Не знам коя съм аз.

[dimeto32]

Моля ви помогнете! На 16г. съм от 11годишна се чувствам ужасно.Много високо кръвно, става ми зле от нищо.От пубертета станах много притеснителна,задушаване,замайване, гадене,високо кръвно,безпокойство.Чувствам се зле.Мисля,че нещо не ми е наред.Нямам проблеми а страдам много.Мисля само как ще умра, как ще оставя нашите.Ще ми стане зле "нервна криза" имала съм и ще изляза извън контрол и ще се самоубия.Реве ми се страх ме е.Защо съм така, нормално ли е?Някой ми каже обичам те, направи нещо за мен.Аз мисля,че няма смисъл за мен.Отчаяна съм.Много ми е зле.Ужасявам се.Това е ужасно.Искам да съм щастлива.Все едно съм  в филм, в друг свят.Само това мисля, нямам желание за нищо.Това ми е в главата, където и да отида по лекари всеки ми казва здрава си.А живота ми е ад.Какво ли не ми е.Всичко имам.А пуша и цигари между другото.Просто все ми се плаче.Споделям на нашите а те се чудят защо съм така.Нормално ли е това да е от пубертет/хормони нещо? Ще се оправя ли? И има ли вероятност да се самоубия? Защо го мисля това,мисля,че е свършено за мен и няма смисъл да живея.Ужасно ми е.Моля ви! Кажете ми как да спра всичко това.А излизам, нямам настроение, нищо не ме радвам.Така ли ще съм винаги?  Какъв живот живея в мъки а съм толкова малка.Моля ви помогнете ми!Искам това да свърши!

[bliss]

Здравей!

За съжаление аз не мога да ти помогна, но можеш да пробваш да преместиш темата в раздел Психотерапия онлайн, там пишат доста хора с подобни проблеми. В разделите "Не знам какво ми е" и "Тревожни разстройства" също има доста информация, която може би ще ти е полезна.

Успех!

[iti]

Може би отговорът се крие във въпросът ти. Не знаеш коя си, нямаш посока, модел, цел. Преди 30, тези неща човек рядко е дорасъл да ги избере сам, а идват главно от родителите и обществото. Навремето към младите е имало доста очаквания, та са нямали време да мислят за подобни глупости. Сега като че ли тотално няма никакви очаквания, и не знаят какво да правят. На някои им се отдава да живеят ден за ден без да се притесняват, други - не... В крайна сметка има 3 варианта - следваш правилата на някой друг; създаваш свои правила; или на-лошият - движиш се по течението безволево, жертва на собствената си психика (което става все по-опасно с възрастта). 

[Диляна Колева]

В 19.05.2016 г. at 0:41, dimeto32 каза:

Всичко имам.А пуша и цигари между другото.............А излизам, нямам настроение, нищо не ме радвам.

Няма мъки има лошо поставени мисли, а те от своя страна водят до зле преценени действия. Това ти се случва. 

Проблемът идва от това, че ти не мислиш за нищо. Но мозъка ни не е устроен така, той трябва да е зает, да се развива. Ти не му го даваш. Съответно започва да се повишава тревожността - няма мисли = опасност. А когато мозъка заработи в режим "Опасност" той трябва да види проблем. Да, но в твоя живот проблем няма, там всъщност няма нищо творческо и така мозъкът се самоспасява, като започва да си измисля проблемни мисли, и тъй като няма други, той ги презарежда постоянно и така те стават основно вярване за теб.

Пушиш и излизаш безцелно, все безсмислени действия, които пораждат заблудата, че правиш нещо, всъщност това е "нищоправене", което усилва необходимостта на мозъка да запълни деня със съдържание и той го прави през тревожност.

С две думи, оставила си мозъка да мързелува и той те наказва, като ти сътворява вярване, че си болна.

Спасението: смислен дневен  режим, с кратки за изпълнение задачи водещи до моментни резултати. Ежедневна грижа за тялото /не козметична/ като включване на активна двигателна дейност минимум 1 час на ден, с което ще тонизираш тялото, а с това и настроението си. Приятни занимания, хобита, които правиш с най - голямо удоволствие. Ограничаване на мислите започващи с "Ако,....." те са фантазни и нереални, не ти трябват. Ограничаване на всички мисли връщащи в миналото, то свърши не ти е нужно. Т.е. мислиш само за това, което правиш в момента. Четене на смислена литература и общуване с позитивни и творчески настроени хора.  Ограничаване на всяка негативна информация.