помощ

[edelvaisvpirin]

Здравейте и от мен!Реших да пиша,защото потърсих психологическа помощ,но това не ми помогна,а когато чета тук във форумите,това много ми помага да разреша свои проблеми! Бих искала да споделя нещо и да получа някаква насока какво да направя Аз съм на 25 години и имах проблеми,голям конфликт с много хора и се почувствах без изход и направих няколко опита за самоубийство,но имах късмета да оцелея! Сега вече разреших конфликта,който имах и нищо не ме тревожи,но след тези опити се чувствам като розбита,постоянно си мисля,какво щеше да се случи,ако се бях самоубила,как щяха да страдат родителите ми, братята ми,как щях да изгубя живота си,постоянно това е пред очите ми!Постоянно мисля за смисълът на живота и си мисля,че няма смисъл и не искам да живея,после пак виждам как родителите ми ще страдат за мен и колко е хубав животът и трябва да се живее!При най-малката трудност виждам като изход самоубийството,а аз си имам всичко вмомента завършвам и уча,родителите ми ме издържат и ми помагат,всичко ми осигуряват,а аз постоянно си мисля,че живота е безсмислен и виждам като изход самоубийството!След тези конфликти,които ми се случиха психиката ми е объркана и не знам от къде да започна и какво да правя,за да мога да живея и нормално за преминавам през трудностите!Какво да направя,за да мога да живея нормално и да продължа живота си?как да направя  така,че да не съм толкова лабилна?

[Диляна Колева]

Здравей, задаваш въпроси, които изискват систематизирана и последователна работа с теб. Няма еднозначен и точен отговор, психиката не е математика.

Конфликта, който си имала е бил по скоро на теб с теб. Вероятно си се объркала, че си в ситуация, която няма решение. Не знам до колко те е удовлетворило излизането от конфликта, но си останала според мен неудовлетворена от себе си. Личната неудовлетвореност може да сътвори тревожни и депресивни състояния много бързо. 

Основното, което е важно да се разбере по каква причина и как си стигнала до това себеотхвърляне. След това да се работи по себеобичането ти. 

[edelvaisvpirin]

• Може ли да ми препоръчдате книги които да са ми за самопомощ

[Орлин Баев]

В една друга тема скоро писахме, че самоубийството, психологически погледнато, е несъзнавано мотивирано от опита ни за манипулация на другите, а съзнаваният мотив е бягството. На съзнавано ниво човекът се самозалъгва, че ситуацията му е видите ли, много и непоносимо ужасна, докато подсъзнателно всъщност наказва и манипулира другите. Съзнателното извинение е свързано с неразбиране законите на живота, целта на това пребиваване - в този смисъл наистина е добра идея да се прочете по въпроса мъдростта на хилядолетията записан човешки опит. А актуалната, несъзнавана причина, наказването и манипулацията над другите чрез невежото посягане на себе си (или опити), е истински недостоен мотив. Колкото и странно да звучи, опитващият да се самоубие е всъщност непроявено властен, желаещ да наложи себе си. 

Писахме и как самоубийството не само не решава нищо, а влошава нещата - самоубиецът нито изчезва (тъй като истинска смърт няма), нито се въздига някъде, а остава във вид на призрак до момента, в който му е било отредено да живее във физическо тяло. Призрак, разкъсван от липса, болка, бездна от отчаяние и безлюбие, от които не може да избяга - преживявания много по-силни от еквивалентите им, преживявани във физическо тяло, което донякъде ги спира, филтрира ги, докато човек е в него. 

Пиша това, за да насоча към някои размисли, да дам посока смелост, учене и кооперация със смисъла на този живот. какъв е той ли? Учене, в което животинското и егоистично човешкото бива смирено така, че да резонира с божественото, за да се превърне тази земя в един по-красив свят. Ние, божествените същности идваме в ограничението на телата, за да можем, в процеса на това синхронизиращо учене, да опознаем и видим Себе си през призмата на себе си. 

Ето един списък с книги, които макар и отдавна да не съм осъвременявал, може да помогне (клик).