Молба за помощ!

[сиси1]

Моля да ми помогнете със съвет относно моето състояние!

Чета съветите на психотерапевта Орлин Баев и Д-р Първанов от две години и се обръщам с голямо доверие и надежда за помощ.

На 36 години съм.От малка съм тревожна.На 21 години направих първата паническа атака,Нещата продължиха няколко години със силна тревожност,депресивност,агорафобия.Пих Пароксат 1-а година и когато забременях и родих дъщера ми нещата поотхнаха за дълъг период от време.След преживяни силни стресови ситуации в продължение на 6 години, имунитетът ми се срина и аз започнах да боледувам всеки месец от вируси и бактериални инфекции,започнах да се подувам ,да получавам лимфни отоци,неволно потрепване на мускулите по цялото тяло,сутрешно схващане и мравучкане в ръцете.Разболях се от шарка с40 градусова температура,след това пневмония от която едва ме спасиха пак с такава температура.Истински се уплаших за живота си.След конслулт с Доцент имунолог и проведена интензивна имуностимолираща терапия нещата с имунитета поукрепнаха,но натрупаният стрес отново се прояви под формата на силна тревожност с тяжест в обичайните места в гърдите и гушата.При консулт с психиятър мибяха изписани антидепресанти анафранил и поставена диагноза тревожно разстройство.На следващата консултация ми постави диагноза БАР първа степен,  тъй като споделих че тревожноста ми пряко се влияе от месечният ми цикъл.Лекарстжата ми действаха добре,до третият месец след което започнаха да ме унасят в сън много силно.Поне така си мислех че е от тях.Можех да спя по 20 часа и само това ми се правеше.Пих ги от март месец до  юни.След спирането им сънливоста изчезна,но есента при адаптацията на организма ми към сезона/а то винаги есента ми се възбуждат разболяванията психични и физични/,тревожността се завърна с пълна сила.Трябваше да пренастроя биологичният си часовник заради училищното време,да се заема с повече ангажименти към децата.И това в съчетания със спреният антидепресант ескалира отново тревожноста ми.За първи път в живота си аз се ядосах на тревожността си и на себе си вместо да се отчайвам и депресирам и си казах че нещата така няма да продължават! Надигна се някаква сила и решителност в мен!Речих че мен няма цял живот да ме управляват страхове и тревожности,имам си достатъчно грижи към семейството и децата,а освен това искам да направя нещо и за своята професионална реализация и да се върна от асоциализацията покрай майчинството си в социалният свят.Реших че аз съм човекът който решава и вместо да се стягам да треперя и да се страхувам в мен се роди смелоста и решителноста да се изправя пред страха си.отидох и легнах на леглото в спалнята затворих очи и казах:хайде да те видя,готова съм,каквото ще става ,да става да го преживея ,колкото и да е страшно,защото ми писна вече./Забравих да спомена че от 6 меца преди това четох една книга,,лечебният код,,на д-р Алекс Лойд,, и всеки ден го практикувах с насочване на енергията на ръцете към определени точки ,молитва и визуализация./Вмомента в който аз приех да изживея тревожноста си стана чудо!Тя се трансформира в екстазна вълна която премина през цялото ми тяло като вълна усещайки я в слепоочието ,гушата гърдите и надолу към стомаха.усещането в гърдите се превърна в радост,всякаш пеперудени крила пърхаха на мястото на тревожноста,а в стомаха около пъпа енергията се въртеше нежно в кръгови движения.беше велико,но аз се стреснах,защото не знам какво стана.Очаквах да се гърча от тревожност,но не очаквах такъв обрат.Започна да ми става смешно,но ме беше страх както си стоя да почна да се смея.По късно си пуснах един филм и се смях колкото мога,като оправдание пред децата че се смея с причина.След няколко часа същият ден цялото семейство беше в къщи,А аз оше стояща в недоумение както подреждах играчките на децата изведнъж почувствах всякаш потъвам в някакво блаженство и след това всякаш се издигам леко нагоре.В това възвишено състояние разумът ми заговори;/точно преди това си мислех как на моите проблеми няма решение/,а в това състояние всякаш аз сама си казах или беше вътрешният ми глас;Решение има винаги.

аз затворих очи и усетих как се спускам всякаш по някаква спирала.Сетивата ми бяха обърнати на вътре.В момента на спускането аз изведнъж видях вътре в себе си тъмнина и си казах :Боже, как е възможно да съм стояла толкова време в гнева и тъгата.После се погледнах от другата страна.Видях се като светлина която се спуска.Усетих идентификацията си със светлината.Все едно тялото ми и тя сме едно.Със слизането си във себе си и осъзнаването на това коя съм аз и осъзнаването на гнева и тъгата в мен ме обля нова екстазна вълна която този път беше върху мен ,по главата и раменете. това бече велико ,но и стряскащо.От тогава насам четох много литература в опити да си обясня какво се случва.Минаха 9 месеца и аз не мога да се възстановя психически и все си мисля ,че съм развила шизофрения.чета подобни състояния при различни техники,в библията,също при употреба на дмт.Знам че не съм единствената преживяла това,но започнах да изпадам в състояние на бягство на ума в прекалени разми-ления по тая тема и да си задавам и отговарям на въпроси;кои сме всъщност,защо сме тук и т н.наизлизаха ми спомените от детството.всички травмиращи спомени.преживявах ги отново,плачех,опитвах се да простя на всички за всичко.Осъзнах как неволно навреждаме на себе си и на околните и мн, други неща.психиятъра ми каза че това е мания и ми изписа тимостабилизатор.Друг ми каза че е духовно преживяване,а психоложката на която хода каза че и тя е имала подобно и трябва да интегрирам в себе си светлата и тъмната страна.Големият ми страх е дали дъм подлудяла И МНОГО МИ Е МЪЧНО АКО Е ТАКА.Страх ме е да се отпусна защото не знам какво ново моге да ми се случи.Моля за съвет и поздрави!

[д-р Тодор Първанов]

Ти си позволила страхът ти да те победи отново, като си му повярвала,че може да си психично болна или да се разболееш тепърва.Не си болна, това е само страхът ти, който те лъже и иска да те направи отново тревожна и нещастна.

Избора да му вярваш или не си е твой.

[сиси1]

Много ви благодаря за бързият отговор Д-р Първанов.
Вашето мнение подейства като балсам на душата ми.

Не знам обаче как да изляза от това състояние на мисли в което потъвам.Мога да го опиша като леко хипнотично в което умът ми не спира да бърбори,да разнищва и най малките детайли от целият ми живот,от случилото се и опит да си дам удевлетворяващ отговор на нещата.Колкото повече мисля,толкова повече въпроси се появяват и нямам насищане. Това предъвкване ме дразни,но на едно ниво усещам че сама го търся.След този случай имаше едно известно време в което умът ми трескаво ,тревожно бърбореше дори когато спя и като се пробудя леко го усещам като латерна ,която не спира.всякаш тревожноста ми прие формата на мисли,които се загнездиха в главата ми и мира не ми дават.Усещам как като мисля толкова се напрягам,че вените на слепоочията ми изпъкват иусещам голямо напрежение в главата.По някога усещам пулса си в главата.Всякаш мозъкът ми блокира на тази тема и я върти като развалена грамофонна плоча.Усещам как започвам да се плаша докато мисля и да хипервентилирам,но не спирам.Аз до известна степен си го обяснявам,че толкова силно се уплаших от промяната в чувствата ми,че останах в състояние на паника и като защитна реакция започнах трескаво да мисля за да не чувствам,но изгубих контрола,който винаги съм се се страхувала да не изгубя.След силното преживяване всеки ден усещах да ме обливат вълни от емоции,от енергия по цялото тяло,имах тръпки по тялото,постоянно гадене.Стараех се да запазя център и просто да наблюдавам.По някога се сливах с емоциите и ги преживявах друг път просто наблюдавах и казвах:да става каквото ще!Беше много силно и объркващо.За мен си беше психоза след силният шок.Сега ми остана само потъването в мисли и чувството че тялото ми се сковава от време на време в главата,гърдите и раменете.усещам и по някога как си свивам лявата ръка без да се усетя в китката и леко я обръщам на вътре към тялото си.Като се усетя си я изпъвам и се оправя.По време на силният шок усещах как се сменят чувствата ми през деня от тревожност към леко приятно преживяване,но не толкова като емоция а като усещане по тялото на едно леко приятно гъделичкане на мястото на тревожността.И аз от страх започвах бъра бъра вътршният диалог, да приглуша усещанията..А и еуфоричното ми настроение със състоянието на екстаз се задържа около месец./доста дълго.Като се поразчетох за диагнози в интернет аз не видях психична диагноза с която състоянието ми да не се припокрива.Като започна от БАР,хистериа,маниинодепресивна психоза,натраплива невроза.Аз не виждам нещо да го нямам.Това ме натъжи,защото аз веднъж реших да проявя смелост и да се изправя срещу страховете си и,, честито,, станах още по зле.Сега само си повтарям:Аз ще се оправя!Не ме интересува лекува ли се или не това заболяване.аз ще се оправя.Няма да се предам.Обичам живота ,който Бог ми е дал и няма да го пропилея.Опитвам се да съм смела,но понякога съмнението надделява и си казвам:защо не погледнеш истината в очите и да разбереш че имаше халюцинация смяна в настроенията,и потъване в мисли и да разбереш че си луда.Така се плаша че почвам да се убеждавам,че не е така и ако това,което преживях не е лудост то аз си я правя такава всяка минута,,.Бъра бъра,,Сама се плаша,сама се успокоявам,сама бягам от реалноста.Що за ??????Между другото само като ви го споделих всичко сигурно с 20%се поуспокоих.Първо защото се престраших така подробно да го опиша и второ,отдавна ви чета и ви намирам за изключителен профисионалист,който не се опира само на биологията  а така умело и примероно я съчетава с нежността на финната материя на душата.Такова е и мнението ми за Орлин Баев.Вие сигурно си знаете цената,но аз държа да ви направя този комплимент с голямо уважение!

.

Желая ви от сърце да сте здрав!

 

Редактирано Май 12, 2016 от сиси1

[д-р Тодор Първанов]

,,Не знам обаче как да изляза от това състояние на мисли в което потъвам.Мога да го опиша като леко хипнотично,,

То е точно такова, леко хипнотично или трансово.Точно за това не може сама да излезеш от него.

Трябва ти някой който да ти помогне да овладееш този транс.Тогава не само няма да има страх, но и ще постигнеш много положителни резултати в желани от теб направления.Трябва ти човек, това е.

Не крия, че ако работех, веднага бих ти предложил да работим заедно.Дълги години работих, използвайки транса едва ли не при всеки клиент и с удоволствие бих си припомнил тези години.Но не работя и .....трябва да намерите друг колега.

Редактирано Май 12, 2016 от д-р Тодор Първанов

[сиси1]

Благодаря ви за разбирането.Аз посещавам психолог.Тя ми казва че не може да се прекъсне мисленето,а по скоро да го пренасоча към някаква дейност,която да ме грабне от сърце.Освен че разговаряме на срещите си правим и медитации с визуализации,в които аз все още не мога да се отпусна напълно,но се старая и така.Не знам това ли е пътя към промяната?

Поздрави!

[д-р Тодор Първанов]

Има много пътища и това което описваш е един от тях.

[Guest Кермит]

преди 9 часа, сиси1 каза:

Страх ме е да се отпусна защото не знам какво ново моге да ми се случи

Бих ти разказал надълго и подробно, но просто нямам време, затова го приеми на доверие - така или иначе, телата ни не могат да се отпускат истински. Физиологията ни е такава - мускулите винаги са в тонус, дори, когато спим. Ето защо да искаш да се отпуснеш напълно е трудна задача. Следващия път, когато правиш медитацията, не искай да се отпускаш, то така или иначе не може да стане.

И имай доверие на психолога си. Щом си извървяла толкова дълъг път в справянето, задачата - и твоята, и нейната, е сравнително лесна.

 

[сиси1]

Много благодаря за съветите и подкрепата!

По лесно се живее,като усетиш вниманието и подкрепата на добри хора като вас!

По лесно е,когато знаеш че има кой да те разбере и подкрепи в трудният път на себеопознаването и промяната!

Голямо БЛАГОДАРЯ,че ми връщате доверието в хората,което бях изгубила!

Аз не вярвах,че някой ще ми обърне внимание камо ли толкова бързо.

Направихте днешният ми ден по добър и бих се радвала ако мога да отвърна със същото!

Бъдете здрави!

Наскоро научих едно много смислено пожелание,което отправям към вас:Пожелавам ви достатъчно!

[сиси1]

Между другото аз знам,че не мога да се отпусна напълно,но поне дотолкова ми е желанието да се отпусна,че на де не се налага да се стягам,защото след случилото се аз се сепнах и се стегнах ужасно силно.Започнах да се страхувам ,че отпусна ли се отново  ще започна да халюцинирам и ще ми се потвърдят съмненията за болеста.

Това състояние ми донесе много и хубаво и лошо.

Благодарна съм на Бог че по такъв прекрасен начин ми показа  коя съм всъщност и осъзнаването как сама несъзнателно си създавам тревогите в живота, но това беше толкова ново и неочаквано за мен.Едновременно просветляващо и объркващо за малкото ми аз.

Другите хора които чета в интенет и които са се престрашили да се изправят срещу страха си не са усетили чак такъв взрив от енергия,че чак да отделят демилтриптамин като мене.И сега не знам как стоят нещата.Така ли ще съм за напред?.Аз започнах да си мисля ,че може би имунотерапията ме енергизира допълнително,също и антидепресантите съм чувала ,че добавят енергия,а аз с моят засилен самоконтрол само съм наливала без да отпускам по никакъв начин,защото така беше и как няма да има взрив под налягане.

Опитвам се да си давам сама обяснения и да съчетавам науката с духовноста.Всичко го минавам през двете страни,но те всъщност са едно.

Не е ли така

Ходих и при една комшийка която лее куршум и е имала подобно преживяване когато е била в кома преди време.Тя като ми каза:оо ти сега редовно ще почнеш да виждаш разни неща и аз като подскочих от страх и още повече се стегнах и си казах че със сигурност е шизофрения,но тя ме кара да гледам на нея по друг начин.Страхът ми надмина всякакви граници,а така искам да съм добре и да си гледам дечицата.Да бъда един добър пример за тях и да им дам най доброто от себе си,но в крайна сметка то кой ли не го иска това?

Поздрави!

 

[сиси1]

Моля ви кажете ми,това което описах дали е някаква  тежка инвалидизираща личността  болест.

Вие сте виждали какви ли не случаи и познавате толкова добре биохимията и психиката на човека.
кажете ми на какво ви прилича моето състояние,което описах по горе.

Готова съм да приема всякакви отговори.

Предпочитам истината каквато и да е тя от колкото да живея в догадки.

Всеки има различно мнение.Един  ми казва,че е е духовно преживяване,друг мания.Аз пък се страхувам от шизофрения.

Именно това поражда в главата ми този хаос.а

Вече доста време стоя в това състояние на недоумение.Търся информация.Разговарям сама със себе си с цел да се успокоя,но успокоение няма.

Опитвам се да бъда силна,а усещам слабостта си от вътре,която не мога да излъжа и страха.

Гледам дечицата около мен ,които веднъж са на толкова годинки и имат такава силна нужда от мен,а аз самовглъбена стоя и размишлявам над вътрешният си свят.Изпитвам вина към тях.Всякаш животът ми се изнизва измеждупръстите ми а аз уж искайки,но не го живея.Не мога да се обърна от вътре на вън.Имам чувството че трябва да си изясня нещата от вътре и тогава да погледна на вън .Чувствам се не готова отново да заживея.Дали е възможно да се върна?

 

[д-р Тодор Първанов]

Не виждам в описанието на състоянието си някаква патология която ме кара да мисля,че страдаш към момента от каквото и да е психично заболяване.Разбира се, виждам ,че си много уплашена и малко объркана, но всеки човек понякога се чувства така и да правим от мухата слон не ми се вижда полезно.

Трябва да станеш по-смела.Да набележиш цели по които да работиш ежедневно и след време всичко ще си дойде на мястото.

С две думи, за мен към момента нямаш психиатричен проблем.

[сиси1]

Благодаря ви Доктор Първанов!

 

[сиси1]

Последният път когато ходих при моята психоложка тя ми каза да напиша всичко добро и лошо което виждам във себе си.Каза ми че ще се уверя сама колко добри неща ще открия.Днес седнах да напиша списъка и откритието ми ме порази.В графа добро написах :обич към децата си.В графа лошо:мързел,завист,егоизъм,гняв,злоба,упреци към другите,желание да съм над другите,омраза и много други.Най отдолу написах че съм същински дявол и нищо хубаво не виждам в себе си.Питам се дали не се наказвам сама заради това което съм и всъщност аз сега осъзнах че аз наистина нищо хубаво не открих когато бях честна със себе си.Казвам че ме страх от лошото,от дявола,а аз освен точно това нищо друго не откривам и май ме е страх от себе си.Казват ,че трябва да се приемем такива каквито сме.Е аз как да приема всичко което не харесвам в другите,разбирайки че е моята същност?Да осъзная че съм дявол и да се прегърна как да стане това.Нали досега бях страдалката и жертвата на живота,пък то било май обратното.Ужас!Какво да правя?

[сиси1]

Ето примерно мъжът ми много често ми казва че спя прекалено много,че съм мързелива и нищо не става от мен.Аз страдам и плача или се гневя,но почти никога не го изразявам или по някога се опитвам да го убедя че не е така.Той работи много,връща се в къщи най често нервен,не ми обръща никакво внимание и аз щом го видя енергията ми пада и не ми се прави нищо ами ми се доспива/точно това от което той се дразни/Като му писне той ме обижда и така нещата се повтарят.После аз започвам да виждам ,че това което той ми казва е истина и започвам да се чувствам виновна,но пак нямам сили за нищо.

Той има проблеми с потентноста и аз много страдам от това,а на него не му пречи и си я кара така.

Преди време се скарахме и той се махна от в къщи за три дни.В мен се събуди такава сила и отговорност че планина можех да повдигна.Като се върна - пак същото като преди.

Осъзнавам че отношенията ни поддържат депресията ми,но не мога заради собственото си щастие да лиша децата от бащиното присъствие и да поема всичко в мои ръце.Как да изляза от този омагйосън кръг?Не се разбирам каква го играя.Агресор,жетва,автоагресор?Писна ми да се самоубивам ,а не знам как да спра.

[Лина Коцева]

Искам само да ти кажа как аз се чувствах когато бях малка и когато същото нещо се разиграваше между родителите ми - тайничко се надявах майка ми да се раздели с баща ми, а когато поотраснах и станах на около 12-13 направо питах майка ми защо не се разведе. Тя каза, че е заради нас, за наше добро. Аз всячески се опитвах да я уверя, че ние със сестра ми ще сме добре, дори много по-спокойни. Много пъти говорихме за това. Разбира се тя остана с него, нещата никога не се промениха, ние със сестра ми порастнахме, създадохме свои семейства. Е, майка ми е още с баща ми - вече не се тревожи за нас в това отношение, но на 55г. едва ли е ентусиазирана да го напусне с идеята, че може да е щастлива с друг. 

 

[АлександърТ.А.]

В 5/14/2016 at 17:00, сиси1 каза:

Последният път когато ходих при моята психоложка тя ми каза да напиша всичко добро и лошо което виждам във себе си.Каза ми че ще се уверя сама колко добри неща ще открия.Днес седнах да напиша списъка и откритието ми ме порази.В графа добро написах :обич към децата си.В графа лошо:мързел,завист,егоизъм,гняв,злоба,упреци към другите,желание да съм над другите,омраза и много други.Най отдолу написах че съм същински дявол и нищо хубаво не виждам в себе си.Питам се дали не се наказвам сама заради това което съм и всъщност аз сега осъзнах че аз наистина нищо хубаво не открих когато бях честна със себе си.Казвам че ме страх от лошото,от дявола,а аз освен точно това нищо друго не откривам и май ме е страх от себе си.Казват ,че трябва да се приемем такива каквито сме.Е аз как да приема всичко което не харесвам в другите,разбирайки че е моята същност?Да осъзная че съм дявол и да се прегърна как да стане това.Нали досега бях страдалката и жертвата на живота,пък то било май обратното.Ужас!Какво да правя?

Цитат

:обич към децата си.

  дяволът няма такава обич .Това че не знаеш да живееш не е лошо .Просто не знаеш , липсва ти знание .Живееш по навик .Вярваш в неправилните неща . Изброяваш мързел ,завист, егоизъм и т.н.. Е не виждаш ли хубавото ?Щом знаеш нещо , можеш да работиш по него .Значи можеш да добавиш още нещо в списъка си .Знание .Май от тогава не си ходила при психоложката си , иначе щеше да знаеш за какво ти е дала този списък .Да се научиш да намираш хубавото във всяко нещо .На популярен език да се научиш да живееш .

Да не мислиш че изброените черти не ги забелязвам у себе си ?Опитите ми да ги изхвърля продължават.

Това за мъжът ти го обсъди с психоложката .Според мен е добре да му показваш когато те наранява ,независимо кой е прав .

[д-р Тодор Първанов]

,,Той има проблеми с потентноста и аз много страдам от това,а на него не му пречи и си я кара така.,,

Поясни за какво става въпрос.

[сиси1]

Благодаря за вниманието!

Проблемите с потентността:Мъжът ми още като се запознахме беше по хладен интимно към мен и се оправдаваше със проблемите и напрежението в работата.Освен това,често се случваше да не моге да задържи ерекцията си и всичко се проваляше.Аз не се чувствах добре,но тъй като виждах в неговите очи един изключително добър човек и добра компания за мен му казах,че всички хора имат проблеми,най лесно е като имаме някакво несходство  да се разделим,но нали за това сме заедно да решаваме проблемите подкрепяйки се един друг.

Да но той не направи нищо.Аз се променях всячески.Тъй като съм по спортен тип жена,реших че не ме харесва.Започнах да спазвам диети ,да се държа по женствено,по секси,как ли не се променях.Пробвах с рзговори,пробвах с неразговори/не го притеснявах да не се чувства длоъжен и напрегнат/Пробвах всичко което знам и ми идваше на ум.Той започна да пълнее и да прави паузи от 2 години или примерно на 1 година да сме заедно веднъж.всякаш се страхува от провал,но не взема никакви мерки.Така си му е добре.Аз станах тъжна и злобна.Гледах другите двойки и изпитвах завист като виждах как се гледат помежду си.Така постепенно аз даже не исках да се събирам с хората защото се чувствах нещастна.Много ми тежи че съм нежелана.

Сега се чувствам в безизходица.Изцяло на неговата материална издръжка,без професионална реализация,невротична,не сигурна и обезверена в себе си и собствените си възможности,без грацията и плавноста в движенията ,които притежавах,отхвърлена и нежелана,комплексирана и отчаяна.Превърнах се от весело момиче във зверче.

Той е многодобър човек.Аз съм свикнала с него и го обичам.Ние сме от 20 години заедно.Аз дори не знам коя съм без него.Знам че навсякъде има проблеми и то много по сериозни,но моят не спира да ме тормози.А моралът в който съм възпитана и нося със себе си ме кара да се чувствам още по в безизходица.

Търся все причината в себе си.

Случи ми се няколко пъти като говоря с мъж,който ми е симпатичен да се разтрепервам цялата,всякаш в опит да подтисна неприемливите си импулси.

като ми се случи това още повече се обезверих и си казах,че аз дори и да си си тръгна,къде ще отида такава трепереща?Мъжете търсят весели жени,които да ги карат да се чувстват добре,а не като мен сковани, треперещи.Трудно е.Чувствам че не мога да се реализирам и да предприема някаква крачка в положителна посока в моя живот докато не пусна тая енергия която подтискам и ме е страх,защото както ви споделих в първият пост като я пуснах тя помете всичко и още не мога да се възстановя.

 

 

 

Редактирано Май 16, 2016 от сиси1

[сиси1]

Аз започвам да си мисля,че наистина не знам как да живея.Освен това явно в мен има някакъв комплекс за отхвърляне,който се е създал в детството ми или в отношенията с мъжът ми и с който не мога да се справя.Едва сега аз започнах да осъзнавам че несправяйки се с решението на проблема аз съм започнала да му отмъщавам/на мъжът ми/ .В началото съм правила опити за разрешаването на проблема сменяйки различни маски,но все съм удряла на камък,след което съм му отмъщавала с цел да го накажа като съм действала обратно на това което иска,но дори и така той пак е съгласен,след което следваха болестите,психичните кризи и аз сега разбирам ,но чак не мога да повярвам,че съм способна едва ли не да умра и подлудея само защото не ми е обърнато вним анието,което съм решила че трябва да получа.Как се случват тия неща ,които ги правя самата аз без въобще да ги осъзнавам?Аз не знам само при мен ли е така да живея толкова неосъзнато.Мисля си че управлявам живота си а то, той мене управлявал.Никога осъзнато не бих се разболявала нарочно или да отмъщавам,а всъщност го правя.аз все едно не съм живяла а съм спяла.Миналият ден като осъзнах всички лоши чувства в мен реших,че всъщност съм си ги създала от отрицанията с които съм се срещала в живота си.От всичко което не съм успяла да приема или променя,и в крайна сметка не мога да избягам от тях защото са си моите и си казах :аз приемам че съм злобна лоша,завистлива и т н.....Излязох вечерта със дъщеря ми на вечеря и ,,взех със себе си сянката си,,съвсем смело сиги приех тия чувства и пред хората се държах много мило съобразявайки се с общоприетите норми и етикети на поведение,но за първи път не бях маската а бях себе си и осъзнавах че играя.Казах си ;по добре гадна но себе си от колкото фалшиво добра,чак вярвайки си,че наистина съм такава.Не знам дали е правилно.Направих го инстинктивно,но се почувствах по добре,по жива.Не че избирам злото пред доброто,но пък избирам истината.

Това ли е всъщност живота?Раждаме се чисти.срещаме любов и се отъждествяваме с нея,след това разделяме всичко на любов и не любов,после си въобразяваме че ние сме само любовта.Оглеждаме се на вън и чакаме да видим себе си /любовта/ и виждайки я се радваме,не виждайки я страдаме. подсъзнателно чистим отрицанията,за да си върнем чистотата с която сме дошли,но по някога зацикляме по пътя.Обръщайки се на вътре виждаме истината и виждайки я осъзнаваме че винаги сме я знаели но сме се правили на глухи и слепи.Поне при мен е така.Всъщност това което е в нас ние го привличаме за да може да го изчистим от себе си и после се чудим от къде ни идват неприятните ситуации ./друг е въпросът че това ми прилича на робство/,да робувам на миналото.И много интересно,че в действителност се получава така че виждаме и се гневим на недостатъците у хората които всъщност ги има и в нас. в крайна сметка отрицателните ни чувства се раждат пак в следствие на любовта,което пък го правим с умът си като слагаме на различните ситуации и на чистата енергия,която протича през нас етикетчета добро,лошо според умственият капацитет,който притежаваме и пак според този умствен капацитет успяваме да се справим или не с отрицанията,които сме си създали.Ако е така явно в мен няма достатъчно капацитет за справяне а само бягам на сам натам в автоматични защитни механизми.И явно на 36 години аз все още не знам как се живее.

Много пъти съм чувала:за да се оправиш трябва да си промениш мисленето!Как се променя мислене?Аз примерно като реша че ще си променям мисленето,че като взема някоя книга и решавам че сляпо трябва да и вярвам.После напълно откачам.Едно време като започнах с,, диагностика на кармата,,,че като реших че трябва да спазвам правилата в нея.То добре,ама аз дали съм ги разбрала правилно и въобще докоснала ли съм се до смисъла,който писателят влага.Напъвам се аз да спазвам и то не защото искам а защото трябва и така ставам още по зле.Така се получава по някога и с криворазбраната религия.Като прочетох смирение си мислех че каквото и гадно да ми се случва трябва смирено да го търпя.Едва ли не такава ми е съдбата и да търпя.И търпя си и нищо не правя и трупам злоба.Доста ме е срам за това колко съм глупава.В такава паяжина съм се оплела сама ,че не знам как да изляза?Какви уроци трябва да науча?Аз до сега разбрах ,че който гроб копае сам попада в него,,при отмъщението към съпруга си и другото е ,че каквото посееш това ще пожънеш,и се уверих в мъдроста на прадедите ни,ноаз не се осъзнавам какво правя и ето желанието за самоконтрол още повече ми се засилва.

Ето на такива теми си мисля в състоянието на транс в което изпадам.Това какво е?Пак ли бягство,депресия или.....?

И нормално ли е човек да се впуска в такива разсъждения?

Извинявам се ако съм досадна,просто трябваше да го напиша.

Поздрави!

Редактирано Май 16, 2016 от сиси1

[д-р Тодор Първанов]

Здравей!

Големият проблем е, че и двамата имате проблеми.Не само ти трябва да се промениш, съпруга ти също трябва да се промени.Може, да ти прозвучи неочаквано, но ако вие се бяхте обърнали към мен, аз бих ви предложил, промяната да започне от подобряване на сексуалният ви живот.Ще ми трябва много време, което нямам, за да се обоснова, за това и няма да го направя, но ако ме послушате, живота ви ще се подобри с пъти.

Редактирано Май 16, 2016 от д-р Тодор Първанов

[сиси1]

Здравейте,

Отново благодаря за насоката.

Ще действам сама,защото той не иска относно този проблем.

Но аз не виждам какво у мен трябва да променя.Може да е тъпо,но не знам.

Поздрави!

Редактирано Май 16, 2016 от сиси1

[д-р Тодор Първанов]

Не може сама. Без да се реши този проблем  всичко е...илюзия.

За подсказка-някъде около 300 години преди новата ера, бащата на медицината Хипократ описва първи невротините разстройства и ги кръщава Хистерия. Кръщава ги така, защото вижда, че от тях страдат жени чииото мъже ги няма и те не правят секс.А, хистера на гръцки означава матка. Тоест, той смята,че причината за оплакваният на тези жени  е, че не правят секс. В началото на кариерата ми, това ми се струваше смешно,  днес, след почти 30 години практика, подкрепям мнението му. С две думи, една от основните причини да се чувствате зле е, че нямате добър сексуален живот и то със своя съпруг.

Нима мислите,че случайно днес сте сто процента финансово зависима от него? Сигурно си мислите,че това е случайност или ваш избор, нищо подобно.

Всичко е ,,навързано,, но няма време да ви го обясня подробно.Във всеки случай, вие сте в това състояние, защото на съпруга ви му е изгодно да бъдете.Нищо ,че се оплаква от вас.

Редактирано Май 16, 2016 от д-р Тодор Първанов

[сиси1]

Направо в десятката на 100 процента.

Знаех си,но трябваше да го чуя.

Благодаря!

Да сте здрав и жив още многоооо време.

Светът има нужда от хора като вас!

Нека ви се върне доброто,което давате!

 

[д-р Тодор Първанов]

Благодаря!

[novanova]

И аз минавам през, твоите стъпки. Моето положение е подобно. Е ние правим секс, но нещата са подобни. Уж съм подкрепяна от съпруга си, но между нас има много напрежение. Състоянията ми са подобни на твоите. Много години се боря с тях. Сега почнах терапия. Много неща ми се изясняват. Работата е трудна мисленето ни е заложено много отдавна. И доста работа ни чака. И аз имам вини, към децата си. Повторила съм модела на родителите си. От неуверени деца сме станали неуверени жени. ПОЖЕЛАВАМ ТИ УСПЕХ, както и на себе си.