д-р Тодор Първанов Добавено Юли 6, 2016 Доклад Share Добавено Юли 6, 2016 Да, помага. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Krasiva Добавено Юли 7, 2016 Автор Доклад Share Добавено Юли 7, 2016 мерси много ще споделя Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Krasiva Добавено Юли 15, 2016 Автор Доклад Share Добавено Юли 15, 2016 така не съм писала от извесстно време мисля вече да споделя.ходила съм веяе два пъти на психотерапия при новата психотерапевтка която ходя,тази която работи с този апарат биофийдбек.незнам точно той с кво помага но не говорим много ми съм жързана за него постояно.кара ме да гледам някви картини да си испразня главата от всякакви мисли,да не допускам примерно мисъл да премине изобщо някакъв период от време.даде ми техники за дишане да си избера.и един запис за релаксация който да слушам всеки ден.нз дали съм на прав път Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Юли 15, 2016 Доклад Share Добавено Юли 15, 2016 Ако правописа ти стане ....нормален, може и пътя да е този. Унизително е, да четем, такива граматично подредени постове. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Юли 16, 2016 Доклад Share Добавено Юли 16, 2016 Красива, като те четох сега. в мен се зароди впечатление за следната настройка в теб: "Отивам и чакам да ми махнат гадното нещо!". Интересно къде е осъзнаването ти на какво те учи, проследяването на връзките между характеровите ти конфликти и уроците в страховете ти, виждане на вторичните печалби и мотивация за задоволяването им по адекватен начин и т.н. и т.н. Очакваш да ти завинтят гайките, пасивна си, а терапевтът може само да ти помогне да си помогнеш. Иначе който и каквото и да прави с теб, се получава само един механичен стрес мениджмънт, което тактически и да закрепи тревожността, стратегически не я премахва... Хипохондрията е в същата графа като хистерията. И двете са соматоформни р-ва, превръщащи несъзнавани конфликти във фантомни телесни усещания. Една силна вторична печалба и при хистерията и при хипохондрията е нуждата от внимание... И при двете съм забелязал как всъщност цялата психика на човека си иска състоянието, защото носи много емоционални и социални ползи. Иска си го, каквото и да се твърди на съзнателно ниво. Истинската работа и при двете (а те често се преплитат) започва, когато тези "ползи" бъдат ясно осъзнати и съзнателно задоволявани по адекватни емоционални и социални модели и отношения! Диляна Колева и Magical Forest 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
karat Добавено Юли 18, 2016 Доклад Share Добавено Юли 18, 2016 (edited) Здравей, Красива. Ще ти споделя как аз се справих с хипохондрията, но ще започна с въпрос: Колко време след събуждане сутринта инстинктивно се питаш/проверяваш "Сега добре ли съм? Как се чувствам?Тука ли е хипохондричното състояние?" ? А колко пъти на ден ти идва тази мисъл да се фокусираш върху себе си и да провериш дали всичко е наред? Точно в това на пръв поглед невинно действие се крие причината, поради която ти сама се поддържаш в тревожност, въпреки всички усилия да се оттървеш. Въпросчето "Как се чувствам?" се е превърнало в навик и при всяко колебание да отговориш с искрено "Добре се чувствам" на този въпрос ти фокусираш цялата си енергия в търсене на причината. Следват всякакви разновидности на въпросите "Защо се чувствам така? Как да се чувствам нормално пак? Защо си усещам така сърцето? Полудявам ли?". Тревогата, която се създава от това дълбаене, поражда сериозен (физически и психически) дискомфорт, а точно това състояние започва да диктува мислите и действията. Ето така цикличността на състоянието се утвърждава и ни се струва, че няма изход. Изход обаче има. И този изход се оказа доста по- прост, отколкото дори и аз си представях... просто трябва да спреш да се асоциираш с това състояние и да спреш да си припомняш, че си в такова състояние.. трябва да премахнеш навика да се проверяваш постоянно как си и да изследваш тялото си. Цялата тази свръхфокусираност и репетитивност ни откъсва от външния свят и ни затваря в нашесъздадения кошмар. Тук възниква въпроса "Как да го направя?". Отговорът е също толкова прост. Никога няма да се почувстваш добре, ако се мъчиш да премахнеш състоянието, за да можеш да живееш нормално. Ще се почувстваш добре, ако просто продължиш да живееш нормално и спреш да хабиш енергия, питайки се и фокусирайки се върху това как се чувстваш. Психотерапия, медикаменти, техники за дишане, форуми, търсене на симптоми... всичко това помага, но отново те фокусира върху състоянието ти и постоянно ти напомня, че имаш здравна тревожност. Ето защо проблемът не изчезва. Ще систематизирам как да подходиш в 4 стъпки: 1. Поставяй си цели всеки ден, върши задълженията си, планирай приятни занимания... въобще прекарвай ежедневието си така, все едно нямаш хипохондрия. Живей нормално. И най- важното... никога не използвай за извинение как се чувстваш, за да не свършиш нещо. Трябва да бъдеш дисциплинирана и постоянна. От това можеш само да спечелиш. 2. Когато се усетиш, че започваш да се сещаш за здравната тревожност и въпросът "как се чувствам сега" отново се натрапва, напомни си, че тези мисли с нищо не ти помагат. Ако почва да те обвзема стрес/тревожност/страх, просто остави чувствата да си бушуват, без да ги мислиш. Наблюдавай ги неутрално..това са просто нормални човешки емоции.. и когато решиш - фокусирай енергията си върху нещо друго. За разсейване физическа активност като бягане много помага.. или нещо, което изисква концентрация. 3. Никога не се обвинявай и не се ядосвай, че продължаваш да си напомняш за здравната тревожност от време на време. Този навик ще продължи дъъълго време. С времето, обаче, все по- рядко и с по- слаба сила ще го усещаш. 4. Преустанови всякакви дейности, които ти напомнят, че ти имаш здравната тревожност... без фокусиране върху симптоми, четене по форуми и всичко подобно.. дори, ако сметнеш за себе си, че би било правилно, без психотерапия. При мен лично психотерапията много ми помогна да се овладявам в състояние на паника, стрес и цялостен дискомфорт. Обаче все още, всеки ден, непосредствено след като се събудех, като неочаквана, голяма морска вълна, ме блъскаше мисълта "аз имам здравна тревожност... дали е изчезнала вече?Как се чувствам?". Тези мисли после се пренасяха и влияеха на ежедневието ми, позволявах им да ми пречат. И така... просто забравяйки да се сещам за здравната си тревожност аз се почувствах отново истински нормално и състоянието започна да изчезва. Надявам се информацията да ти бъде полезна! Поздрави! Редактирано Юли 18, 2016 от karat Вмъкване на кратко допълнение. Орлин Баев, д-р Тодор Първанов, Лина Коцева и 2 others 4 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Човек_88 Добавено Юли 19, 2016 Доклад Share Добавено Юли 19, 2016 Има и още нещо - когато човек достигне по-високо духовно, философско и емоционално ниво, тогава би могъл да погледне на хипохондрията по друг начин. Какво имам предвид - за мен, освен всичко изброено, при хипохондрията имаме и други два основни момента: Първият е да не ни хване, или да не би вече да ни е хванала болест, от която можем да умрем /т.е свързана е със страха от смъртта/ и вторият е да не изпаднем в състояние, в което бихме били безпомощни и да се чувстваме ужасно /страх от загуба на контрол/. Та когато човек достигне такова ниво и може да се "прежали", т.е да допусне да умре и ли да стане безпомощен и много болен, да бъде смел и да приеме че може да става каквото ще, да осъзнае смъртта по друг начин и да не взема нищо, включително и живота, толкова сериозно, тогава мислите, които поддържат хипохондрията също се променят, или пък направо изчезват. karat, Орлин Баев и АлександърТ.А. 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Герри Добавено Юли 19, 2016 Доклад Share Добавено Юли 19, 2016 Много моля искам да питам за едни случей свързани със психотерапия,но къде да си задам въпросите?! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Юли 19, 2016 Доклад Share Добавено Юли 19, 2016 Може и тук. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Krasiva Добавено Юли 19, 2016 Автор Доклад Share Добавено Юли 19, 2016 първо искам много да благодаря на КАРАТза оделеното време.Правописа е такъв понеже много бързам защото съм с две малки деца които постоянно са върху мен и не ме оставят на мира.засега ще спра с психотерапията понеже нещо не ми ждъхват доверие и не се чувствам по добре след излизане от кабинета.Въпреки че не съм се отказала напълно,но от вчера съм и на антидепресанти понеже имма дереализации вие ми се свят и ми се размазва пред очите.така немога да работя и да гледам деца.трябва да се поуспокоят нервите малко.Искам да попитам Карат ти нацяло ли се отърва от този ад?защото не на моменти моите мисли са постоянни и след като отида на доктор за едно веднага се замества с друго и мислите пак почват и така еин кръговрат Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Юли 19, 2016 Доклад Share Добавено Юли 19, 2016 (edited) Върнах се малко назад, за да погледна хронологията. От края на месец април, когато е отворена темата, си сменила двама психолози, като си пробвала и алтернатива на психотерапията. Това са само 3 месеца. При състояния като твоите, терапията за 3 месеца,/ това са между 6-10 срещи / вече е повлияла симптомите и има ясен терапевтичен план. Това се случва, обаче само при хора, които са избрали терапевта, доверили са се, мотивирани са за работа и следват насоката. Хора идващи на проба за по 2-3 срещи, ей така, за да видят чудото , сменят доста терапевти, все са недоволни и на финала си стават консуматори на фармацията. Не си готова за психотерапия, може би, наистина за момента твоя най - добър вариант са медикаментите. Когато се отчаяш достатъчно много или ти омръзне от хапчета, тогава вече може и да си готова за психотерапия. Това не се отнася само за теб, а за повечето хора в подобни състояния. Психотерапията НЕ е за всеки. Редактирано Юли 19, 2016 от Диляна Колева Лина Коцева и Орлин Баев 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Юли 20, 2016 Доклад Share Добавено Юли 20, 2016 (edited) Добри изводи, Диди. Във фейсбук има групи, посветени на тревожните състояния, с хиляди членове. 99% от написаното е мрънкане, рев, оплаквания, самосъжаление и съжаляване, "аз съм жертва", елементарни "рецепти" за отърваване от "гадния кошмар", споделяния за химическо дрогиране, потискащо и хронифициращо преживяваното... Когато съм пробвал най-сърдечно да пиша в такива групи, в отговор се е получавало едно нахвърляне върху видиш ли, желаещия да ми махне вторичните ползи и насочващ ме към отговорност за живота си ... Ето коментарите ми за подобно всъщност непоискано добро: "На си ти куклите, дай си ми парцалките!" Права си,че съзнателността, ученето на житейските уроци, е за готовите.А ревящите и мрънкащите са много. Направо да ги съжали човек... Редактирано Юли 20, 2016 от Орлин Баев Лина Коцева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Krasiva Добавено Юли 20, 2016 Автор Доклад Share Добавено Юли 20, 2016 мислите ли че не съм готова наистина за психотерапия просто физически не ми е добре реших да дам малко почивка но не значи че няма да ги спра Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
karat Добавено Юли 20, 2016 Доклад Share Добавено Юли 20, 2016 Да, изцяло се оттървах. Напълно постижимо е. Човек трябва да вярва, че е на прав път и че всичко е временно. Медикаменти никога не съм използвал. Еволюцията на излизане от състояние на константна тревожност при мен протече така: 1. Спрях да интерпретирам внезапната тревога/стрес, както и всякакви телесни усещания, като страшни и животозастрашаващи. Така изчезнаха паническите атаки и остана само "базова" тревожност и превъзбуденост. 2. Спрях да третирам тази базова тревожност като нещо, което на всяка цена трябва да премахна. Разбрах, че тя не ми пречи да продължа с живота си. Мъчейки се да я премахна, аз само я усилвах. Някъде тук започнаха да изчезват и телесните усещания. 3. След това идва нещото, което преобърна начинът ми на живот на 180 градуса... а именно - осъзнах, че винаги съм бил човек на чувствата и мислите, но не и на действията. Обичах да прекарвам дълго време в "размисли и страсти", разигравайки си всевъзможни героични/трагични/смешни/страшни сюжети в главата, в които всичко се върти около мен. Филми, книги, компютърни игри, исторически събития... всякаква такава информация обогатяваше въображението ми. Отделно ежедневните ми действия/бездействия винаги се водеха от това как се чувствам. Точно за тази моя характеристика се беше захапала здравната тревожност и мислите, чувствата започнаха обсесивно да се фокусират върху нея, откъсвайки ме още повече от външния свят. 4. Почнах да се променям. Тук, всъщност, започнах да прилагам стъпките, които описах по- горе. Станах много по- активен, инициативен и запълвах ежедневието си със смислени занимания. По този път към промяната вече по естествен начин тревожността изчезна. Фокусът ми се измести от мисли и чувства към изпълнение на цели, задачи, постижения, личностно развитие. Хипохондрията в крайна сметка ми помогна да заживея по- щастлив живот и да помъдрея. За моите скромни 21 години за пръв път започнах да се усещам по- зрял и на прав път в живота. Орлин Баев, Андрей Филипов, Ines Raycheva и 2 others 5 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Юли 20, 2016 Доклад Share Добавено Юли 20, 2016 ,,мислите ли че не съм готова наистина за психотерапия просто физически не ми е добре реших да дам малко почивка но не значи че няма да ги спра ,, Ами, ти ако си добре, за какво ти е психотерапията? Това е, все едно да си болна от някаква болест и да чакаш, тя да ти мине, за да почне да приемаш лекарството, от които тя би се повлияла. Орлин Баев и Лина Коцева 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кермит Добавено Юли 20, 2016 Доклад Share Добавено Юли 20, 2016 karat, истинско удоволствие е да те чете човек Браво за постиженията! И да знаеш, помагаш много, споделяйки ясно и подредено опита си. Защото е едно да се чуе думата на специалиста, друго е да се получи усещането от справилият се човек. Успех! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Krasiva Добавено Юли 20, 2016 Автор Доклад Share Добавено Юли 20, 2016 Карат и аз ти се въсхищавам Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Krasiva Добавено Април 26, 2018 Автор Доклад Share Добавено Април 26, 2018 Здравейте пиша след няколко месеца.промяна няма.този месец съм ходила на 5 ехографа за гърдите и двама онколога хирурзи спициалисти за гърдите.и понеже напипвам нещо о отговора е че е масна тэкан.и все се страхувам че е малко и не се вижда на ехото или не гледат както трябва Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.