся близост до ограда, стена или парапет и понякога се подпирам с ръка и хората ме гледат странно, изглеждам като пияна.... А ако има пространство дори от 2 метра без опора, краката ми се разтреперват, пулсът ми се ускорява, мозъкът ми блокира и не дава правилни команди на краката и стъпвам все едно по лед, като парализирана...блокирам и мога да продължа само ако се хвана за някого. Проблемът не е защото оставих патерицата, с нея също изпитвах силен страх да ходя навън и рехабилитаторите отдавна ми казваха да се обърна към психолог. Вече физически нямам нужда от патерица. Разбирам, че страхът е ирационален и прочетох, че има такава фобия - амбулофобия. Единственото, което помага, е да изпия 2 бири и тогава съм успявала да измина сама повече от километър и дори да пресичам улици. Но аз не съм привърженик на алкохола, преди травмата пиех само по една чаша бира или вино вечер, а естествено тя не върши работа постоянно, например сутрин. Заради дългото отсъствие, останах без работа и мога да издържа финансово най-късно до есента...Трябва да намеря друг начин за лечение на това състояние, за да съм работоспособна, а вече се отчайвам. Моля специалистите тук да споделят срещали ли са такива случаи и бих искала да отида на консултация, нямам повече време за губене...Вероятно ще се наложи да вземам и медикаменти, принципно не вяврам, че психолог би ми помогнал, по-скоро съм за психиатър. Моля ви за съвет!

[д-р Тодор Първанов]

Всичко става според вярата ни.Щом вярвате на психиатър, потърсете психиатър.

Това е.

[Ариола]

Благодаря Ви, съжалявам за невежеството ми, но не ми е съвсем ясно дори каква е разликата между психотерапевт и психиатър, освен че психиатърът със сигурност предписва лекарства. Аз мисля, че имам нужда от някакъв медикамент, който да тушира страха. Само с разговори едва ли ще се престраша, но може би има алтернативни методи, които не са медикаментозни - например хипноза? Не знам практикува ли се това, от какъв специалист и колко сеанса биха се наложили?

Редактирано Юни 1, 2016 от Ариола
правопис

[д-р Тодор Първанов]

Ариола, психотерапевта не говори с клиента си.Той работи с него.Това, което изглежда само разговор е високоспецифичен труд и когато психотерапевта е опитен резултатите винаги са положителни.

[B__]

Разговорът може да изглежда като разговор, но той е средство за терапия, ако е в опитните ръце.
На вас не ви трябват крайни средства, а психотерапевт. Той ще прецени дали ви трябва хипноза, която пак има много варианти.

Медикаментите само потискат симптомите за времето, през което се приемат - нещо, което се казва и в документите на Световната Здравна Организация.

[Ариола]

Благодаря и на двама ви, наистина човешката психика е нещо много сложно и деликатно и няма 'вълшебно хапче', което да се изпие и всичко да се оправи. Ще започна психотерапия възможно най-скоро, тъй като трябва да се възстановя до септември. Не мога да се повявя в нов офис и да се опирам на стените  Аз имам много силна психика, но ми се струва, че в този случай се е обърнала в негативна посока заради дългото време, през което не можех да използвам крака си. А именно мисълта контролира всичко, от движението на тялото до нашите решения и избор в живота.

[Guest Кермит]

Цитат

наистина човешката психика е нещо много сложно и деликатно и няма 'вълшебно хапче',

Привет,

че няма хапче - така е. И това донякъде е добре - иначе всички щяхме да "бодваме" по нещо да си изправяме психиките и не ми се мисли на каква планета щяхме да живеем

Има нещо, което е добре да знаеш - психиката колкото и сложна да е, е "инсталирана" в съвършен "хадруер" - мозъкът, който е способен да се учи - бързо и ефективно. Ако се опреш на тази възможност, която е вградена във всекиго, сравнително бързо ще се справиш с възникналите житейски ситуации при теб, които те затрудняват за момента.

Поздрави!

Редактирано Юни 4, 2016 от Кермит

[Орлин Баев]

" Аз мисля, че имам нужда от някакъв медикамент, който да тушира страха"

Тоест, искате да се дрогирате наркомански? Да замажете страха си чрез химия, превръщайки я в част от отвръщането на погледа и бягането от него, вместо от разрешаването му... 

" Само с разговори едва ли ще се престраша, но може би има алтернативни методи, които не са медикаментозни - например хипноза? Не знам практикува ли се това, от какъв специалист и колко сеанса биха се наложили"

При добрия психотерапевт хипнотично е самото му присъствие, както и хипнозата се случва в самия разговор, без да е казана и дума за нея. Да, има и ритуална такава, с която се занимават начинаещите, а дори и опитните понякога си позволяват лукса да влизат в ретроградното клише "отпусни се, затвори очи, бля бля..."... Питате има ли хипноза и хипнотерапевти в България? Има, при това добри. Виждам, че споделяте някои от заблудите за този процес, примерно че е пасивен. Нищо такова - хипнотерапевтът само фасилитира собствения ви потенциал, силата на разширяващото се съзнание. Забележете, не приспиване, а разширяване. 

Разговори, казвате. Интересно как, всеки ден от практиката си наблюдавам огромни и цялостни житейски трансформации - през разговори, но и с промяна на емоциите, през поведението, през тялото, дишането, транса, смирението, себезаявяването, реалността, чарът и магнетизмът и отново и пак, през словото, подкрепящо промененото мислене, чувстване, телесна реакция и действие. Говоря за цялостни умения за въздействие, които се проявяват и през думите, но не само. Думите са проявени мисли, а мисълта е сила - поражда емоция, задейства неврохимия, тласка към поведение и телесни промени. А психотерапевтичните прийоми, през словото или отвъд него, не бих казал че имат общо с разговора със съседката или с приятелка на кафенце... 

Успехи!

[Guest Кермит]

Току-що, Орлин Баев каза:

" Аз мисля, че имам нужда от някакъв медикамент, който да тушира страха"

Тоест, искате да се дрогирате наркомански? Да замажете страха си чрез химия, превръщайки я в част от отвръщането на погледа и бягането от него, вместо от разрешаването му... 

" Само с разговори едва ли ще се престраша, но може би има алтернативни методи, които не са медикаментозни - например хипноза? Не знам практикува ли се това, от какъв специалист и колко сеанса биха се наложили"

При добрия психотерапевт хипнотично е самото му присъствие, както и хипнозата се случва в самия разговор, без да е казана и дума за нея. Да, има и ритуална такава, с която се занимават начинаещите, а дори и опитните понякога си позволяват лукса да влизат в ретроградното клише "отпусни се, затвори очи, бля бля..."... Питате има ли хипноза и хипнотерапевти в България? Има, при това добри. Виждам, че споделяте някои от заблудите за този процес, примерно че е пасивен. Нищо такова - хипнотерапевтът само фасилитира собствения ви потенциал, силата на разширяващото се съзнание. Забележете, не приспиване, а разширяване. 

Разговори, казвате. Интересно как, всеки ден от практиката си наблюдавам огромни и цялостни житейски трансформации - през разговори, но и с промяна на емоциите, през поведението, през тялото, дишането, транса, смирението, себезаявяването, реалността, чарът и магнетизмът и отново и пак, през словото, подкрепящо промененото мислене, чувстване, телесна реакция и действие. Говоря за цялостни умения за въздействие, които се проявяват и през думите, но не само. Думите са проявени мисли, а мисълта е сила - поражда емоция, задейства неврохимия, тласка към поведение и телесни промени. А психотерапевтичните прийоми, през словото или отвъд него, не бих казал че имат общо с разговора със съседката или с приятелка на кафенце... 

Успехи!